РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Пловдив, 04.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330105327 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от ЗEАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК
*********, против Община Пловдив, ЕИК *********, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2021 г. при движение в гр. П. ****, в
участъка до *** в близост до ДГ „С.“, било реализирано пътно-транспортно произшествие –
лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, управляван от Г. М. Г., преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на случилото се,
настъпили материални щети по МПС.
Към датата на събитието, автомобилът бил застрахован в ищцовото дружество със
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключена със застрахователна полица № ****, със
срок на покритие 22.04.2021 г. – 21.04.2022 г.
На 24.06.2021 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на
обезщетение. При извършения оглед били констатирани щети по облицовката на десния
праг, тампона на предния десен крик и дясната кора под купето. Било изготвено заключение,
съгласно което необходимата сума за отстраняване на щетите по автомобила възлизала в
размер общо на 239.73 лева, от които 103.77 лева за облицовка на предната броня; 10.40
лева за тампон на крик преден десен; 52.92 лева за кората под купето; 7.70 лева за труд за
демонтаж и монтаж; 13.16 за труд за боядисване и 51.78 лева за боя и допълнителни
материали.
На база на изготвеното заключение, с доклад по щета № ****, ищцовото дружество
решило за щетите по застрахования автомобил да бъде изплатено обезщетение в размер на
239.73 лева, от което на основание Глава трета, раздел VI, т. 2 от Общите условия на
имуществената застраховка, била удържана сумата от 163.64 лева, представляваща
1
стойността на две вноски от застрахователната премия. На 02.07.2021 г. ищецът изплатил по
банкова сметка на застрахованото лице остатъкът от 76.09 лева.
В уточняваща молба от 16.05.2022 г. се посочва, че застрахователната премия по
сключената имуществена застраховка следвало да бъде заплатена от застрахованото лице на
четири вноски, както следва: първа вноска от 81.83 лева на 21.04.2021 г.; втора вноска от
81.82 лева на 22.07.2021 г.; трета вноска от 81.82 лева на 22.10.2021 г. и четвърта вноска от
81.82 лева на 22.01.2022 г. От изплатеното на 02.07.2021 г. обезщетение били удържани
втора и трета вноска в размер общо на 163.64 лева. Удържането на вноските било
осъществено на 02.07.2021 г., като застрахованото лице узнало за това с получаване на
сумата от 76.09 лева.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди, че с
плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно вземане
за сумата в размер на 239.73 лева, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 12.04.2022 г. до окончателното погасяване. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявения иск.
Изразява становище за нередовност на исковата молба.
По същество, оспорва предявените искове. Твърди, описаните в исковата молба
обстоятелства да не отговарят на действителното фактическо положение. Оспорва
нанасянето на вредите, механизма на ПТП, както и да е налице причинна връзка с
настъпилите вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя.
Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № **** от
21.04.2021 г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ /л.12/, валидна за периода от
21.04.2021 г. до 21.04.2022 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и М. Г.
Г., за процесния автомобил – лек автомобил „БМВ“, с рег. № ****, и в която е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва:
първата вноска – 81.83 лева – съвпадаща с датата на сключване на договора; втората вноска
– 81.82 лева, дължима на 22.07.2021 г.; трета вноска – 81.82 лева, дължима на 22.10.2021 г. и
четвърта вноска – 81.82 лева, дължима на 22.01.2022 г.
По делото като писмени доказателства са приети: Общи условия по застраховка
„Каско Стандарт“ на застрахователя, декларация за настъпване на застрахователно събитие
по полица „Каско Стандарт“, депозирано от Г. М. Г., за настъпилото на 24.06.2021 г. ПТП,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, шофьорска книжка и контролен
талон на водачът на процесния автомобил, удостоверение за техническа изправност на ППС,
доклад по щета № **** от 30.06.2021 г., опис на претенция от 24.06.2021 г. и опис –
заключение по претендира от 24.06.2021 г. на обща стойност 239.73 лева, банково
нареждане за заплатено застрахователно обезщетение на 02.07.2021 г. в размер на 76.09
лева, след приспадане на удържаните вноски в размер на 163.64 лева, на М. Г. Г..
В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, е декларирано, че на 24.06.2021 г., при движение, в гр. П. ****, процесният
автомобил, при попаднал в дупка, като са декларирани настъпили материални щети: десен
2
праг и др. (л.9).
