№ 4272
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20098167/23.07.2023 г., постановено по гр.д. № 51712/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, съдът е отхвърлил
предявения от П. В. Х. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за признаване за
установено, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД дължи на П. В. Х. сумата от
372,44 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
имуществена застраховка „Каско“ за нанесени щети на МПС марка „Тойота“,
модел „Рав 4”, с рег. № ********* на 15.05.2018 г., ведно със законната лихва
от 27.5.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена на заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 29677/2019 по описа на
Софийски районен съд, 28 състав. С оглед изхода на спора П. В. Х. е осъден да
заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сумата от 100 лева – разноски.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
25033642/05.09.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното
производство П. В. Х., чрез адв. Т. П., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност и
необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване всички правнорелевантни факти за
ангажиране отговорността на ответника съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ. В тази
1
връзка се оспорва възприетият от първоинстанционния съд извод за
неоснователност на исковата претенция с твърдения, че в процесния случай
представените общи условия не обвързват застрахования доколкото същият не
е бил запознат с тях. Допълва се, че по делото не е установено наличието на
предпоставки за отказ да се изплати застрахователно обезщетение по смисъла
на чл. 408 КЗ. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, чрез юрк. Х.а, е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба вх. № 25040862/14.11.2023 г, с който се изразява
становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че обемът на
застрахователната отговорност при имуществена застраховка "Каско" се
определя от закона-чл. 343, ал. 1 КЗ и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, а при наличието на предпоставките на чл. 348, ал. 1
КЗ и от ОУ на застрахователя на предлагания вид застраховка. Твърди се, че
застрахованият е запознат с общите условия, като на основание чл. 348, ал. 1
от КЗ същите са станали част от договорното правоотношение. Оспорва се в
случая да е приложима разпоредбата на чл. 408 КЗ, като се сочи, че
основанието за частичен отказ е неизпълнение на договорно задължение от
страна на ищеца-застрахован. Предвид това намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че претендираното застрахователно
обезщетение е недължимо съгласно т. 20 от Общите условия на дружеството.
Предвид изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания
относно неговата правилност, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка
2
"Каско на МПС" за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск.
Основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ е обусловена
от наличието на следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника - застраховател
е да докаже възраженията си за неизпълнение на договорно задължение от
застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение. При настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
посочения в чл. 405, ал. 1 от КЗ срок. Обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Между страните в производството не е спорно, а се подкрепя от
представените писмени доказателства: че между ищеца и ответника е
съществувало облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“
съгласно застрахователна полица № 0020090201700641 със срок на
застрахователно покритие от 00:00 ч. на 28.05.2017 г. до 24:00 ч. на 27.05.2018
г.; че въз основа на уведомление от 17.05.2018 г. за щети, причинени на
процесното МПС на 15.05.2018 г. при ответника е образувана щета № 0020-
090-0778/2018, като на ищеца е заплатена сумата от 228,52 лева –
застрахователно обезщетение.
Спорни между страните в производството, включително и пред
въззивната инстанция са следните обстоятелства: за механизма, при който за
настъпили вредите, чието обезщетение се претендира; за причинната връзка
на вредите с ПТП и за техния размер; за наличието на основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ,
поради неизпълнение на задължения на застрахования, визирани в чл.20 от
Общите условия.
Пред първоинстанционния съд са ангажирани следните писмени
доказателства:
Представена е застрахователна полица № 0020090201700641, сключена
между ищеца и ответника, за МПС марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с покритие
„Пълно каско“, със срок на валидност на застрахователното покритие от 00:00
ч. на 28.05.2017 г. до 24:00 ч. на 27.05.2018 г. В същата изрично е отразено, че
застрахованият е запознат и приема общите условия по застраховка „Каско“ на
3
ответника, както и че същите стават неразделна част от полицата, поради
което направените в тази насока доводи на въззивника се явяват
неоснователни.
Представени са и общи условия по застраховка „Каско“ на моторни
превозни средства на ответното дружество. В раздел II „Обезщетяване на
щетите вследствие на застрахователно събитие“, чл. 20 е посочено, че
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при
невъзможност на застрахования да представи някои от документите, съгласно
чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети, настъпили от ПТП или в паркирано
състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните
органи не посещават мястото на събитието. В тези случаи застрахователят
приема до две отделни застрахователни събития през срока на застраховката,
за които доказването е само на база на уведомлението на застрахования, като
последният има право да получи обезщетение за претърпените вреди.
Представена е застрахователната преписка по щета № 0020-090-
0778/2018, образувана въз основа на уведомление от 17.05.2018 г. В същото
ищецът е посочил, че застрахователното събитие е настъпило на 15.05.2018 г.
на паркинг пред бл. 22 в гр. Варна, кв. Владиславово, като при тръгване за
работа е установил следните щети по автомобила: предна лява врата, преден
ляв калник, лайсна преден ляв калник. Същите щети са отразени от
застрахователя в опис по щетата от 17.05.2018 г.
Съгласно представена от ищеца проформа фактура № 114/21.05.2018г.,
издадена от „Софсервиз“ ЕООД, стойността за поправка на гореописаните
щети възлиза на 601,16 лв.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебна-
автотехническа експертиза, в което относно механизма на ПТП, вещото лице е
посочило, че процесният лек автомобил е бил паркиран пред блока, като е
ударен от движещо се от лявата му страна неизвестно МПС в преден ляв
калник и предна врата. Уточнено е, че в този случай уврежданията ще се
получат приблизително на една равнина и в хоризонтална линия. Вещото лице
е отбелязало, че увреждането на преден ляв калник с вертикална драскотина
може да се получи от вертикалното люлеене на удрящия автомобил или след
спиране на автомобила при слизане на пътниците от левите врати. Посочено е,
че описание увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП, като според
вещото лице стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени
възлиза на 640,87 лева с ДДС.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. От изложеното следва, че
приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
4
задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е
значително с оглед интереса на застрахователя. В съдебната практика се
приема, че се касае до такова по вид и характер задължение, което въздейства
пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите (Решение
№ 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., II т.о. и др.).
Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства обосновава
извод на въззивния съд, че е налице застрахователно събитие, довело до щета
на процесния лек автомобил „Тойота Рав 4“ с ДК № *********, настъпило по
време на действието на процесния застрахователен договор, поради което и за
застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка “Каско”, равно
на действителната стойност на вредите по МПС към момента на настъпване
на застрахователното събитие, определена в рамките на застрахователната
сума.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред
първоинстанционния съд авто-техническа експертиза следва, че всички
увреждания по процесния лек автомобил „Тойота Рав 4“, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие, като средствата, необходими за възстановяването им
имат средна пазарна цена от 640,87 лева с ДДС към датата на събитието
/15.05.2018 г./, т.е. сума, надвишаваща претендираното по делото
обезщетение. Действителната стойност на причинената вреда /чл.400, ал.1 вр.
чл.386, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване на застрахователното събитие, до
която застрахователят-ответник дължи плащането на застрахователно
обезщетение предвид принципа на диспозитивното начало, следва да бъде
определена на сумата от 372,44 лв., като изложените от ответника доводи за
завишение на претенцията се явяват неоснователни.
Основанието, въз основа на което ответникът е отказал частично
плащането на застрахователно обезщетение, в случая не може да доведе до
отхвърляне на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ. С оглед събраните по делото
доказателства, вкл. съставения от застрахователя-ответник опис- техническа
експертиза по щета, и даденото от вещото лице М. експертно заключение,
възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено,
необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Доколкото липсва друга
процесуална възможност за установяване на твърдения от ищеца механизъм
на ПТП- увреждане при паркирано състояние, като не се твърди
произшествието да е настъпило в присъствието на друго лице- очевидец, като
в този случай не се съставя и протокол за ПТП, ищецът не би могъл да
установи механизма на ПТП с други доказателствени средства, освен с
ангажираните по делото. Предвид горното, неприложимо е основанието за
отказ да бъде извършено застрахователно плащане по раздел II
„Обезщетяване на щетите вследствие на застрахователно събитие“, чл. 20, от
Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ на ответното дружество, на
5
което последното се позовава.
Не се касае за изключен от застрахователя риск. Обстоятелството, че
ищецът е заявил четири последователни претенции за обезщетяване на
увреждания, настъпили при паркиране на автомобила или когато същият е бил
в паркирано състояние, в случая не може да обоснове извод, че това е
направено с цел заблуда на застрахователя или че е налице основание за отказ
за бъде извършено застрахователно плащане при условията на чл.408 КЗ.
Няма данни с поведението си лицето, в чието държане е бил автомобилът, да е
увеличило риска от настъпване на застрахователното събитие. Не се и твърди
от застрахователя-ответник застрахованият автомобил да е бил умишлено
увреден от застрахованото лице.Също така е налице частично плащане
именно по процесната щета. Поради това и задължението на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение е възникнало, като липсва основание за
отказ за плащането на такова в пълен размер на застрахованото лице-ищец по
делото, вкл. и с оглед критериите по чл.408 КЗ.
Предвид установеното по делото наличие на предпоставките на чл.405,
ал.1 КЗ, неправилно е отказано на застрахованото лице плащането на
застрахователно обезщетение в пълен размер, поради което и искът му като
основателен и доказан следва да бъде уважен, а поради несъвпадане в
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на процесното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора следва да бъде преразпределена и отговорността
за сторените от страните разноски по делото. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на ответното дружество са
присъдени разноски в размер на 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид основателността на иска в полза на ищеца П. В. Х. следва да
бъдат присъдени разноски за заповедното и исковото производство. Същият е
претендирал разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от
800,00 лева, от които 50,00 лева – държавна такса, 600,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 150,00 лева – депозит за САТЕ. Настоящият въззивен
съдебен състав намира релевираното от ответната страна възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Претендираният от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение в заповедното и в исковото производство се
явява съобразен с извършените от процесуалния представител на страната
действия, както и с предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Предвид възприетия от настоящия въззивен съдебен състав извод за
основателност на подадената въззивна жалба, право на разноски има
въззивника на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е претендирал в
негова полза да бъдат присъдени разноски в общ размер от 425,00 лева, от
които 25,00 лева – държавна такса и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно.
Претендираният от въззивника размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с минималния, посочен в наредбата, но следва да бъде отбелязано,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като пред въззивния
съд е проведено едно открито съдебно заседание, на което не се е явил
процесуален представител и не са събирани доказателства. Поради това
настоящият въззивен съдебен състав намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален съгласно постановките на решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, до сумата от 200 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20098167/23.07.2023 г., постановено по гр.д. №
51712/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
/ЕИК *********/ дължи на П. В. Х. /ЕГН **********/ на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ сумата 372,44 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 0020-090-0778/ 2018 г. по Договор за
застраховка "Каско на МПС", обективиран в застрахователна полица №
0020090201700641, за щети на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№
********* от застрахователно събитие-ПТП, настъпило на 15.05.2018 г. в гр.
Варна, ж.к. „*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2019 г. до окончателното заплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 6.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 29677/ 2019 г., по описа на СРС, 28
състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД /ЕИК *********/ да заплати
на П. В. Х. /ЕГН **********/ сумата 800,00 лв. - разноски за заповедното и
исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а също и сумата 225
лв. - разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280,
ал.3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8