№ 142
гр. Ямбол, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В.Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Сдружение „Българско дружество за защита на
птиците“ гр.София, подадена от пълномощника адв.Р.А., против Решение №36/ 07.05.2025г.
на Елховски райнен съд, постановено по гр.д.№561/2023г. по описа на този съд, в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивното сдружение иск по чл.108
ЗС в осъдителната му част - за осъждането на ответника „Евробизнес Груп 2016“ЕООД да
предаде на сдружението владението върху процесните четири поземлени имоти в землището
на с.******* - Поземлен имот с идентификатор № 69674.24.7, Поземлен имот с
идентификатор № 69674.27.66; Поземлен имот с идентификатор № 69674.30.29 и Поземлен
имот с идентификатор № 69674.35.16, всички по КК на село Странджа, община Болярово.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция в
обжалваната му част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необоснованост. Оспорен е решаващия извод на съда, че процесният договор за аренда е
сключен от съсобственик, притежаващ 50% от правото на собственост и са налице
доказателства за приемане на договора от останалите собственици на имотите. Този извод
според въззивника е в противоречие със събраните по делото доказателства, със съдебната
практика и разпределената доказателствена тежест на страните, тъй като законодателят е
предвидил оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по
отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице,
на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, т.к. това трето лице е
придобило права от съсобственици, които изобщо не са страна по договора и в случая
ищецът е придобил правото на собственост именно от лица, които не са страна по процесния
договор за аренда и договорът е непротивопоставим на ищеца, независимо, че и вписан.
Въззивникът счита, че съдът е постановил решението си и в нарушение на чл.154 от ГПК,
възлагащо на ответника тежестта на доказване на факта на приемане на договора от
несключилите го съсобственици. Сочи, че в производството по делото не са представени от
ответника доказателства за приемане на процесния договор за аренда от съсобствениците,
притежавали останалите 50 % от правото на собственост върху процесиите имоти, както и
1
от новия собственик на имотите – ищцовото сдружение, както и че от ответника не са били
представени и доказателства, че посочените лица изобщо са знаели за съществуването на
процесния договор за аренда, а договорът е бил вписан, но по партидата на К. К., при което
купувачът- ищец не е имало как да разбере за договора при справка в имотния регистър, тъй
като неговите праводатели са други лица. При тези данни, като е приел за доказан факта на
приемане на договора за аренда от 27.01.2017г. от праводателите на ищеца, както и от самия
ищец, без представени по делото надлежни доказателства в тази връзка, според въззивника
съдът е постановил неправилен и необоснован съдебен акт.
На следващо място въззивното сдружение изтъква, че позовавайки се на
оповестително-защитното действие на вписването на договора за аренда, съдът не е взел
предвид факта, че процесният договор за аренда е сключен от К. К., респ. вписването в
имотния регистър е по нейната партида, а продавачи по нотариалния акт за покупко-
продажба на процесните имоти са други лица, нито едно от които не е страна по договора за
аренда. Съдът не взел предвид и факта, че изявленията на страните по нотариалния акт за
покупко-продажба в частта относно получаването от купувача на евентуална арендна/
наемна вноска, имат характер на частен документ и поради това имат обвързваща съда
формална доказателствена сила само относно авторството, но не съставляват доказателство
за знание на страните за дължимо арендно/наемно плащане. Съдът игнорирал без аргументи
и свидетелските показания на свидетеля Светослав С., който пряко се е занимавал с
оформяне на процесната покупко-продажба, според които показания тази клауза - за
получаване на дължима арендна/наемна вноска е бланкова и се залага във всички
нотариални актове, при което изводът на съда, че с изразеното в нотариалния акт за покупко-
продажба съгласие за получаване от купувача на арендна/наемна вноска за продаваните
имоти е доказано приемането от праводателите на сключения от друг съсобственик договор
за аренда, а ищецът - купувач е знаел за него и също го е приел, е необоснован и
незаконосъобразен. Наред с това съдът постановил решението си в нарушение на чл.235
ГПК, тъй като не обсъдил всички наведени от страните доводи и възражения, а безкритично
обосновал правните си изводи с доводите на ответника за знание и приемане на процесния
договор за аренда, като в нарушение на разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/2020г. от 27.04.2022г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС не изпълнил и
задължението си да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на процесния
договор за аренда, поради нееквивалентност на договорните престации, при договореното
годишно арендно плащане за арендодателя в размер на 8 лева на декар от засетите
земеделски земи за период от 15 години.
