Решение по дело №308/2015 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 124
Дата: 28 юли 2017 г. (в сила от 13 март 2018 г.)
Съдия: Катина Миткова Минева
Дело: 20154140100308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Павликени, 28.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА

 

при участието на секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 308 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба предявена от С.П.Б., с ЕГН ********** и Д.С.Б., с ЕГН **********, чрез пълномощникът им И.Б. против „Р.- 2- А." ЕООД, с ЕИК ******** , представлявано от управителя Н.Б.Р., със седалище и адрес на управление гр. ********** и алтернативно срещу "Р. -2" ООД, с ЕИК *********, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „******” № **. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 55, ал.1 пр.2 и пр.3 във вр чл. 26 и чл.38 ЗЗД, и в условията на евентуалност чл.228 ЗЗД за осъждане на първия ответник, алтернативно втория да заплати на ищците за стопанската 2008/2009 г. - сума в размер на 131,65 лева, представляващи дължимо плащане за ползване на земеделски земи в размер на 100,63 лева и лихви за забава до момента на предявяване на иска в размер на 31,02 лева, както и дължимата лихва до окончателното изплащане на сумата, като дължимите на Ст. Б. суми са за 2.875 декара -94,04 лева, а за Д. Б. за 1,150 декара -37,61 лева; 2. за стопанската 2009/2010 г. - сума в размер на 59,28 лева, представляващи дължимо плащане за ползване на земеделски земи в размер на 45,30 лева и лихви за забава до момента на предявяване на иска в размер на 13,98 лева, както и дължимата лихва до окончателното изплащане на сумата, като дължимите на Ст. Б. суми са за 1,079 декара -43,34 лева, а за Д. Б. за 0.431 декара -16,94 лева; 3. за стопанската 2010/2011 г. - сума в размер на 175,31 лева, представляващи дължимо плащане за ползване на земеделски земи в размер на 140,88 лева и лихви за забава до момента на предявяване на иска в размер на 34,43 лева, както и дължимата лихва до окончателното изплащане на сумата, като дължимите на Ст. Б. суми са за 2,875 декара -125,22 лева, а за Д. Б. за 1,150 декара -50,09 лева; 4. за стопанската 2011/2012 г. - сума в размер на 183,79 лева, представляващи дължимо плащане за ползване на земеделски земи в размер на 161,00 лева и лихви за забава до момента на предявяване на иска в размер на 22,79 лева, както и дължимата лихва до окончателното изплащане на сумата, като дължимите на Ст. Б. суми са за 2,875 декара -131,28 лева, а за Д. Б. за 1,150 декара -52,71 лева. Претенциите на ищците спрямо първия ответник "Р. -2-А.” ЕООД са за стопанските 2008/2009 г. и 2009/2010 г. на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр.с чл.26 и чл.38 ЗЗД, а за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр.чл. с 26 и чл.38 ЗЗД. Претенциите на ищците спрямо втория ответник "Р. -2” ООД са за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г.  и евентуално за 2009/2010 г., /”ако се установи, че има договор за пренаемане между двете дружества”/ е предявен в условията на евентуалност по чл.228 ЗЗД, ако се докаже, че сключеният договор за наем е действителен.

