Решение по адм. дело №637/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на „Ивапрес“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], представлявано от И. К. Д., подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0256-000046 от 09.07.2025г., издадена от Л. К. Х. – ПИ в РУ Долна Митрополия. С оспорената ЗППАМ на „Ивапрес“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Оспорващият счита обжалваната заповед за неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че управляваното МПС е зърнокомбайн, докато посочената в акта категория Твк касае колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини, поради което органът е допуснал нарушение, като не е посочил правилната категория на МПС. Сочи, че комбайните представляват по дефиниция самоходна земеделска техника и са от категория Твк-З, за която се изисква свидетелство за правоспособност за работа с тази техника, което се издава по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Твърди, че заповедта е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като възпрепятства събирането и обработването на произведената от дружеството продукция. На последно място сочи, че липсват доказателства дружеството да е нарушило чл.150а, ал.1 от ЗДвП, след като не е управлявало техниката и не е пряк нарушител. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода по същество излага, че административният орган не е направил разграничение между различните видове самоходна техника, нито видът на последната е индивидуализиран в заповедта. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2025г. против И. К. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 954537 за това, че на същата дата около 15:43 часа на общински път № PVN1045, км.3 (между гр. Долна Митрополия и с. Горна Митрополия) в посока с. Горна Митрополия, управлява земеделска техника комбайн марка и модел NEW HOLLAND СХ 8070 с регистрационен номер ЕН ***, собственост на фирма „Ивапрес“ с Булстат *********, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно Твк, за движение по общински пътища. Актосъставителят приел, че деянието представлява нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. С акта били иззети като доказателство СРМПС № *** и табела рег.№ ЕН***. К. подписал АУАН без възражение, и същият му бил връчен на 07.07.2025г.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, Л. К. Х. – ПИ в РУ Долна Митрополия издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо собственика на земеделската техника „Ивапрес“ ЕООД на ПАМ по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

Към административната преписка е представена Заповед №316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОДМВР Плевен, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР Плевен да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП, както и Заповед № 316з293/24.01.2022г. на Директора на ОДМВР Плевен, с която са определени поименно служителите от звената „Охранителна полиция“ към РУ на ОДМВР Плевен, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП (под № 173 фигурира актосъставителят М. Р. Н.), и протокол за запознаване на служителите с последната заповед. Представена е и типова длъжностна характеристика на длъжността Полицейски инспектор VI-V степен Пътен контрол, както и справка за нарушител/водач.

От оспорващия са представени Свидетелство № *** за регистрация на земеделска и горска техника – зърнокомбайн NEW HOLLAND СХ 8070 с регистрационен номер ЕН ***, издадено от Министерство на земеделието и храните с дата на вписване в регистъра 26.05.2016г., и СУМПС на водача на комбайна И. К. К. с № *********, издадено от МВР Плевен и валидно до 11.11.2032г. с правоспособност в категории АМ, В1 и В.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният акт е издаден на 09.07.2025г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 22.07.2025г., вх.№ 256000-2720). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Директорът на ОДМВР Плевен съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. е оправомощил по т.1.9. полицейските инспектори в група „Териториална полиция“ в РУ при ОДМВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Плевен, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП. Именно последната заповед на Директора на ОДМВР Плевен е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. Нарушението е извършено на територията на РУ Долна Митрополия, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното ППС, управлявано от И. К. К. и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорения акт, които да са накърнили правната сфера на оспорващия. АУАН е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН, а заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена на оспорващия. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП въвежда императивно изискване водач, управляващ моторно превозно средство, да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-0256-000046 от 09.07.2025г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да разполага с правоспособност за управление на МПС, водачът следва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – чл.150а, ал.1, предл. първо от ЗДвП.

Категориите на МПС са регламентирани в чл.150а, ал.2 от ЗДвП, като съгласно т.15 (в релевантната редакция) в категория Т са включени колесни трактори (Ткт); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм). Тези категории са доразвити в чл.21 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като в т.9 в категория Т са включени колесните трактори и тролейбусите; към тази категория се отнасят и трамваите.

Визираната от АО категория Твк включва верижните и колесните трактори, както и агрегатираните към тях работни машини – чл.13, ал.4, т.1 от ЗРКЗГТ. Комбайнът като самоходна земеделска техника е категория Твк-З (чл.13, ал.4, т.2 от ЗРКЗГТ).

Законодателят в §6, т.15 и т.16 от ДР на ЗДвП е дефинирал понятията „трактор“ и „самоходна машина“. Трактор е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета; в движението по пътищата се допускат само колесните трактори; към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита. Самоходна машина е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение; такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.

В §1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ е дефинирано понятието „Самоходна техника“, това са колесни трактори; верижни трактори; специализирани самоходни машини; всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.

Видно от цитираната правна регламентация, законодателят категорично разграничава тракторите от самоходната земеделска техника, каквато е комбайнът. Безспорно е по делото, че И. К. е управлявал комбайн NEW HOLLAND СХ 8070, а не трактор. В тази връзка съдът дължи анализ на изискванията, регламентирани в закона, за да притежава един водач правоспособност да управлява по пътищата самоходна земеделска техника.

Съобразно регламентираните в чл.150а, ал.2 от ЗДвП (в приложимата редакция) категории МПС за определяне правоспособността на водачите, в категория Т са включени колесни трактори (Ткт); към тази категория се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм). За да управлява колесен трактор по пътищата, водачът следва да има валидно СУМПС за категория Ткт.

За разлика от останалите МПС, законодателят е въвел специални изисквания за правоспособност за управление на самоходна земеделска и горска техника по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.156 от ЗДвП в относимата редакция, за да придвижва по пътищата самоходна машина – в случая комбайн (което законът допуска само по изключение), водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл.150а. Следователно в случая водачът на комбайн NEW HOLLAND СХ 8070 е било необходимо да има свидетелство за правоспособност за работа с комбайна (което се издава по реда на ЗРКЗГТ, а не на ЗДвП) и валидно СУМПС за някоя от категориите по чл.150а от ЗУТ. Видно от представеното СУМПС на И. К. К., същото важи за категории АМ, В1 и В и е валидно до 11.11.2032г.

След като по отношение на категорията ЗДвП не поставя други изисквания за правоспособност за управление на самоходна земеделска техника по пътищата, отворени за обществено ползване, освен наличието на валидно СУМПС за която и да е категория, водачът е отговарял на законовите условия за управление на процесното ППС по общински път № PVN1045 и незаконосъобразно органът е наложил обжалваната ПАМ поради липса на правоспособност за управление на МПС категория Твк. Освен това, както бе изложено, такава категория не съществува по ЗДвП и ППЗДвП, а и визира верижни и колесни трактори, което е самостоятелно основание за материална незаконосъобразност на заповедта. В последната не се твърди водачът да не е разполагал със свидетелство за правоспособност за работа с комбайна, поради което съдът не следва да обсъжда дали такова е било налице при проверката.

В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по представен списък е основателно. Доказани са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. и договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. Общо направените от жалбоподателя и доказани разноски възлизат на 650 лева, за които следва да се осъди ОД на МВР Плевен като юридическо лице, към което принадлежи издателят на акта.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0256-000046 от 09.07.2025г., издадена от Л. К. Х. – ПИ в РУ Долна Митрополия към ОДМВР Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Плевен да заплати на „Ивапрес“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица], разноски за производството в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.