Решение по гр. дело №43131/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22766
Дата: 11 декември 2025 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20251110143131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22766
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110143131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „З. А. Д. А.“ АД, чрез пълномощника си адв. Д. С.,
срещу „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД, чрез пълномощника си адв. П. В., с която се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 550,84 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10022030103727, образувана във връзка
с ПТП, настъпило на 18.02.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 11.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 975,93 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът твърди, че на 18.02.2022 г. около 17,50 ч., в гр. София, А. Б. В., водач на
МПС „Форд Транзит“ с рег. № *******, виновно е предизвикал ПТП, при което са
причинени материални щети на лек автомобил „VW Golf“ с рег. № ********. Сочи, че при
шофиране в локалното платно на бул. „Цар Борис III“, извършвайки маневра на десен завой
при кръстовище, водачът на МПС „Форд Транзит“ е отнел предимството на лекия автомобил
„VW Golf“, в резултат на което са увредени задна броня, ляв панел, леви врати, ляв калник и
предна броня на последния. Твърди, че за увреденото МПС е имало сключена валидна
застраховка „Каско“ при ищеца, а за виновното МПС – валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. В изпълнение на задълженията си по застрахователния
договор, след заявена претенция, ищецът е заплатил сумата от 2 550,84 лева за извършения
ремонт на увредения автомобил. С плащането на обезщетението, на основание чл. 411 КЗ,
ищецът е встъпил в правата на увредения срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Изпратена е регресна покана до ответника, която не е била
удовлетворена. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя
писмени доказателства: Двустранен констативен протокол за ПТП, Застрахователна полица
„Каско“, Свидетелство за регистрация на МПС, Общи условия на ЗАД „А.“, Заявление за
изплащане на обезщетение, Опис на щетите, Снимки по щетата, Възлагателно писмо за
ремонт, Приемно-предавателен протокол, Фактура за ремонт, Платежно нареждане,
Калкулация за ремонт, Справка от Гаранционен фонд, Застрахователна полица „Гражданска
отговорност“, Придружително писмо и Уведомление за регресна претенция. Прави
доказателствени искания за допускане на свидетел и съдебно-автотехническа експертиза.
1
Ответникът „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че липсват елементи от фактическия състав на деликта, а именно: вина,
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка. Сочи, че след извършена
вътрешна проверка е установено несъответствие между заявения механизъм на ПТП и
реалните увреждания, поради което не е налице причинно-следствена връзка. Оспорва
механизма на ПТП и вината на водача на застрахованото при него МПС, като твърди, че
вина за събитието има водачът на увредения автомобил. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на изплатеното обезщетение като
необосновано завишен и некореспондиращ с действително претърпените щети по
автомобил, който е в експлоатация повече от 13 години. Ето защо моли за отхвърляне на
така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства:
Официално писмо до ЗАД „А.“ АД с изх. № 3187/24.06.2022 г. Прави доказателствени
искания за допускане на свидетел.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори
презумпцията за вина на водача Фолксваген Поло рег. № ********.
Не е спорно в настоящото производство, обстоятелството, че между ответника и
собственика на МПС „Форд Транзит" с рег. № ******* е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", валидно към датата на процесното ПТП – 18.02.2022 г.
Не е спорно че ищецът заплатил претендираното застрахователно обезщетение.
Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху механизма на
ПТП, участието на застрахования при ответника водач и наличието на съпричиняване.
По отношение на механизма.
От събраните по делото доказателства в това число и заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно и
безпротиворечиво се установява, че на 18.02.2022 г., около 17:50 часа, товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ******* се движи по бул. „Цар Борис III“, в посока от бул. „Генерал
Тотлебен“ към бул. „Овча купел“ На кръстовището с ул. „Житница“ автомобилът „Форд
Транзит“ предприема маневра за завой надясно. При извършването на тази маневра се
реализира ПТП с движещия се направо в локалната пътна лента лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ********.
За настъпване на процесното ПТП има водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“
с рег. № ******* който нарушил правилото на 25, ал.1 ЗДВП. Според цитираната разпоредба
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
2
положение, посока и скорост на движение.
Водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******* е следвало да
съобрази, че пресича локално движещите в което са с предимство пред завиващите вдясно.
Той е следвало да пропусне движещия се в локалното платно автомобил след което да
осъществи маневрата.
