№ 69
гр. Кюстендил, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500666 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264238/02.08.2022г. подадена от гл.
юрисконсулт Д.М.а, в качеството й на процесуален представител на Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1 срещу
решение № 260130 постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 206/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична
полиция" при МВР да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН ********** , от гр.Кюстендил, ул.“***“, №14
сумите, както следва: 1392.79 лв., допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен на дневен, по време на дежурства, разпределен по години за календарната 2017 – 376.45
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода
01.05.2017- 02.02.2020г. общо за сума 91.00 лв., 438.91 лв.- допълнително трудово възнаграждение
за календарната 2018 , ведно със законнаата лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мороторни
лихзи за периода 01.05.2018г.-02.02.2020г. общо 63.23 лв., допълнително трудово възнаграждение
за календарната 2019г. в общ размер на 575.43 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2019г. до 02.02.2020г. общо за сума 18.94 лв.С
решението в полза на Ч. Т. са присъдени деловодни разноски възлизащи на 500.00 лв., както на
основание чл.78, ал.6 ГПК ГД“Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати по сметка на
КнРС сума 105.71 лв. държавна такса върху уважения размер на исковете и 180.00 лв.,
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на Ч. Т. 19.04.2022г., на
ГД“Гранична полиция“ на 21.07.2022г. В подадената въззивна жалба се твърди неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.В жалбата е аргументирано становище
за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на тази теза, обстоятелството, че
1
ищецът е държавен служител на основание чл.142, ал.1 ЗМВР, в чл.2 от който закон е предвидено,
че статутът на държавните служители се урежда именно от същия закон – налице е специална
уредба за полицейските органи в Гранична полиция.Тази специална уредба изисква преценката
относно дължимото възнаграждение, да се направи въз основа на този закон и подзаконовите
актове по прилагането му.Действащата такава не предвижда трансформиране на нощни часове в
дневни при сумарно изчисляване на работното време, а прилагането на обхващащата правата на
останалите работници и служители уредба правна уредба респ. чл.9, ал.21 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не може да бъде обосновано по никакъв начин в
това число и с разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, предвиждаща специална закрила по Кодекса на
труда за държавните служители полагащи труд за времето между 22:00 и 6:00ч.Тази специална
закрила според въззивника се състои в задължение за осигуряване на топла храна, ободряващи
напитки, други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощен труд, както наблюдение и
проверка за здравословното състояние. Изложени са правни съображения – според чл.7, ал.2 от
ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагането на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по – висока степен.Според пар.2 от ЗР на НСОРЗ, Наредбата
се издава на основание чл.244 т.2 и чл.261 КТ, за да се уреди прилагането на норми, касаещи
възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения и се сочи, че процесното
правоотношение не може да бъде определено, като трудово.Въззивникът счита, че прилагането на
споменатите разпоредби не може да бъде обосновано и с действието на разпоредбата на чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, каквото право Наредбата дава на
работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са уредени в КТ.Не е налице празнота
, а съществува специален закон в който не е предвидено право на преизчисляване на отработените
нощни часове труд, с умножаването им по коефициент по чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което право е дадено на работници и служители, чиито
трудови правоотношения се уреждат от КТ.В подкрепа на изразеното становище е посочено
решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С-262/20г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88
ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2033г. относно някои аспекти на организация
на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налага да се приеме национална правна
уредба, която предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд на работещите в
публичния сектор, като полицаи и пожарникари е по кратка от предвидената в тях нормална
продължителност на труда през деня.Посочена е дадената от съда на ЕС препоръка в тези случаи в
полза на такива работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане на обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки са предвидени за
полицаи и пожарникари в нациолното законодателство.В този смисъл според въззивника следва да
се тълкува и текста на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, нормалната
продължителност на нощния труд в частния сектор от 7 чеса, да не се прилага за работници от
публичния сектор, включително полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий свързана е с допустима защитавана от закона цел и е
съразмерна на тази цел.Високата обществена значимост на полагания труд от полицаи и
пожарникари, обосновава съразмерност на законодателна уредба, предвиждаща полагането на 8
часов нощен труд.Сочи се разпоредбата на чл.9, ал.2 във вр. с ал.1 от НСОРЗ – според която при
подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност е по
– малка от тази на дневната, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми се
увеличава, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време и е заявено, че разглеждания казус не ракрива такива обстоятелства –
нощната продължителност на работното време на ищеца е по – малка от тази на дневното, неговият
труд не се отчита въз основа на заработено по трудови норми. Визирана е и нормата на чл.179, ал.
от ЗМВР според която нощните смеkи на служителите – от 22:00ч до 6:00ч., т.е 8 часа, докато по
КТ продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа, поради което е приета
правната уредба на НСОРЗ, при отчитане на работното време да се умножава с коефициент, който
да приравни като продължителност на дневния труд, който е 8 часа.Според чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР дневното и нощно работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице
работа по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и
чл.250 КТ. Като противоречащ с разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР е определен извода на съда, че
законовата празнота е преодоляна с измененията на чл.187 ЗМВР, с приемането на новата ал.4 (
ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г.) според която при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
2
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължитебвост
на работното време през нощта по ал.1 от НСОРЗ – а до влизане в сила на тази разпоредба
приложение намира нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Противоречието според въззивника е
обусловено от обстоятелството, че според цитираната разпоредба чл.179, ал.1 ЗМВР – държавните
служители полагат труд през нощта за времето от 22.00 ч. до 6.00ч. т.е 8 часа.Сочи се и нормата на
чл.21, ал.3 от Наредба №8121з[1]1353/15.12.2020г., според която при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. В съответствие с
изложеното е искането за отмяна на обжалваното решение.В условията на алтернативност, се
поддържа, че претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, не следва безусловно да се възприема, като извънреден труд.При правилното приемане, че
следва да бъде съобразена отработената норма за всеки отчетен период, след което да се прецени
дали преобразуваните нощни часове формират 4 извънреден труд или тези часове допълват
неотработеното време, решението претенцията да бъде уважена съобразно допуснатото изменение
на иска е определено като неправилно.Допълнително се изтъква, че нощният труд сам по себе си
не е извънреден труд, каквото на основание чл.143, ал.1 КТ е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време и
разпоредбата на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, тъй като положените нощни часове не са положени, извън
установеното работно време на ищеца и не са положени по изрично разпореждане на
работодателя.Ищецът работи на смени поради което работното му време се отчита сумирано, а
преизчислените нощни часове са част от работното му време.Съобразно тези обстоятелства
въззивникът приема за основателна претенция до сумата 971.81 лв. – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства за исковия
период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от 3 която за календарната 2017г. в размер на 312.71 лв., за
календарната 2018г. – 185.55 лв., за календарната 2019г.-473.55 лв. и лихва за забава в размер на
119.85 лв.( посочено е ясно, отработено над нормалното работно време в часове, сътответно
нормата за периода и подлежаща на компенсиране част за всеки месец от исковия период. . Заявена
е и претенция за заплащане на даловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Прави се възражение и за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК на разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна, които да бъдат редуцирани до минимално
определения размер, посочен в Наредбата по чл.36 от Закон за адвукатурата, тай като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.Позовава се на Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2-12 ОСГТК на ВКС. Като самостоятелно е формулирано искане за
изменение на решението, в частта за разноските, като възраженията срещу определения
адв.хонорар от 500.00 лв, касаят размера – по висок от предвидения в Наредбата по чл.36 от Закона
за адвокатурата.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна- Ч. Г. Т..В срок е подаден отговор от
пълномощник адв.Десислава З..В отговора е против0опоставено становище за валиден, допустим и
правилен съдебен акт и искане за потвърждаване на решението.Сочат се мотивите на съдебния акт,
в които на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, е прието, че решаването на въпроса за дължимостта на
исковите суми е обусловено от действието на Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., за реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на
държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи( обн.ДВ
бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм. ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01 2020г.,
решение №16766 на ВКАС на РБ – бр-4 от 14.01.2020г и предвиденото в същата Наредба, че за
държавните служители на МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 и 06:00ч.,
като работните часове не надвишават 8 часа, за всеки 24 – часов период, а в чл.31 – че
отработеното време между 22:00ч. и 06:00ч., се ползва със специална закрила по КТ.Едновременно
с това се поддържа, че при липса на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон –
ЗМВР( до изменението на чл.187, ал.4 ЗИДЗМВР от м.юли 2020г.) и в Наредба издадена по чл.187,
ал.9 ЗМВр, то при сумирано отчитане на работното време на служителите на МВРу, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидианото правило за трансформиране на
нощните часове в дневни, установено в чл.9, ал.3 от НСОРЗ.Противно разрешение според
ответника по жалбата би било изразен на различие в третирането на служителите на МВР и
неработещи в системата на МВР, въпреки, че те изразходват физическа енергия и извършват
3
полезна трудова дейност в една и съща част от денонощиеето, респ. би бил нарушен принципа на
чл.6 от Конституцията на Република България чл.14 ЕКЗПЧОС( решение №311 от 08.01.2019г. на
ВКС по гр.д.№1144/2018г. , ІV г.о).Поддържа се становище за платимост на възнаграждение за
положения нощен труд, увеличено в сравнения с дължимото за положения дневен труд, при
използване на коефициент за изравняване в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време, в заплащане на допълнително възнаграждение в така увеличеното
възнаграждение в минимален размер установен в чл.8 НСОРЗ.Обяснена е разликата в заплащането,
свързана с по – големия разход за умствена и физическа енергия, от престираната работна сила от
работника или служителя и необичайното за биологични ритъм на човека време от денонощието,
през което трудът се полага( решение №14 от 27.03.2012г. по 4 6 гр.д.№405/2011г., ІV, г.о, на
ВКС).След като е установил, че отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния
период от три месеца, надхвърлят определената норма часове, потвърдено от плащането на
възнаграждение за извънреден труд, без превръщане на отработените часове, съдът е присъдил
исковата молба, въз основа на данните от заключението на вещото лице, преценено по реда на
чл.202 ГПК.Прилагането на нормата на НСОРЗ – чл.9 е обосновано с действието на препращащата
разпоредба на чл.188, ал.2 ЗМВР. Според въззиваемата страна в обжалваното решение е даден
отговор на всички доводи в жалбата, в това число, преценено, като неоснователно е оставено без
уважение възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност. Сочи се решение от
24.02.2002г. на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20г. за тълкуване на чл.12 б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО, според посоченото в т.76 и 77 от което, след като нормалната
продължителност на труда през деня и нощта е еднаква, не се налага преобразуване, съответно
дневен - нощен труд е 1. Изрично е подчертано, че не намира разумно обяснение, отпадането на
презичсляването на часовете нощен труд с коефицинет 1.143 е било отпаднало, след което считано
от 10.07.2020г. такова преизчисляване отново е въведено, което по силата на т.79 от споменатото
решение сочи на разлика в третирането, която доколкото не е обусловена от обективен и разумен
критерий, е несъвместима с правото на Съюза и начина по който следва да бъде тълкувано
Националното право,с оглед достигане до разрешение ,съответстващо в преследваната цел
(решение от 06.10.2021г., Sumal, С[1]882/19, EU:С:2021,:800, т.71).Липсата на законоустановена
забрана за преизчисляване на положения труд от служителите на МВР за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г. т.е съществуващата празнота според ответника по жалбата, обосновава
приложимост именно на съществуващата правна уредба – Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен
труд, подчтертана и в Директива 2003/88г.на Европейския парламент и на Съвето от 04.11.2003г.,
относно някои аспекти на организацията на работното време.Обжалваното решение е определено,
като намиращо с в синхрон именно с обвързващите българския съд решения на СЕС. Ответникът
сочи, че присъдените суми са определени въз основа на заключение на вещо лице, изчислило
дължимото възнаграждетние за положения приравнен нощен към дневен труд, при безспорност на
факта, че отработените часове на смяна, надхвърляj определената норма, за което свидетелства
заплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Доводите на ответника по
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение са следните –
платено е адв.възнаграждение в размер на 500.00 лв., малко над минималния размер, с оглед броя и
размерите на предявените искове, при осъществено процесуално представителство за период,
повече от 2 години, при усложнена фактическа обстановка, с оглед събрания обем доказателствен
материал и положена грижа за неговото събиране и анализ и предприети действия по изготвяне на
искова молба, съдържаща много изчисления, за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза,
изменение на исковата претенция, отговор по възражения на другата страна – сочещо на
осъществена ефективна защита по делото, довело в резултат до постановяване на решение за
основателност на претенциите, като са охранени изцяло правата на ищеца, обуславящо
овъзмездяване на труда в неговия възнаградителен размер, без да се налага неговото редуциране.
Ответникът прави искане за заплащане на разноски по производството.
С определение №260349/01.11.2022г. е отхвърлено, като неоснователно, съдържащото се във
въззивна жалба искане за изменение на обжалваното решение, в частта за разноските.Преписи от
определението са връчени на страните.Жалба срещу този съдебен акт по делото не е постъпила.
Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема
се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. №
1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г.
