РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. Перник, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. М.А-СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. М.А-СТОЕВА Гражданско
дело № 20241720106941 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Й. срещу Я. В.
А., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на
430, 00 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на противозаконно отнети от ответника на ************* движими вещи
*************/, ********************/, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 15 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки,
страдания, тревожна напрегнатост и стрес, от нанесени й от ответника множество
удари на ************* в гр. Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че с присъда № 4/26.01.23 г. по нохд № 944/22 на
РС Перник ответникът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно в това, че на ************* г. гр.
Перник, е отнел чужди движими вещи /******************** / на обща стойност
397,00лв. от владението на И. К. Й., без нейно съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й. удари с
ръце и крака, измъкнал тялото й от автомобила и издърпал вещите от ръката й/, като
на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение, като е
признат за виновен в това, че на ************* г. гр. Перник, е отнел чужди движими
1
вещи /******************** / от владението на И. К. Й., без нейно съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание „пробация“. Като
краен резултат след въззивен контрол и производство по възобновяване с решение №
81/09.11.23 г. по внохд № 418/23 г. на ОС Перник постановената присъда е потвърдена.
Сочи се, че на ************* ответникът ударил ищцата в лицето, сграбчил дамската
й чанта, издърпал я от колата й и й нанесъл удари с ръце и крака. Впоследствие
избягал, като отнел чантата й. Съдържанието на чантата било установено в
наказателното производство. В резултат на деянието ищцата претърпяла имуществени
вреди в посочения размер, както и неимуществени такива – травматични увреждания
– ********************, неопасно за живота. Ищцата била хоспитализирана в
неврологично отделение за период от ************* г. до 05.05.21 г. По време на
болничния престой изпитвала страх за живота си, напрежение и болки. Вследствие на
деянието бил нарушен нормалния й ритъм на живот, изпаднала в тревожно състояние,
изразяващо се в невъзможност да остава сама, да заспива. Твърди се, че ищцата
посетила лекар специалист по психиатрия, където й била назначена посочена терапия.
Ответникът Я. В. А. е подал отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди оспорва по размер, доколкото е заявена в такъв, надвишаващ сумата, установена
в наказателното производство. Искът за заплащане на неимуществени вреди се
оспорва и по основание и размер. Обосновава се, че предмет на присъдата в
наказателното производство не са били причинени телесни увреждания. В този смисъл
се оспорва авторството на деянието, неговата противоправност и причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и уврежданията на ищцата. Релевира се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Моли се за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С присъда № 4/26.01.23 г. по нохд № 944/22 на РС Перник ответникът е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а
именно в това, че на ************* г. гр. Перник, е отнел чужди движими вещи
/******************** / на обща стойност 397,00лв. от владението на И. К. Й., без
нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила /нанесъл на Й. удари с ръце и крака, измъкнал тялото й от автомобила и
издърпал вещите от ръката й/, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение, като е признат за виновен в това, че на ************* г.
гр. Перник, е отнел чужди движими вещи /******************** / от владението на
2
И. К. Й., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на
наказание „пробация“. Като краен резултат след въззивен контрол и производство по
възобновяване с решение № 81/09.11.23 г. по внохд № 418/23 г. на ОС Перник
постановената присъда е потвърдена.
От представената по делото - Епикриза към лист ИЗ №2260, на
********************, се установява, че ищцата И. К. Й. е постъпила на
************* г. и е изписана на 05.0.5.21 год. по КП: 208 - Консервативно поведение
при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми. Поставена била диагноза е ****
********************;*****-0.500-2x1 ************* 2,0гр дневно , *************
200мг 2x1 табл , ************. ********* 0.01 g 2 ml ******* - 3 x amp ; **********
10 мл - 5 x бр ; **** - 5 x бр ; ********** 300mg - 3 x 6p ; ******** - 3 x amp ; ******
500 mg - 4 x 6p ; ****** 500 mg - 2 x бр. Констатирано е наличие на
р********************. Консултирана е с ************* с мнение за консервативно
лечение. В хода на проведеното лечение настъпило подобрение по отношение на
общото състояние, пациентката останала контактна, адекватна, хемодинамично
стабилна, афебрилна. Констатирано е, че остава да персистира ********************.
