№ 73
гр. Радомир, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100506 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от „Банка ДСК“ АД срещу ИР. АС. КР., с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2011 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата
ИР. АС. КР. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката
е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 21 500,00 лева,
с краен срок за издължаване на кредита – 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Договорено било между страните кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна
сметка, с титуляр ИР. АС. КР., с размер на погасителната вноска от 314,08 лева за период от
120 месеца, като договорната падежна дата за издължаване на месечните вноски била всяко
девето число на съответния месец. Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло на 10.05.2011 г.
По силата на т. 8 от договора за кредит, главницата се олихвявала с променлив лихвен
процент в размер на 12,45% годишно или 0,03% на ден.
След 09.07.2017 г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни
вноски, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем и с покана от
11.03.2019 г. уведомила кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост.
Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № 4399/2019 г. по описа на РС - Перник. В рамките на
образуваното дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3198/25.07.2019 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
1
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен
установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата ИР. АС. КР. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 11 808,91 лева -
главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2011 г., сума в
размер на 3373,75 лева – договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г., сума в
размер на 485,36 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г.,
сума в размер на 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2019
г. до 23.07.2019 г. и сума в размер на 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК – 24.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения особен представител е подала
отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и размер.
Изложени са твърдения, че в исковата молба липсва конкретизация на претендираните суми
по размер, период и основание. По делото липсвали и доказателства за образувано
изпълнително дело от страна на „Банка ДСК“ АД. Излагат се твърдения, че банката не е
предприела действия, за да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, като в случай, че исковите претенции
бъдат уважени, моли ответницата да не бъде осъждана да заплати направените по делото
разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Банка ДСК“ АД е подало на 24.07.2019 г. до Пернишкия районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против
ответницата ИР. АС. КР. за дължими суми по договор за кредит за текущо потребление от
10.05.2011 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 4399/2019 г. на ПРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 3198/25.07.2019 г., връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2011
г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор) и ИР. АС. КР. (кредитополучател) и
погасителен план към него, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 25 000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил
2
да върне на 120 месечни погасителни вноски, първите 119 от които са в размер на 314,08
лева и последна погасителна вноска в размер на 289,09 лева. Падежът на първата
погасителна вноска страните са уговорили на 09.06.2011 г., а на последната – на 10.05.2021
г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен
лихвен процент – 12,45%; годишен процент на разходите – 14,50%; общ размер на всички
плащания – 38 222,11 лева.
По делото са представени и доказателства за превеждане на сумата по кредита по
банкова сметка на ответницата, както и уведомление до ответницата за обявяване на
задълженията по сключения договор за кредит за предсрочно изискуеми.
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по
разплащателна сметка на негово име на 10.05.2011 г., като последният е извършил плащания
в общ размер на 23 493,89 лева и с тях са погасени 9691,09 лева – главница, 13 750,87 лева –
договорна лихва и 51,93 лева – санкционираща лихва. Вещото лице е констатирало, че
ответницата е преустановила плащанията по договора, считано от 10.07.2017 г., като към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е платила общо 25 погасителни
вноски. Според вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответницата към
ищцовото дружество е, както следва: 11 808,91 лева – главница; 3373,75 лева – договорна
лихва за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г., обезщетение за забава за периода от
10.07.2017 г. до 11.06.2019 г. в размер на 485,36 лева и за периода от 12.06.2019 г. до
23.07.2019 г. в размер на 3,28 лева, както и разходи при изискуем кредит в размер на 120,00
лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на предявените искове е признаване за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Банка ДСК“ АД и
ответницата във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на
задължението на заемодателя да предаде заемната сума, обявяване на договора за кредит за
предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
3
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин наличието на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ АД, в качеството на
кредитор и ответницата, в качеството на кредитополучател, въз основа на сключения
договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2011 г. Процесният договор е сключен в
писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращите данни на страните, размерът
на получената сума, общият размер, който кредитополучателят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, представен е погасителен
план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, от ответната страна не се оспорва действителността на договора,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение.
Изправността на „Банка ДСК“ АД досежно задължението за предоставяне на парични
средства на кредитополучателя се установява от заключението по допуснатата от съда
съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя по разплащателна сметка на негово име на 10.05.2011 г.
Падежът на последната погасителна вноска е настъпил в хода на настоящото
производство, а именно на 10.05.2021 г. и този факт следва да бъде взет предвид от съда по
реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите, касаещи
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответницата главница по сключения договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2011 г. е изчислен от вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза и е 11 808,91 лева.
Дължимостта на договорната лихва страните са уговорили в чл. 8 от договора в общ
размер на 16 164,61 лева, като според вещото лице останалата непогасена сума от
ответницата е в размер на 3373,75 лева. В тежест на заемателя/кредитополучателя може да
се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски
заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2
ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите
парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се
дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този
смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от
чл. 288 ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на
заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки,
съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна,
4
водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква
при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение
на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка в чл.
19 от ОУ, предвиждащ дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при
заплащането на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е
преустановил плащанията по кредита, считано от 10.07.2017 г., съдът намира, че същият е
изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с
исковата молба за периода от 10.07.2017 г. до 23.07.2019 г., чийто размер, изчислен от
вещото лице, е 488,64 лева.
Относно претенцията за сумата от 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем
кредит, съдът я намира за недължима. Не се доказа от ищеца, че е извършил някакви реални
разходи след обявяване на предсрочната изискуемост, поради което в тази си част искът,
като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Предвид всичко гореизложено, следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 11 808,91 лева – главница,
договорна лихва в размер на 3373,75 лева за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г., както
и обезщетение за забава за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г. в размер на 485,36 лева
и за периода от 12.06.2019 г. до 23.07.2019 г. в размер на 3,28 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ù
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете. Ищецът доказва направени разноски по делото в общ размер на 2171,05 лева, от
които юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ
размер на 150,00 лева, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото, държавна такса в общ размер на 757,31 лева, депозит за вещо лице в
размер на 260,00 лева, както и 1003,74 лева – възнаграждение за особен представител, от
която сума ответницата следва да му заплати сумата от 2154,55 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИР. АС. КР., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., общ. К., обл. Перник, че дължи на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, сумата от 11 808,91
5
лева (единадесет хиляди осемстотин и осем лева и деветдесет и една стотинки) - главница,
дължима по договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2011 г., сума в размер на
3373,75 лева (три хиляди триста седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) –
договорна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г., сума в размер на 485,36 лева
(четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 10.07.2017 г. до 11.06.2019 г., сума в размер на 3,28 лева (три лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2019 г. до
23.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 24.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща
разходи при изискуем кредит, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИР. АС. КР., с ЕГН: **********, с адрес: с. Р., общ. К., обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата от 2154,55 лева (две хиляди сто петдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6