по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о). В настоящото производство няма спор между страните, относно
съществуващата трудово- правна връзка, в изпълнение на която ответникът по жалбата -ищец в
първоинстанционното производство е полагал труд в структурна единица на Гранична полиция,
работейки на смени.Доколкото в жалбата се съдържат възражения досежно фактическите
обстоятелства на които се основава първоинстанционното решение, то те не са свързани с
приетите въз основа на съдебно - счетоводна експертиза за доказани следните обстоятелства: през
периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., е дължима сума 971.81 лв., като допълнително
възнаграждение за положен нощен труд приравнен на дневен, за 131 часа, от която за 2017г.-
312.71 лв., за 2018г.- 185.55 лв., за 2019г.- 473.55 лв, ведно със законната лихва върху главницата,
от датата на подаване на исковата молба в съда 03.02.2020г. до окончателното изплащане ,както и
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 119.85 лв.Посочените, като дължими в жалбата
суми са изцяло в съответствие с установените от експерта, който е направил проверка относно
отработеното от ищеца време, нормата за съответния период, приравнил е отработените нощни
часове в дневни, приспаднала е часовете до запълване на нормата, а за надхвърлящите ги е
определил възнаграждение в размер, както е посочено в чл.187 т.7 от ЗМВР - работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. и надхвърлящите ги часа и
подлежащата на допълнително заплащане сума.Проверките и изчисленията си вещото лице е
удостоверило в основно и допълнителни закслючения. В с.з. когато допълнителното заключение е
представено - липсва оспорване.Като се има предвид, че според текста на чл.187, ал.7 ЗМВР -
извънреден е трудът извън редовното работно време, както е и определнието в чл.143, ал.1 КТ
според който - извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. съдът счита, че именно това са реално дължимите суми
за рабта над установената за съответния период норма, доколкото ищецът е била ангажиран за
работа на смени.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения във въззивната жалба въпрос, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда / КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е положително. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно 13 трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона –
Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна
работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81
от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а
за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр.
1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00
5
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. 2. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е
предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт липсва правило за трансформиране на
нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния 9 период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период/. Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
полагащи труд за времето между 6 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В
цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1,143. Прилигането на посоченото законодателно решение, в разглеждания казус
намира основание в разпоредбата на чл.5 от ГПК ,според която съдът разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, , а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според
общия им разум.При липса на закон - съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.Съдът има предвид, че когато законодателят се служи със
15 забрани то това става с изрично разпореждане. Не може да се приеме становището на
въззивника, че през процесния период приложимия коефициент е 1. Приложението на този
коефициент би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Възражението, че чл. 9 от НСОРЗ не може да се
приложи, защото продължителност на нощното работно време на ищеца не е 7 часа, а е 8, е
неоснователно. На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии, основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласения във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове, принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения.
Правото на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на положения труд е основен
6
принцип, провъзгласен в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България който изисква
минимално трудово възнаграждение и заплащане, съответстващо на извършената работа.
Съществуващата празнота в правото е отстранена с изменение на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр.
60 от 07.07.2020 г., където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната 10 продължителност на работното
време през нощта.В подкрепа на извода за дължимост на допълнително възнаграждение може да се
посочи решение от 24.02.2022 г. на Съда на Европейския съюз, по преюдициално запитване по
дело С-262/2020 г. С цитираното решение на СЕС е прието, че в светлината на членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС, Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска някои работници от публичния сектор, и в частност държавните служители в МВР,
включително полицаите и пожарникарите, за които нормалната 16 продължителност на нощния
труд може да достига осем часа, да нямат право да ползват по-благоприятния общ правен режим,
приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния
труд е определена на седем часа. Според § 69 от решението националното право видимо изключва
държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен
режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния
труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за
преобразуване на нощния труд в дневен. Съгласно тълкуването на СЕС чл. 20 и 31 от Хартата на
основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел
на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Според мотивите на посочения съдебен
акт -ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза.Също така в т.72 от решението е посочено, че запитващата юрисдикция следва
да определи каква категория работници ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на
труда и каква друга категория е изключена от обхвата му. Ще трябва по-нататък да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория предвид в частност
обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея.Предвид
спецификата на изпълняваната работа, въпросните определени категории служители, наети в
правоохранителни органи е допустимо нормалната продължителност на положение нощен труд да
надхвърля 7 часа, то това в никакъв случай не означава, че в тези случаи на въпросните наети лица
не се дължи плащане на извънреден труд респ. за преработеното време, при работа на смени.. Не е
установено по делото обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите
нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение.Не се сочат
обстоятелва от кръга на визираните в т.78 от 17 коментираното решение - допускаща държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от
общ интерес.При недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата в третирането - в
това число доводи от бюджетен характер, социален,политически и демографски,искът не може да
бъде отхвърлен. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено по-
горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8, 12 или 24 часови смени, се
изчислява 11 11 сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното
изчисляване на работното време форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен
период от време, който в процесния случай е тримесечен.При сумирано изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай
7
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но
работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин
балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане.Тогава
когато не е осигурена почивка се дължи допълнително заплащане.В разглеждания случай по
делото е доказано вкл. и след прилагане на споменатия коефициент на труд над предвидената
норма, той отговаря на определението за извънреден труд, съдържащо се в закона и подлежи на
заплащане.Не е спорно, че за положения от ищеца нощен труд е начислено и платено
възнаграждение през процесния период, но за тази част от нощния труд, която 18 след
превръщането на нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на същия се дължи
възнаграждение на отделно основание.Предоставените привилегии - като по- висок размер на
допълнителното възнаграждение за прослужено време, продължителността за предвиния платен
годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, по -
благоприятен режим за пенсиониране, сочат на бюджетно решение и законодателна воля, насочени
към справедливо овъзмаздяване на служителите от тази категория за свършената работа, при което
изключването на преобразуването на нощния труд в дневен, при законово задължение за плащане
на извънредния труд не може да бъде обосновано.Спор относно удостоверяването на свършената
работа в протоколи по делото няма.
