РЕШЕНИЕ
№ 2395
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110208841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. П. В., ЕГН **********, с адрес в
с.ХХХХХХ, чрез адв.Д. – АК – Пловдив, срещу Наказателно постановление
№ 21-4332-003732/08.03.2021 г., издадено от Началника Група към ОПП –
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
"глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 21.09.2020 г., в 10:49 часа, в с. Д. Бо. по „Б. ш.“,
бензиностанция „Г.“, с посока на движение от гр.С. към с.Я., управлява линия
си лек автомобил марка "М." с рег. № ХХХХХ със скорост от 102 км/ч при
ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е
установена със система за видеоконтрол "TFR1-M" № 509.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че обстоятелството,
че АТСС е неподвижно прикрепено към служебното МПС не го превръща в
стационарно и не отменя задължението за надлежно попълване на протокол
по чл.10 от Наредбата, като несъставянето на съответния протокол
1
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че
липсата на такова удостоверение за използването на АТСС компрометира
законността на вмешателството в личната сфера на заснетото лице и обуславя
отмяна на санкционния акт, базиран на това заснемане. Отделно от това се
поддържа, че липсата на ясна снимка на заснетото нарушение от своя страна е
още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. На следващо място се навежда, че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 21.09.2020 г., в 10:49 часа, в с. Д. Б. по „Б.“, бензиностанция „Г.“, с
посока на движение от гр.С. към с.Я., жалбоподателят ИВ. П. В. управлявал
линия си лек автомобил марка "М." с рег. № ХХХХХ като се движил със
скорост от 102 км/ч при разрешена максимална скорост на движение за
населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено чрез техническо
средство "TFR1-M" № 509, записващо и заснемащо точен час, дата,
регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на одобрените за използване типове
2
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г.
със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка № 3-38-2020/30.01.2020 г. системата
за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 30.01.2020
г. със срок на валидност на проверката до 30.01.2021 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 21.09.2020 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 09.02.2021 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия
автомобил ИВ. П. В., който писмено декларирал, че на 21.09.2020 г. в 10:49
часа лек автомобил марка "МХХХХ" с рег. № ХХХХХХ е бил управляван от
него.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. Т. Ч. съставил АУАН с бл.
№ 086468/09.02.2021 г. срещу ИВ. П. В. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-003732/08.03.2021 г., издадено от Началник Група
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на ИВ. П. В. на
25.05.2021 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. Д. Т. Ч.; справка АИС-КАТ по отношение на
собствеността на процесния лек автомобил; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; справка от ГД "НП" и протокол № 3-38-2020 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол № 4332р-
44640/21.09.2020 г., клип № 9256, радар № 509 с приложение, снимков
материал за АТСС, Заповед № 8121з-13180/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, справка картон на водача, писмо от ГД“НП“ рег.№
3286р-12416 от 12.03.2020 г., както и заповед рег.№ 8121з-1515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи.
3
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел Д. Т. Ч., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по
чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. Следва да се
отбележи, че независимо от обстоятелството, че издаденото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е с изтекъл срок на
валидност (до 24.02.2020 г.), съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона
измерванията: "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". Това обстоятелство е изрично
посочено и в справката от ГД“НП“ рег.№ 3286р-12416 от 12.03.2020 г.,
приложено по делото. В този смисъл, доколкото е била извършена
периодична проверка за техническа изправност на процесното техническо
средство (на 30.01.2020 г.), то по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията същото следва да се счита, че отговаря на одобрения тип за
измерване, като извършеното с него измерване на скоростта на движение е
обективно и точно.
От Протокол за проверка № 3-38-2020/30.01.2020 г. се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 21.09.2020 г., системата за
видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 30.01.2020 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. В този смисъл
съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно техническата
годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението,
4
поради което и всички възражения в противоположния аспект не могат да
бъдат споделени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 105 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. От приложения Протокол за проверка № 3-38-
2020/30.01.2020 г. на Главна дирекция "Национална полиция" се установява,
че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 105 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост
от 105 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 102 км/ч, което е с 52 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не намират подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от
5
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.
2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи св.
Ч., заемащ длъжността "младши автоконтрольор", има компетентност да
съставя АУАН. Съгласно т. 2. 10 от цитираната заповед Началникът на Група
към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно
постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а
именно на 09.02.2021 г.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят ИВ. П. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 21.09.2020 г., в 10:49 часа, в с. Д.
Б.по „Б.“, бензиностанция „Г.“, с посока на движение от гр.С. към с.Я.,
жалбоподателят ИВ. П. В. управлявал линия си лек автомобил марка "М." с
рег. № ХХХХХХХХ като се движил със скорост от 102 км/ч при разрешена
максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението
правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало
поставен пътен знак "В26", който да въвежда ограничение на скоростта,
различно от 50 км/ч.
Нарушението е извършено от И.В. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно - съзнавал е и е искал да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 102 км/ч при
максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
На следващо място, правилно административнонаказващият орган е
индивидуализирал наказанията на ИВ. П. В. за така извършеното
административно нарушение съобразно санкционната разпоредба на чл. 182,
6
ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно същата, за превишаване над 50 км/ч се налага
"глоба" в размер на 700 лева и три месеца "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над
50 км/ч "глоба"-та се увеличава с 50 лева. В конкретния случай, доколкото
измерената скорост на заснетия автомобил е 102 км/ч, на жалбоподателя
законосъобразно е наложена "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, които са в законоустановения
минимум. По посочените съображения не съществува и възможност за
намаляване размера на наложените санкции, доколкото същите са предвидени
в закона в константен размер. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията "глоба" и "временно лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност".
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид (по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се
отбележи също така, че жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост
от 102 км/ч в населено място, което в значителна степен застрашава
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
7
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но
не е направила такова искане в хода на съдебното производство, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
003732/08.03.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на жалбоподателя ИВ. П. В., ЕГН **********, са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8