Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
гр.
Перник, 23.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД №
149 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
С.Д.М., ЕГН **********, срещу Решение № 289
от 13.07.2023 г., постановено по АНД № 953 по описа за 2023 на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7300826/2021, издаден от ОДМВР - Перник, с който
на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв /сто лева/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от същия закон.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2021 г. в 14:52 часа в гр. Перник, кв. " Бела вода" път I-6
км. 75+000 срещу кметството в посока към гр. София при ограничение от 50 км/ч
валидно за населено място и отчетен толеранс от -3 км/час в полза на водача, в
посока към гр. София , се е движел лек автомобил с марка "БМВ", модел
"316 Д", с регистрационен номер ****. В района с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH
САМ S1, № 11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване
на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, чрез
заснемане. В 14:52 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосочения автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р- 7322/29.07.2021 г.
/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г. / като дата на използване на техническото средство е посочена датата –
27.07.2021 г., датата на вмененото нарушение като в протокола се посочва
времето на извършената проверка, а именно в диапазона от 13:30ч до 15:30ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се
установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на „****“ ЕАД, предоставено на лигингополучател "****"ЕООД.
С оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП и след предоставяне на декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, от страна на Л.Д.Д., управител на „****"ЕООД, в
която е декларирано, че С.Д.М., ЕГН **********, е управлявал процесния
автомобил през посочения ден и час, като е представено и копие на неговата
шофьорска книжка, ЕФ е бил издаден срещу посоченото лице, за това че на
27.07.2021 г. в 14:52 часа в гр. Перник, кв. " Бела вода" път I-6 км.
75 +000 срещу кметството в посока към гр. София при ограничение от 50 км/ч
валидно за населено място и отчетен толеранс от -3 км/час в полза на водача,
същия е управлявал лек автомобил с марка "БМВ", модел "316"
Д, с регистрационен номер **** и се е движел с установена скорост от 80 км/ч
при допустима такава от 50 км/ч валидно за населено място. Поради което и за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100/сто/
лв.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд приел, че деянието е правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя му е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на
отговорността на С.М. за нарушението. Неоснователно в касационната жалба се
претендира приложимост на давностните срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за електронните фишове издадени на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл. 189, ал. 4
и следващите от ЗДвП. По дефиницията в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Електронният фиш безспорно не е акт за установяване на
административно нарушение, поради което са различни изискванията за неговото
съдържание и правилата за издаването му. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш се издава по утвърден образец за цялата
страна с изискване да съдържа посочване на териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Тъй като ЕФ е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система и не
е волеизявление на физическо лице, без значение е датата и името на този, който
извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ЕФ,
АУАН е волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се
повдига и предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно нарушение,
поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на
съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му.
За разлика от производствата, при които е съставен АУАН и издадено НП, глобата,
по което се заплаща в размера определен в НП или в решението на съда по
обжалването му, при ЕФ в чл. 189, ал. 9 от ЗДвП е предвидено, че глобата
наложена с него се дължи в по-малък размер от наложената – в 70 на сто от
нейния размер, ако се плаща в срока по ал. 8.
Аргумент за съществените различия
в производството по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо
производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Тоест последиците на влезлия в сила електронен фиш
са същите, каквито са последиците на влязлото в сила НП, но ЕФ и НП не са
приравнени нито по съдържание, нито по процедура на издаване. Тъй като електронния
фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл.
189, ал. 14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния
фиш, а са приложими по препращане в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната
давност в НК.
Предвид изложеното за нарушение
на ЗДвП като процесното, изразяващо се в управление на МПС от С.М. на 27.07.2021г.
в населено място със скорост с 30 км/час над максимално разрешената от 50 км/час,
което е установено и заснето с автоматизирано система и е издаден електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с който е наложено
административно наказание "глоба" е приложима е абсолютната давност
от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 27.07.2021 г. не са
изминали четири години и шест месеца към датата на постановяване на Решение № 289/13.07.2023
г. на РС – Перник, с което ел. фиш е потвърден, нито към настоящия момент.
Поради това доводите в касационната жалба за отмяна на решението на РС-Перник и
за отмяна на ел. фиш поради изтекъл давностен срок следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното правилно,
законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях
релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Перник е направен извода, че
в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като незаконосъобразен. Фактическите
и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и
приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е квалифицирано правилно и за
него е наложено предвиденото административно наказание "глоба" в
размера в приложимата разпоредба, на отговорния за извършването му субект.
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.
То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова
норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е
правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 13.07.2023 г., постановено по АНД № 953/2023 г.
по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/