РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Дряново, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100245 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от И. В. Д. от гр. ***, ул. „***“ ***, ет. ***, ап. ***, чрез
пълномощник адв. Р. И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен
завод – Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул.
*** № ***, представлявано от В. К. Д. се излага, че ищецът работел в ответното
дружество на длъжност „***. На 17.10.2022 г. подал заявление за напускане на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неплащане на заплати. Със Заповед № 110 от 17.10.2022
г. трудовото правоотношение било прекратено, като на ищеца не били изплатени
заплати за м. април 2022 г. в размер на 794,69 лв., за м. май 2022 г. в размер на 794,69
лв. и част от заплатата за м. септември 2022 г. размер на 224,89 лв. или общо 1 814,27
лв. На ищеца се дължало и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на една брутна заплата от 1018,00 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: 1 814,27 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. април, м. май
и м. септември 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; 227,78 лв. - мораторна лихва за периода
от 01.05.2022 г. до 25.07.2023 г. върху дължимото трудово възнаграждение за м. април,
м. май и м. септември 2022 г.; 1018,00 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и 89,22 лв. - мораторна лихва за периода от 17.10.2022
1
г. до 25.07.2023 г. върху дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Претендира се
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 26.09.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 26.09.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1814,27 лв. –
неизплатени трудови възнаграждения за м. април, м. май и м. септември 2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г.
до окончателното изплащане; сумата от 227,78 лв. - мораторна лихва за периода от
01.05.2022 г. до 25.07.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения; сумата от
1018,00 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане и
сумата от 89,22 лв. - мораторна лихва за периода от 17.10.2022 г. до 25.07.2023 г. върху
дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
2
уважените искове общо в размер на 222,57 лв.
В проведеното на 26.09.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 25.07.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са уважени изцяло, поради което ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр. ***, оказал
безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер от 1283,23 лв.,
изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от предявените
обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Д., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ ***, ет. ***,
ап. ***, съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, следните суми: СУМАТА от
1814,27 лв. (хиляда осемстотин и четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април, м. май и м.
септември 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2
КТ; СУМАТА от 227,78 лв. (двеста двадесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до
25.07.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април, м. май и м.
септември 2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД; СУМАТА от 1018,00 лв. (хиляда и
3
осемнадесет лева), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до
окончателното изплащане и СУМАТА от 89,22 лв. (осемдесет и девет лева и двадесет и
две стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 17.10.2022 г.
до 25.07.2023 г. върху дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. ***, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. Дряново, ул. “***” № ***, СУМАТА от 1283,23 лв. (хиляда двеста
осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 222,57 лв.
(двеста двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки), представляваща държавна
такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4