Определение по дело №1270/2023 на Административен съд - Варна

Делото е образувано по жалба на С.Х.И. и И.Х.И. с вх. № 8661/7.06.2023 г. при АС-Варна /рег. № РД21012726ВН-030ВН от 23.05.2023 г. при Община Варна/, имаща според съда невъзможен предмет.

С жалбата се твърди, че е налице мълчалив отказ за издаване на дължимия адм. акт по заявлението на жалбоподателите с рег. № РД21012726ВН-029ВН от 4.05.2023 г. , като се заявява оспорване на същият с настоящата жалба. Заявлението от 4.05.2023 г. е приложено на л.52 от преписката, като видно от съдържанието му с него се иска издаване на адм. акт за възобновяване на адм. производство образувано по молба с рег. № РД21012726ВН/22.06.2021 г. , което е било спряно със заповед № 1564/3.06.2022 год.

При така изрично заявеното оспорване е отправено към съда искане за отмяна на мълчаливия отказ и постановяване на решение за отмяна на заповед № 1158/14.07.1998 год. , каквато отмяна обаче е поискана не със заявлението от 4.05.2023 г., а с молбата от 22.06.2021 год.

С издадената от кмета на община Варна заповед № 1158/14.07.1998 год. е наредено отчуждаването на части от посоченият в нея недвижим имот, а с молбата от 22.06.2021 г. настоящите жалбоподатели са поискали нейната отмяна на основание пар. 9, ал.2 от ПР на ЗУТ, според който : „В случаите , когато недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998г., заповедта за отчуждаване и обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед“.

При така сложилите се обстоятелства, възможни са три предмета на съдебно обжалване : 1. По реда на чл.197-чл.201 от АПК може да се обжалва изричният отказ на кмета да издаде заповед по пар.9, ал.2 от ПР на ЗУТ ; 2. По същият ред може на основание чл.202, т.3 от АПК да се обжалва изричният отказ за възобновяване на спряното административно производство ; 3. На обжалване подлежи и издадената по реда пар.9, ал.2 от ПР на ЗУТ заповед на кмета на общината, с която е постановен отказ за отмяна на заповедта за отчуждаване.

В настоящият случай не е налице нито една от посочените три възможни хипотези, тъй като безспорни са обстоятелствата, че от страна на адм. орган няма издаден нито един от присъщите за тях адм. актове. Последното се отнася и за хипотезата по чл.202, т.3 от АПК , доколкото нормата регламентира осъществяване на обжалването по реда на раздел ІV от АПК, а разпоредбата на чл.197 от същият предвижда обжалване само на изричните откази на адм. орган, но не и на мълчаливите такива, какъвто според съдържанието на жалбата е настоящият казус. От друга страна , обективната липса дори и на мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателите от 4.05.2023 г. е видна от съдържанието на приложеното на л.54 от адм. преписка писмо до кмета на район „Приморски“ с рег. № РД21012726ВН.033ВН/29.05.2023 г. , с което именно за целите на произнасяне по същото заявление са изискани допълнителни материали.

Същевременно , недопустимо е да се иска от съда да отмени с постановеното от него решение издадената заповед за отчуждаване № 1158/14.07.1998 г. , тъй като не тя е възможния предмет на съдебно оспорване, а такъв се явява издадената по повод на нея и по реда на пар.9, ал.2 от ПР на ЗУТ заповед на кмета на общината, каквато в настоящият случай липсва.

По тези съображения съдът намира, че липсва подлежащ на съдебно оспорване адм. акт, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.Х.И. и И.Х.И. жалба с вх. № 8661/7.06.2023 г. при АС-Варна / рег. № РД21012726ВН-030ВН от 23.05.2023 г. при Община Варна / и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: