Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7958
по описа за 2017 год., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 19.12.2016 г., постановено по
гр.дело № 51195/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, е признато за
установено, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника И.Г.Й., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на ищеца „Т.С.“-ЕАД,
ЕИК ******, адрес: гр.София, ул.“******, следните суми: 1115,66 лв.- стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода май 2013 г.-април 2015 г., 151,70 лв.-
обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1115,66 лв., за периода 30.06.2013 г.- 10.06.2016 г., като е
отхвърлен иска за сумата над 1115,66 лв. до пълния предявен размер от 1949,62 лв. и в частта над 151,70 лв. до пълния предявен размер от 265,10 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е
признато за установено, че ответника И.Г.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи
на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес:
гр.София, ул.“******, следните суми: 42,37
лв.- стойността на доставена
услуга „ дялово разпределение“ за периода май 2013 г.- април 2015 г., и
в размер на 5,69 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
30.06.2013 г.- 10.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е осъден ответника И.Г.Й.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес:
гр.София, ул.“******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 740,11 лв.-
деловодни разноски по настоящето производство, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата от 206,05 лв.-
деловодни разноски по заповедното производство. С решението на съда е
отхвърлен изцяло иска по чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр.София, ул.“******, за
признаване за установено, че ответниците Д.Р.Й., ЕГН:
**********, адрес: *** и Р.Р.Й., ЕГН: **********,
адрес: ***, му дължат разделно при равни квоти, следните суми: 1949,62 лв.-
стойността на потребената топлинна енергия за периода
май 2013 г.- април 2015 г., 265,10 лв.- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.06.2013 г.- 10.06.2016 г., 42,37 лв.- стойността на
доставена услуга „ дялово разпределение“ за периода май 2013 г.- април 2015 г.,
5,69 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.06.2013
г.-10.06.2016 г. С определение, постановено в закрито заседание на 27.02.2017
год., по гр.дело № 51195/ 2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 с-в е допълнено първоинстанционното решение
от 19.12.2016 год., постановено по процесното
дело, в частта за разноските, като е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес:
гр.София, ул.“******, да заплати на ответника Р.Р.Й.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 240 лв. С определение, постановено в
закрито заседание на 10.05.2017 год., по гр.дело № 51195/ 2016 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 78 с-в е допълнено първоинстанционното
решение от 19.12.2016 год., постановено
по процесното дело, в частта за разноските, като е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр.София, ул.“******, да заплати на
ответника Д.Р.Й., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, сумата от 240 лв.
Решението
е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.”-ЕООД,
гр.София.
В срока
по чл.259
от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 78 състав е обжалвано от ищеца и от ответницата И.Г.Й..
Въззивникът- ищец „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез юрк.С.Д.обжалва решението
в частта, с която са отхвърлени предявените от него по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответницата И.Г.Й., установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане
решението да бъде отменено в тази част и вместо това
да бъде постановено
друго, с което бъдат уважени изцяло предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна- ответник И.Г.Й., чрез пълномощника си адв.Н.К. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част, като правилно
и законосъобразно.
Въззивникът- ответник- И.Г.Й., чрез пълномощника си адв.Н.К. е подала въззивна
жалба, с която моли съда решението да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са
уважени предявените установителни искове за главница за потребена топлинна енергия за исковия период от време и за мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия по подробни
изложени съображения. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна
– „Т.С.“-ЕАД, гр.София, не е депозирал по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК и не взема становище по
подадената въззивна жалба от ответницата по делото – И.Г.Й..
Въззиваемите страни- ответници Д.Р.Й.
и Р.Р.Й. не са депозирали писмен отговор на
подадените въззивни жалби по реда на чл.263, ал.1 от ГПК и не вземат становище по тях.
Третото лице-помагач
- „Т.С.”-ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбите.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по
чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да
се разгледат по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба на ищеца „Т.С.“-ЕАД,
гр.София е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната
жалба на ответницата И.Г.Й. е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд,
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта
му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Тъй като съдът се произнася по допустимостта
на решението в обжалваната част, в настоящия случай, въззивният
съд приема, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо в обжалваната му част, поради
следните съображения:
От заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.06.2016 год. по ч.гр.дело №
32819/2016 г. на 78 с-в, СРС, в рамките на която се извършва проверката на
съществуващите вземания срещу ответниците от страна
на СРС, издадена срещу И.Г.Й., Д.Р.Й. и
Р.Р.Й., се установява, че със същата е разпоредено длъжниците да
заплатят разделно при квоти по 1/3 за всеки от тях на кредитора „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, сумата от 1991,99 лв., за доставена топлинна енергия, с лихва в
размер на 270,79 лв., за периода от
30.06.2013 г. до 10.06.2016 г. и законна лихва от 17.06.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 354,45 лв., разноски по делото. В петитума на исковата молба е формулирано от страна на ищеца
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата И.Г.Й., че дължи следните суми: 649,87 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013
г.- м.04.2015 г., и 88,36 лв.- законна лихва за забава, за периода от
30.06.2013 г. до 10.06.2016 г., за дялово разпределение- 14,12 лв., главница и
1,90 лв., лихва, ведно със законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
Предметът на
делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация
на спорното право се определя
от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не
е бил сезиран, или когато е определил
предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната
не се е позовала,
тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан
иск на непредявено
основание /в този смисъл – константната практика на ВКС, обективирана в решение №
133/26.05.2011 г. по гр.д.№
664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение
№ 307/04.10.2011 г. по гр.д.№
1187/2010 г. на ВКС, III ГО, постановени
по реда на
чл.290 ГПК и др./.
