РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Ямбол, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330101885 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от Р. В. Г. от село К. обл.Я. срещу П. на Р. Б., в която се твърди,
че ищeцът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.234, ал. 3, т.1
вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК и е било образувано НОХД №*** г. по описа на Районен
съд-Я. С Присъда №*** от 11.12.2024 г. е признат за виновен в това, че на *** г. в дома му в
село К., обл.Я., при условията на повторност, е държал акцизни стоки- *** на стойност
235.74 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.28 ал.1 от ЗТТИ и чл.2, т.2,
чл.4, т.7 и чл.100 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно -
престъпление по чл.234, ал..3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК, поради което и при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено ефективно наказание - пет месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. По жалба на
подсъдимия е образувано ВНОХД №*** г. по описа на Окръжен съд- Я., който с Присъда №
*** г. изцяло е отменил присъдата на Районен съд-Я., като е признал подсъдимия за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. В резултат от обвинението ищецът е
претърпял неимуществени вреди- неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт,
унижение, уплаха и стрес. При многократното му явяване в съдебните заседания е бил
подложен на морално унижение и силно психическо напрежение, във връзка с постоянните
обяснения, които е трябвало да дава пред съда, във връзка с продължилото около две години
съдебно следствие. Изтъква, че е на шестдесет и три години, работи в охранителна фирма и
се ползва с добро име в обществото. Няколко дни преди явяването пред съда, както и
няколко дни след това е бил под изключително нервно напрежение, вследствие на което е
1
страдал от безсъние, високо кръвно налягане и дори зъбите са го болели от това високо
нервно напрежение. Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 15000
лв., и иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, ведно със
законната лихва, считано от 04.04.2025г. - датата на влизане в сила на Присъда №*** г. по
ВНОХД №***г. по описа на Окръжен съд-Я., до окончателното плащане, и направените по
делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на
липсата на доказателства за твърденията. Оспорва настъпването на вредите в претендирания
размер и причинната им връзка с обвинението. Намира, че продължителността на
производството от повдигането на обвинението до приключването му е в разумен срок, като
възразява срещу ангажиране на отговорността на прокуратурата за периода на водене на
съдебните производства. Не са взети мерки за неотклонение на ищеца. Претенцията за
обезщетение намира за несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с
обществено-икономическите условия в страната.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД№ ***г. на ЯРС, ведно с ДП № *** г.
на РУ- Т. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно
производство. В хода на проверката ищецът е подписал Протокол за доброволно предаване
от *** г., в който е признал, че в дома му е имало негов ***, намиращ се в картонена кутия и
в найлонов плик с неуточнено количество, за чиято наличност е забравил.
С Постановление за привличане на обвиняем от 10.04.2023 г. на разследващ полицай
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, изразяващо се в това, че в на *** г. в
дома му в село К., обл.Я., е държал акцизни стоки- *** на стойност 235.74 лева, без акцизен
бандерол, като деянието е извършено повторно-осъден е за същото престъпление с влязла в
сила присъда по НОХД №*** г. на ЯРС, и извършеното не представлява престъпление по
чл. 234, ал. 3, т.1 вр. ал.1 пр.2 от НК. Разследващият орган е пристъпил към разпит на
обвиняемия на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем. Последният е
отказал да дава обяснения. Не му е взета мярка за неотклонение. На *** г. е предявено
разследването на защитника на ищеца- адв.Р. Ж. с Протокол за предявяване на разследване
от разследващ полицай. Изложените процесуални действия са повторени след указания на
наблюдаващия прокурор, като с Постановление за привличане на обвиняем от *** г. на
разследващ полицай ищецът повторно е привлечен като обвиняем за същото престъпление,
квалифицирано по чл.234, ал. 3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК. Изготвен е и Протокол
за разпит на обвиняем от *** г.. Отново ищецът е отказал да дава обяснения. Не му е взета
мярка за неотклонение. На *** г. е предявено разследването на защитника на ищеца- адв.Р.