По тези съображения въззивникът моли обжалваното решение на ЕРС да бъде
отменено в оспорената част и да бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на всички направени разноски
пред двете съдебни инстанции по същество.
С писмения отговор въззиваемата страна „Евробизнес Груп 2016“ЕООД гр.Ямбол,
чрез пълномощника адв.Ж.К., е оспорило въззивната жалба с подробни доводи за нейната
неоснователност по всяко от оплакванията и при споделяне изводите на районния съд.
Според въззиваемото дружество правилни и обосновани са изводите на районния съд, че по
делото липсват данни останалите съсобственици на имотите към момента на сключване на
договора за аренда и до момента на сключване на договора за покупко-продажба да са се
противопоставили на арендния договор, както и че са налице безспорни доказателства за
изрично приемане на договора за аренда от всички съсобственици на имота и от самия
ищец. Въззиваемата страна също е заявила искане за присъждане на разноските пред
настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивното сдружение,
а процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на
решението на първата инстанция в оспорената му част.
В представената писмена защита пълномощникът на въззивника акцентира върху
твърдението, че вписването на арендния договор по партидата на К.К. не е ново
обстоятелство, за което е настъпило преклузия на права по чл.266, ал.1 ГПК, а преклузия е
налице за представените от въззиваемата страна нови доказателства пред въззивната
инстанция.
2
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по осъдителен иск за собственост с правна
квалификация чл.108 ЗС, предявен от Сдружение “Българско дружество за защита на
птиците“ гр.София против „Евробизнес Груп 2016“ ЕООД гр.Ямбол – за установяване
собствеността и предаване на ищеца владението на четири поземлени имота в землището на
с.*******, Община Болярово, Област Ямбол, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
69674.24.7, Поземлен имот с идентификатор № 69674.27.66; Поземлен имот с
идентификатор № 69674.30.29 и Поземлен имот с идентификатор № 69674.35.16, всички по
КК на село Странджа, Община Болярово.
В исковата молба изложените от ищеца твърдения са, че е придобил с
природозащитна цел спорните имоти от всички негови съсобственици, по силата на договор
за покупко-продажба от 29.11.2018г. С оглед целта на придобиването на имотите ищецът
сключил с дружеството „Кит“ЕООД договор за наем на земите и когато наемателят направил
опит да влезе във владение на същите установил, че за тези четири имота има сключен
договор за аренда от 27.01.2017г. За арендния договор твърденията на ищеца са, че е бил
сключен от съсобственика К.К., която не е притежавала повече от 50% от правото на
собственост върху имотите, при което договорът е бил непротивопоставим на останалите
съсобственици, както и на ищеца като трето лице, придобило след вписването повече от
50% от правото на собственост; че ищецът не е бил уведомен за сключения договор за
аренда; че не е получавал арендно плащане и след узнаването се е противопоставил на
ползването на имотите от арендатора, при което ответникът не разполага с
противопоставимо на ищеца право да ползва имотите.
Ответникът е оспорил иска в осъдителната му част с възраженията, че при
действалата до изменението й редакция на нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ (в сила от
07.02.2017г.) е сключил със съсобственик валиден вписан аренден договор за процесните
имоти, заплащал е арендните вноски на наследника на арендодателя, а останалите
съсобственици са приели договора изрично и мълчаливо, при което вписаният договор за
аренда на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ е противопоставим на ищеца като посредващ
приобретател на имотите.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд, същата е
непроменена пред въззивната инстнация и установените по делото факти не са спорни
между страните.
Установено е, че правото на собственост върху процесните четири земеделски
имоти в землището на с.*******, с Решение №8 от 17.01.1996г. по пр.№Н2292/1992г. на ПК-
Болярово е възстановено на наследниците на П. Т. К., б.ж. на с.*******. Към момента на
възстановяване на собствеността върху имотите, наследници по закон на П. К. са дъщерята
К. К., която е придобила 50% от собствеността и децата на починалия през 1984г. син на
наследодателя Г. К.-Е. Г., С. К. и Т. К., като тримата са придобили останалите 50% от
правото на собственост.
Наследницата К. К. е починала на 07.05.2017г. и е оставила за свой единствен
наследник по закон дъщерята Г. П., като преди смъртта си, на 27.01.2017г. К.К. е сключила с
ответника – арендатор „Евробизнес Груп 2016“ЕООД договор за аренда на процесните
четири имота. Договорът е за срок от 15 години считано от датата на подписването му, с
уговорено арендно плащане от 8лв./дка за засетите земи, като същият е вписан в Службата
по вписванията при ЕРС на 27.01.2017г.
С нот.акт №3 по н.д.№990/2018г. на нотариус №451 в НотК, на 29.11.2018г. ищецът
е сключил договор за покупко – продажба на процесните имоти, като е закупил същите
изцяло от всички съсобственици – Г. П., Е. Г., С. К. и Т. К.. В т.IV от договора за покупко-
продажба страните са уговорили изрично, че дължимата за продаваните имоти
наемна/арендна вноска за текущата стопанска година 2018/2019г. ще се получи от купувача.
След закупуването на спорните земи, с договор от 25.01.2019г. ищецът ги е отдал под наем
3
на дружеството „Кит“ЕООД.
По делото ответникът е представил писмени доказателства за извършени от него
плащания на различни по размер суми в полза на Г.П. - дъщерята на арендодателя по
арендния договор К.К.. За тези доказателства, които в по-голямата си част са нечетливи и
предвид данните по делото, че Г.П. в изследвания период е притежавала и други имоти в
с.Странджа, районният съд е приел, че същите не установяват плащания по процесния
договор за аренда. По така приетия за установен факт от първата инстанция не е повдигнат
спор пред въззивния съд и настоящата инстанция също приема, че безспорни доказателства
за плащане от арендатора на арендните вноски по договора за аренда на спорните имоти, не
са представени. Липсват и доказателства за извършени и приети плащания на рентата от
останалите съсобственици, които не са страна по арендния договор.
Разпитаният по делото свидетел С. - служител при ищеца, е дал показания за
обстоятелствата във връзка със сключването на договора, по силата на който ищецът е
придобил процесните имоти. Свидетелят е поддържал, че преди подписване на договора за
закупуване на имотите, от страна на ищеца е била извършена проверка дали продавачите
имат вписани договори за аренда, наем и други тежести, отговорено било, че такива няма,
при което ищецът не е знаел за съществуването на договора за аренда, а клаузите в
нотариалния акт – че „земята се отрежда окончателно за опазване на природата“ и че
„дължимата за продаваните недвижими имоти наемна/арендна вноска се получава от
купувача“, са стандартни и задължителни клаузи във всички сключвани от ищеца договори.
По делото ищцовото сдружение е представило изпратена от него до ответника
нотариална покана от 24.03.2023г., с която е направило изявление за едностранно
прекратяване на договора за аренда от 27.01.2017г., вписан с вх. №83, акт 33, том 1 от
27.01.2017г. в СлВп.- Елхово, поради неполучено плащане по договора. В нотариалната
покана сдружението е посочило изрично, че на 29.11.2018г. е встъпило в правата на
арандодателя по посочения договор. Поканата е останала невръчена на адресата –
ответника, но няма спор, че след като е узнало за придобиването на арендуваните имоти от
ищеца, ответното дружество с платежно нареждане от м.септември 2023г. е превело по
сметката на сдружението сумата 516,81лв. с основание за плащането „плащане за
стопанската 2020/2023г. по договор за аренда на земеделска земя с. Странджа“. Ищецът от
своя страна е установил, че е върнал на ответника сумата от 516,81лв.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЕРС е уважил
предявеният иск за собственост в установителната му част и е отхвърлил иска в
осъдителната част за предаване на ищеца фактическата власт върху имотите. За да
постанови този резултат в обжалваната осъдителна част от решението, районният съд е
формирал решаващия правен извод, че ответникът упражнява фактическата власт върху
имотите на годно правно основание, а именно сключения договор за аренда с един от
съсобствениците. Изложените мотиви са, че договорът за аренда е сключен от съсобственик,
който не притежава повече от половината идеални части от общите имоти, но останалите
съсобственици изрично са приели съществуването на арендния договор и израз на това
приемане е изявлението им, обективирано в сключения с ищеца нотариален акт, че
дължимата за продаваните имоти арендна вноска за текущата стопанска година ще се получи
от купувача - ищцовото сдружение, при което на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ
приобретателят замества арендодателя като страна в договора за аренда.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
Съобразно тези свои правомощия като въззивната инстанция, настоящият съдебен
състав на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като
съображенията са следните:
Правилно районният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран по реда на чл.108
ЗС и правилно е приел, че за да бъде уважен този иск, в тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на иска: че ищцовото сдружение е
собственик на спорните имоти, че същите се владеят или държат от ответника и че това
владение или държание е без правно основание.
