МОТИВИ: ПО
ПРИСЪДА N15/10.06.2015г.
НЧХД N105/2015 ГОДИНА по описа на ПРС
Постъпила
е тъжба от лицето И.Т.Б. ***. Подсъдимият
П.А.П. *** е обвинен в това, че в качеството си на длъжностно лице – *** на с.*****, на
*******г. в телевизионно предаване-част от *****
блок на Телевизия „****”, излъчено на живо
от с.******, разгласил позорни обстоятелства и
приписал престъпления на тъжителя, а именно нанасяне на побой, отправяне на
закани и извършване на измами, както и създаването на конфликти в селото с
думите “не е единичен случаят, с побой сега е първи, но иначе са много случаите
му на закани, на измами, мога да кажа”, с положителен отговор „Да!” на въпроса
по повод тъжителя „Създава конфликти?” и с думите „И.Б. от е от хората, които
камък върху камък не са сложили в полза на обществото в селото”. Тези думи
тъжителят счита, че приема, че представляват клевета, осъществена публично и
разпространена чрез телевизията и на интернет сайта на същата медия. Отрича да
са верни изложените от подсъдимия твърдения.
Тъжителят квалифицира деянието като
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.4 вр. с с чл.147, ал.1 от НК. В
съдебно заседание заявява, че поддържа обвинението и счита същото за доказано.
В наказателното производство е допуснат за разглеждане и граждански иск, с
който тъжителят претендира обезщетение за претърпените от него вследствие на
деянието неимуществени вреди в размер на 5000лева. Моли подсъдимият да бъде
признат за виновен, да бъде наказан и да бъде уважен предявения граждански иск
в пълен размер. Претендира разноски.
Подсъдимият
не отрича участието си в процесното телевизионно
предаване, както и инкриминираните реплики, но счита, че с тях не е осъществил
от обективно и субективна страна съставът посоченото в обвинението
престъпление, както и че е нямало умисъл за отправяне на клеветнически
твърдения. Твърди, че повод за участието му в репортажа е било социалното
напрежение в селото по повод нанесен побой спрямо лицето Д. Р. З. от тъжителя и
неговия син, за което разбрал от пострадалия. Реагирал с цел да регулира
социалната търпимост. Твърди, че думите му са били предположение, а не
фактическо твърдение, което е базирано на впечатленията му от други проблеми
свързани с тъжителя /жалба от Т. П. и В. К. за грубо поведение на Б. и *****
уволнение на тъжителя от структурите на ****/. Моли да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието а гражданският иск да бъде
отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са
свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, веществени доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа
страна следното:
По
делото е представена служебна карта № ****, издадена от Община ****, от която е
видно, че подсъдимият е „****” в ***** с.*****, общ.***** и е избран за ***** ******г.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
на *******г. вечерта подсъдимият получил обаждане по телефона от лицето Д. Р. от
с. М*****, който му заявил, че бил отведен от тъжителя и сина му в *****
местност извън селото и е бил пребит. По делото не се събраха доказателства за
възникнало в селото социално напрежение, но по инициатива на пострадалото лице
бил повикан телевизионен екип от телевизия „****”. Репортерите заснели
разговори с тъжителя И.Б. и с пострадалия Д. Р., след което извършили директно
включване в ефира на телевизията, по време на ***** блок на ******г. В хода на
съдебното следствие бе възпроизведено съдържанието на изпратения от „*****”
видео-файл. От неговото съдържание бе установено, че се анонсира репортаж със
заглавие „****** от ***** на бунт”, свързан с конфликт между ***** и жител на
селото – И.Б. по повод нанесен побой на лицето Д. Р.. Следва предварително
подготвен репортаж включващ разговор с Р. и негови роднини и разговор с
тъжителя Б., в който последният отрича да е нанасял побой на Р.. При
излъчването на живо репортерът представя събеседника си – ***** на с. **** П.А.П..