Ж. с Протокол за предявяване на разследване от разследващ полицай
Въз основа на обвинителен акт от *** г на ЯРП е образувано НОХД № *** г. на ЯРС, по
2
което са се провели 9 съдебни заседания с участието на ищеца. Последният е пожелал да
даде обяснения само в с.з. на *** г. Съдебното заседание на *** г. е отложено по искане на
защитниците му заради заболяване. С Присъда от *** г. ищецът е признат за виновен в това,
че на *** г. в дома му в село К., обл.Я., е държал акцизни стоки- *** на стойност 235.74
лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.28 ал.1 от ЗТТИ и чл.2, т.2, чл.4,
т.7 и чл.100 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно -
престъпление по чл.234, ал..3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК, поради което и при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено ефективно наказание - пет месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е привел в
изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено със Споразумение по
НОХД №*** г. на ЯРС. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД№ ***г. на ЯОС.
Проведено е едно с.з., като с Присъда № *** г. изцяло е отменена присъдата на Районен
съд-Я., а подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение.
Актът е влязъл в сила на *** г.
Видно от приложената по ДП № *** г. на РУ- Т. Справка за съдимост от *** г.,
неоспорена от страните, ищецът е осъждан два пъти –през 2017 г. с влязла в сила присъда по
НОХД №*** г. на ЯРС за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК и през 2022 г. по НОХД №
*** г. на ЯРС, по което е одобрено споразумение за престъпление по чл.234, ал.1 НК- за
държане на акцизни стоки без бандерол на *** г. в дома си. Наказанието за това
престъпление с отменената присъда по НОХД № *** г. е било приведено в изпълнение.
По делото е разпитана свидетелката Х. – *** на ищеца- която сочи, че той живее сам.
Работи като ***. Във връзка с делата срещу него един- два дена преди дело е притеснен,
уплашен, с високо кръвно налягане. Свидетелката заявява, че два пъти е измервала със свой
апарат това налягане, като последния път стойностите му са били 150/100 –преди около
месец и половина. Същевременно казва, че не може точно да си спомни, кога е бил този
случай- дали тази година или 2024 г. Първия път, когато му е измерила кръвното, е било през
2023 г., когато той е споделил, че много го боли главата. Стойностите на налягането са били
135/95. В този период е бил много слаб, а преди делата „по-пълничък“. Споделял е, че не
може да спи, че му е нервно. Притеснявал се е да не влезе в затвора. Свидетелката
конкретизира делата, за които говори- че едното е заради побой над ищеца, нанесен от М. Ч.
За това дело Р. Г. се е притеснявал, че ще влезе в затвора. Другото дело е за***. Освен от
самия ищец, св. Х.е научила за делата и от ***.
Св. Р. -*** на ищеца-дава показания, че откакто са започнали делата срещу ***, са се
чували по телефона всеки ден и веднъж седмично са се виждали. Съдели са го за
притежание на ***. Две години се е явявал всеки месец по дела, имало е изслушвания.
Според свидетелката делото е съсипало ***- започнали са главоболия, високо кръвно
налягане, зъбобол, безсънни нощи особено преди и след заседание. Сутрин е звънял на
***да пита, какво ще правят и „какво той ще прави, ако го вкарат в затвора и какво ще се
случи с живота му след това“. Като е ходела при него, свидетелката е виждала, че постоянно
пие хапчета и си мери кръвното с апарат за кръвно налягане. Става въпрос за 2023 г., а преди
3
това много рядко кръвното му се е повишавало- случвало се е, когато се е притеснил. Според
показанията се е съсухрил, ходел като призрак.
По НОХД № *** г. на ЯРС е приложено копие от Присъда № *** г. по НОХД №*** г. на
ЯРС, с която е признат за виновен и осъден М. И. Ч. за нанасяне на лека телесна повреда на
ищеца Р. Г. на *** г., чрез удар в главата му.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за
обезщетение на неимуществени вреди.
Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между
които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за обезщетение на неимуществените вреди е допустим, а по същество е частично
основателен по следните съображения:
По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело, както
и че лицето е оправдано с влязла в сила оправдателна присъда. Т.е. налице е законовата
предпоставка за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.