В опис на претенция № *******/21/24.06.2021 г. са описани претенциите – облицовка
десен праг, преден десен тампон за крик и дясна кора под купе, съдържаща се в опис –
заключението, както и в доклада по щета, сумата, необходима за отстранявана на щетата е в
размер на 239.73 лева
Установява се от доклада по щета № **** от 30.06.2021 г., че от калкулираното
обезщетение в размер на 239.73 лева, са удържани премии (вноски) в размер на 163.64 лева,
а остатъкът от дължимото обезщетение е в размер на 76.09 лева. /л. 27/.
Представено е и преводно нареждане за сумата от 76.09 лева, преведена от ищеца на
02.07.2021 г. по банковата сметка на М. Г. Г. /л. 28/.
От заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената автотехническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: удар на десен праг,
тампон за крик преден десен и кора под купе, в степен за подмяна, има пряка причинно –
следствена връзка когато при движение по платното за движение по бул. „А.С.“, лек
автомобил „БМВ“ е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
причинените вреди, е в размер на 763.50 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. М. Г. /по
искане на ищеца/. Свидетелят Г. - водачът на процесния автомобил - установява, че докато
карал автомобила на баща му - „БМВ“, с рег. № ****, по бул. „А.С.“, в близост до детската
градина, по посока „К. ш.“ – попаднал в дупка. Сочи, че за случая е подал обяснение, като
потвърждава декларацията си, подадена пред застрахователя. Сочи, че платното е
двупосочно с две ленти, с по една лента в двете посоки. Твърди, че самият асфалт бил
потънал, като дупката била вдясно, била доста дълбока поне една педя. Движел се не повече
от 50 км./ч., като пред него нямало други автомобили. Твърди, че видял дупката в последния
момент, но не преценил колко е дълбока, като сочи, че не е имал възможност да я избегне,
макар че опитал – когато набил спирачки малко преди дупката - вече било късно. Твърди, че
било сухо време, през светлата част на деня.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците
отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено
застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна
връзка с резултата.
Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото
полица № **** „Каско Стандарт”, валидна за периода 22.04.2021 г. – 22.04.2022 г., се
установява, че е платена първата вноска от застрахователната премия по застрахователната
3
полица, а именно – на 21.04.2021 г., и доколкото втората вноска по застрахователната
полица е дължима на 22.07.2021 г., третата вноска по застрахователната полица е дължима
на 22.10.2021 г. и четвъртата вноска е дължима на 22.01.2022 г., съдът намира, че към датата
на произшествието – 24.06.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение
между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за
причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП. Следователно се
установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното
платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли е поведението на
водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е механизмът на
произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата-
24.06.2021 г. е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на
САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и
опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е
в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят Г.,
които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е
имало дупка.
Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило.
Възражението, че за процесното ПТП не е съставен протокол от органите на КАТ, не
може да обоснове неоснователност на претенцията. Няма процесуална пречка съдът да
приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието
между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя,
както и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното
заключение.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за
недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с
доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на
пътя - дупка на платното.
Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят
от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
4
движението.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, съдът намира, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило. Съдът приема, че в конкретния случай е доказан
механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение.
По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение,
като една част от сумата е прихванал срещу дължимите втора и трета вноска от
застрахователната му премия, а остатъкът го е превел по банков път на собственика на
автомобила, а и този факт се установява от събраните по делото писмени доказателства.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от
Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във
възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че
тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност
на щетите към датата на застрахователното събитие е 763.50 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на 239.73 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното своевременно искане за присъждане на
5
разноски, ответната Община Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, сумата в общ размер от 520 лева,
представляваща направените разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за
заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева,
депозити за експертиза и свидетел – 170 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да
заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл.
„Позитано” № 5, сумата в размер на 239.73 лева /двеста тридесет и девет лева и седемдесет
и три стотинки/ – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****,
собственост на М. Г. Г., въз основа на застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна
полица № ****, за причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в
увреждане на облицовката на десния праг, тампона на предния десен крик и дясната кора
под купето, в резултат на настъпило ПТП на 24.06.2021 г., когато при движение по бул.
„А.С.“, в участъка до *** в близост до ДГ „С.“, лек автомобил марка „„БМВ“, с рег. № ****
преминава през необезопасено и необозначено препятствие – дупка на пътното платно,
както и сумата от 520 лева /петстотин и двадесет лева/ – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6