4
По делото за правото на собственост на ищеца върху процесните имоти са
представени писмени доказателства,като правото на собственост е установено и със сила на
пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение на ЕРС по уважения иск в
установителната му част, а упражняваната от ответника фактическа власт върху имотите е
безспорен факт. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът сключеният аренден
договор за имотите съставлява ли противопоставимо на ищеца право на ответника да
осъществява фактическата власт върху тези имоти.
Договорът за аренда от 27.01.2017г., с който процесните имоти са предоставени на
ответника за ползване е сключен при действието на редакцията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ (преди
изменението й с ДВ бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), даваща възможност за сключване
на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ
по-малко от половината от дяловете, като едва с новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е
създадено кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно
управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - че
общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ.
С Решение №12 от 01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на второ Г.О. е дадено
тълкуване, че нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ в редакцията й преди изменението в ДВ бр.13 от
7.02.2017г., не е специална и не изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1 ЗС и
на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на
мнозинството от съсобствениците. Поради това с посоченото решение е прието, че
договорът за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% идеални
части от земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако те
не са го приели изрично или мълчаливо. За изрично приемане на договор се изхожда от
волята, която личи от изричните изрази, които приемащият употребява, а за мълчаливо
приемане се съди от действията на приемащия, например получавайки припадащата се на
дела му част от арендните плащания.
Настоящият състав на ЯОС възприема и споделя даденото от ВКС тълкуване с
посоченото решение и намира, че разглежданият случай попада под това разрешение.
Договорът за аренда от 27.01.2017г. е сключен от съсобственика К.К., притежаваща 50% от
правата в съсобствеността, като съдът намира за установено по делото, че останалите
съсобственици, притежаващи останалите 50 % от съсобствеността са приели изрично този
договор и същият им е бил противопоставим. Израз на волята на останалите съсобственици
за изрично приемане на договора е ясното и недвусмислено изявление, вписано в
нотариалния акт, с който са се разпоредили с правата си в съсобствеността– по т.IV, че
уговарят и предоставят на купувача дължимата за стопанската 2018/2019г. наемна/арендна
вноска. Това изрично волеизявление на съсобствениците в нотариалния акт, с който са се
разпоредили с правата си сочи, че те са приели сключения с ответника договор за аренда и
същият им е бил противопоставим изцяло, а приемането на тази уговорка от приобретателя-
ищеца установява и неговото знание за сключения аренден договор. Неоснователно е
твърдението на въззивника, че изявленията на страните по нотариалния акт в частта по т.IV
нямат доказателствена сила, тъй като договорът, оформен с нотариалния акт е частен
диспозитивен документ, при който въпросът за доказателствената сила на изявленията
въобще не възниква поради естеството на същите, като на основание чл.180 ГПК
обсъжданият нот.акт е доказателство, че изявленията са направени именно от лицата, сочени
за техни автори и същите изявления няма основание да не бъдат ценени. Не се споделя от
съда и тезата на въззивника, като не се кредитират също показанията на св.С., че
обсъжданата уговорка, намерила израз в отделната клауза по т.IV от договора за продажба, е
стандартна клауза, която фигурира във всички сключвани от ищеца договори и е лишена от
конкретно съдържание, тъй като придаденият смисъл на клаузата изключва такъв извод. Или
в този случай, при установеното изрично приемане на арендния договор от останалите
съсобственици и уведомяването на ищеца за арендния договор, неприложимо е и
разрешението, на което сдружението се позовава, дадено с Решение №115/21.11.2017г. по
гр.д.№997/2017г. на Второ Г.О. на ВКС, според което, когато договорът за аренда е сключен
със съсобственик с по-малко от 50% ид.части, този договор е непротивопоставим на трето
лице, придобило след вписването на арендния договор правото на собственост върху повече
от 50% от съсобствеността. За неприложимостта на посоченото решение от значение е
5
обстоятелството, че не е налице идентичност на фактическата обстановка по двата казуса,
тъй като в разглеждания случай е установено приемане на арендния договор и от останалите
съсобственици с 50 % от съсобствеността, които са се разпоредили с правата си в полза на
ищеца.
