№ 398
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110212350 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. К. К., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № ***, издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл. 638
ал. 3 от КЗ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания акт. Оспорва се компетентността на наказващия орган. Намира,
че липсва точно и пълно описание на фактическата обстановка. Допълва, че
жалбоподателят е извършвал товаро-разтоварителни дейности като част от
трудовите му задължения, а не е бил участник в движението по смисъла на
ЗДвП. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява, като не сочи уважителна причина. Представени са писмени
бележки от адв. Т., с които поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки от юрк. *** Поддържа, че при
издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на
жалбоподателя. Счита, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай. Моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че
фактическата обстановка се е развила по следния начин:
На *** жалбоподателят П. К. К. управлявал мини челен товарач ‚***“,
без регистрационен номер, с рама № ***, собственост на „Р***. Около 08:20
часа, в гр. София, на ул. „***, с посока на движение от ул. „***“. При слизане
на превозното средство от рампа, челният товарач закачил преминаващия лек
автомобил. За настъпилото произшествие бил подаден сигнал, по повод на
който свидетелите В. Р. В. и С. С. А. - младши автоконтрольори при ОПП-
СДВР извършили проверка. При извършената проверка полицейските
служители установили, че жалбоподателят управлява МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Свидетелят В.
съставил АУАН серия GA № 1162510 за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ, в присъствието на свидетеля А. и на жалбоподателя К.. АУАН бил
връчен на жалбоподателя К.. Последният не представил писмени възражения
срещу съставения му акт.
Материалите по извършената проверка по преписка № 4***. по описа на
06 РУ-СДВР били изпратени на СРП за преценка относно наличие на
извършено престъпление. По слчуая била образувана пр. пр. № ***/2024г. по
описа на СРП, която отказала да образува досъдебно производство поради
малозначителност на деянието и материалите били върнати към ОПП-СДВР.
На ***г. *** – началник сектор в ОПП-СДВР издала наказателно
постановление № ***, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на
жалбоподателя бил наложени административно наказание „глоба“ в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя К. на 06.08.2024г., като на
16.08.2024г. жалбоподателят депозирал жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал –
показанията на свидетелите В. Р. В. и С. С. А., справка в информационната
система на Гаранционен фонд, справка картон на водача, заповед № ****г.,
заповед ***г., акт за встъпване в длъжност, заповед № ****., допълнително
споразумение към трудов договор, писмо с вх. № ***. с приложение –
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.п. №
***/2024г. по описа на СРП.
Съдът се довери на показанията на свидетелите В. Р. В. и С. С. А.,
доколкото техните показания са обективни и непротиворечиви. От
показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка. Полицейските
служители пресъздават пред съда непосредствените си възприятия по един
логичен и последователен начин. Депозираните показания се потвърждават
изцяло от съставените писмени документи, поради което съдът се довери
изцяло на заявеното от свидетелите по отношение на случилото се, а именно,
че двамата свидетели са пристигнали на мястото по подаден сигнал за
2
настъпило пътнотранспортно произшествие между процесния челен товарач и
лек автомобил. Произшествието възникнало като при слизане на превозното
средство от рампа, челният товарач закачил преминаващия лек автомобил.
Свидетелите установили, че за челния товарач няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение,
така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(наказателното потановление е връчено на 06.08.2024г., а жалбата е
депозирана на 16.08.2024г.), с оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Съгласно т. 1.3 от заповед № ****., началникът на 03
сектор „***“ в ОПП-СДВР е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения на КЗ. Видно от приложената заповед ***г. към
датата на издаване на наказателното постановление *** е била преназначена
на длъжност 03 сектор „***“ в ОПП-СДВР, като е встъпила в длъжност на
29.10.2019г..
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл.
34 от ЗАНН давностни срокове.
При проверката съдът установи, че са налице всички необходими реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство на възпроизведените в факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00
лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на ***
жалбоподателят П. К. К. управлявал мини челен товарач „***“, без
3
регистрационен номер, с рама № *** без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С това обективната съставомерност на
нарушението е изпълнена, тъй като жалбоподателят е ползвател на
превозното средство, а не негов собственик, поради което
административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана в
качеството на лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Такъв договор е сключен видно от писмените доказателства към
административнонаказателната преписка едва след процесната проверка и
именно в резултат на нея, като началният час на покритие на застраховката е
два часа и двадесет минути след проверката. Обстоятелството дали при
управление на челния товарач жалбоподателят К. е изпълнявал своите трудови
задължения или не е неотносимо към факта на извършване на деянието. Това
се отнася и за възражението, според което жалбоподателят е извършвал
товаро-разтоварителни дейности, а не е участвал в движението. Съгласно
параграф 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, "участник в движението" е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Жалбоподателят, като
водач на челен товарач, независимо дали е извършвал само товаро-
разтоварителни дейности, се е намирал и придвижвал по пътя, с които
действия несъмнено е оказал влияние на движението, поради което следва да
се категоризира като участник в движението. Още повече, че същият е
причинил пътнотранспортно произшествие друг лек автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице и
субективна страна на вмененото нарушение, тъй като деянието е извършено
виновно. Жалбоподателят К. е бил длъжен преди да започне да управлява
процесното транспортно средство да се увери, че за превозното средство има
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като
законодателят е вменил задължение на всеки водач, който управлява
автомобил, независимо от това дали е собственик или не, да носи
неблагоприятните последици, които законът свързва с управлението на
автомобил, за който тази застраховка не е сключена. Жалбоподателят К. е
знаел за това свое задължение, но въпреки това е пренебрегнал установената
от законодателя забрана, като е предприел управление на процесния челен
товарач, без да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Санкционната разпоредба предвижда, че се наказва с наказание „глоба“
в размер на 400,00 лева лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Последната предвижда абсолютен размер
на наказанията, което не позволява да бъдат определени, нито в по-нисък,
нито в по-висок размер, т. е. той е точно и строго определен от закона и не
подлежи на преценка.
4
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Като такова не
следва да се цени наличието на данни за последващо сключване на
задължителната застраховка. Противоправното бездействие на жалбоподателя
създава възможност при управление на превозното средство да бъде
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което при липса на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил, ако той е
виновен за настъпване на транспортния инцидент, пострадалото лице няма да
има възможност да предяви своите претенции към застраховател, с което се
ограничават неговите права.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди
на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността
на производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и
отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е
доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***, издадено от
началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на П.
К. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
5
ОСЪЖДА П. К. К., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6