№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били
законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен
случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.
Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на
личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта
и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно
безпокойство.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са
настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението. В този
смисъл е практика на ВКС в Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., ІІІ г. о.,
Решение № 209 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС). Същевременно
съобразно Решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., Решение
№ 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/2012 г . на ІV г.о. на ВКС,, нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при
4
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Изхождайки от последно цитираните
две решения, следва да се приеме, че на доказване подлежат вредите, които са над
обичайните.
По настоящото дело са събрани гласни доказателства за преживените от ищеца морални
страдания и предвид обсъдената практика, нормално е да се приме, че по време на цялото
наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и
несигурен. Установиха се от материалите по ДП и съдебните производства фактите,
изложени в исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с
явяването на ищеца на разпит два пъти при привличането на обвиняем, явяване в съдебни
заседания (общо 9), т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото
наказателно производство, с което е ограничена личната му свобода. Неблагоприятната
промяна е обхванала период от почти 2 години, считано от привличането като обвиняем на
*** г. до влизане в сила на оправдателната присъда на *** г.. Гласните доказателства сочат,
освен че е бил притеснен, уплашен от перспективата да влезе в затвора, още и че е споделял
за главоболие, безсъние, зъбобол (св.Р.), че е бил с повишени стойности на кръвното
налягане и отслабнал (св.Х.). По делото не са представени медицински документи за
подобни здравословни проблеми в този период, за предписани медикаменти, т.е. липсва
произнасяне на компетентните медицински специалисти за тези факти. Не може да се
приеме, че е проведено пълно доказване на същите, както указва ВКС в горецитираната
практика. От една страна св.Р. е лице от кръга на посочените в чл. 172 от ГПК, а св.Х. дава
несигурни и противоречиви показания, кога е установила чрез измерване с личния й апарат
за кръвно налягане повишените два пъти стойности. Също така не е установена причинната
връзка с процесното обвинение, доколкото св.Р. сочи, че и в предходен период *** е приемал
лекарства за високо кръвно налягане, когато е бил притеснен. Както се установи по делото,
ищецът е осъждан два пъти преди процесното разследване, като второто осъждане е за
деяние, извършено на *** г.-няколко месеца преди обсъжданото по НОХД № *** г. деяние.
Т.е. притесненията, за които свидетелства *** на ищеца, имат друго скорошно обективно
основание.
Ако показанията на св.Р. се приемат като дадени от заинтересовано от изхода на делото
лице по смисъла на чл. 172 от ГПК, то не следва да се кредитират само за обстоятелства,
стоящи извън обичайните последствия за човешката личност от повдигане на обвинение.
Съдебната практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), приема, че
показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за
изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от
други доказателства (Решение № *** г. по гр.д. № *** г., ІV г.о., Решение № ***г. по гр.дело
№ *** г., ІV г.о.). Кредитирането само на показанията на заинтересовани свидетели е
процесуално нарушение. В случая липсват други доказателства извън показанията на св.Х.,
които както се посочи, са несигурни и противоречиви относно причината за преживяванията
на ищеца, като свързвани не само с делото „***“, но и с делото за побоя, нанесен от М. И. Ч.
(НОХД №***г. на ЯРС). Следователно съдът не може да приеме за доказани фактите само
5
въз основа на показанията на свидетелите. Не може да се приеме въз основа на изявленията
на св.Х., че ищецът се е ползвал с добро име сред съседите до обвинението, предшествано от
осъждания за подобно престъпление в близък период от време.
Не е доказано твърдението в исковата молба, че е бил подложен на морално унижение и
силно психическо напрежение във връзка с постоянните обяснения, които е трябвало да дава
пред съда. В рамките на проведените съдебни заседания само веднъж ищецът е дал
обяснения и то по негово искане. А пред разследващия орган в досъдебното производство е
отказал да дава обяснения.