Ищците, чрез процесуалния си представител твърдят в исковата си молба и уточненията към нея че, съгласно решение № *****05.2005 г. на ОСЗГ гр. ******** на наследниците на С.П.Б., с ЕГН ********** е възстановен имот № ******, в местност *********, находящ се в землището на село М., при граници имот с № **********, № *******, №*******, № **** и № *****. Сочи се, че 2/6 ид. части  от имота е придобит по наследство от С.П.Б., а друга част 1/6 ид. част от Д.С.Б. въз основа на завещателно разпореждане в негова полза, като към момент негови съсобственици са ищците- С.П.Б. и Д.С.Б. и Й. П. Б.. Твърди се, че тъй като предстояло сключване на договор за други имоти с ответника , в началото на 2006 г. ищецът С.Б. предоставил освен дадените преди това земеделски земи, описани в Договор №*********.2006 г. и имот с № *****, с обща площ от 6,900 декара, находящ се в землището на село М. Излагат се твърдения, че този имот е предоставен лично на представляващия „Р. 2 –А." ЕООД - Н.Р.. Твърди, че при предоставянето на имота, е поискал същият да бъде включен в предстоящия договор, но не бил включен. В допълнителна молба с вх. № ******.2015 г. излага, че е имал устна договорка с Н.Б.Р. имот № ****** да бъде включен в предстоящия за сключване договор за други имоти в землището на с. М. Сочи, че този имот е предоставен още в началото на 2006 г., като в този период Р. е действал в качеството си на пълномощник на ЕТ „Р. -2 Б. Р.". Излага, че при изплащане на рентата през 2007 г. е установил, че не му се заплаща за всички земеделски земи, които са предоставени, поради което е поискал да се сключи договор, какъвто не бил сключен с мотива, че не е нужен, тъй като се заплаща за ползването на земеделските земи. Сочи, че от представените по делото РКО е видно, че ответниците са заплащали на Ст. Б. за повече от 55,170 декара. Твърди, че без да са уведомени е сключен договор за наем, като ищците са били представлявани от В. С., която не е упълномощавана от тях. Излага се, че устни договорки за сключване на договор за този имот е имало само между ищеца Ст. Б. и Н.Р.. Сочи се, че след като е сключен договор от тяхно име с ."Р. 2" ООД, с два последващи договора ответното дружество „Р.-2- А." ЕООД е пренаело имота от „Р. 2" ООД. Навеждат се доводи, че в сключения от тяхно име без представителна власт договор № ****.06.2010 г. няма изрична клауза за пренаемане на имота, поради което и ответното дружество Р.-2- А." ЕООД не може да пренаеме имота без негово съгласие. Твърди, че за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. имотът е деклариран от „Р.-***. Сочи, че от представения от тях РКО е видно, че ответниците ползват този имот още от самота му предоставяне, без правно основание без да е сключван договор. Оспорват действителността на сключените договори, а именно: договор №****.06.2010 г., както и договори №****.03.2011 г. и №*****.05.2011 г. за пренаемане на имот № ****. Счита се от ищите, че договор №******.06.2010 г. е сключен без представителна власт и не може да породи правни последици, поради липса на съгласие, поради което моли съда да го обяви за нищожен на това основание.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си поддържа предявения иск, намират го за основателен и изцяло доказан, като излагат конкретни доводи, обективирани в писмена защита.

