Решение по дело №938/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 58

гр.Поморие, 13.03.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

        СЪДИЯ: Димитър Димитров

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 938 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 Производството е образувано по иск на малолетния В. Р.А., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител К.Б.М., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.М., против Р.В.А. ***.

Претенцията е за изменение на издръжката, присъдена на ищеца  с решение № 152/02.11.2010 г., по гр.дело № 553/2010 г., по описа на РС – гр.Поморие, а именно увеличаване на размера й от 65 лв. на 200 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подал отговор, с който заявява становище за частична основателност на иска до размера по чл.142, ал.2 СК.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, редовно призован. Неговият редовно упълномощен процесуален представител депозира писмено становище, с което не възразява по даване ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа исковата молба и моли съдът да уважи иска.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно уведомен.

Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Страните не спорят, а и безспорно се установява от представения по делото заверен препис от дубликат на удостоверение за раждане от *** г., издаден въз основа на акт за раждане № 64/28.03.2006 г., от общ.Поморие, че ищецът В. Р.А. е роден на *** г. от майка К.Б.М. и баща ответникът Р.В.А..

По делото е представен препис от протоколно определение от 28.05.2007 г., постановено по гр.дело № 102/2007 г., по описа на РС – Поморие, с което съдът е одобрил спогодба, съгласно която ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер 50 лв.

Представен е и препис от решение № 152/02.11.2010 г., по  гр.дело № 553/2010 г., по описа на РС – Поморие, с което съдът е изменил размера на месечната издръжка, определена със спогодбата по  гр.дело № 102/2007 г., като го е увеличил от 50 лв. на 65 лв.

Установява се от мотивите на решението, че ответникът е баща и на друго дете – В.Р.А., роден на *** г., от съжителството на ответника с друга жена.

Представен е заверен препис от удостоверение от 28.08.2019 г., издадено от директора на ***, от която се установява, че през учебната 2018/2019 г. ищецът е бил ученик в шести клас на посоченото учебно заведение.

По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в дирекция „Социално подпомагане” гр.Карлово, отдел „Закрила на детето”, съгласно който от раждането ищецът се отглежда от майката, с подкрепата на разширеното семейство в лицето на родителката на майката, които полагат добри грижи за детото. Сочи се от социалния работник, че семейството обитава втори етаж от двуетажна къща, собственост на бабата на детето по майчина линия, като жилището е обзаведено, с добра хигиена, предлагаща необходимото за отглеждане на детето. Сочи се, че през учебната 2019/2020 г. детето е ученик в седми клас в ***, като проявява желание след завършването му да продължи образованието си в гр.Сопот. Социалният работник утвърждава в доклада, че детето редовно посещава училище, няма неизвинени отсъствия и има добър успех, както и посещава тренировки по футбол в гр.Сопот, до което населено място пътува ежедневно. Детето не осъществява контакти с баща си, емоционално привързано е към майка си и баба си. Съгласно доклада майката на ищеца е безработна, осигурява доходи за себе си и детето от временна заетост извън страната.

Съгласно писмо от 17.01.2020 г., на дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие, социален работник от отдел „Закрила на детето” е извършил социално проучване на ответника, при което от бащата на същия е установил, че ответникът е напуснал страната, пребивава в Германия и няма намерение да се завръща.

При така изложеното от фактическа страна съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка   на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Съдът приема, че в случая безсъмнено е налице изменение на обстоятелствата, при които е била определена безусловно дължимата издръжка на ищеца през 2010 г. Изминал е период от повече от 9 г. от присъждането на предходната издръжка, който е значителен и през който детето е израснало във физическо, психическо и емоционално отношение, продължава образованието си, поради което са нараснали нуждите за закупуване на учебни помагала, дрехи, храна. Следва да се отбележи и необходимостта от средства, които да осигурят занимания на детето извън училище, допринасящи за изграждането и развитието му като личност, в това число наличните такива занимания по футбол, които детето упражнява в населено място извън това, в което е местопребиваването му, което обстоятелство налага  средства в немалък размер за предвижване. Посочената от съда промяна в обстоятелствата е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката за детето, поради което искът е установен по основание.

По отношение размера на дължимата издръжка съдът намира следното.

Конкретният размер на издръжката се определя съобразно предписанието на чл.142, ал.1 СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като по силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Последната към момента е в размер 610 лв., определен с ПМС № 350/19.12.2019 г., т.е. минималната издръжка на едно дете е 152.50 лв.

Съгласно т.4 и т.5 от ППВС № 5/16.11.1970 г. и  ППВС № 5/30.11.1981 г., възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

Съгласно указанието, дадено с т.11 от ППВС № 5/1970 г., не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни, а възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат единствено от майката, доходите на която са ограничени, макар майката да е подпомагана от свой родител, видно от социалния доклад.

Реализираните от бащата доходи не се установяван от доказателствата по делото, но и не се доказа по делото същият да е с влошено здравословно състояние, което да го възпрепятства да реализира такива в средните за страната размери, като не са налице данни бащата да има основателни причини да не работи. От друга страна несъмнено е установено задължение на ответника за издръжка към друго негово малолетно дете.

Нуждите на детето, съобразно гореизложеното, следва да се определят в рамките на нормалното за неговата възраст, което посещава учебно заведение, при съобразяване на повишените разходи за транспорт за упражняваните от него занимания извън училище, които нужди са обичайни, а не изключителни такива.

При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете, настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за деца, лишени от родителска грижа.

Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на възраст от 14 до навършване на пълнолетие на детето, съгласно чл.50, ал.3, т.2 от ППЗЗД са в размер 300 лв. (4-кратния размер на гарантирания минимален доход от 75 лв., определен с ПМС № 305/19.12.2017 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че необходимата месечната издръжка за детето е в размер 300 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 100 лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г.

Останалата част от издръжката, а именно сумата от 200  лв., следва да се заплаща от бащата и ответник.

При този извод на съда предявеният иск, освен по основание, е установен и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на претенцията, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски по делото, но в производството доказателства такива да са реално извършени, поради което искането на ищеца за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано.

Предвид основателността на претенцията на ответника разноски не се дължат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на държавата сума в размер 194.40 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от Р.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, на сина му В. Р.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Б.М., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.П.М., определена с решение решение № 152/02.11.2010 г., по  гр.дело № 553/2010 г., по описа на РС – Поморие, като го УВЕЛИЧАВА от 65 лв. на 200 лв. месечно и ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН **********, да заплаща на сина си В. Р.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Б.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 200 лв. (двеста лева), считано от 05.09.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Р.А., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметка на РС – Поморие, сума в размер 194.40 лв. ( сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: