РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр.Мадан, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100143 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. З. Х. против Ти Би
Ай Банк ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1402.01 лева
(след допуснато изменение на иска в о.с.з.), представляваща недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023 година ищцата сключила
Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на
който кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК * й предоставил потребителски
кредит в размер на 2300 (две хиляди и триста) лева. Параметрите на
отпуснатия заем били следните: Размер на кредита: 2300,00 лева; Срок на
договора за кредит: 25.01.2026г.; Годишен лихвен процент: 41,09%; ГПР:
48,79%; Размер на вноската по кредита: 159,12 лева; Обща сума дължима от
потребителя: 5728,35 лева. Между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит. С
оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се
установявало на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 3264,09
лв., както било записано на последния ред на стр. 2 от процесния договор.
Напротив, предоставената сума била в размер па 2300 лв., а разликата от
964,09 лв. се състояла от начислени застрахователни премии по застраховка
Bank Живот Пакет. Тази сума обаче не била част от главницата - заетата сума,
а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те
1
могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са
начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и
премии, съгласно основанието, за което се дължат. Ищецът се позовава на
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК като посочва, че в настоящия договор това
правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит №
* от 17.01.2023г. е посочен ГЛП в размер на 41,09%, но не било ясно този
лихвен процент върху коя сума се начислява. На договора било отразено като
размер на кредита първо 2300 лв., а след това - общ размер на кредита от
3264,09 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми
се начислява възнаградителната лихва. Ищецът се позовава на нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че в договора липсва и ясно разписана
методика и начин на формиране на ГПР, както и не било посочено каква сума
е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни
премии в общ размер от 964,09 лв. са приети за разходи по кредита, каквито
реално представлявали. Не можело да се провери и дали вписания в договора
процент на разходите на годишна база
- 48,79 %, е действително приложимия такъв в отношенията между
страните. Сочи, че в договора за кредит е записано, че ГПР е 48,79%, като при
отпусната заемна сума в размер на 2300,00 лева за срок от 36 месеца
кредитополучателят дължи връщане на 5728,35 лева. При това положение,
ГПР не бил 48,79%, както е записано в договора, а поне два пъти повече, тъй
като при изчисляването му не била взета предвид сумата от 964,09 лева за
застрахователна премия, която освен това е прибавена към главницата от
2300,00 лева и върху нея също е начислявана лихва. Действителният ГПР
надхвърлял прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение било
самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за
недействителен. Освен горното не била представена и преддоговорна
информация, която да е предоставена на потребителя преди сключване на
договора за кредит, което представлявало нарушение на чл. 8 от ЗПК. Налична
била единствено такава по договора за застраховка. Налице била и нищожност
на клаузата по чл. 9, т. 1 от процесния договор, определяща лихвения процент
по договора в размер на 41,09 %, поради противоречието й с добрите нрави,
като излага подробни събражения в тази насока.
В исковата молба се сочи, че договорът за кредит е недействителен, като
на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължал връщане само на чистата стойност
по кредита - 2300 лева, но не и лихви или други разходи. Д. Х. била извършила
плащания към кредитора по договора в общ размер от 3818,88 лева, които
следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите
задължения за връщане на усвоената сума. Следователно, разликата между
заплатената сума от 3818,88 лева до дължимата от 2300,00 лева в размер на
1518,88 лева била платена при начална липса на основание и като недължима
подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процесният
договор отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ответникът се
2
позовава на §1 т. 4 от ДР на ЗПК, съгласно която разпоредба лихвения процент
се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Сочи, че
горната правна норма не изисква размера на възнаградителната лихва да се
посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти като се
позовава на §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК и посочва, че това било
сторено. Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в чл. 9 от договора за
кредит лихвен процент (ГЛП) в размер на 41.09 % противоречи на добрите
нрави, като излага съображения в тази насока. Счита, че процесният договор е
в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети
предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора:
ГПР - 48.79 % и обща дължима сума 5 728.35 лева. Допускания: ГПР е
изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за
изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът
ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните
изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360
дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е
високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита
(такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния
първоначален размер. Освен това сочи, че в случаите, в които ГПР надвишава
установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до
недействителност на самата клауза в договора. В ОИМ се сочи, че при
изчисляване на ГПР по начина посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК е видно, че за конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е
този посочен в договора за кредит - 48.79 %. За целите на поставените от
ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с включването на застраховката
като разход, резултатът е 100.65 %, който обаче ответникът счита за
ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следва да бъде
включена при изчислението на ГПР. Счита, че в процесния договор ясно са
посочени и компонентите - главница и лихва. Тези разходи в договора били
представени по ясен и недвусмислен начин. Счита за неоснователни
твърденията на ищеца, че сумите по застрахователната премия следва да бъдат
включени при изчислението на ГПР. Съгласието на потребителя за
сключването на застраховка било обективирано чрез Сертификат № 1*2023.
Във връзка със сключването на процесния договор, потребителят бил заявил
изрично сключването на договор за застраховка. Застрахователната премия
като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не била
„разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не било
условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи
желания кредит. Това било уговорено изрично между страните в чл. 19 от
договора за кредит. Застраховката била сключена за срока на договора за
кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурявала
покритие на застрахованите рискове за този период. Ищецът като
застраховано лице, имал правото да прекрати застраховката и
3
застрахователите ще му възстановят припадащата се част от
застрахователната премия. Ищецът не бил предприел никакви постъпки в тази
насока, с което би намалил разходите по кредита за себе си, но в същото време
застрахователите осигуряват застрахователно покритие на застрахованите
рискове. Сключването на Договора за потребителски кредит не било
обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. При
отказ от застраховката застрахователната премия щяла да бъде възстановена
на потребителя ищец, доколкото Банката била финансирала застрахователната
премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Незадължителният
характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да
прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна
премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било
последици в договора за кредит. В ОИМ била обективирана справка за
извършени плащания от страна на ищеца по процесния договор, съгласно
която сторените от страна на Д. Х. плащания по процесния договор са в
размер на 3 702.01 лв, като ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
заплатените от ищеца суми са в общ размер на 3 818.88 лв. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Д. З. Х. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД –
кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който
на ищцата е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 2300
лева, с общ размер на застрахователна премия 964,09 лв., от които
Застраховка: ВАNK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 359,65 лева и застраховка ПАКЕТ 3
КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 604,44 лв. Като общ размер на кредита е
посочен 3264,09 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл. 6 – а
именно до 25.01.2026 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен процент по договора
е в размер на 41,09 %, а ГПР 48,79 %. Общата дължима сума от потребителя
възлиза на 5728,35 лева. Видно от погасителния план към договора за кредит,
същият е платим на 36 бр. месечни вноски в размер на 159,12 лева всяка,
включващи лихва и главница.
Като доказателство по делото са приети 12 бр. разписки за платени суми
в периода от 13.03.2023 г. до 24.02.2025 г. от Д. З. Х. в полза на Ти Би Ай Банк
ЕАД в общ размер на 2 037,40 лева. В ОИМ ответникът признава, че ищецът е
заплатил по процесния договор сумата в общ размер на 3702,01 лева, като в
ОИМ е обективирана справка от системата на банката, установяващи
заплатените суми от страна на ищеца. От ответника е представено заверено
копие от сертификат № 1*2023 застрахователни програми „Защита на
кредита“ и „защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, от който се установява възникването на
правоотношение по застрахователен договор между Д. З. Х. – застрахован и
застрахователните Кардиф Животозастраховане, клон България и Кардиф
Общо застраховане, клон България, с предмет на застраховката: съгласно
Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
4
сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени
от Ти Би Ай Банк ЕАД. Като доказателства по делото са приети заявление-
декларация за установяване на договорни отношения от Д. З. Х. и заявление за
рефинансиране на задължение
Сключеният между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и ищцата договор има
характер на договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова
финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Същевременно, ищецът е
физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова
услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на
Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените
правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 3264,09 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 3264,09 лева. Напротив, предоставената сума
е в размер на 2300 лв., а разликата до сумата от 3264,09 лева се състои от
начислени застрахователни премии в общ размер от 964,09 лева. Тази сума от
964,09 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени
съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии,
съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като
дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на
5
сключване на договора. Същата е включена в размера на погасителните
вноски като част от главницата, както и в общият размер на задълженията по
кредита. Следователно, доколкото задължението за заплащане на
застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора
и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е
следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на
разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на
разходите по кредита, посочен в размер от 41,09 %, не е взета предвид
дължимата застрахователна премия. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор при следните параметри: размер на кредита 2300 лева,
платим на 36 месечни погасителни вноски в размер на 159,12 лева всяка,
включваща главница, лихва и застрахователна премия, при общ размер на
всички плащания 5728,35 лева, то реално приложимият ГПР по процесния
договор е 103.43%. Ето защо размерът на действително приложеният ГПР по
процесния договор надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което към датата на сключване на договора е 57,10 %. С оглед изложеното е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в
договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Тази норма, от една страна,
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи,
която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 2300 лева. В о.с.з. от
11.06.2025 г. е обявено за безспорно между страните, че ищецът е заплатил на
ответника 3702,01 лева по процесния договор, която сума надвишава чистата
стойност на кредита – 2300 лева, поради което разликата над 2300 лева до
общо заплатената сума от 3702.01 лева, а именно сумата от 1 402,01 лева е
платена без основание на ответника и подлежи на връщане на ищеца на осн.
чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, какъвто е и размерът на исковата претенция след
допуснатото изменение. Ето защо предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски в размер на 56,08 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да бъде
6
определено в минималния предвиден размер по дела с определен материален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 400 лева,
която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника,
доколкото това не представляват направени от страната разноски, а
определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по съразмерност с частта от иска, спрямо която
производството е прекратено. В производството ответникът е бил
представляван от юрисконсулт, с оглед на което съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и обема от
извършени процесуални действия. По съразмерност с частта от иска, спрямо
която производството е прекратено в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 7 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: * да заплати на Д. З. Х., ЕГН **********, с адрес: * сумата от
1402.01 лева (хиляда четиристотин и два лева и една стотинка)
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: * да заплати на Д. З. Х., ЕГН **********, с адрес: * сумата от
56,08 лева (петдесет и шест лева и осем стотинки) разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА Д. З. Х., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на ТИ БИ АЙ
БАНК ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * сумата от 7 лева
(седем лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с
частта от иска, спрямо която производството е прекратено.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: * да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: *, сумата от
400 лева (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7