Решение по дело №1386/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 435
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20252120201386
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Севан“ ООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП,
и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. Поддържа, че за
процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП неправилно е бил издаден електронен фиш, на основание чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е
постъпило становище, с което се поддържа жалбата и се доразвиват изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва
жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Представя писмено
становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.01.2022 г., в 12,27 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство
/ППС/ влекач „даф“, с рег. № *******, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, с ремарке, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол
1
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-жалбоподател. По
тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр.
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Съдебният състав, като взе предвид константната практика на Административен съд Бургас, обективирана
в Решение № 827/03.08.2023 г. по кнахд № 20237040600773/2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023 г. по
кнахд № 1491/2023 г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023 г. кнахд № 20237040601490/2023 г.; Решение №
1248/08.12.2023 г. по кнахд № 20237040601837/2023 г. и др., както и актуалната такава: Решение №
4265/12.05.2025 г. по кнахд № 540/2025 г. на БАС; Решение № 4940/30.05.2025 г. по кнахд № 360/2025 г. на БАС;
Решение № 4939/30.05.2025 г. по кнахд № 561/2025 г. на БАС и пр., намира, че следва да приеме, че към датата
на нарушението липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможност да бъде съставен електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
За да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това
трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в редакция към датата на
деянието, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма в редакцията към
датата на деянието не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало
да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
Приема се, че към датата на нарушението липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП като в този смисъл се
акцентира и на законодателната промяна от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., съгласно която с
изменение на закона се прие, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
С оглед на изложеното, поради наличието на по-благоприятен закон към датата на нарушението, съгласно
3, ал. 2 ЗАНН, издадения електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Отделно, в посочената по-горе актуална практика на касационната инстанция, се съобразява решение от
21.11.2024 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С61/2023 г. Наказващият орган е приложил
2
санкционна норма, която предвижда фиксиран размер на наказанието, което е в противоречие с принципа на
пропорционалност. Според посоченото решение на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване
на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда наказание "глоба" или "имуществена санкция" във фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта й, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса във фиксиран размер. Санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не
дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички
нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите
километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието.
Затова в случая следва да се направи извод, че предвиденото в Закона за движение по пътищата
административно наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17.06.1999 г.
С оглед на изложеното ЕФ следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, а в тежест на АНО
да се възложат разноските пред настоящата инстанция за платено адв.възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр.
София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, на „Севан“ ООД, ЕИК ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София да заплати на „Севан“ ООД, ЕИК *********,
ЕИК ********* сумата от 500 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3