В дадения от съда срок но чл.131 ГПК ответникът „Р.- 2" ООД, чрез управителя си Х.Б.Р. е депозирал писмен отговор. В обстоятелствената част на отговора се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът Б. е предявил и чужди права /тези на сина си/, както и, че не става ясно от кое от двете дружества се претендира заплащането на сумите, тъй като иска не е предявен солидарно, а ищецът е предоставил на съда да прецени кое от двете дружества да осъди. Твърди и, че исковете са недопустими, а ако съдът счете, че исковете са допустими, то счита същите за неоснователни, като основанията които сочи за недопустимост и неоснователност на иска според ответника съвпадат в значителна степен. Оспорват се твърденията на ищеца, посочени във всичките му искови и други молби по делото за дължимост на обезщетение, основано на ползване на земеделска земя в землището на с.М., с изключение на твърдението му, че преди 30.06.2010 г. не е имало договор за наем на същата земеделска земя и, че този договор е сключен на посочената дата под № м02. Твърди, че предявения иск относно стопанската 2008/2009 г. е погасен по давност, като прави възражение в тази насока. Счита, че давността е изтекла на 01.10.2014 г., а първоначалната искова молба е заведена в деловодството на съда на 15.09.2015 г. Навежда доводи, че за останалите стопански години липсва яснота кой е адресат на исковете, тъй като е очевидно, че ищецът не претендира солидарното осъждане на двете дружества. Навежда и доводи за неоснователност на исковете, като твърди, че искът за стопанската 2008/2009 г. е погасен по давност. Сочи и, че според чл.70 от ППЗСПЗЗ относно ползваните от дружеството земеделски имоти се подават декларации, свързани със субсидирането на земеделците, но че този имот не е включен в декларациите на дружеството за 2008/2009 и 2009/2010 г., а в Общинската служба - Земеделие в ****** няма подавани такива декларации за същия имот, поради което за тези две стопански години дружеството не дължи обезщетение на ищеца. Навежда доводи, че дори да се приеме, че за стопанската 2009/2010 г. се дължи плащане на ищеца, то с молбата си от 15.09.2015 г. същият е заявил, че това плащане е получено от него и е посочил като платец „Р.-2"ООД, както и че плащането е направено с РКО № ***25.10.2010 г. Излага и, че „Р.-2"00Д е наемател на имота въз основа на договор от 30.06.2010 г., като той касае времето след края на стопанската 2009/2010 г., която по силата на закона започва на 01.10.2009 г. и приключва на 30.09.2010 г, поради което след 30.09.2010 г., т.е. от началото на стопанската 2010/2011 г., която започва на 01.10.2010 г. имотът е ползван на правно основание и не се дължи обезщетение за ползване на имота без правно основание след тази дата. Твърди се и, че видно от издадено Удостоверение изх.№ ******.07.2013 г. на Общинска служба Земеделие- ********, за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. имот № ****** е включен в масив, ползван от „Р.-2" ООД на правно основание и това са сключените Договори за наем № ******.06.2010 г. и Договор за наем, нотариално заверен и вписан на 20.12.2011 г., в сила от 01.10.2011 г. Сочи се, че имотът е включен в масив, ползван от дружеството съгласно споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗЗ между собствениците, наемателите и арендаторите на земеделски земи в землището на с. М., като само това е достатъчно за да се твърди, че дружеството е ползвало имота на правно основание за тези две стопански години. Счита, че това е самостоятелно основание за отхвърляне на иск против „Р.-2" ООД за заплащане на обезщетение за ползването на имота без правно основание за посочените две стопански години. За стопанската 2011/2012 г. твърди, че ищецът лично е подписал договор за наем за процесния имот, като този договор е нотариално заверен и вписан на 20.12.2011 г. е и влязъл според съгласието на страните в сила от 01.10.2011 г., т.е. от началото на стопанската 2011/2012 г. С оглед на изложеното счита, че твърдението на ищеца, че имотът е ползван без правно основание за тази стопанска година е неоснователно. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът „Р.- 2" ООД не се представлява.

В дадения от съда срок по чл.131 ГПК ответникът „Р.- 2 –А." ЕООД, чрез управителя си Н. Р. е депозирал писмен отговор. В обстоятелствената част на отговора се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът Б. е предявил и чужди права /тези на сина си/, както и, че не става ясно от кое от двете дружества се претендира заплащането на сумите, тъй като иска не е предявен солидарно, а ищецът е предоставил на съда да прецени кое от двете дружества да осъди. Навежда и доводи, че не става ясно за всяка една от годините каква сума се претендира. Навежда и доводи, че предявеният иск за 2008/2009 г е недопустим, тъй като е погасен по давност. Счита и, че предявеният иск за стопанската 2011/2012 г. също е недопустим, тъй като между същите страни има влязло в сила решение по гр.д. № 256/2013 г. по описа на ***, с което предявения от ищеца иск за обезщетение за пропуснати ползи за имот № ****** за стопанската 2011/2012 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди и, че предявените искове за четирите стопански години са недопустими и, тъй като са предявени срещу двама ответници без да е посочено дали двамата ответници дължат сумата солидарно и на какво основание, както и, че ищецът е предявил чужди права. Ако съдът счете, че предявените искове са допустими, то навежда доводи във връзка с тяхната неоснователност. На първо място твърди, че искът за стопанската 2008/2009 г. е погасен по давност, поради което счита същия за неоснователен. Навежда доводи и, че не е било възможно ответното дружество да е ползвало имота нито на договорно, нито на извъндоговорно основание за стопанските 2008/2009 г и 2009/2010 г., тъй като самото дружество е било регистрирано през 2011 г. Твърди се и, че процесният имот не е включен в подадените от дружеството декларации по реда на чл.70 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2008/2009 г и 2009/2010 г, което е допълнително основание в подкрепа на тезата му, че ответника не е ползвал имота. Навежда доводи и в подкрепа на виждането си, че съобразно твърденията на ищеца в депозираните от него молби може да се направи извод, че същият признава наличието на договор за наем между него и ответника „Р. -2" ООД. Счита, че поради наличието на договор за наем между ищеца и ответника „Р. -2" ООД предявеният иск за присъждане на обезщетение за ползване на имота без правно основание за стопанските 2010/2011 г и 2011/2012 г. за неоснователен. Навежда доводи и, че тъй като декларациите по чл.70 от ППЗСПЗЗ относно започналата на 01.10.2011 г. се подават до края на м. март 2011 г. ответникът е включил процесния имот в декларацията си за стопанската 2010/2011 г. Счита и, че без значение е било в случая кой е подавал декларациите по чл.70 от ППЗСПЗЗ, тъй като са налице безспорни доказателства за това кой е ползвал процесния имот и това не е ответника „Р. -2" ООД. По отношение на стопанската 2011/2012 г. счита, че „Р. -2" ООД е ползвал имота на валидно правно основание - сключен между страните договор. Допълнително основание за неоснователност на исковата претенция по отношение на стопанската 2008/2009 г. ответникът счита и признанието на ищеца, че от имота са ползвани само 2,085 декара, както и. че дължимото плащане е било направено с РКО ***25.10.2010 г. В заключение сочи, че искът за заплащане на обезщетение за ползването на процесния имот № *****- 4,025 дка без правно основание за стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г. е изцяло неоснователен, тъй като ответното дружество „Р.-2-****"ЕООД не е ползвало и не би могло да ползва процесния имот за периода от 01.10.2010 г. до 08.03.2011 г. (по причина че ответникът „Р.-2-А."ЕООД е регистриран като дружество на 08.03.2011 г.), а освен това ответникът „Р.-2-А."ЕООД не е ползвал реално процесния имот (той е попаднал в масив, ползван от "Р.-2"ООД), а е декларирал процесния имот по чл.70 от ППЗСПЗЗ на правно основание-договор за пренаемане, по който ищецът не е страна, а по отношение на стопанската 2011/2012 г. е налице и подписан лично от ищеца договор за наем с ответника „Р.-2"ООД. Счита, че искът по чл.59 от ЗЗД е допустим само ако ищецът няма друг правен способ за защита на интересите си, а относно стопанските 2010/2011 г. и 2011/2012 г., такъв е налице. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът „Р.-2-А."ЕООД, чрез адвокат П.Д.- ******, обективира искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Развива съображения в твърдяната насока, като посочва доводи в писмена защита.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:

 

С решение № ******30.05.2005г. на ОСЗГ гр. ****** на наследниците на С.П.Б.,*** е възстановено правото на собственост върху посевна площ от 6.900 дка в м.”*****” имот № ****** в землището на с.М., като имотът е съсобственост с Д.С.Б.. От нотариален акт за собственост на недвижими имоти- земеделски земи на основание саморъчно завещание с № *******, нот. дело № *** от 2013г. се установява, че ищецът Д.С.Б. притежава 1/6 ид. част от посевна площ от 6.900 дка в м.”*****” имот № *** в землището на с.М.

Видно е от удостоверение за наследници изх. № *** от **.10.2013г. на кметство с. М., че С.П.Б., с ЕГН ********** е починал на **.10.1980 г., като ищецът С.П.Б. и сестра му Й. П. Б., са негови наследници по закон, тъй като съпругата му и синът му са починали съответно на 28.03.1999г. и на 27.06.1993г.

 По делото е приложен договор № *** за наем на земеделска земя от 30.06.2010г., сключен между наемодателя С.П.Б., представляван от пълномощника си В.Г.С. и наемателя ”Р. -2” ООД, представляван от управителя Х.Б.Р.. Предмет на договора е 1 земеделски имота – нива в землището на с.М., общ.*******, с площ 6.900 дка, а именно имот № ******. Договорено е наемно плащане всяка стопанска година до два месеца след приключване на стопанската година в размер на 20 лева за декар. Съгласно разпоредбите на договора същият е със срок от 1 година, като първата започва от 01.10.2010г., срокът на договора се счита за продължен за същия период, в случай, че нито една от страните не отправи писмено предложение за неговото прекратяване, направено най-късно 3 месеца преди изтичането на уговорения срок от 1 година.

