Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

          №      /13.01.2020г.                                                                     гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На шестнадесети декември                                                    2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА                                                             

Секретар:Милка Тончева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д. №310 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ЖАЛБИ против решение №134 от 22.04.2019г., постановено по гр.д. №1264/2018г. по описа на РС- Нови Пазар на:

1.Ищеца Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас, представ-лявана от управителя Атанас Атанасов, действащ чрез адв.Г.Т. от ШАК В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН иска по чл.415 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас, представлявана от управителя Атанас Атанасов, против Т.Н.Т. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, оф. П и С.Н.Т. с ЕГН:********** ***, за установяване съществуването на солидарно вземане, в размер за сумата от 2403,59лв., представляваща разлика над присъдените в тежест на двамата ответници суми от по 202,52лв. до сумата от 1500,66лв., заявена по настоящето дело и присъдена по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017г. по ч.гр.д. №1487/2017г. на PC- Шумен; КАКТО И В ЧАСТТА в която на основание чл.194, ал.2 от ГПК съдът е признал за недоказана истинността на представено от Етажната собственост на комплекс „Шумен”, доказателство справка, изготвена от лицето Ат. Атанасов, приложена на л.14 от гр.д. №2363/2017г. на PC- Шумен; КАКТО И В ЧАСТТА в която е отхвърлен иска чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас, представлявана от управителя Атанас Атанасов, против Т.Н.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, оф. П и С.Н.Т. с ЕГН:********** ***, за установяване съществуването на солидарно вземане в размер за сумата от 302,12лв.лв., представляваща разлика над присъдените в тежест на двамата ответници суми от по 55,70лв. до сумата от 413,51лв., заявена по настоящето дело и присъдена по Заповед за изпълнение №890/01.06.2017г. по ч.гр.д. №1487/2017г. на PC- Шумен.

Молят съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно пос-тановеното решение, в обжалваната му част, да уважи изцяло исковите им претенции, както и  да им присъди направените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приемане и прилагане по делото на копия от отчета за приходите и разходите на ЕС за процесния период, ведно с разходо-оправдателни документи, на основание чл.266, ал.3 от ГПК.

2.Ответника Т.Н.Т. с ЕГН:**********, В ЧАСТТА в която съдът е признал по иска по чл.415 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗУЕС спрямо Т.Н.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, офи партер, че вземането на Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас, представлявана от управителя Атанас Атанасов за сумата oт 202,52лв. (двеста и два лева петдесет и две стотинки) главница за дължими за периода 2014/2015г. суми за поддържане на общите части в комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас и за сумата от 55,70лв. за лихва върху главницата за периода от 16.09.2014г. до 31.05.2017г, за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017г. по ч.гр.д. №1487/2017г. на PC- Шумен, съществува. Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, в обжалваната му част, моли съда да го отмени, като му се присъдят разноски за настоящата инстанция;

3.Ответницата С.Н.Т. с ЕГН **********, обжалва решението ИЗЦЯЛО КАТО НЕДОПУСТИМО И В ЧАСТТА в която съдът е признал по иска по чл.415 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗУЕС спрямо нея, че вземането на Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, обл. Бургас, представлявана от управителя Атанас Атанасов за сумата oт 202,52лв. (двеста и два лева петдесет и две стотинки) главница за дължими за периода 2014/2015 г. суми за поддържане на общите части в комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, обл. Бургас и за сумата от 55,70лв. за лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г, за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на PC Шумен, съществува, както и за разноските в размер на 79,79 лв.    на ищеца, КАТО НЕПРАВИЛНО. Моли съда да отмени постановеното решение, да отхвърли ищцовите претенции и да постанови справедливо съдебно решение, както и да го измени по отношение на направените по делото разноски. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Т.Н.Т. с ЕГН:********** против жалбата на Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, област Бургас. В отговора са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Позовава се на разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК за липса на основание за приемане на представените с жалбата писмени доказателства.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от С.Н.Т. с ЕГН:********** против жалбата на Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас. В отговора са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Направено е доказателствено искане съдът да разпореди ищецът да се яви лично и да даде обяснения по обстоятелства по делото на основание чл.268, ал.2 във вр. с чл.176 от ГПК.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас на жалбата на С.Н.Т. с ЕГН:********** и на жалбата на Т.Н.Т. с ЕГН:**********, в който са изложени съображения за тяхната неоснователност.

