Р
Е Ш Е Н И Е
№
1618
13.07.2020 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
шести юли две
хиляди и двадесета
година
в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от
съдия Мутафчиев гр. дело № 3712 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на
извършването й.
С решение № 315/23.01.2020 г. по настоящото дело, в сила
от 21.02.2020 г., съдът е допуснал
съдебна делба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***1.30 по КККР на гр. Бургас, с
адрес на имота гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***.18, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ –
87,37 кв.м., с прилежащи части – избено помещение от 6 кв.м., 1.47 ид.ч. от
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***1.29, ***1.45; под обекта –
***1.28; над обекта – ***1.32, между
страни и при квоти, както следва: Д.Г.М.
– 15/18 ид.ч.; Г.Г.Д. – 1/18 ид.ч.; Х.П.Д. – 1/18 ид.ч.; Й.П.Д. – 1/18 ид.ч.
В съдебно заседание процесуалният представител на
съделителя Д.Г.М. моли съда да й възложи имота, а ако не са налице
предпоставките за това, да изнесе имота на публична продан.
В съдебно заседание особеният представител на останалите
съделители моли съда да извърши делбата, като изнесе имота на публична продан.
Съдът намира от фактическа страна следното:
По делото е представено и прието
заключение на вещото лице по назначена единична съдебно-техническа експертиза,
според което жилището е неподеляемо. Според същото заключение средната пазарна
стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 146 000 лева.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната
делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде
извършена делбата и да ангажират доказателства в
подкрепа на посочения от тях способ.
Претенциите по извършването на
делбата следва да бъдат приети от съда, като по тяхната основателност той се произнася с
решението си. В проведеното на
03.06.2020 г. съдебно заседание съдът приема за разглеждане претенцията на
съделителя Д.М. по чл.349, ал.2 от ГПК допуснатият до делба имот да й бъде
възложен.
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява по един от следните способи: посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
По искането на съделителя Д.Г.М. за възлагане на имота:
Предпоставките, при които
е допустимо имот
да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, са следните: имотът трябва да е жилищен по
предназначение, т.е. да служи за
задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище (това условие е налице по делото); да е реално неподеляем (процесният
апартамент е неподеляем); съсобствеността
да е възникнала от наследяване; съделителят, който е предявил претенцията за
възлагане, да е живял в имота към
момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Право на възлагане по
чл. 349, ал. 2 ГПК има
само сънаследник, т.е. лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и
то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала
от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от
съда по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК. При
наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по
реда на чл. 349, ал. 2
от ГПК е недопустимо – т. 8 от ТР №1/2004 г.,
т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на
чл. 348 ГПК. В Решение №148/07.04.2010 г. по гр.
д. № 437/2009 г. на I Г.О. на ВКС е прието, че когато
част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен
имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена
съсобственост.
Установи се в първата фаза на делбата, че апартаментът е
придобит от Х. Д. Д. по време на брака му с Й. Ч.Д., т.е. се е
притежавал от тях двамата в режим на съпружеска имуществена общност. След
смъртта на Х. Д. Д. тази общност се прекратява и неговата съпруга придобива
½ ид.ч. от правото на собственост върху апартамента, а останалата
½ ид.ч. се наследява от нея и двете им деца – К. Х. М. и П. Х. Д., т.е.
всеки един от тях придобива по 1/6 ид.ч. от правото на собственост.
Следователно съсобствеността възниква от наследяване.
Впоследствие Й. Ч.Д. прехвърля
своите 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента на К. Х. М., която
вече е собственик на 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху апартамента (2/3
ид.ч. придобити чрез сделка и 1/6 ид.ч. придобита по наследяване) и които дарява
на ищцата по делото Д.Г.М.. Последната обаче не е призована към наследяване на
своя дядо, нито на своя чичо П. Х. Д..
Следователно към момента на сезиране на съда е налице
„смесена съсобственост“, възникнала в резултат на повече от един юридически
факт – сделка за част от имота, която не може да се квалифицира като
такава между сънаследници на починалия Х. Д. Д., защото приобретател по нея не е
наследник по закон, призован
към наследяване, и наследяване. Ето защо имотът не може да бъде възложен на Д.М.,
поради което искането й за възлагане следва да бъде отхвърлено.
Тегленето на жребий е неприложим
в случая способ за извършване на делбата, защото не съществува възможност всеки
съделител да получи реален дял.
Разпределение
по чл. 353 ГПК също е невъзможно, защото допуснатият до делба имот е само един и от него не могат да бъдат
обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за
ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставки за
извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона
способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за
извършване на делбата на неподеляеми имоти.
В процесния случай делбата следва
да се извърши именно по този способ.
Относно
разноските по производството:
Съгласно чл. 355 ГПК разноските в
делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете
им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за
сметка на страните. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в
делбеното производство, каквито не са заявени по делото.
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса
съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху
установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния имот съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
С решението,
с което се постановява изнасяне на имота на публична продан, се формира сила на
пресъдено нещо досежно способа, чрез
който се извършва делбата, но не и досежно
пазарната цена на имота – в този смисъл Определение
№ 460 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2016 г., I г. о. Пазарната цена, при която ще се
реализира публичната продан на имота, се определя от съдия изпълнителя при
описа на имота. Следователно
в случаите по чл.
348 от ГПК в диспозитива на съдебното
решение не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имота.
Мотивиран от горното Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Д.Г.М., ЕГН – **********, за възлагане на
основание чл.349, ал.2 от ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***1.30 по КККР на гр. Бургас, с
адрес на имота гр. ***.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатия
до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***1.30 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.18, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ – 87,37 кв.м., с прилежащи части –
избено помещение от 6 кв.м., 1.47 ид.ч. от сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – ***1.29, ***1.45; под обекта – ***1.28; над обекта – ***1.32, като
получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както
следва: Д.Г.М., ЕГН – **********, - 15/18 ид.ч.; Г.Г.Д., ЕГН – **********,
- 1/18 ид.ч.; Х.П.Д., ЕГН – **********, - 1/18 ид.ч.; Й.П.Д., ЕГН – **********,
- 1/18 ид.ч.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН – **********,
да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 4866,67 лева (четири хиляди
осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА всеки един от Г.Г.Д.,
ЕГН – **********, Х.П.Д., ЕГН – **********, и Й.П.Д., ЕГН – **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса по
иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в
размер на 324,45 лева (триста двадесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
ММ