Видно е договор за наем на земеделска земя от 19.12.2011г., вписан на 20.12.2011г. в СВ в гр.******* сключен между ищеца С.П.Б. и единия ответник – „Р.-2” ООД, представляван от управител Х.Б.Р., чрез пълномощника му И. А. Д., че в него фигурират 11 имота, между които и процесния такъв, а именно имот № ****** от 4.600 дка в м.”****”, с М. Договорът е сключен за срок от пет години, като първата стопанска година започва от 01.10.2011 година, срокът на договорът се счита за продължен за същия период, в случай, че нито една от страните не отправи писмено предложение за неговото прекратяване, направено най-късно 3 месеца преди изтичането на уговорения срок. Договорено е наемно плащане всяка стопанска година до три месеца след приключване на стопанската година в размер на не по-малко 25 лева за декар.

По делото са приложени и два договора за пренаема на земеделска земя съответно от 16.03.2011г. и от 19.05.2011г., сключени между „Р.-2” ООД и „Р.-2-А." ЕООД с предмет пренаемане на земеделска земя. По силата на първия договор „Р.-2” ООД предоставя на „Р.-2-А.” ЕООД за временно ползване земеделска земя в землището на с. М., като един от имотите е имот № ****** от 6.900 дка. Договорът е сключен за стопанската 2010/2011г. и наемателят се е задължил да заплати договорената наемна цена между собствениците на имотите и „Р.-2” ООД в уговорените в тях срокове. Договорът от 19.05.2011г. е с предмет три имота, един от които №****** в землището на с. М. и е за стопанската 2011/2012г. Наемното плащане е договорено, като наемателят се е задължил да заплати договорената наемна цена между собствениците на имотите и „Р.-2” ООД.

В разпита на ищеца С.Б. по реда на чл.176 ГПК същият е признал, че за процесния период не знае кой обработва имота. Представляващи ответника „Р.-2-А." ЕООД Н.Р. изслушан по същия ред признава, че процесният имот е включен в декларациите по чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ именно на „Р.-2-А." ЕООД, въз основа на договори за пренаемане за стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г., както и че процесният имот никога не му е предоставян от ищците, поради което същият не фигурира в договорите сключвани между тях.  

С решение №****/21.07.2006г. на ВТОС по ф.д. № *****1995г. е вписана в ТР промяна по партидата на ЕТ ”Р. 2-Б. Р.”, като предприятието на ЕТ е поето от наследника на починалия Б. Р. – Н.Б.Р., който едновременно с това е регистриран като ЕТ ”Р.-2- Н.Р.”. Първият ЕТ е заличен. Както се установява от извлеченията от ТР по партидата на ЕТ ”Р. 2-Н.Р.” и „Р.-2-А.” ЕООД, едноличният търговец е заличен и търговското му предприятие е прехвърлено на учреденото през 2011г. ЕООД с управител Н.Р., като това обстоятелство е вписано в ТР и се счита известно на трети лица от 22.10.2012г.

 Установява се от справка с изх. № *******.10.2013г. на ОСЗ ******, от Удостоверение ******06.01.2015г. на ОСЗ *****, от Удостоверение изх. № СБ-*******19.12.2013г. на ОСЗ *******, от Удостоверение изх. № ******09.12.2014 на ОСЗ ******, от заверени преписи на Декларация № *****.03.2011г., за стопанската 2010/20111г. и на Декларация № */26.05.2011г. за стопанската 2011/2012г. на „Р.-2-А.” ЕООД, че процесният имот № ****** по КВС на с. М. от стопанската 2005 г. до стопанската 2009г. не е деклариран пред ОСЗ ****** по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, същият имот за стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г. е деклариран от „Р.-2-А.” ЕООД както и че за стопанските 2008/2009г. и 2009/2010г. за землището на с. М. община ****** няма сключвани споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за окрупнено ползване на земеделски земи между ползвателите, за стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г. имот № ****** по КВС на с. М. е разпределен в масив за ползване от „Р.-2” ООД.

Видно от приобщен по делото заверен препис на трудов договор между лицето В.Г.С. и ответника "Р.-2" ООД и справка за актуално състояние на действащите трудови договори от НАП е, че от 15.02.2008г. и към 06.06.2017г. В.С. заема длъжността счетоводител при това дружество.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените такива, съдът намира да са неотносими към предмета на спора. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

На първо място, касателно възраженията на ответниците за изтекла 5-годишна погасителна давност за първия иск този съдебен състав го намира за неоснователно, тъй като видно от молба допълнение към искова молба с № *** от 19.02.2014г. същата е отделена за разглеждане като самостоятелна искова претенция и е разпоредено докладването й и съответно образуването на делото по нея. С оглед разпоредбата на чл. 125 ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, а именно в конкретния случай на 19.02.2014г., като към този момент не е била изтекла пет годишната погасителна давност за първия от предявените искове, поради което съдът дължи произнасяне по същество на така предявените претенции.

Относно исковете с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По делото е безспорно установено, а и не се спори между страните, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот, а именно от 6.900 дка в м.”*******” имот № ********** в землището на с.М. Ищецът Ст. Б. е универсален наследник на П.С.Б., починал на **.07.1993 г., който от своя страна е наследник на С.П.Б., починал на **.10.1980 г. На името на наследниците на последния е възстановена собствеността върху процесния имот - №*****, като сънаследници са /според удостоверението за наследници/ ищецът С.Б. и сестра му Й. Б. при равни права, които по право на заместване на баща си получават имуществото на своя дядо. Ищецът Д.Б. е собственик на 1/6 ид. част от имота въз основа на нотариален акт за собственост на недвижими имоти- земеделски земи на основание саморъчно завещание с № **, том ***, рег. № ****, нот. дело № *** от 2013г.

За да бъдат уважени исковите претенции на ищците в тяхна тежест е да установят в условията на пълно и главно доказване ползаването на имота от единия или другия ответник. Видно от събраните по делото писмени доказателства, относно първите два предявени иска, касателно стопанските години 2008/2009г. и 2009/2010г. не се установява по делото имотът да е ползван от който и да е от ответниците, напротив видно от справка с изх. № ******10.2013г. на ОСЗ ******, от Удостоверение *******.01.2015г. на ОСЗ *****, от Удостоверение изх. № ******.12.2013г. на ОСЗ *******, от Удостоверение изх. № ******.12.2014 на ОСЗ ******, е, че процесният имот № ******* по КВС на с. ******* от стопанската 2005 г. до стопанската 2009г. не е деклариран пред ОСЗ ********** по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр.2 ППЗСПЗЗ, в заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. Съгласно чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, заявлението по ал. 1 се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година. Предвид горното, представените по делото писмени доказателства, изхождащи от ОСЗ *****, обективиращи, че за процесните стопански години декларации/заявления не са подавани от ответниците, обективират на извод, че доказателства касателно ползването на имота, от нито един от ответниците, за тези стопански години по делото не са налични. При изслушването на представляващи ответника "Р.-2-А." ЕООД- Н.Р., по реда на чл.176 ГПК, се установява, че това дружество е ползвало имот през стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г. въз основа на договори за пренаемане с насрещна страна другият ответник, а именно "Р.-2" ООД. Други доказателства относно ползването на имота за тези стопански години не са ангажирани и съответно не са събрани по делото.  Предвид изложеното, предявените искове с правна квалификация по чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД и срещу двамата ответници за стопанските 2008/2009г. и 2009/2010г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. Неоснователността на исковете за главницата води до неоснователност и на исковете за лихвата, тъй като последната, като акцесорно вземане, следва съдбата на главното вземане.

 