При този изход на спора на въззивника се следват деловодни разноски в размер на 100.00 лв (
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - чл.37 ЗПП - чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ).На въззиваемия - ищец в първоинстанционното производство е
дължима съответна част от заплатено адвокатско възнаграждение в съответношение 1392.79 +
172.81 / 250 - 971.81 + 119.85/х или сума в размер на 195. 95 лв.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260130 постановено на 14.07.2022г. от РС – Кюстендил по гр.д. №
206/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която Главна Дирекция "Гранична полиция" при
МВР е осъдена да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН ********** , от гр.Кюстендил, ул.“***“, №14 сумите,
както следва, като част от сбора 1392.79 лв., допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, разпределен по години за календарната 2017 –
за сума над 312.71 лева до 376.45 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за сума над
185.55 лв до 438.91 лв.- допълнително трудово възнаграждение за календарната 2018 , ведно със
законнаата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, и за сумата над 473.55 лв. до 575.43 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като дължимо допълнително възнаграждение за
календарната 2019г., ведно с мораторни лихви за сума над 119.85 лева до 172-81 лв, начислени от
01.05. за съответната календарна година до 02.02.2020г., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Ч. Г. Т., ЕГН ********** от
гр.Кюстендил, ул."***"№14 срещу Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР ,със седалище
и адрес на управление гр.***, бул."***"№46 иск с правно основание чл.178,ал.1 т.3 вр. с чл.187 т.9
от ЗМВР за сумата над 312.71 лева до 376.45 лева, като дължимо възнаграждение за календарната
8
2017г., ведно със законната лихва, върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 03.02.2020г. до кончателното изплащане на задължението , като част от сбора над 971.81
лева до 1392.79, дължимо допълнително възнаграждение, за положен нощен труд, приравнен на
дневен по време на дежурства, за исковия период 01.01.2017г. до 31.12.2019г., за сумата над 185.55
лв до 438.91 лв.- допълнително трудово възнаграждение за календарната 2018 , ведно със
законнаата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, и за сумата над 473.55 лв. до 575.43 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като дължимо допълнително възнаграждение за
календарната 2019г., ведно с мораторни лихви за сума над 119.85 лева до 172.81 лв, начислени от
01.05. за съответната календарна година до 02.02.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260130 от 14.07.2022г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.
№ 206/2020 г. по описа на същия съд, в обжалваната част, в която Главна дирекция "Гранична
полиция" при МВР ,със седалище и адрес на управление гр.***, бул."***"№46 е осъдена да
заплати на Ч. Г. Т., ЕГН ********** , от гр.Кюстендил, ул.“***“, №14 сумите, както следва, като
част от сбора 971.81 лв., допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на
дневен, по време на дежурства, разпределен по години за календарната 2017 – за сума до 312.71
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за сума до 185.55 лв .- допълнително
трудово възнаграждение за календарната 2018 , ведно със законнаата лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, и
за сумата до 473.55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като дължимо
допълнително възнаграждение за календарната 2019г., ведно с мораторни лихви за сума до 119.85
лева, начислени от 01.05. за съответната календарна година до 02.02.2020г.
ОСЪЖДА Ч. Г. Т., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул."***"№14 срещу Главна дирекция
"Гранична полиция" при МВР ,със седалище и адрес на управление гр.***, бул."***"№46 на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ГД"Гранична полиция" при МВР гр.***, бул."***"№46
разноски за производството, в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР ,със седалище и адрес на управление
гр.***, бул."***"№46 да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул."***"№14
разноски за въззивното производство възлизащи на 195.95 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9