Тук за пълнота следва да се посочи че отстрана на ищеца е направено искане за
разпит на М. Х. като свидетел но съдът след два неуспешни опита за призоваването му е
отменил определението си с което е допуснал свидетеля. Свидетелските показания на този
свидетел не биха изменили така приетия механизъм тъй като от една страна той е поискан
да даде показания във връзка с видимостта на кръстовището на което е настъпило ПТП.
В случая се установява, че товарният автомобил „Форд Транзит“ е предприел маневра
завой надясно от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Житница“, при което е пресякъл траекторията
на движение в локалното пътно платно . Вещото лице изрично посочва в съдебно заседание,
че ударът е настъпил в локалното платно.
Наред с това, видно от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, за
движещите се в локалното платно (където се е намирал лекият автомобил „Фолксваген
Голф“) е бил налице пътни знак „Б3 – път с предимство“, докато автомобилите, извършващи
маневрата на товарния автомобил, са длъжни да пропуснат движещите се направо.
С оглед на горното, съдът приема, че показанията на свидетеля Х. не биха могли да
променят или оборят вече установените чрез специални знания обективни факти относно
разположението на автомобилите, наличието на пътна знакова сигнализация и задължението
за осигуряване на предимство. Поради това, механизма на ПТП следва да се счита за доказан
въз основа на неоспорената експертиза и писмените доказателства, без необходимост от
допълнителни гласни доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че неустановената
самоличност на конкретния водач на товарния автомобил, както и отричането на свидетеля
А. В. да е управлявал процесното МПС, освобождават застрахователя от отговорност.
По делото е безспорно установено и обявено с Определение от 25.08.2025 г., че към
датата на събитието (18.02.2022 г.) за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******* е
било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество . От приетото и неоспорено заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установява по категоричен начин, че именно този автомобил
– „Форд Транзит“ с рег. № *******, е участник в процесното ПТП.
Следователно, водачът на товарния автомобил – независимо кой е той физически – е
нарушил правилата за движение по пътищата (ЗДвП), като не е пропуснал движещото се по
път с предимство превозно средство, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите вреди.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е
функционално свързана с използването на моторното превозно средство. Съгласно Кодекса
за застраховането, застрахователят покрива отговорността на всяко лице, което ползва МПС
на законно основание. Обстоятелството, че свидетелят А. В. отрича да е управлявал
автомобила, има значение единствено за личната му отговорност, но не опровергава факта,
че застрахованият автомобил обективно е причинил вредата. Ответникът не е провел
насрещно доказване (пълно и главно), че автомобилът е бил отнет противозаконно (кражба)
или че е бил управляван при условия, изключващи покритието.
Следователно, след като е доказано, че вредата е причинена от застрахования при
ответника автомобил чрез виновна маневра, застрахователят дължи обезщетение,
независимо от това дали конкретното име на водача е установено с точност в процеса.
По отношение на размера на вредите.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
3
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Щетите, нанесени на автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, са: изразяват в
увреждания на предната броня, предния ляв калник, задната броня, задния ляв панел,
задната лява врата, предната лява врата и външната дръжка на предната лява врата и
възлизат на стойност от 3522,36 лв по средни пазарни цени.
Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер и искът се явява
установен по размер изцяло.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
По отношение на законната лихва.
На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се установява
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. В съдебно заседание
вещото лице изрично потвърди, че за движещите се в локалното платно има поставен пътен
знак Б3 „Път с предимство“. Това означава, че водачът на „Фолксваген“-а е имал право да
премине пръв, а „Форд“-ът е бил длъжен да го пропусне при маневрата си.
Ето защо възражението се явява неоснователно.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
На ищеца се следват разноски в размер на 1245,25 лева за държавна такса и депозити
за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение с ДДС. Като съдът следва да
посочи че изплатеното от ищеца възнаграждение не превишава минималните размери на
адвокатските възнаграждение с ДДС според Наредба №1.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД, регистрирано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
С.........., ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. А.“ АД, регистрирано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
С......., на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 2 550,84 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10022030103727,
4
образувана във връзка с ПТП, настъпило на 18.02.2022 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 11.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 975,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2022 г. до датата
на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „З. А. Д. Д. Б. Ж. и З.“ АД, регистрирано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
С.........., ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. А.“ АД, регистрирано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
С......., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1245,25 лева, представляваща дължими
съдебни разноски в производството.
Решението е постановено от 168 състав на Софийски районен съд, II Гражданско
отделение и може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5