Що се отнася до искът за стопанската 2010/2011г. видно е от приетата по делото фактическа обстановка, възприета на база събраната по делото доказателствена маса, че за тази стопанска година, ответникът "Р.-2-А." ЕООД, с декларация, касаеща именно тази стопанска година е заявил ползването на процесния поземлен имот, като се е позовал на договор за наем *******.10.2010 и договор за пренаемане *******.03.2011г. Съгласно установената трайна съдебна практика подаване на заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ доказва ползването на имота. От тук насетне при установено ползване на процесния имот следва да се установи въз основа на какво основание този ответник е ползвал имота, доколкото чл. 70 ППЗСПЗЗ касае ползването на земеделски земи на правно основание- аренда, наем, споразумение и т.н. Видно е от писмените доказателства, а именно Удостоверение *********.01.2015г. на ОСЗ *****, от Удостоверение изх. № ********.12.2013г. на ОСЗ *********, от Удостоверение изх. № ********.12.2014 на ОСЗ ******, от заверени преписи на Декларация № **********.03.2011г., за стопанската 2010/20111г., че процесният имот № ***** по КВС на с. ******** от стопанската от 2005 г. до стопанската 2009г. не е деклариран пред ОСЗ ****** по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а същият имот за стопанската 2010/2011г. се декларира от „Р.-2-А.” ЕООД. По делото от пълномощника на ищците са наведени твърдения, касателно липсата на представителна власт, относно представляващия ищеца Ст. Б. при сключването на договор за наем м02/01.10.2010. Видно от становището на ответниците, същите не твърдя, а и не сочат доказателства, съответно не е и доказано по делото валидно учредяване на представителна власт на пълномощника, представляващ ищеца С.Б., В.С.. Позовават се единствено на конклудентни действия, въз основа на които се твърди да е обективирано потвърждаване на договора сключен без представителна власт.

С оглед задължителните указания за този съдебен състав, обективирани в ТР № */12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС относно вида недействителност на договор, сключен от лице действало без надлежна представителна власт е видно, че такъв договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно нормата на  чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а именно в същата форма, предвидена за упълномощаването за сключване на договора, в процесния казус, а именно в писмена форма. При липсата на доказателства по делото за потвърждаване, този съдебен състав намира, че договор за наем *******01.10.2010г. е недействителен, доколкото ищецът Ст. Б. е упражнил субективното си материално право да се позове на тази недействителност. Въз осова на изложените правни доводи този съдебен състав намира, че процесният имот за стопанската година 2010/2011г. не е ползван от ответника „Р.-2-А.” ЕООД на валидни правно основание, с оглед недействителността на договор за наем м02/01.10.2010г, тъй като когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, поради което насрещната страна- третото лице, договаряло с мнимия представител не придобива облигационни и вещни права по силата на договора, с които пък в последствие да може да се разпорежда- в процесния случай сключвайки договор за пренаемане от 16.03.2011г.

При позоваване от страна на мнимо представлявания на недействителността и след трансформирането й от висяща в окончателна, с оглед отпадналата възможност договорът да бъде потвърден, се дължи връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай договорът е бил сключен при изначална липса на учредена представителна власт, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание, а именно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Действително при правната квалификация на предявения иск, съдът е приел такава по чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД, доколкото обаче разпределението на тежестта на доказване при двата иска е идентично, то приемайки с решението правната квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът не нарушава правото на защита на страните. По изложените аргументи искът по чл. 55, ал. ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер, а именно 140.88 лева от които 100,63 лева за ищеца Ст. Б. и 40,25 лева за ищеца Д. Б., с оглед липсата на оспорване размера на дължимото обезщетение, като сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Що се отнася до лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то същата представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание представлява неоснователно обогатяване и няма характер на периодично задължение. Периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. При периодичните престации кредиторът и длъжникът знаят времето на изпълнение, поради което в тези случаи не е необходимо изпращане на покана. Тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е извъндоговорна, не винаги има яснота в отношенията между обеднелия и обогатилия се относно размера на обезщетението и времето за изпълнение. Поради това, за да изпадне длъжникът в забава е необходимо отправянето на покана за плащане на дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са налице доказателства, а и липсват такива твърдения, че ищците са поканили ответните страни да заплати обезщетение за ползване на процесния имот за стопанската 2010/2011г., поради което поставянето на ответника в забава е настъпило с предявяване на исковата молба, а искът като неоснователен в тази му част следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на иска, касаещ стопанската 2011/2012г. относно, сума в размер на 183,79 лева, представляващи дължимо плащане за ползване на земеделски земи в размер на 161,00 лева и лихви за забава до момента на предявяване на иска в размер на 22,79 лева, както и дължимата лихва до окончателното изплащане на сумата, като дължимите на С.Б. суми са за 2,875 декара -131,28 лева, а за Д.Б. за 1,150 декара -52,71 лева, този съдебен състав намира следното: за посочената стопанска година видно е от договор за наем на земеделска земя от 19.12.2011г., вписан на 20.12.2011г. в СВ в град ****** сключен между ищеца С.Б. и единия ответник – „Р.-2” ООД, представляван от управител Х.Б.Р., чрез пълномощника му И. А. Д., че е налице договорно правоотношение за наем на имота, за срок от пет години, като първата стопанска година започва от 01.10.2011г, а именно процесната стопанска 2011/2012г.. За посочената стопанска година се установи и че между двете ответни дружества е сключен договор за пренаемане, въз основа на който „Р.-2-А.” ЕООД е ползвало имота по силата на договор за пренаемането му, съответно е подал декларация по чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ пред ОСЗ *******. Както в договора за наем на земеделска земя от 19.12.2011г., вписан на 20.12.2011г. в СВ в гр.********, така и в договора за пренаемане от 19.05.2011г., между двете ответни дружества, е уговорено заплащане на дължимата наемна цена. По делото е установено договорно основание, въз основа на което е ползван процесният имот за текущата стопанска година, поради което и е налице именно правно основание за ползване на имота, а не твърдяното от ицщите имуществено разместване при отпаднало основание. В този ред на мисли евентуално ищците имат облигационно вземане към „Р.- 2” ООД, с оглед клаузите на цитирания договор за наем на земеделска земя от 19.12.2011г. В този смисъл, предявеният иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и срещу двамата ответници за стопанската 2011/2012 г. се явява неоснователен, като недоказан в основанието си и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иск за главницата води до неоснователност и на иска за лихвата, тъй като последната, като акцесорно вземане, следва съдбата на главното вземане.