Към дата на изписване не съществува медицински риск за здравето на пациента.
Дадени са препоръки и назначения да продължи в амбулаторни условия приема на:
************* 1200 1 + 1+0,************* х 1 табл. ************* 3x1 табл.,
************* 2x1 капе.
В съдебномедицинско удостоверение за пред съда №68/2021г., издадено във
връзка с извършен преглед на И. К. Й. от д-р Р.С. на ************* г. в 11,45 часа е
отразено, че в ******************** В ********************. В
********************. В основата на ********************. По
********************
Видно от представен амбулаторен лист № 515/ 28.05.21 г., около месец след
твърдяното увреждане, ищцата посетила психиатър. При извършения преглед е
установено, че във връзка с преживания побой ищцата е тревожно напрегната,
страхово заредена и плачлива, дистимна, със стресови интерпретации и мисли.
Назначена й е терапия с ************* 10 м- 1 табл. сутрин, ************* 50 мг- 3
х1 табл, ************* 25 мг- 2 табл. вечер.
От показанията на св. П. А. П. – очевидец на събитията, се установява, че докато
е бил на процесната дата с ищцата, в неговата кола, на паркинга пред *************,
дошъл ответникът. Първо си говорил нещо с ищцата от вратата на колата, попитал я
защо го лъже, защо лъже и свидетеля и дали му е казала, че има деца и я нарекъл
лъжкиня. В началото ответникът се държал нормално, но впоследствие започнал да
3
агресира. Ищцата му казала да я остави и да се махне, защото е пиян и той й ударил
шамар и я изкарал извън колата от дясната страна. Докато свидетелят излезе от колата,
от своята страна, ответникът вече се тичал в друга посока. Свидетелят възприел как
ищцата е на земята, по главата й има кръв, като тя му казала, че ответникът е отнел
чантата и телефона й. Свидетелят не е има пряка видимост във всеки един момент, но
е чул как ищцата пищи и съобщава, че ищцата не е имала кръв по лицето преди да се
качи в колата. Наоколо не е имало други лица. Свидетелят разказва за събитията след
това – как се обадили на брата на ищцата и тръгнали към него.
Съдът дава вяра на оказанията на този свидетел, тъй като същите са подробно,
логически издържани и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.
От показанията на св. А.К.А. - брат на ищцата, които съдът цени при спазване на
изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, имайки предвид
неговата възможна заинтеросованост, се установява, че на *************, вечерта,
ищцата му се обадила и споделила, че е закарана от ней познат с кола до
*************, където била причакана от ответника Я., който я издърпал от колата и
пребил. Свидетелят се отзовал веднага и видял сестра си окървавена, в шок и
неадекватна, като повтаряла „Я. *************“. Впоследствие отишли да вземат
другия им брат, обадили се полицията, търсили отнетите й вещи. Закара ли я до
болница, след изписването от която посещавала психиатър. Споделя, че сестра му е
приемала медикаменти. Изпитвала е страх, особено когато види кола.
От показанията на св. Д.В.А. - майка на ищцата, които съдът цени при спазване
на изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, имайки предвид
нейната възможна заинтеросованост, се установява, че на през 2021 г., 28 април
вечерта дъщеря й е била нападната от ответника. Свидетелката преразказва
споделеното й от нейните синове за случая, че вечерта, когато И. се прибирала от
работа с нейн познат, в близост до ************* ответникът я нападнал с ръце,
изкарал я от спряната кола, в която тя била седнала, взел и чантата и побягнал.
Впоследствие тя се обадила на своя брат, който живее в Перник, впоследствие на
другия, на полицията и оттам те я закарват в Бърза помощ. Свидетелката разказва, че
след този случай дъщеря й се променила, започнала да пищи и плаче без причина,
приемала лекарства, изписани и от психиатър.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са еднопосочни,
последователни, непротиворечиви и се подкрепят от другия събран по делото
доказателствен материал.
От показанията на свидетелката И.И.М. се установява, е страните по делото са
имали връзка почти три години. В началото са живеели в София, но впоследствие
заживяли в село К., в къща, разположена в същия двор, в който живее свидетелката.
