Р Е Ш Е Н И Е
№: 1378 30.09.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На шестнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Енчев
Секретаря: С.А.
Прокурор:
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 2120 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, чрез пълномощника
си юрисконсулт Г. В., против решение № 260042/15.07.2021г., постановено по НАХД
№ 234/2020г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е отменено издаденото
от него наказателно постановление (НП) № 251а-333/13.10.2020г., с което на Р.К.С.,
ЕГН-**********, за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за
здравето (ЗЗ), вр. т.I, подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена
със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗ, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено при допуснато
съществено нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с мотивите на
районния съд послужили за отмяна на НП, че нарушението се явява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В
подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът
не изпраща представител и не прави искания.
Ответникът
по касация – Р.К.С., ЕГН-**********, с адрес: ***, се явява лично пред съда и
оспорва жалбата. Обяснява, че е бил за скариди на канала в гр.Поморие късно
вечерта. Свалил маската за да не се мокри във водата, когато дошли полицаите и
му написали акта. Той си сложил маската когато излязъл от водата. Бил сам и
около него нямало други хора. Страда от коксартроза, поради което се предвижва
с патерици, има и сърдечно заболяване.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и
законосъобразност на решението на Районен съд - Поморие, поради което пледира за
оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 20.04.2020г. около 22.10
часа, ответникът по касация Р.К.С. бил на открито обществено място – в района на
бл.25 на ул.Княз Борис І в гр.Поморие, без поставена защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата. С деянието си С. е нарушил въведената
в т.1, подт.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., (вж. https://www.mh.government.bg/
media/filer_public/2020/03/13/rd-01-124-vuvejdane-protiepidemichni-merki.pdf), допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. (вж. https://www.mh.government.bg/media/filer_public/
2020/04/11/zapoved__rd-01-197-11042020.pdf), двете на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места ... са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице... или друго средство, покриващо носа и
устата“. Това деяние било квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
за което на място против С. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 488565/20.04.2020г. Въз основа на акта било издадено оспореното
пред районния съд НП № 251а-333/13.10.2020г. с описаното по-горе съдържание.
Недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление С. го обжалвал
с мотив, че не е бил на обществено място, а освен това е пенсионер по болест с
пенсия от 200 лева и няма възможност да заплати такава глоба. Счита, че
нарушението е маловажен случай.
Пред районния съд като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Н.Н.,
служител на РУ-Поморие, който е установил обстоятелствата по нарушението.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои подзаконови нормативни
актове – конкретните заповеди на министъра на здравеопазването, е въведена.
Счетено е, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Въпреки
това е преценено, че то следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28
от ЗАНН, тъй като при проверката жалбоподателят се е намирал на канал на
Поморийското езеро, в късен вечерен час, около него не е имало други хора, т.е.
поведението му не е било опасно да други, липсват доказателства жалбоподателят
да е извършил други нарушения. Поради това НП е било отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ,
бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., изм. бр.15 от 2013г., в сила от
1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г., изм., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., впоследствие изменяна многократно и отменена със
заповед № РД-01-263/14.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., бяха въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г.,
във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на
COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно
положение. Цитираните заповеди на министъра на здравеопазването са общи
административни актове, които са надлежно публикувани на интернет-страницата на
министерството и са задължителни за спазване от гражданите. Въведената противоепидемична мярка за носене на маска на посочените места,
има за цел да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и
здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на
действието й е бил до издаването на заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която
са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е
била валиден общ административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят
маски на посочените места, чието неспазване е било скрепено със съответната
санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (Нов ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място Р.С. е бил
без поставена защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществен описания състав на
нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са правилни са изводите на
районния съда в тази насока, включително, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а деянието е било извършено на обществено място.
Правилна е и правната квалификация на нарушението.
Правилна обаче е и преценката на първоинстанционния съд довела до отмяна на
НП, че нарушението трябва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при
съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглеждано
през тази призма, процесното деяние представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото са
установени факти, които да понижават обществена опасност на деянието. Приетите
от районния съд обстоятелства – нарушителят бил без маска късно вечерта, при
липса да други лица около него и във водите на воден обект, не е извършвал
друго такова нарушение, съчетани с явно недоброто му здравословно състояние,
установено лично и от настоящия съдебен състав, водят до извод за маловажност.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд - Поморие за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
260042/15.07.2021г., постановено по НАХД № 234/2020г. по описа на Районен съд -
Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.