 

С оглед изхода на делото право на разноски имат ищците и ответникът  „Р.-2-А.” ЕООД.

Ищците правят разноски за държавна такса в размер на 200 лева (двеста лева), от които съразмерно на уважената част от исковете следва да им се присъдят 50 лева (петдесет лева).

Ответникът „Р.-2-А.” ЕООД има право на разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), от която сума съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 337,50 лева (триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки).

Ответникът "Р.-2" ООД не е доказал направени разноски.

Или по компенсация ищците дължат на ответника „Р.-2-А.” ЕООД разноски в размер на 287,50 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки).

 

Мотивиран от горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав

 

Р   Е   Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град ********, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск с правно основание чл. 55, ал.1, от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от общо 100.63 лева (сто лева и шейсет и три стотинки), дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2008/2009 г., а именно имот № ***** в землището на с.М., местност ”*****както и предявения от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД,, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ********, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск за сумата от 31.02 лева (тридесет и един лева и две стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2008/2009 г., а именно имот № ****** в землището на с.М., местност ”*******” по чл. 86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град ****, ул. „*****“ № ***, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск с правно основание чл. 55, ал.1, от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от общо 45.30 лева (четиридесет и пет лева и трийсет стотинки), дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2009/2010г., а именно имот № ****** в землището на с. М., местност ”*********както и предявения от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск за сумата от 13.98 лева (тринайсет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2009/2010г., а именно имот № ***** в землището на село М., местност ”********” по чл. 86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, Закон за задълженията и договорите "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град *****, представлявано от Н.Б.Р. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 100.63 лева (сто лева и шейсет и три стотинки) на С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и сумата от 40.25 лева (четиридесет лева и двадесет и пет стотинки) на Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2010/2011 г., а именно имот № ******* в землището на село М., местност ”******”, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск за сумата от 34.43 лева (тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2010/2011 г., а именно имот № ******* в землището на село М., местност ”*****” по чл. 86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град ******, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск с правно основание чл. 55, ал.1, от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от общо 161.00 лева (сто шейсет и един лева), дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2011/2012г., а именно имот № ****** в землището на село М., местност ”**********както и предявения от С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** против "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *******, представлявано от Н.Б.Р. и алтернативно против "Р. -2" ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Х.Б.Р. и В.Г.С. иск за сумата от 22.79 лева (двадесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за дължимо плащане за ползване на земеделска земя, за стопанската 2011/2012г., а именно имот № ***** в землището на село М., местност ”*******” по чл. 86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град ********, представлявано от Н.Б.Р.- управител сумата от 287.50 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки)– разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете и по компенсация.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

ВМ