Свидетелката разказва, че не е присъствала на конфликни между тях. Ищцата й
4
споделяла, че е била бита и тормозена от ответника, заради това, че не е уведомявала
къде отива, обиждала ответника и скрила от него, че има две деца.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като обективни и
възпроизвеждащи възприети лично факти и изявления.
По делото е прието заключението на изслушаната съдебномедицинска
експертиза, от която се установява, че вследствие на нанесените от на ***** г. удари
ищцата е получила ***********************. Тези мекотъканни увреждания според
вещото лице, в своята съвкупност, са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от тях ищцата е търпяла
умерени по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния
период, като при конкретно описаните увреждания срокът на възстановяване е от
порядъка на около 3 седмици. Вещото лице разяснява, във връзка с поставената в
лечебното заведение диагноза „*****************“, че мозъчното сътресение
представлява най-леката черепно-мозъчна травма, при която не се установяват
структурни промени в мозъчния паренхим и огнищна неврологична симптоматика.
Промените в съзнанието при мозъчно сътресение - от зашеметяване до пълно
безсъзнателно състояние, се дължат на потискане функциите на възходящата
ретикуларна формация, която е сложна анатомофизиологична структура, находяща се в
стволовите отдели на главния мозък с основна роля поддържане активността на
човешкото съзнание. Дълбочината на променено съзнание се определя именно от
нивото на потискане на функциите й. При лека степен на потискане е налице
зашеметяване, сънливост. Общомозъчната симптоматика е лекостепенна и
бързопреходна и при спазване на лечебно охранителен режим и симптоматично
медикаментозно лечение отшумява напълно без остатъчни прояви.
Разяснява, че най-тежката степен на потискане на съзнанието се проявява с
комоционна кома, при която потискането на функциите на ретикуларната формация се
съчетава с развитие на мозъчен оток, обусловен от преходните промени в съдовия
тонус /спазъм на съдовете, без това да довежда общия и регионалния мозъчен
кръвоток до или под критичното ниво и/или временна пареза на мозъчните съдове с
повишаване на тяхната пропускливост. Именно комоционната кома е състоянието,
което поражда временната опасност за живота. Излизането от такава кома, дори при
краткотрайна загуба на съзнание, вкл. и за секунди, отнема продължителен период от
време от порядъка на часове, при което пострадалият постепенно преминава обратно
през степенните промени в съзнанието - сопор, сомнолентност, обнубилацио до
пълното проясняване на съзнанието. Такива симптоми в случая при ищцата не са
налице. Липсата на пълен спомен у пострадалото лице за определен период от време
след инцидента не е критерий за пълна загуба на съзнание.
Установява се от експертизата, че диагностицираното мозъчно сътресение е
5
лекостепенно - зашеметяване и в нито един момент не е било придружено със
състояние, обуславящо критериите на временна опасност за живота. Описаните
травматични увреждания, са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики съдържат в себе си и части от човешки крайници,
по механизма на удари от такива предмети и по своят вид, характеристики и
локализация е възможно и отговарят да са получени по начин и по време, за които се
съобщава в материалите по делото, а именно в резултат от нанесен побой - удари с
ръце и с крака, при инцидента настъпил на ************* г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Фактическият състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна
отговорност включва наличието на следните елементи: деяние /действие или
бездействие/, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като останалите
елементи от фактическия състав подлежат на доказване от претендиращия
обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Ето защо въз основа на постановената присъда настоящият съдебен състав
приема за безспорно доказани три от предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника по чл. 45 ЗЗД по иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди - деянието, неговата противоправност и вината на ответника, който е отнел
чужди движими вещи /******************** / от владението на ищцата И. К. Й., без
нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои.
В Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос,
доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в
сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации,
без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги
пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на
пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и
досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се
противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК
6
/понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да
не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо
ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено
нещо, но това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние
имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния
състав. Или влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато
последните са елемент от фактическия състав на престъплението формира сила на
пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Даденото правно
разрешение в цитираното решение на ОСНК се поддържа и от съдебната практика на
ВС по граждански дела - сравни Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г
. I г. о., в което е изведен правният извод, че "когато размерът на вредата е елемент от
престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените
вреди са задължителни за съда, когато решава гражданското дело". В цитираното
решение изрично е упоменато правилото на чл. 372, ал. 1 НПК, че присъдата е
задължителна за всички, а не само за страните в наказателното производство. Сходно е
правното разрешение на въпроса и в решение № 392/11.03.1976 г. по 2 гр. д. № 95/76 г.
I г. о. и Решение № 2512/15.10.1971 г. по гр. д. № 1336/1971 г. на II г. о. В тази връзка,
са и Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. № 1292/82 г. на IV г. о., при което е
разгледан аналогичен случай на влязла в сила присъда по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК и
претенции по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение по-голямо по размер от онова,
за което е осъден причинителят на вредите и Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. №
1292/1982 г. на I. V г. о., в което е посочено, че приетият размер на вредите, съгласно
влязлата в сила присъда за деяние по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК се обхващат от
задължителния характер на присъдата за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от извършеното деяние, а последният не може да
приеме друг размер, различен от този, установен с присъдата - чл. 222 ГПК (отм.).Тази
формирана с годините съдебна практика се поддържа и понастоящем, видно от
разрешението, дадено с решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК,
II отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК , решение № 22 от 5.05.2011 г. на
ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о., ТК и други.
В конкретния случай се твърди да е налице влязла в сила присъда, с която
ответникът е признат за виновен по повдигнато обвинение за извършена кражба на
вещи на обща стойност 397,00 лв. До този размер гражданският съд е обвързан от
установеното в наказателния процес.
Ищцата претендира заплащане на имуществени вреди в по-висок размер – 430
лева. Установено е в наказателното производство отнемането и на посочените
движими вещи – лична карта и здравна книжка. Поради липсата на пазарна стойност
същите не могат да бъдат годен предмет на престъплението кражба, но несъмнено
7
отнемането им причинява имуществени вреди на техния собственик, който следва да
заплати административна такса за издаването на нови.
За издаването на нова здравна книжка лицето следва да подаде молба-
декларация по образец до директора на районната здравноосигурителна каса, на чиято
територия осъществява дейността си постоянно избраният личен лекар. Изгубената
книжка се обявява за невалидна от директора на РЗОК, а лицето заплащате
стойността на новата книжка – 4.32 лв., за което от РЗОК издават документ. След
представяне на документа за закупена здравноосигурителна книжка, се предоставя от
РЗОК нова книжка и протокол по образец, като в 3-дневен срок същата се представя на
личния лекар за заверка.
Към момента на деянието таксата за издаване на нова лична, при заявена
обикновена услуга, за категорията лица, в които попада ищцата, с оглед нейната
възраст е 18,00 лева. Извършването на тези разходи не е обусловено от волята на
лицето, доколкото липсата им влече имуществена отговорност за лицето. В този
смисъл съдът намира, че следва да се присъди определената по реда на чл. 162 ГПК
сума в размер на 22, 32 лева, като за разликата претенцията следва да се отхвърли.
Деянието, за което е осъден ответникът е извършена кражба, чието
изпълнително деяние представлява отнемане на чужда движима вещ. Липсва
произнасяне, освен в мотивите, на наказателния съд относно деяние, изразяващо се в
причиняване на телесни увреждания. Аналогично, предмет на изследване в
наказателното производство е поведението на делинквента, но не и поведението на
пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент на престъплението, какъвто не е
конкретният случай. В гражданското производство, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично
доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани
доказателства в хода на наказателното производство. В практиката на ВКС не
съществува противоречиво разрешение и относно приложение принципа за
непосредственост и устност спрямо свидетелските показания като доказателствено
средство и необходимостта събирането им да се осъществи непосредствено от
решаващия съд, независимо от събирането им в друго, вкл. съдебно производство.
Изключена е и процесуалната възможност заключение, дадено пред друг съд /извън
хипотезата на чл. 25 от ГПК / или орган на досъдебно наказателно производство, или
прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото
лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по изслушването на вещото
лице и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. В този
смисъл на доказване в настоящото производство подлежат на всички предпоставки от
фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, както и възражението за съпричиняване
от страна на ищцата.
