Р Е
Ш Е Н
И Е № 70
14.02.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №934 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от
„АВН“ ООД, гр. Стара Загора, ЕИК хххххх със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Индустриална“ №1, представлявано от Управителя В.Ж.Г., чрез
процесуален представител - адв. С.М., против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /ИА „АА“/, гр. София. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на 360.00 /триста и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №2284/2019 г., по описа на Районен
съд – Стара Загора, по което било отменено наказателно постановление №43-0000032
от 15.07.2019 г. на и.д. Началник ОО“АА“ гр. Стара Загора. Чрез исковата молба
се претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ищецът, редовно призован в с.з., не се представлява,
като поддържа иска си.
Ответникът – ИА „АА“, редовно призован, не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание. Не представя писмен отговор по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита иска за допустима и за основателна и изразява становище, че същата следва
да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С НП №43-0000032 от 15.07.2019 г. и.
д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/, гр. Стара Загора, на основание чл. 53 от ЗАНН във
връзка с чл.96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП наложил на „АВН“ ООД, гр. Стара Загора имуществена санкция в
размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/ за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2, предложение трето
от ЗАвП. Наказателното постановление било
обжалвано пред Районен съд, гр. Стара Загора, където било образувано АНД №2284/2019 г., по което с решение №519 от 09.10.2019г.
съдът отменил същото. С оглед доказателствата по
настоящото дело, част от които е и служебно приложеното АНД №2284/2019 г., постановеното решение №519 от 09.10.2019 г.
влязло в законна сила на 06.11.2019г.
Видно от доказателствата, съдържащи
се в кориците на АНД №2284/2019 г. на Районен съд – Стара Загора в
производството пред тази инстанция ищецът бил
представляван от процесуален представител – адвокат С.М., който бил надлежно
упълномощен със следните права: „…да представлява и защитава дружеството по АНД по описа за 2019 г. на Районен съд Стара
Загора….“. Видно от двустранно подписано между адвокат М. и В.Ж.Г., в качеството му на законен представител на
наказаното дружество, пълномощно от дата 02.08.2019г., приложено в оригинал по
АНД №2284/2019 г. и приложената фактура с №********** от 02.08.2019 г. /л.8-9
от делото на РС „АВН“ООД договорило и заплатило напълно и в брой на адвокат М. възнаграждение
в размер на 360.00 лева за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в изготвяне на жалба против НП №43-0000032 от 15.07.2019г.
и процесуално представителство по АНД пред Районен съд, Стара Загора. Видно от
протокола от с. з., проведено на 09.10.2019 г. по АНД №2284/2019 г., ищецът се
представлявал лично от упълномощения си представител – адв. М..
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи
следните правни изводи:
Според
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният
текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на
своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – ИА„АА“ по исковата
претенция. Налице е незаконосъобразен акт – наказателно постановление №43-0000032 от 15.07.2019 г.,
отменено с влязло в законна сила решение №519 от 09.10.2019 г., постановено по АНД №2284/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически
акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления, както и на действията или бездействията по
налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или
бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд. С оглед на това, настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени
в следствие на отмененото в случая НП, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните
в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в
случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени
от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. Влязлото в сила решение №519 от 09.10.2019 г., постановено по АНД №2284/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора,
с което се отменя НП №43-0000032
от 15.07.2019 г. на и. д. Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“,
гр. Стара Загора следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието
на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 360 лева, като съставляващи заплатената от ищеца
сума за правна защита и съдействие и
процесуално представителство, Съдът намира, че от събраните
доказателства, действително се установява заплащането на тази сума от страна на
ищеца в полза на упълномощения от него адвокат. Обстоятелството по заплащането
ѝ не се оспорва от страна на ответника. От представените по делото
пълномощно и фактура с №********** от 02.08.2019
г. се
достига до недвусмисления извод, че договарянето на конкретната сума и
извършеното й плащане се отнасят за изготвяне на жалба и цялостно процесуално
представителство по образуваното АНД
№2284/2019 г. във връзка с издаденото и визирано по-горе НП. От данните по АНД
се удостоверява по несъмнен начин, че от
страна на упълномощения адвокат действително има реализирана дейност в насока,
както по изготвяне и депозиране на жалбата срещу НП, така и по осъществяване на
процесуално представителство в полза на настоящия ищец. По отношение на така
заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в
производствата по отмяна на наказателни постановления, подлежат на обезщетяване
не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
посоченото Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело
№2/2014 г., ОСГК и Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в
мотивите на което се сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова
претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в
хода на съдебното оспорване на наказателно постановление, издаденото от
длъжностно лице от структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а
предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана. С оглед доказаност на постановената отмяна
по съдебен ред на наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени
вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление – така Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело
№2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
С оглед горното, Съдът приема, че е налице
и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Следва да се отчете обстоятелството, че към
настоящ момент вече е в сила новата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН, която
обаче тук не не намира приложение, доколкото същата е в сила след датата на последното с.з. по АНД
№2284/2019г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.
Горе изложеното мотивира Съдът да приеме,
че се установяват и доказват кумулативните предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция на В.Ж.Г. в качеството му на управител и законен
представител /към датата на депозиране на молбата/ на „АВН“ ООД, гр. Стара
Загора се явява изцяло основателна и доказана по основание и размер, и следва
да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение
за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото с влязло в сила съдебно
решение НП №43-0000032
от 15.07.2019г. на и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Стара
Загора.
При този изход на спора, основателно се
явява направеното искане за присъждане на извършените в настоящото производство
разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
такива в общ размер на 385 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 360
лева, заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.
София да заплати на „АВН“ ООД, гр. Стара Загора, ЕИК хххххх със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ №1, сума в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено
наказателно постановление №43-0000032
от 15.07.2019 г. на и. д. Началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да
заплати на „АВН“ ООД, гр. Стара Загора, ЕИК хххххх сторените в настоящото дело
разноски в общ размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.