Присъда по дело №1453/2020 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 89 |
| Дата: | 19 ноември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.) |
| Съдия: | Стела Михайлова |
| Дело: | 20205220201453 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 октомври 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението е против подсъдимата А. А. Л. от гр.Съединение за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата се обвинява затова, че в с.Звъничево, обл.Пазарджик, след като е
била осъдена по силата на съдебна спогодба от 21.03.2016 г. по гр.д. №3789/2015 г. по
описа на Районен съд Пазарджик, влязла в сила от 28.03.2016 г. да издържа свои
низходящи: малолетните А. И. Г. , роден на 22.09.2011 г. и А. И. Г. , родена на
04.11.2009 г., чрез техния баща и законен представител И. А. Г. от с.Звъничево,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски
,а именно четиридесет и седем месечни вноски по 200 лева за периода от м.октомври
2016 г. до м.септември 2020г. включително, или общо дължима сума в размер на 9400
лева.
Пострадалите А. И. Г. и А. И. Г. , чрез техния баща и законен представител И. А.
Г. са конституирани в качеството на частни обвинители.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма
от НПК подсъдимата А. Л. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
Свидетелят И. Г. и подсъдимата А. Л. се запознали през 2009 г., след което
заживели на семейни начала. Същите нямали сключен граждански брак. От
съжителството им се родили децата А. Г., родена на 04.11.2009 г. и А. Г., роден на
22.09.2011 г.. През 2015 г. подсъдимата и свидетелят Г. се разделили, като децата
останали да живеят при бащата, а подсъдимата заживяла при свои роднини в
гр.Съединение. От тогава подсъдимата Л. не се срещала с децата си и не поддържала
връзка с тях. Бащата продължил да проявява отговорност и силни чувства към тях.
С по гр. дело №3789/2015 г. по описа на Пазарджишкия районен съд била
одобрена спогодба, влязла в сила на 28.03.2016 г., по силата на която родителските
права спрямо малолетните деца били предоставени на техния баща и законен
представител, свидетеля Г., а подсъдимата Л. се задължила да изплаща месечна
издръжка в размер на по 100 лева за всяко от децата, считано от датата на завеждане на
това съдебно производство. Издаден бил изпълнителен лист в полза на свидетеля Г. и
образувано и.д. №1122/2016 г. по описа на ДСИ, по което подсъдимата изплатила
дължимите суми с предмет издръжка за периода от 01.12.2015 г. до м.септември 2016
г., след което спряла плащането на издръжка.
С в периода от м.октомври 2016 г. до м.септември 2020 г., подсъдимата не е
изплатила задължението си за 47 месеца по 200 лв. за двете деца, като общо дължимата
от нея сума възлиза на 9400 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на
подсъдимата и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по
1
реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетеля И.
Г., както и писмените доказателства приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата А.
А. Л. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на чл.183, ал.1 от НК с.Звъничево, обл.Пазарджик, след като е била осъдена по силата
на съдебна спогодба от 21.03.2016 г. по гр.д. №3789/2015 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, влязла в сила от 28.03.2016 г. да издържа свои низходящи: малолетните А.
И. Г. , роден на 22.09.2011 г. и А. И. Г. , родена на 04.11.2009 г., чрез техния баща и
законен представител И. А. Г. от с.Звъничево, съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски ,а именно четиридесет и седем месечни
вноски по 200 лева за периода от м.октомври 2016 г. до м.септември 2020г.
включително, или общо дължима сума в размер на 9400 лева.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да
обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимата, тъй като се
установи, че същата е в работоспособна възраст. През посочения период от време е
работела периодично през летния сезон.
Задължението за плащане на издръжка на родените от брака деца е безусловно и
дължимо всеки месец в пълен размер, особено след като е постановено с влязло в сила
съдебно решение. След като подсъдимата не е предприела действия за намаляване или
прекратяване на дължимата издръжка, намира се в работоспособна възраст и не страда
от психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд,
съдът прие, че не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата
издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата А. Л. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете високата обществената опасност на деянието. С него се засягат
интересите на малолетните и непълнолетните и застрашават тяхното физическо
развитие.
При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид
положителните характеристични данни за същата.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и липсата на трудови доходи, а като отегчаващи –
продължителния период от време на неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка и проявената престъпна упоритост.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, наложи наказание на подсъдимата А. А. Л. по втората алтернатива на
предвиденото за съответното престъпление, а ПРОБАЦИЯ включваща следните
мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия й адрес
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за
подпис пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
2
С оглед направеното искане и на основание чл.189, ал.3 от НПС съдът осъди А. А.
Л. да заплати на А. И. Г. и А. И. Г. , чрез техния баща и законен представител И. А. Г.
направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Причините за извършването на престъплението, следва да се търси в ниската
степен на обществено съзнание и липсата на родителска загриженост у подсъдимата по
отношение на родените от нея деца.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
3