№ 267
гр. Разград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20243330100044 по описа за 2024 година
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба от Р.Р.А. против Е. Ш. Х., в която твърди,че с ответницата с
абивши съпрузи,чиито брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№1422/2023г. на
РРС. По време на брака с ответницата придобили ДВОРНО МЯСТО от 1170кв.м.заедно с
построената в същото дворно място къща и пищник, при съседи: улица, парцели 1-265,
II266,XI-315 намиращо се в *************, обл.Разград, по кадастрален план, одобрен със
Заповед №478 от 1989г. на председателя на ОбНС -Разград за който е отреден парцел:
ХП316, урегулиран 845кв.м., неурегулиран 841кв.м., с административен адрес:
*************, ********************. Имота закупили за 4585,00лв., от които 780лв.
ищецът получил от продажбата на свой собствен имот, придобит преди брака през 1972г..
Сумата от 2500лв. получил като дарение от своите родители дни преди сделката. Останалата
сума от 1305лв. били семейни средства. Предвид горното моли съда да постанови
решение,че е налице частична трансформация на лично негово имущество,като
3932.5/4585ид.ч. за него и 632/4585ид.ч. за ответницата. Моли съда да допусне до делба този
имот при новоустановените права. Представя: Нотариален акт №26,том11,
дело№496/73г.;Нотариален акт№25,том11,дело№495/73г.;Скица №С-933 от 17.10.2023г.;
Удостоверение за данъчна оценка;Решение №597/27.09.2023г. по гр.Д.№1422/23 на
РРС;Удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
Ответницата Е. Ш. Х. при редовно връчена искова молба, не е отговорила. В с.з. нейният
пълномощник счита иска за делба за основателен и доказан, но при равни права.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
1
страна, следното: Видно от представеното съдебно решение №597/27.09.2023г. бракът
между страните е сключен на 14.08.1973г. и е прекратен считано от 27.09.2023г.
На 16.10.1973г. ищецът със съгласието на съпругата си е продал дворно място урегулирано
от 560кв.м.,заедно с построената в него паянтова къща от три стаи,съставляващо урег.парцел
VI-90 и 91 в кв.3 по рег.план на ******** за сумата от 780лв. Покупко-продажбата е
обективирана в нот.акт №25 т.2 д.495/1973г.
На същия ден под №26 нотариусът е изповядал друга покупко-продажба за дворно място от
1170кв.м. с къща и пещник в ******** /парцел IX-164 в кв.50/ за сумата 4585лв. По тази
сделка купувач е Р.Р.А., а продавач е П.Д.П., действащ със съгласието на съпругата си
Р.Д.П..
По делото е разпитан като свидетел В.Д.,приятел на ищеца, който твърди,че бащата на
ищеца се занимавал с отглеждане на овце. В началото на седемдесетте години на миналия
век ходил на гости на Р. в *************. Тогава те били младо семейство. Свидетелят
твърди,че бил чул, че Р. имал купена къща в селото над промишлената зона, в ********,
преди брака. Един път когато бил на гости видял как бащата на Р. му дава 2500лв. за
къщата. Парите били от продажбата на овце. Свидетелят не знае кога Р. е закупил къщата в
*************. След това се виждали с Р. и той му казал, че продал къщата в ********. В
този период баща му дал тези 2500лв. Баща му постоянно му давал пари, помагал му.
Свидетелят не знае какво е направил ищеца с парите от продадената къща в ********.
Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Предмет на делба е дворно място от 1170кв.м.заедно с построената в същото дворно място
къща и пищник, при съседи: улица, парцели 1-265, II266,XI-315 намиращо се в
*************, обл.Разград, по кадастрален план, одобрен със Заповед №478 от 1989г. на
председателя на ОбНС -Разград за който е отреден парцел: ХII-316, урегулиран 845кв.м.,
неурегулиран 841кв.м., с административен адрес: *************,
********************,придобито по време на брака на спраните,имащо характер на СИО.
По отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият СК.
Вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат от съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити освен
ако съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на
разделност - чл. 21, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. пар. 4, ал.1 СК. Съвместният принос се
предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, вр. пар. 4, ал. 1 от СК.
За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните имущества,
ищецът се е позовал на хипотеза на преобразуване на лично имущество, като е предявил иск
за частична трансформация на лично имущество.
Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на
придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно
уважаването на иска по чл.23 ал.2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от
претендиращия личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти:
2
1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка
с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по
смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло
или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на
оборване на презумпцията на чл.21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация,
който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането
на твърдените лични средства в придобиването на конкретната вещ. Само доказаното, при
условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат
да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери
приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното
основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
В конкретния случай ищецът твърди частична трансформация на лично имущество като
твърди,че от 4585лв.,негови лични са били 3280лв., а остатъка са били общи средства на
семейството.
За сумата 780лв. той твърди,че е продал свой собствен недвижим имот, а за сумата
2500лв.,че са били дарено от баща му за купуването на къща.