В съдебно заседание за въззивника Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг - Запад”, община Несебър, обл. Бургас се явява адв.Г.Т. от ШАК, който поддържа жалбата. Като процесуален представител на въззиваемия по жалбите на ответниците Т.Н.Т. и С.Н.Т., поддържа отговора си.

В съдебно заседание въззивникът Т.Н.Т. се явява лично, поддържа жалбата си. Като въззиваем по жалбата на ищеца, поддържа отговора си по жалбата.

Въззиваемата С.Н.Т. не се явява и не изпраща представител.

След проверка по реда на чл.269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт. Решението е валидно и допустимо.

 

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 ал.2 от ЗУЕС и чл.74 ЗЗД – иск за установяване съществуването на вземане, оспорено от длъжника в заповедното производство, чрез депози-ране на възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1487/2017г. на ШРС, е обоснован с обстоятелството, че ответниците са останали задължени към ищеца за заплащане на разноски за поддържане на общите части за ЕС за периода 2013г./2014г. и 2014г./2015г. за сумата 2506 лв., както и сумата 567 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2013г. до 31.05.2017г., съгласно заповедта за изпълнение.

В изпълнение указанията на съда, ищецът Етажната собственост на комплекс „Шумен”, находящ се в КК „Слънчев бряг- Запад”, община Несебър, област Бургас, представлявана от управителя Атанас Атанасов предявява искова молба /вх.№11578 от 09.08.2017г. по описа на Районен съд- Шумен- гр.д.№2363 от 2017г./ срещу ответниците Т.Н.Т. и С.Н.Т. ***, съдържаща кумулативно съединени искове, както следва: 1/ по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗУЕС с цена 1500,66лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2013/2014г., за собствените им три броя апартаменти №№3, 31 и 33, ведно с дължимата законна лихва върху главницата в размер на 567.98 лв., считано от датата на падежа на вноската от 15.09.2013г. до 31.05.2017г., както и сумата 1005.03лв., представляваща неплатени задължения за поддръжка на общите части на сградата за периода 2014/2015г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата в размер на 276.93 лв., считано от датата на падежа на вноската от 15.09.2014г. до 31.05.2017г., както и дължимата законна лихва от 01.06.2017г., така както са поискани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С молба от 09.01.2019г. /вх.№150 от 09.01.2019г. на НПРС/ процесуалният представител на ищеца- адв.Т. /л.58 от гр.д. 1264 от 2018 г. на НПРС/ е уточнил цената на исковете, както следва: 1/цена на първия иск 1500.66 лв. за периода 2014/2015год.- главница. Искът е спрямо двамата ответници и се претендира солидарна отговорност; 2/ иск по чл.415 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014г. до 31.05. 2017г. върху главница от 1500,66лв. Искът е спрямо двамата ответници, солидарно; 3/ иск по чл.415 от ГПК вр. с чл.38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016г. Искът е само спрямо ответника Т.Т. и 4/ иск по чл. 415 от ГПК вр. с чл.38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016г. Искът е само спрямо ответницата Саща Т..

Страните не спорят относно факта, че ответниците  са придобили собствеността върху процесните апартаменти, като с решение по гр.д. № 944/2014г. на PC- Нови Пазар, влязло в законна сила на 25.03.2015г., е прекратен бракът между двамата ответници, поради което е отпаднало и основанието за тяхната солидарна отговорност, по смисъла на чл.32, ал.2 от СК.