8
Съдът намира за установено от събраните гласни доказателства и приетото
заключение на СМЕ, за установено увреждащото деяние на ответника, изразяващо се в
нанасяне на удари с ръце на ищцата и насилственото й измъкване от автомобила.
При съвкупен анализ на събраните по делото се доказаха и конкретно
причинените в резултат на извършеното деяние неимуществени вреди на ищцата,
както и причинната връзка между тях и деликта, поради което е осъществен
фактическият състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление №
4 от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които
пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
С оглед характера на получените от ищцата травматични увреждания, както и
последиците от тях съдът намира, че сумата от 7 000 лева справедливо ще я обезщети
за претърпените от нея неимуществени вреди. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, вида, характера и тежестта на травмите и възрастта на пострадалата от
************* към датата на деликта. При определяне на обезщетението съдът отчете
продължителността на лечебния и възстановителен период – пе повече от 3 седмици,
както и преживения от ищцата стрес и уплаха, нежеланието да излиза от дома си,
продължил значително по-дълъг период.
Според съда така определеният размер на обезщетението съответства на
установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен да овъзмезди
ищеца за неблагоприятните последици, настъпили за него в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с
практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените
вреди. Съдът намира, че посоченият размер не е прекомерен, както твърди ответникът,
тъй като съобразно изложените в съдебната практика критерии се налага изводът, че
обезщетение в размер на 7 000 лева би било справедлива компенсация за претърпените
от ищцата болки и страдания. Размерът на обезщетението е съобразен и с обществено
9
икономическите условия в страната към момента на извършване на деяниято.
Претенцията за заплащане на обезщетение за разликата над 7 000 лева до целия
предявен размер от 15 000 лева или за сумата от 8 000 лева се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика
по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Не се установи ищцата с поведението си въпросната вечер да е извършила
действия, с които да провокира ответника. От показанията на свидетелката И.М. се
установява, че й е споделяно от страните за прояви на агресия, ревност и провокации,
но същите не касаят процесната вечер, за да се приеме, че с поведението си ищцата е
провокирала ответникът да осъществи деянието. Следва да се посочи, че
постановената присъда на наказателния съд не включва състав на престъпление,
обхващащ в себе си действия на пострадалото лице, които намаляват отговорността на
извършителя /неизбежна отбрана, афект и други/. Гражданският съд не е обвързан от
приетото в мотивите на наказателния, което не е намерила отражение в изразената му
воля в диспозитива на присъдата. По изложените по-горе съображения съдът не може
да обсъжда закючения на вещи лица, изготвени в други производства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на главния иск по чл. 45 ЗЗД, основателен се явява и
акцесорният иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението за вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането.
Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т. 2
на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното увреждане.
Поради това на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането- ***** г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
10
бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважените искове разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 611,80 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 973,56 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, ответникът следва
да се осъди да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата в размер на 283,91
лева държавна такса и 161,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Р., да
заплати на И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес ********************, на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от причинена
телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце и насилственото й измъкване от
автомобил, на ******* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - ******* г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдената сума от 7 000 лева, до целия предявен
размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Р., да
заплати на И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес ********************, на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 419,32 /четиристотин и деветнадесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено на *************, представляващо отнемане на
собствените й ****************************** , за което е признат за виновен с
присъда № 4/26.01.23 г. по нохд № 944/22 на РС Перник, и лична карта и здравна
книжка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането- ******* г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдената сума от 419,32 лева, до целия предявен размер от 430
/четиристотин и тридесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Р., да
заплати на И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес ********************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 611,80 /шестстотин и единадесет лева и осемдесет
стотинки/ лева, представляваша направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
11
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Р., да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 283,91 /двеста осемдесет и три
лева и деветдесет и една стотинки/ лева държавна такса и 161,00 /сто шестдесет и
един/ лева за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА И. К. Й., с ЕГН **********, с адрес ********************, да
заплати на Я. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Р. на основание
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 810,00 /осемстотин и десет/ лева,
представляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12