№ 324
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110103040 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. А. - Г. срещу Е. А./Л. Г., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че двамата са във фактическа
раздяла от м. октомври 2021 г. Сочи, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо
разстроена и като такава не е полезна за самите съпрузи и за обществото.
Ответникът изразява становище за основателност на иска, като също счита, че е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и
моли за допускане на искания развод.
Ответникът, редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и
не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 17.7.2013 г. в гр. Велико Търново.
Според показанията на св. Лидия Къркеланова – майка на ищцата, страните са във
фактическа раздяла от есента на 2021 г., когато ищцата окончателно се е прибрала в
Република България. Счита, че основната причина за тази раздяла е нежеланието на
ответника да има деца, както и неразбирането му относно желанието на дъщеря й да се
занимава с изкуство. Заявява, че след връщането на ищцата в страна последната е
поддържала връзка с ответника чрез мобилно приложение, но нито дъщеря й е ходила
при него в чужбина, нито ответникът е идвал при нея в страната.
1
Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, съдът намира, че предявеният
иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е доказан по
основание. От показанията на свидетеля може да се направи несъмнен извод, че в
отношенията между страните отдавна липсва взаимна привързаност, че е налице
непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да
се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е най-вече
установената трайна фактическа раздяла, продължила близо година и половина, с което
е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Именно
настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната
връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на
брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искане в тази
насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството
на брачната връзка.
Предвид посоченото в исковата молба, след прекратяването на брака последната
следва да възстанови предбрачното си фамилно име - А..
Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока, като
същите нямат и претенции за ползване на семейното жилище.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по
въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер
на 40.00 лева, която следва да се внесе поравно от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.7.2013 г.
в гр. Велико Търново между Е. А./Л.-Г., гражданин на Италия, роден на 14.2.1983 г. и
М. А. А. (след брака А.), ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. А. А. да възстанови
предбрачното си фамилно име – А..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00
(двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет)
лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е. А./Л.-Г., гражданин на Италия, роден на 14.2.1983 г. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново
държавна такса в размер от 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и
държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
2
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3