РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Търговище, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Е. Д.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530101321 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна,
чрез юрисконсулт Е. М., твърди в исковата си молба, че между него и
ответника К. М. А. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.”Х.Б. ”, №.. е налице договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, като ответникът е
абонат с клиентски № **********, аб.№ **********, за имот в гр.Т., ул.”Х.Б.
”, № .., като същият не изпълнил задължението си да заплаща доставяната
електроенергия, за което са издадени фактури за периода от 03.11.2022г. –
28.02.2023г. а именно-за сумата от общо 391,34 лв., за които се дължи и
обезщетение за забава в размер на 10,21лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 02.06.2023г., за които суми ищецът се снабдил със заповед по чл.
410 от ГПК № 365/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 784/2023г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото
1
производство. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния
представител на ищеца юрисконсулт Е. М., която пледира за уважаването им.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. В.
Н.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника,
предявените искове се оспорват, като неоснователни и недоказани. Сочи ес,
че липсват данни дали фактурираните количества електроенергия са
консумирани от ответника, нито дали дължимите суми към момента не са
изплатени; неясно било също как от последните 12/24/36 месеца, съгл.
приложената справка, ответникът е ползвал електроенерия само два месеца,
моли за отхвърляне на исковете . В съдебно заседание адв. Н. поддържа
възраженията си, като твърди, че претенциите са останали недоказани, като
пледира за отхвърлянето им.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото ,че ответникът е потребител на
електроенергия за битови нужди по договор при общи условия, сключен с
ищеца.От приложените по делото копия на публикуваните ОУ и Решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР се установява, че посочените ОУ са одобрени
и публикувани по надлежния ред и са влезли в сила по отношение на
потребителите, като в чл. 26,ал.1, от ОУ е уговорено, че потребителят
заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимите суми за извършен пренос до разпределителната врежа веднъж
месечно по утвърден график, като съгл. чл. 18а от ОУ дължимите от
потребителя суми се съобщават от продавача чрез фактура, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от клиента, и във фактурата
е посочен и срока за плащане-чл. 18а,ал.2 от ОУ. От представените
доказателства по делото относно консумираната ел енергия, а именно- три
фактури, справка за потреблението на ответника и извлечението за фактури и
плащания на ответника, както и от заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на
поставените задачи, се установява, че за процесния период ответникът не е
заплатил дължимите суми в определения срок за това в размер на 391,34лв.
главница, а обезщетението за забава е в размер на 10,21лв. за периода от
падежа на всяка фактура до 02.06.2023г.От приложеното по делото ч.гр.д.№
2
784/2023г. по описа на РС Търговище се установява, че в полза на настоящия
ищец против ответника е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК №
365/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 784/2023г. по описа на РСТ за сумата от общо
391,34лв. главница и лихва за забава от 10,21лв. за периода от падежа на
всяка фактура до 02.06.2023г., дължими за потребената ел. енергия от
ответника в имота в гр.Т., ул.”Х. Б.“, № .., връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47,ал.5 от ГПК, обусловило и правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящите установителни искове.В съдебно заседание, с
оглед разпредЕ.та от съда доказателствена тежест, ищецът е представил
справка за физическо лице от АВп, от която е видно, че ответникът К. А. с
ЕГН ********** е собственик на имот с адм. адрес в гр.Т., ул.“Х. Б.“, №..,
придобит въз основа на договор за покупко-продажба от 2003г., а от
представеното извлечение за фактури и плащания към 19.03.2024г. се
установява, че ответникът все още не е заплатил дължимите суми за главница
в размер на 391,34лв., като има и още едно непогасено задължение за
последващ период, но същото не е предмет на спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
От събраните писмени доказателства по делото и заключението по
СИЕ, съдът приема за безспорно установено наличието на договорно
правоотношение между страните по продажба на електрическа енергия за
битови нужди, както и обстоятелството, че ответникът не е изплатил
дължимите суми за консумираното електричество в имота в гр.Т., ул.”Х. Б.“,
№ .. на стойност общо от общо 391,34лв. главница, като дължи и обезщетение
за забава в размер на 10,21лв. за периода от падежа на всяка фактура до
02.06.2023г., съобразно разпоредбата на чл. 86,ал.1 от ЗЗД, доколкото, видно
от разпоредбите на чл.18а и чл. 26 от ОУ е конкретизирано, че срокът за
плащане е посочен във всяка фактура, а съгл. чл. 84,ал.1 от ЗЗД когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.За неоснователни приема съдът доводите на особения
процесуален представител на ответника адв.В. Н.-ТАК за това, че доколкото е
представена справка към 19.03.2024г., но не и към момента на съдебното
заседание-21.03.2024г., то не може да се каже дали сумите са платени или не,
тъй като върху ищеца не пада доказателствената тежест да установява
отрицателния факт на наплащане, а ответникът е този, чиято доказателствена
3
тежест е да установи направените плащания, което е и указано от съда в
определението по чл. 140 от ГПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща дължимите суми за
консумирана електрическа енергия, поради което предявените установителни
искове за съществуване на вземания за сумата от общо 391,34лв. главница,
като и обезщетение за забава в размер на 10,21лв. за периода от падежа на
всяка фактура до 02.06.2023г., за които суми ищецът се снабдил със заповед
по чл. 410 от ГПК № 365/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 784/2023г. по описа на РСТ
са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени, на осн.
чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът
следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер
на 75лв., както и разноските в настоящото производство, които съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 75лв. внесена държавна
такса, 400лв. внесен депозит за особен представител на ответника и депозит за
вещо лице в размер на 200лв., като съдът следва да определи и
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в настоящото
производство, на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК, което , съгл. разпоредбата на чл.
37,ал.1 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП следва да се определи в размер на
50лв., или общо разноските в исковото производство в размер на 725лв., както
и разноските в заповедното производство, които са в размер на 25лв. внесена
държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение, или общо 75лв. на
осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258,
Варна Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., против К. М. А. с ЕГН
********** от гр.Т., ул.”Х. Б. ”, № .. за сумата от общо 391,34 лв. главница,
представляваща стойността на доставена електроенергия, за което са
4
издадени фактури и лихва за забава от 10,21 лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 02.06.2023г., за които суми ищецът се снабдил със заповед по чл.
410 от ГПК № 365/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 784/2023г. по описа на РСТ, на
осн.чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. М. А. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.”Х. Б.” №... да
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик” №
258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д., разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв. и разноските в исковото
производство в размер на 725 лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5