В разглеждания случай, след като ищецът е придобил собствеността на имотите от
всички съсобственици – от наследника на арендодателя и от останалите съсобственици, на
които арендният договор е бил противопоставим, е настъпило и предвиденото в чл.17, ал.2
ЗАЗ оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда и ищецът е
заместил арендодателя като страна в договора за аренда.
Наред с това, от данните по делото е установено, че и ищецът е приел изрично
арендния договор, като обвързаността му следва не само от уговорката по т.IV от
нотариалния акт, с който е придобил имотите, но и от волеизявлението, направено в
изпратената на ответника нотариална покана. Независимо, че поканата е останала невръчена
на адресата-арендатора, в нея ищецът е описал подробно сключения аренден договор от
27.01.2017г. и изрично е посочил, че е встъпил в правата на арендодателя по договора. Или с
оглед и на изразената от ищеца воля в поканата, въззивният съд формира извода, че е налице
приемане, а не противопоставяне на договора и от приобретателя на арендуваните земи,
арендният договор му е противопоставим изцяло, включително правото на арендодателя-
ответника да осъществява фактическата власт върху същите, като обработва и ползва
земите, което е основанието за отхвърляне на иска за собственост в осъдителната му част за
предаване владението на имотите.
Оплакването на въззивника-ищеца, че му е непротивопоставим арендния договор,
което оплакване е обосновал с твърдението, че вписването на договора е по партидата на
арендодателя К.К., която не е страна по договора за покупко-продажаба, на първо място е
преклудирано (чл.266, ал.1 ГПК), тъй като е заявено за първи път пред въззивната
инстнация. На следващо място оплакването е неоснователно, като в разяснение следва да се
посочи, че при действащата според нормативната уредба - чл.116 ЗС, чл.1 от Правилника за
вписванията и чл.74 от ЗКИР, персонална система на вписванията – на нотариалните актове
за прехвърляне на вещни права и на другите подлежащи на вписване актове, съгласно чл.7
от ПВп вписванията се извършват по местонахождението на недвижимия имот, чрез
подреждането на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги.
Подлежащият на вписване акт се записва във входящ регистър на съответната служба по
вписванията, като се създава партида на името на собственика. Върху самия акт, който се
вписва, се нанася номерът, под който е записан в регистъра, датата, томът и страницата на
партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията се води и
азбучен указател, който съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в
партидната книга (чл.38 ПВп.). В тези от службите по вписванията, в които има въведен
програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на вписване акт
се записва и номерът на съответната помощна партида (чл.9 и чл.33б ПВп.). Или при
действащата персонална система, партидите се откриват по името на собственика, а за
имотът - предмет на вписвания акт се откриват помощни партиди, но само в случаите,
когато в съответната служба по вписванията има въведен програмен продукт за водене на
такива помощни партиди. Откриваната при вписването на акта партида за имота е само
помощна и се създава с оглед подготовката на страната ни за преминаване от персонална
към реална система на вписванията.