На въпрос на репортера дали за пръв път възниква конфликт с господин Б., който
отрича да има сбиване и отвличане, подсъдимият А. отговаря „Не е единичен
случаят, с побой сега е първи, но иначе са много случаите му на закани, на
измами мога да кажа”. Подсъдимият запознава зрителите с обстоятелството, че
тъжителят Б. е бивш служител на *****, уволнен ***** в подкрепа на което
показва листи и заявява, че това е решението на ВАС за уволнението. На въпрос
на репортера дали Б. ще бъде подведен под отговорност подсъдимият отговаря, че
не е бил информиран за предприетите от полицията действия и допълва че „И.Б. е
от хората, които камък върху камък не са сложили в полза на обществото в
селото”. Без връзка с този отговор репортерът пита „Създава конфликти?”, на
което подсъдимият отговаря утвърдително. Репортажът продължава 8.52 мин. от
които 6.10 мин. са разговор с подсъдимият П.А.. Страните не спорят, че целият
репортаж е бил достъпен на сайта на телевизията под цитираното по-горе име за
неустановен период от време.
По делото не са разпитани преки свидетели на думите на
подсъдимия. Събраните свидетелски показания касаят поведението на тъжителя в
селото и отношенията му с някой от жителите му, включително с подсъдимия.
Според показанията на свидетелите И. и Т., тъжителят е известен сред бившите си
колеги като добър професионалист и отговорен в работата си, не е проявявал
агресия срещу колеги и граждани. За периода ***** г. Б. често съдействал на
читалището в с. ****** с лична помощ, като осигурявал транспорт на ***** група
при участия във фестивали извън селото, подпомогнал св. К. при изготвяне на
документация за вътрешни правила по ЗБТПП, за проект към Министерство на
Културата за закупуване на компютри и други. Осигурявал читалището с дърва за
огрев, при подготовка на различни събития. След излъчване на процесния репортаж свидетелите дават показания, че Б. е
изглеждал потиснат и нервен, а пред св. И. заявил, че му е уронен авторитета и
се чувства обиден. Споделил, че бивши колеги го подиграват.
Свидетелите на защитата споделят за свои конфликти с
тъжителя, които нямат пряка връзка с побоя, провокирал коментирания репортаж.
Същите обаче според подсъдимия са му дали основание да приеме, че Б. е
конфликтна личност и са обосновали другите констатации изречени в репортажа.
Според показанията на св. Д. и Т., двамата са били обвинени от И.Б. в личен
разговор с него, че са подпалили негова селскостопанска постройка, за което им
казал, че му дължат 6-7000 лева и
конкретно св. Д. заплашил, че ще му счупи краката. И двамата отрекли да имат
връзка с палежа, след което не последвали нови заплахи или действия, не били
викани за разпит в полицията и не им е известно Б. да е депозирал жалби за
палеж срещу тях. Свидетелят П. е имал договорни отношения с тъжителя, които не
са се развили добре. Бил е допуснат от Б. ***, собственост на неговия **** с
устната уговорка да я закупи на разсрочено плащане до *****г. П. започнал
ремонт на имота, настанил се да живее в него със семейството си и живял там
близо година. Общо заплатил около **** лв., като просрочвал и не давал пълния
размер на договорените вноски за покупка. П. получил заплахи от сина на И.Б.,
била му спирана водата и тока в имота. Физически конфликт между П. и Б.
настъпил при принудителното изваждане от имота на П.. Б. настоявал семейството
да напусне къщата и да върне ключа и дори дърпал ключовете от ръцете на
съпругата на П., но не можал да ги вземе. След намесата на полицията, повикана
и от двете страни в спора, П. получил отсрочка и доброволно се изнесъл от имота,
а **** му съдействал да прибере багажа докато си намерят ново жилище. П. не е
депозирал жалба срещу тъжителя за извършено нарушение или престъпление, не е
търсил доброволно или съдебно уреждане на договорните им отношения.