Що се отнася до размера на обезщетението за установените вреди, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, той следва да бъде определен по
справедливост, според вътрешното убеждение на съда, основано на вида, обхвата на
вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
периода на мярката за неотклонение "задържане под стража", има ли разгласяване чрез
медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца (вж. Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение
№ 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС), както и възраст на
увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. №
2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС).
В случая се касае за обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до осем години- тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от
НК. Наложено е първоначално наказание доста под минимума- 6 месеца, което е намалило
интензитета на търпените вреди до оправдаването от ЯОС. Не е взимана мярка за
неотклонение. Периодът от първоначалното повдигане на обвинение до оправдаването
обхваща почти 2 г.– продължителността му от гледна точка на живота на човешката личност
не е значителна (с оглед приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр. д. № 2720/2019 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС относно разумен срок на разследване от 3,5 години, срокът в настоящия
случай е значително по-кратък). Липсва медийно разгласяване на повдигнатото обвинение.
Не е промено отношението на близките към ищеца от самото обвинение или на познати и
съседи. Ищецът е все още в трудоспособна възраст и не е имал високо обществено и
социално положение –не е заемал ръководна длъжност и не е бил публична личност, работел
е като ***. Що се отнася до конкретните му преживявания, както се посочи, същите не
надхвърлят обичайните такива, свързани с ограничаване на личната свобода за явяване на
разпит, предявяване на разследване, на съдебни заседания. Предвид обаче предходните
наказателни производства спрямо лицето, в рамките на които то се е явявало на
извършваните следствени действия, не може да се приеме, че настоящото обвинение е
внесло съществена промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко засягане
6
на психиката и нейното увреждане, за увреждане на телесното здраве от процесното
наказателно преследване. От значение е, че ищецът вече е бил осъждан два пъти, поради
което процесното обвинение не се е отразило на доброто му име и не е предизвикало за него
моралното страдание на неосъждания човек (Решение № 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. №
2110/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС). Следва да се вземат предвид извършените от ищеца други
деяния, за които е осъден, като същите се отчетат като основание за намаляване на
обезщетението (както е прието в Решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., ІІІ
г. о. на ВКС). Още повече в случая притесненията на ищеца, за които дават показания
свидетелите, са свързани и с привеждането в изпълнение на условното осъждане от
предходното деяние.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС, т.3, държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна
вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря.
Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). По настоящото дело не може да се приеме, че
поведението на ищеца е единствен каузален фактор за настъпване на увреждането.
Същевременно, от лицето са направени самопризнания в хода на ДП, че е държало негов
***в дома си, както е записало в Протокол за доброволно предаване от 25.01.2023 г.. Т.е.
може да се приеме, че процесното обвинение би могло да бъде само един от факторите за
настъпване на вредите. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение №
244 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 1205/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 112 от
14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 194 от 08.10.2018 г. по
гр. д. № 4864/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, според които обезщетението се намалява, когато
настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването на престъпление. В случаите, когато след привличане
на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието, то това му
процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния
резултат, с оглед правото на обвинения в престъпление да избира защитната си позиция. В
случая признанията предшестват привличането на лицето като обвиняем и са съдействали в
определена степен за предприемането на това процесуално действие от разследващия
полицай, т.е. за повдигане на незаконно обвинение.
Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба
обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на
7
лицето- ограничаване на личната му свобода поради обвинението, макар и в
непродължителен период от време, доколкото е налице пряка причинна връзка между
действията по обвинението и вредите, след като без извършването им не биха настъпили,
съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 2500 лв. Определянето на по-
нисък размер изхожда от наличието на две предходни осъждания, съобразно цитираната по-
горе практика на ВКС. Искът за разликата над 2500 лв. до претендираната сума следва да се
отхвърли като неоснователен.
Законната лихва съгласно цитираната практика на ВКС е дължима от влизане в сила на
оправдателната присъда.
При този изход от делото следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на
разноските-заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатското възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес гр. С., бул. *** да заплати на Р. В. Г. от село К., обл.Я., ул.
*** сумата от 2500 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по ДП №*** г. на РУ- Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.04.2025 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на
168,33 лв., а искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2500 лв. до
15000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8