С оглед горните разяснения, в случая при данните за вписването на процесния
аренден договор извън съмнение е, че същият е бил вписан по партидата на арендодателя
К.К.. Това не означава, че ищецът не е могъл да знае и е бил възпрепятстван да извърши
справка за вписването на договора, тъй като по делото е установено от представения нот.акт,
с който ищецът е придобил спорните арендувани имоти, че за изповядането на сделката по
акта, пред нотариуса са били представени всички писмени документи за собствеността и за
съсобствениците на продаваните земи – решението на ПК, с което е възстановено правото на
собственост върху продаваните имоти, удостоверението за наследници на наследодателя
П.Кабов, с което е установено кои са наследниците на този наследодател, на които е
възстановено правото на собственост върху земите, представено е и удостоверение за
наследници на К.К., сочещо, че тази наследница е починала след възстановяване на
6
собствеността върху земите и кои са наследниците й по закон. Или за ищеца е била налице
възможността да извърши проверка за вписванията по партидите на всички съсобственици,
придобили правото на собственост, а фактът, че не е положил изцяло дължимата грижа за
тази проверка не се отразява на валидността на вписването на арендния договор и на
оповестителното действие на вписването с последиците по чл.17, ал.2 от ЗАЗ.
Също неоснователно е оплакването на въззивника за липса на изложени от съда
мотиви в обжалваното решение за нищожност на арендния договор. Правилно въззивното
сдружение е посочило, че в изпълнение на задължителното за съдилищата ТР
№1/27.04.2022г. по т.д.№1/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе
служебно по нищожността на сделка, когато установи пороци, произтичащи пряко от
съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на
съда факти. В случая обаче не са били налице предпоставките за служебна преценка и извод
за нищожност на арендния договор поради нарушение на добрите нрави, съобразно дадените
задължителни указанията в ТР по т.д.№1/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, като и въззивната
инстнция не намира основание да заключи, че арендният договор е нищожен. Съгласно
константната практика на ВКС накърняване на добрите нрави е налице при прекрачване на
разумната граница на свободата на договаряне и при такава съществена нееквивалентност
на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с
другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи
общественото понятие за справедливост (Решение № 241 от 15.01.2021г. по гр. д. №
3796/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите, според ВКС съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и
практически нулева, поради което в този случай сделката е нищожна поради противоречие с
добрите нрави (Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., Г. К.,ІІІ Г. О. на ВКС).
В случая договорената рента в размер на 8лв./дка от засетите замеделски земи, при отчитане
категорията на земите и данните, че три от арендуваните имоти са изоставени орни земи, не
сочи на пренебрежимо малък размер на дължимото по договора плащане от арендатора,
нито същото е сведено до нула, следователно не е налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации, поради което не може да се приеме, че арендният договор е сключен
при противоречие с добрите нрави.
В обобщение изводът на въззивната инстанция е, че за ответика е налице
противопоставимо на ищеца право да обработва и ползва спорните имоти, на което
основание искът за собственост в неговата осъдителна част е неоснователен и следва да се
отхвърли. Като е достигнал до същото заключение, първоинстанционният съд е постанови
правилно и обосновано решение, при липса на допуснати нарушения на материалния закон
и на процесуалните правила, което решение в оспорената му част следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба като неоснователна, се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстнация, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемата страна, на която се присъждат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/ 07.05.2025г. на Елховски райнен съд,
постановено по гр.д.№561/2023г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск по чл.108 ЗС в осъдителната му част - за осъждането на
ответника „Евробизнес Груп 2016“ЕООД да предаде на Сдружение „Българско дружество за
защита на птиците“ гр.София владението върху поземлените имоти в землището на
с.******* - Поземлен имот с идентификатор № 69674.24.7, Поземлен имот с идентификатор
№ 69674.27.66, Поземлен имот с идентификатор № 69674.30.29 и Поземлен имот с
идентификатор № 69674.35.16, всички по КК на село Странджа, община Болярово.
В останалата му част Решение №36/ 07.05.2025г. на Елховски райнен съд по гр.д.
№561/2023г., като необжалвано, е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ със седалище
и адрес на управление гр.София, район Слатина,ж.к. „Яворов“ бл.71, вх.4, ет.1, ап.1, с ЕИК
*********, представлявано от В. Р.-Г., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на
„Евробизнес Груп 2016“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул.“Бузлуджа“№15, ет.3, ап.21, с ЕИК *********, представлявано от управителя П. Г.,
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8