Видно от справка за съдимост рег.№ ***/***.2015г. на РС П.
подсъдимият П.А.П. е осъждан през ****г. и *****г. за ***** и ****, но е
настъпила реабилитация по право за първото и съдебна по второто осъждане. В
този смисъл подсъдимият се явява неосъждан към датата
на деянието.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият П.А.П., от обективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.4 вр. с с чл.147, ал.1 от НК – в
качеството си на ***** лице – **** на с.**** по повод изпълнение на службата му,
публично разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления на тъжителя, като
клеветата е разпространена чрез електронна и интернет медия – телевизия, като
на ****г. в телевизионно предаване - част от **** блок на Телевизия „*****”,
разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления на тъжителя, а именно
нанасяне на побой, отправяне на закани и извършване на измами, както и
създаването на конфликти в селото с думите “не е единичен случаят, с побой сега
е първи, но иначе са много случаите му на закани, на измами, мога да кажа”, с
положителен отговор „Да!” на въпроса по повод тъжителя „Създава конфликти?”.
Подсъдимият следва да бъде оправдан за това да е извършил клевета с думите „И.Б.
е от хората, които камък върху камък не са сложили в полза на обществото в
селото”.
От контекста на целия разговор и отчитайки връзката между
думите на подсъдимия и въпросите на репортера, ясно се очертава неговото твърдение,
че И.Б. е нанесъл побой на лицето Д. Р., а преди това е отправял закани и
извършвал измами, като тези случаи са много. Публично потвърждава, че тъжителят
създава конфликти в селото, а останалите му реплики, макар пряко да не
представляват клеветнически твърдения, дават картина на явно негативното
отношение и мнение на подсъдимия към тъжителя. Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия за причините да употреби инкриминираните изрази, а
именно че това били предположения и пресъздаване на настроения на други жители
на с. ****. Дори в качеството си на **** на селото подсъдимият да е получавал
устно информация за възникнали конфликти между И.Б. и трети лица, ако той е
възприел всички тях за истина не даде обяснение, защо не е отнесъл тези сигнали
към полицията. Посочените от него жители, като пострадали от И.Б. в съдебно
заседание не потвърдиха извършени от последния престъпления – закани и измами. Такива
не са разследвани и не са установявани и от компетентните разследващи органи.
По отношение на нанесен побой освен оплакване от лицето Д. Р. до медиите, също
не бяха представени доказателства за неговото извършване. В този смисъл съдът
намира, че подсъдимият не доказа истинността на изнесените от него твърдения и
не може да се ползва от привилегията на чл. 147, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните признаци на деянието и
обществено-опасните последици от осъществяването му, целял е настъпването на
престъпния резултат.
Обществената опасност на подсъдимия е ниска - не е осъждан, ползва
се ползва с добро име в селото, няма противообществени
прояви.
Отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Тъй като подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и за извършеното от него деяние
е предвидено наказание до 5000лв. глоба и обществено порицание, са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК. С оглед императивното приложение на тази
норма следва П. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание “глоба”. При отчитане изложените по-горе
обстоятелства съдът намира, че за постигане целите на наказанието и най-вече на
превъзпитателната функция, следва размерът на глобата да бъде над средния
предвиден в закона размер - 1000 лева.
По гражданския иск: Предявен е за сумата от 5 000 лева.
С оглед безспорното установяване на извършеното деяние, авторството и вината на
подсъдимия, последният носи отговорност за причинените от това деяние
неимуществени вреди. Досежно размера на дължимото
обезщетение съдът отчита характера и тежестта на клеветата, широката публичност
и определя същото по справедливост в размер на 500 лева. За разликата до 5 000
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху размера
на обезщетението подсъдимият дължи законната лихва, считано от деня на увредата – ******г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото подсъдимият следва да заплати на
тъжителя направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, а
именно 500 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
от 50лв. по сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът постанови настоящата си
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.