В настоящия случай, въпреки
направеното с петитума на исковата молба, формулирано
от страна на ищеца искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата И.Г.Й., че дължи следните суми: 649,87
лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2013 г.- м.04.2015 г., и 88,36 лв.- законна лихва за забава, за
периода от 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумата, СРС, 78 състав е признал за установено, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, че ответницата И.Г.Й. дължи на ищеца „Т.С.“, гр.София, следните суми: 1115,66 лв.- стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода май 2013 г.-април 2015 г., 151,70 лв.-
обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1115,66 лв., за периода 30.06.2013 г.- 10.06.2016 г., като е
отхвърлил иска за сумата над 1115,66 лв. до пълния предявен размер от 1949,62 лв. и в частта над 151,70 лв. до пълния предявен размер от 265,10 лв. Т.е. по отношение на този
ответник, първоинстанционният съд се е произнесъл
извън заявеното от ищеца с петитума на исковата молба
искане- свръхпетитум- по искане, с каквото не е бил
сезиран. С оглед на което, на основание чл.270, ал.3 от ГПК, решението в
тази част, в която съдът се е произнесъл свърхпетитум-
над предявените размери на претенцията за главница и за лихва за забава до
уважените и съответно, в частта, с която са отхвърлени претенциите над
уважените размери, следва да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено. В останалата обжалвана от
ответницата И.Й. част- до предявените размери на претенцията за главница и за
лихва за забава, при преценка на събраните по делото доказателства, включително
и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза,
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора, обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно в частта, в
която е осъдена ответницата И.Й. да заплати на ищеца, деловодни разноски по
делото, за разликата над сумата от 303,41 лв. до присъдения размер от 740,11
лв., както и в частта, в която е осъдена ответницата да заплати на ищеца,
разноски по заповедното производство, за разликата над сумата от 118,15 лв. до
присъдения размер от 206,05 лв.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този
изход на спора на въззивника-ищец не се
следват разноски за въззивното производство. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,
ал.3 от ГПК на въззивника-
ответник, следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство
в размер на сумата от 700 лв., представляващи
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие и заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
от 19.12.2016 г., постановено по гр.дело № 51195/2016 г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 78 състав, в частта, с която е признато за установено по иска
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ответницата И.Г.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******,
адрес: гр.София, ул.“******, над сумата
от 649,87 лв. до размер на сумата от
1115,66 лв.- стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода май 2013 г.-април 2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която иска с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 1115,66 лв. до пълния предявен размер от
1949,62 лв., като прекратява
производството по делото в тази част, като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение
от 19.12.2016 г., постановено по гр.дело № 51195/2016 г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 78 състав, в частта, с която е признато за установено по иска
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че ответницата И.Г.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на
ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес:
гр.София, ул.“******, над сумата от
88,36 лв. до размер на сумата от
151,70 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
от 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г., както
и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 151,70 лв. до
пълния предявен размер от 265,10 лв., като прекратява
производството по делото в тази част, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение от
19.12.2016 г.,
постановено по гр.дело № 51195/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, в частта, с която е осъдена И.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр.София, ул.“******, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, деловодни разноски по делото, за разликата над сумата от 303,41 лв., до присъдения размер от 740,11 лв.,
както и в частта, с която е осъдена И.Г.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******,
адрес: гр.София, ул.“******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, деловодни
разноски по заповедното производство, за разликата над сумата от 118,15 лв. до
присъдения размер от 206,05 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на И.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от
700 лв./ седемстотин лева/, направени разноски за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.12.2016 г., постановено по
гр.дело № 51195/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 с-в, в останалата обжалвана част- в частта, с която е признато за
установено, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че И.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“-ЕАД,
ЕИК ******, адрес: гр.София, ул.“******, сумата от 649,87 лв., представляваща
стойността на потребена от ответницата топлинна
енергия за периода м.май 2013 г.- м.април 2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е признато за установено, че на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.Г.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, адрес: гр.София,
ул.“******, сумата от 88,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Т.С.”-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.