РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Силистра, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря Хр . Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело №
20233420101599 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от П. Д. Н. с ЕГН:**********, от гр.Сс,
бул.“М.“№.........., в която твърди, че ответника се е снабдил с изпълнителен
лист спрямо него и е образувал изпълнително дело №20178530400460 по
описа на ЧСИ Ал. Д. с район на действие Окръжен съд С.. Твърди, че
последните действия по делото са извършени на 16.10.2017 година. Счита, че
към настоящия момент е изтекла погасителната давност за вземането на
ответника спрямо него. В тази връзка моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че е настъпила погасителната давност за вземането
по издадения изпълнителен лист спрямо него.
Не представя доказателства. Моли съда да изиска от ЧСИ делото и
справка за размера на дълга.
В отговора си ответника „Й. Б.“ ЕАД с ЕИК:...................., оспорва
исковата претенция и счита иска за неоснователен. Твърди, че след образуване
на изпълнителното производство е с молби от 2021 година и от 2023 година е
поискал извършването на изпълнителни действия с което е прекъснал
давността и тя не е изтекла. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Не представя писмени доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл.339 от ГПК във връзка с чл.110 от
ЗЗД.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие
1
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Ответника се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца на 30.05.2017
година и е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Ал. Д. с
рег.№853, на 15.08.2017 година. Въз основа на молбата е било образувано
изпълнително дело №20178530400463. С молбата за образуване на делото,
ответника е поискал и налагането на запор върху вземанията на
длъжника/ищеца/. На 16.10.2017 година, ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в две банки. С молба от 21.08.2019 година,
ответника е отправил нова молба до ЧСИ като е поискал отново налагането на
запор върху вземания на длъжника/ищеца/. Идентични молби са били
подадени на 25.03.2021 година и на 17.02.2023 година. На 26.09.2023 година,
ищеца е подал молба до ЧСИ за прекратяване на производството на основание
чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Анализирайки тези факти съдът стига до извода, че погасителната
давност за вземането на ответника не е настъпила. Давността за такова
вземане е пет години съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Същата е
започнала да тече от издаването на изпълнителния лист и прекъсната с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и искането за
налагане на запор върху вземанията на ищеца през 2017 година. Така от
прекъсването и е започнала да тече нова петгодишна давност /от 15.08.2017
година/. Същата е прекъсната от 16.10.2017 година с налагането на запор от
ЧСИ. От тогава е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
прекъсната с молбата за налагане на запор от 2021 година. Оттогава /от
25.03.2021 година/ е започнала да тече нова петгодишна давност, която е била
прекъсната с молба за налагане на запор от 17.02.2023 година. От тази дата е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла. Съгласно
даденото разрешение в мотивите към т.3 от ТР№2/2023 година, погасителната
давност се прекъсва и по дело по което е настъпила перемпция. Това ново
искане, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение и ЧСИ продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. В настоящия случай обаче не се установи и
бездействие на ответника, което да е довело до пермиране на делото.
Както стана ясно по-горе, не се споделя и твърдението на ищеца, че
вземането следва да се погаси с три годишна давност, тъй като същото е
установено със съдебен акт.
2
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен
съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ пердявения иск от П. Д. Н. с ЕГН:**********, от гр.Сс
бул.“М.“№..... за признаване за установено по отношение на „Й. Б.“ ЕАД с
ЕИК:..................., че не дължи вземането по изпълнително дело
№20178530400460 по описа на ЧСИ Ал. Д. с район на действие Окръжен съд
С., тъй като същото е погасено по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3