Относно първото твърдение, за сумата 780лв.: Ищецът твърди, че е продал свой собствени
имот в ********, от преди брака с ответницата. Видно от представения от ищеца нотариален
акт ищецът е продал този имот със съгласието на своята съпруга Е. Ш. Х.. Към 1973г. е
действал СК от 1968г./отм./.Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 СК /отм./ са предвидени
два начина за разпореждане с общите на съпрузите вещи: съвместно разпореждане или
разпореждане на единият от съпрузите, със съгласието на другия. Изключение от този
принцип е посочено в ал.5, което касае продажбата на семейно жилище, когато е
индивидуална собственост на единия съпруг. В този случай той може да се разпорежда с
него само със съгласието на другия съпруг.
Нито в исковата молба,нито в с.з. ищецът излага твърдения,че къщата в ******** е била
семейно жилище, поради което при продажбата й е било необходимо съпругата да дава
съгласие. Материалната доказателствена сила на нотариалният акт не бе оборена от ищеца.
При изповядването на сделката нотариусът е съобразил и приложил разпоредбата на чл13
ал.3 СК/отм./ в една от двете й форми, а именно разпореждане от единия съпруг със
съгласието на другия.
В тази връзка събраните гласни доказателства също не установяват ищецът да е продал
собствени имот и тази сума да е вложена в закупуването на процесния имот. Свидетелят не
знае какво е направил ищеца с парите от продадената къща в ********.
Относно сумата 2500лв. дадени като дарение на ищеца за закупуването на къща: Обичайно
намерението на родителите е да надаряват само собственото си дете, а не и неговият
съпруг/а. Това е една житейска, но не и законова презумпция. Съгласно чл.154 ал.2 и чл.155
ГПК на доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона
презумпция, общоизвестните и служебно известни на съда факти. Фактът, че родителите
3
даряват парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си дете, а
не на семейството като цяло, не може да бъде отнесен към никоя от тези категории и
следователно подлежи на доказване.Ищецът ангажира гласни доказателства,че неговият
баща му е дал 2500лв. за закупуването на къща. Ответницата не оспорва този факт,нито
твърди,че парите са дадени на двамата. Предвид на гореизложеното и с оглед установеното
от разпита на свидетеля, съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че неговият баща
е дарил на него, а не на семейството сумата от 2500лв. за закупуването на къща в
*************.
Следователно делбата на този имот следва да бъде допусната при права 3542.5/4585 за
ищеца и 1042.5/4585 за ответницата.
По отношение на претенцията за разноски в размер на 1564.89лв. по списък,съдът намира
следното: С оглед изхода на спора по чл.23 ал.2 СК претенцията за разноски /държавна такса
/е частично основателна за 58.45лв. За сумата от 1500лв. адв.възнаграждение,като предмет е
посочено за иск за делба. Следователно по отношение на адв.възнаграждение съдът следва
да се произнесе във втората фаза на делбата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Е. Ш. Х., ЕГН ********** от
*************,************, че 3542.5/4585 ид.ч. от поземлен имот с адм.адрес: ДВОРНО
МЯСТО от 1170кв.м.заедно с построената в същото дворно място къща и пищник, при
съседи: улица, парцели 1-265, II266,XI-315 намиращо се в *************, обл.Разград, по
кадастрален план, одобрен със Заповед №478 от 1989г. на председателя на ОбНС -Разград за
който е отреден парцел: ХII-316, урегулиран 845кв.м., неурегулиран 841кв.м., с
административен адрес: *************, ********************, закупено от Р.Р.А., през
време на брака му с Е. Ш. Х. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №26, т.II, д.
№496/16.10.1973г. на Разградски районен съдия М.Нечева за сумата от 4585лв. са собствени
на Р.Р.А., придобити с лични средства КАТО ОТХВАРЛЯ иска за размера над
3542.5/4585ид.ч. до 3932.5/4585ид.ч. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА до СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р.Р.А., ЕГН ********** от
с.Киценица,************ и Е. Ш. Х., ЕГН ********** от *************, ************
ДВОРНО МЯСТО от 1170кв.м.заедно с построената в същото дворно място къща и пищник,
при съседи: улица, парцели 1-265, II-266,XI-315 намиращо се в *************, обл.Разград,
по кадастрален план, одобрен със Заповед №478 от 1989г. на председателя на ОбНС -
Разград за който е отреден парцел: ХII-316, урегулиран 845кв.м., неурегулиран 841кв.м., с
административен адрес: *************, ******************** ПРИ ПРАВА:
3542.5/4585ид.ч. за Р.Р.А. и 1042.5/4585ид.ч. за Е. Ш. Х..
ОСЪЖДА Е. Ш. Х. да заплати на Р.Р.А. сумата от 58.45лв./петдесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки/ съдебни разноски по иска с предмет чл.23 ал.2 СК.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5