РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1666/30.9.2020г.
гр. Пловдив, 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Т. К. и прокурор Д. С.,
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно
дело № 260 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на „АРТЕСКОС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в ***,
чрез процесуалния представител адв. К.Х. и адв. Б.А., със служебен адрес: гр. ***против Министерство на енергетиката на
Република България.
Претенцията е да бъде
осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат
на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление №
Е-НП-7 от 17.08.2018г., издадено от К.П., на длъжност заместник-министър на
енергетиката, с което на „АРТЕСКОС“ АД, на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона
за подземните богатства е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, за нарушение на чл.4,
ал.2 от Закона за подземните богатства. и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване по АНД № 5964/2018г. по описа на Пловдивския
районен съд и КНАХД № 951/2019г. по описа на Административен съд гр. Пловдив разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на общо 3450,00
лв. за двете съдебни инстанции, както и законната лихва за забава – за периода от предявяване на иска до
окончателното заплащане на главницата. Претендира направените по настоящото
дело разноски. Представя писмена защита.
Ответникът Министерство на
енергетиката не взема становище по
основанието и размера на иска.
Според прокурора искът
е основателен по основание, но е прекомерен по размер.
Искът е предявен от надлежна страна и в
срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН по
следните съображения :
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С наказателно постановление № Е-НП-7 от
17.08.2018г., издадено от К.П., на длъжност заместник- на „АРТЕСКОС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Н., на основание
чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/,
за нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства. НП е обжалвано по
съдебен ред.
С решение № 216 от 29.01.2019г.,
постановено по АНД № 5964/2018г., състав, РС Пловдив е потвърдил наказателното
постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С решение
№ 1225/07.06.2019г., постановено по КАНД № 951/2019г. е отменено съдебно
Решение № 216 от 29.01.2019 г.,
постановено по а.н.д. №5964/ 2018г.
по описа на РС – гр. Пловдив , 9-ти наказателен състав и вместо това е постановена отмяна на наказателно постановление № Е-НП-7 от
17.08.2018г., издадено от К.П., на длъжност заместник-министър на енергетиката,
с което на „АРТЕСКОС“ АД, на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните
богатства е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, за нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за
подземните богатства.
По делото са приложени заверени копия на 3
броя договори за правна защита и съдействие от 10.12.2017г. и от 18.12.2017г.,
сключени между ищеца, от една страна и адв. К.Х. и адв. Б.А..
С договора от 10.12.2018 г. на адв. К.Х. и адв. Б.А. е възложено
да оказват правна защита и съдействие по АНД №5964/18 г. по описа на Районен
съд Пловдив. Уговореното възнаграждение е в размер на по 2000 лева., като е
отбелязано че сумата е платена в брой.
С договорите от 18.12.2019 г. на адв. К.Х. и адв. Б.А.. е
възложено да подаване на въззивна жалба по АНД
№5964/18 г. по описа на Районен съд Пловдив и представителство пред Административен съд Пловдив. Уговореното
възнаграждение по двата договора е в размер на по 750,00 лева., като и в двата
е отбелязано че сумата е платена в брой.
По делото са приложени и преписите на
решение № 216 от 29.01.2019., постановено по АНД № 5964/2018г. на ПРС и решение
№ 1225/07.06.2019г. по КАНД № 951/2019г. по описа на ПАС.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно
решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално
легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Министерство
на енергетиката, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото НП
административен орган.
По аргумент на чл. 204, ал. 1 от АПК,
допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка чл. 203, ал. 1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния
ред. В случая тези предпоставки са налице.
На първо място следва да бъде съобразено
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно
дело № 2 по описа за 2014г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно - правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер
на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение и с
оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130,
ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността
на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и
сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен
от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на
административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар
наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не
е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал.
1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Все в тази насока е необходимо да бъде
съобразено още следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на тази глава. Чл. 1 ЗОДОВ постановява,
че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни
или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния
случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт).
Тук именно следва да се посочи, че според
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към
настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда
обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита
в рамките на воденото административнонаказателно
производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с
издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право
да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Освен това към момента на отмяна на НП с влязло в сила съдебно решение
нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК,
предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат
на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на
обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая
ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето
вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени
вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв
ще следва да бъде уважен.
Следва да се посочи, че правото на защита на гражданите е едно от
основните конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната правова държава -
чл. 56 от Конституцията. То има широко съдържание, но преди всичко то
предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на
законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените
си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен
елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да
защитават правата си с помощта на квалифицирано лице, какъвто е
адвокатът. Правото на гражданите да организират защитата на правата си с
използване помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато за
гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната
практика, правната теория и съдебните и административните процедури.
С оглед на изложеното, предявения от „АСТЕСКОС“
АД иск е основателен и следва да бъде уважен до целият претендирания
размер от 3450,00 лева за двете инстанции, като направеното възражение за
прекомерност от прокурора на адвокатския хонорар е неоснователно.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата),
в редакцията му към момента на съставяне на договорите, а и в настоящата
редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в
зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този
начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния
интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални
действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските
възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената
услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и
обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се
обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност,
както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните
размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както
изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява
изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от
27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г.,
потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни
мотиви са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В
случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и
да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са
справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна
уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията,
които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27
юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и
юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от
предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните
услуги."
Изложеното потвърждава тезата, че
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния
интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във
връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА,
тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са
справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със
закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения
по справедливост.
Страните по договорите за правна защита и
съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на
адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния
размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна
важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение
в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче
не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността
за разноски или отговорността на държавата за вреди и не може да бъде основание
за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която
загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация
понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая размер
на наложената санкция е 50 000 лева, поради което минималния размер на
адвокатското възнаграждение за една инстанция, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 ( в приложимата редакция) се определя в размер на 2030 лева, като съгласно
представения договор е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева пред ПРС и по 750 лв. пред ПАС, което е близо до предвидения минимум, като
така претендирания размер не се явява прекомерен.
В съответствие на приетото по т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на
Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата
на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен
акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към
спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно
постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската
колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е
правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност." Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този
абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а
за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента
на преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза.
Доколкото в настоящия случай, видно от
предявената пред АС - Пловдив искова молба законната лихва е претендирана от ищеца, считано от един по–късен момент, а
именно от датата на предявяване на иска -24.01.2020г. за периода до
окончателното изплащане на сумата на обезщетението
С оглед на изложеното, съдът счита, че
предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3450,00 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума така, както е поискана – считано от 24.01.2020
г., когато е депозирана исковата молба в Административен съд- Пловдив, до
окончателното изплащане на сумата на обезщетението
В съответствие с изложеното, ищецът има
право на разноски по делото в общ размер на 550 лева, от които 50 лева -
платена държавна такса по иска, 500 лева – разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Министерството на Енергетиката на Република България, ЕИК ***, адрес: гр. ***да
заплати на АРТЕСКОС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр.***“
сумата в размер на 3450 лв. /три хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Министерството на Енергетиката на Република България, ЕИК ***, адрес: гр. ***да
заплати на „АРТЕСКОС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. ***“
сумата в размер на 550,00лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: