№ 18710
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110127825 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1, чл.26, ал.2, предл.2 и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от В. С. С. срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит № 1260796/15.05.2023 г. поради
противоречие със закона и поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност –
за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от процесния договор, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство в полза
на ответника, като неравноправна; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5,00 лева - част от сумата от общо 120,00 лева, представляваща платена сума
по договор за потребителски кредит № 1260796/15.05.2023 г. при начална липса на
правно основание за това, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1260796/15.05.2023 г. по реда на ЗПФУР, за
сумата от 500,00 лева при ГПР от 49,47 %. Сочи, че в чл.5 от договора било уговорено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Miltitude Bank“ в полза
на дружеството – ответник, но не било посочено какъв е размер на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Ищецът поддържа,
че след като усвоил сумата по договора за кредит, му била начислена сумата от 500,00
лева – такса за обезпечение с поръчителство. Поддържа още, че към датата на
1
подаване на исковата молба в съда е погасил задълженията си по договора за кредит,
но счита същия за недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за
поръчителство не били посочени, нито че сключването на договора за гаранция е
задължително. Ищецът твърди, че договорът не е подписан нито с КЕП, нито с
обикновен електронен подпис, като не ми бил предоставен и екземпляр от същия.
Поддържа се още, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърдения
та ищеца относно сключването на договор за поръчителство като задължително
условие за сключване на договора за кредит, като се твърди, че кредитополучателят
може сам да избере свой поръчител. Изразява се становище, че исковете да
нищожност на договора за гаранция са насочени срещу ненадлежна страна, поради
което са недопустими. Сочи се, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице,
банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Р.България, като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което ответното дружество не е страна. Поддържа се още, че ищецът сам е избрал
горепосоченото дружество за поръчител, след като е бил информиран за дължимите
такси. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове и да присъди на дружеството направените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор № 1260796
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че на
15.05.2023 г. В. С. С. е сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД
договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 500,00 лева. Видно от
договора е, че страните са постигнали съгласие за лихва, определена съгласно
разпоредбите на Общите условия, в размер на 11,75 лева, при лихвен процент 2,35 % и
годишният процент на разходите 49.74 %.
Между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по
делото договор се установява, че кредитът е обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между Miltitude Bank, със седалище в Малта, като гарант и
ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 108,25 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
2
По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД:
По делото не се спори, а и представения договор № 1260796/15.05.2023 г. се
установява възникналото между страните заемно правоотношение. Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък.
По делото няма спор, че ищецът е заплатил на ответното дружество всички
суми по процесния договор.
С оглед предходното, съдът следва да се произнесе по наведените от ищеца
основания за нищожност на договора, като следва да се има предвид, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или
не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми,
за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г.,
постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в
процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод.
Като аргумент за нищожност на договора ищецът поддържа липсата на
подробно описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на
ГПР и поради некалкулирането в същия на предвидената такса за предоставяне на
гаранция в договора. В тази насока следва да се отбележи, че в чл.3 от договора е
посочено, че на падежната дата заемателя следва да върне на заемодателя общо сума в
размер на 511,75 лева, представляваща сбор от сумата на опуснатия заем, лихва
съгласно ОУ и лихвен процент. Така от една страна в чл.3 от договора се посочва, че
общият разход по кредита е 511,75 лв., но от друга страна ГПР е 49.74%, т.е. в по-
висок размер. С оглед на това кредиторът е следвало да информира потребителя на
финансовата услуга какви разходи калкулира в ГПР, освен възнаградителната лихва.
Отделно от предходното следва да се отбележи, че чл.19, ал.1 ЗПК предвижда,
че в годишния процент на разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и
договорна възнаградителна такава/, така и други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В чл.19, ал.3 ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит, разходите, различни от покупната цена на стоката
или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на
услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и разходите
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани
с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
3
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит
или в друг договор, сключен с потребителя. За да се прецени дали таксата за
предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се
приложи определението, съдържащо се в чл.3, б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази
норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита
при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Липсата на
изрично отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр, че
този разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявения главен иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
С оглед предходното, съдът не следва да разглежда предявения в условията на
евентуалност иск.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
Пасивно материалноправно легитимирано по този иск е лицето, в чиято полза е
извършено недължимото плащане, поради което ответникът дължи връщане на
платеното по неговата сметка възнаграждение за поръчителство в полза на ищеца, а
вътрешните му отношения с Multitude Bank не касаят настоящия процес.
Предвид гореизложените изводи за нищожността на процесния договор за заем,
предоставен от разстояние, и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, и
при липса на спор между страните, че ищецът е изплатил всички дължими суми по
договора в полза на ответното дружество, същият се легитимира като кредитор на
вземане в общо размер на 120,00 лева /108,25 лв. – такса за предоставяне на гаранция и
11,75 лева – лихва съгласно ОУ.
Ето защо при установяване на имущественото разместване за процесната сума и
при липса на основание за него, предявеният осъдителен частичен иск за връщане на
платеното също е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски в общ
размер на 1300,00 лева /100,00 лева – платена държавна такса и 1200,00 лева – платено
в брой адвокатско възнаграждение/. Относно размера на адвокатското възнаграждение
от страна на ответното дружество не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН **********
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20 иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, че сключения между страните договор №
1260796/15.05.2023 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е
нищожен, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Александър
Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от
5,00 лева - част от сумата от общо 120,00 лева, представляваща платена сума по
договор за потребителски кредит № 1260796/15.05.2023 г. при начална липса на правно
основание за това, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.05.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20 да
заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от общо 1300,00 лева, представляваща
направените по производството пред първоинстанционния съд разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5