С решение по протокол от ОС на ЕС от 05.04.2014г. и конкретно относно вписаното в т.3 от него е определен размера на задълженията, за поддръжка на общите части- по 9лв/кв.м. площ от притежаваните от собствениците апартаменти. Взетото от ОС на ЕС решение има изпълнителна сила, съгласно чл.38 от ЗУЕС. Апартаментът с № 3 има площ от 64кв.м. и общи части от сградата, равняващи се на 13,91кв.м. или обща площ от 77,91кв.м.; апартамент № 31 е с площ от 27,70кв.м. и общи части от сградата, равняващи се на 6,06кв.м. или общо 33,76кв.м. и апартамент № 33 има площ от 45,65кв.м. и общи части от сградата от 9,42кв.м. или общо 55,07кв.м. Общата площ е 166,74кв.м. и дължимата за поддръжката и на трите апартамента сума е 1500,66лв., а за апартаменти с №№ 3 и 31 е 1005,03лв.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, след дадена възможност за коригиране на установените стойности в съдебно заседание / стр.41 от делото/ се установява, че размерът на задължението за поддръжка на общите части е при първи вариант: главница 1948.91 лв., от които за сезон 2013/2014 г.-948,88 лв., за сезон 2014/2015 г.-1005,03 лв., лихвите за първия сезон са 355,49 лв., за втория-236,57 лв., общо лихви за първия вариант 552,06 лв., общо дължима сума за лихви и главница- 2540,97 лв.; втори вариант с приспадане на сумата 600 лв. за втория сезон, първия сезон 2013/2014г. главница 943,88 лв., лихви 355,49 лв., сезон 2014/2015г. главница 405,03 лв., лихва 111,39 лв., общо дължима сума 1815,79 лв., от които главница 1348,91 лв., лихва 466,88 лв.

След така направеното уточнение, всички страни по делото са приели заключението.

Съдът е прекратил производството по делото против С.Н.Т. с ЕГН:**********, с цена 502,92лв. и против Т.Н.Т. с ЕГН:**********, с цена 502,92лв. за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016г. Мотивите на съда са, че в Заявлението по чл.410 от ГПК липсва искане за присъждане на суми за този период. В тази му част решението, като определение подлежащо на обжалване с частна жалба и необжалвано, е влязло в законна сила.

Задължението на ответниците за заплащане на поддръжката на общите части на комплекса, съобразно площта на притежаваните от тях апартаменти за 2014/2015г., след приспадане на платените 600лв. е в размер на 405,03лв., или по 202,52лв. за всеки един от ответниците.  Направеното уточнение на предявеният от ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗУЕС е с цена 1500,66лв., очевидно поради грешка /сумата касае друг период/. Както посочихме, в заповедното производство търсената сума за този период е 1005.03 лв.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2014/2015г. искът е основателен и доказан за сумата от 405,03лв. /дължими по равно от двамата ответника/ и следва да се отхвърли за останалата му част до размер на 1500,66лв.

По иска за мораторна лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По размер за сезон 2014/2015г. при главница от 1005,03лв., след приспадане на платените 600лв., дължимата законна лихва за периода от 15.09.2014г. до 31.05.2017г. е в размер на 111,39лв. /дължими по равно от двамата ответника/. В останалата част до размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014г. до 31.05. 2017г. върху главница от 1500,66лв., спрямо двамата ответници, искът за лихви следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

За задълженията на ответниците за сезон 2013/2014г. ищецът с окончателната си молба от 09.01.2019г. не е предявявал искове, поради което първоинстанционният съд е приел, че ищецът няма иск за главница за периода 2013/2014г., поради което макар и установени по основание и размер тези вземания не следва да се присъждат /стр.161 от делото на НПРС/. В диспозитива на съдебното решение няма произнасяне по този въпрос. Както посочихме, в първоначалната искова молба, този иск е предявен. Въпреки направеното уточняване на исковата претенция, няма данни по делото да е бил оттеглен.

В правомощията на въззивната инстанция е да се произнесе в рамките на постановеното от районния съд решение и то в частта, в която е обжалвано. Дори да са допуснати процесуални нарушения за разглеж-дането на исковете за различните периоди, те не могат да бъдат попра-вени по реда на въззивното обжалване.

От изложеното е видно, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да се потвърди.

 

           

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА  решение №134 от 22.04.2019 г., постановено по гр.д. №1264/2018г. по описа на РС- Нови пазар, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                              

                                                                                                                                                                                                               

                                                                                           2.