№ 769
гр. Благоевград, 20.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500687 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. Х. П.,
ЕГН **********, срещу Решение № 86/ 01.04.2025 г., постановено по гр. д. №
1375/ 2021 г. по описа на РС - Р., с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон
поради липса на мотиви, както и за необоснованост.
Навежда се, че Районен съд – Р., не е обсъдил доводи и възражения,
водещи до противоречиви изводи, не е обсъдил и не се е произнесъл по
представени доказателства, касаещи нововъзникнали обстоятелства, касаещи
част от предмета на иска, както и е обсъдил други такива, с които съда не
може служебно да замества волята на страните и да обсъжда обстоятелства
непосочени в ИМ, като в тази връзка е допуснал съществено процесуално
нарушение.
Навежда се, че по делото не са представени доказателства за
възстановените имоти към датата на смъртта на родителите на въззивника,
които съда да включва в наследствената маса. Още повече, че дали има друго
имущество, което да бъде включено в наследствената маса е предмет между
въззивника и брат и, а не между въззивника и ответника, който е неин
1
племенник. Навежда се, че за земеделските земи не са установени частите от
наследодателите.
Поддържа се, че в настоящия случай се касае за предявяване на иск за
възстановяване на запазена част, което съгласно закона се счита за сигурно
приемане на наследството. Навежда се, че съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН - приемане
има, когато наследника извърши действие, както е в случая, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството. Поддържам
възражението по отношение на твърдението на ответника за приемането на
наследството от страна на въззивника по опис. Поддържа възражението по
отношение на твърденията на ответника, че родителите на въззивника са
помагали с материали, работна ръка и финансово за жилището и в
гр.Благоевград.
Навежда се, че първоинстанционният съд не се е съобразил, че приживе
родителите на въззивника са се разпоредили в полза на ответника с
единствено свое имущество чрез дарение, като след смъртта им в полза на
въззивника - тяхна дъщеря и наследник по закон не са оставили никакво друго
имущество, тъй като към датата на смъртта друго имущество не са
притежавали. Предвид това и доколкото липсва оставено от родителите в
наследство, то за да възникне за въззивника правото да предявя иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН не е необходимо преди това да е приела
въззивника наследството по опис. В този смисъл и направеното от ответника
възражение, че въззивника-ищец не е приела наследството по опис в
тримесечен срок, считано от датата на неговото откриване, счита за
неоснователно. В настоящето производство не се събраха доказателства, че
към момента на смъртта на родителите на въззивника-ищец, същите са
оставили имущество в наследство. Въпреки това, обаче съда приема, че
съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато наследника, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица , които не са наследници по
закон, като приема за необходимо по закон да е приел наследството по опис.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на
равенство на страните. Съдът в обжалваното решение приема, че към датата
на смъртта на родителите на въззивника-ищец, процесното дарение от тях към
ответника не е единствено имущество като наследство, съответно с него не се
изчерпва тяхното наследство. Приема, че родителите са притежавали към
2
смъртта си ид. части от земеделски земи в землището на с. Д., общ. Р.. За да
направи тези изводи, съда изцяло е кредитирал заключението на вещото лице,
относно имотите, включени в наследствената маса, като пълно, ясно и
обосновано. Съдът не се е съобразил с оспорването от въззивника-ищец на
експертизата, както и не се е съобразил, че тя е изготвена еднопосочно. Не се
е съобразил, че експертизата съдържа неверни констатации. Не е обсъдил
възраженията в тази насока, че включените в наследството земеделски имоти,
са предмет на друго производство пред същия съд, което производство е
висящо и изхода му е неясен и неизвестен. Още повече, че в.л. не е
компетентно да изготви процесната експертиза, тъй като не е лицензиран
оценител на земеделски земи, за което съда следва да следи служебно. Същото
в.л. е лицензиран оценител единствено на недвижими имоти, видно от
сертификат № *********/ 14.12.2009 г. и регистрирано в Камарата на
инжинерите под № 07644, която информация се съдържа в одобрения списък
на вещите лица към Районен и Окръжен съд Благоевград. Въпреки това, съда
приема заключението, като пълно , ясно и обосновано , което от своя страна
води до неправилни мотиви в обжалвания акт.
Навежда се, че съдът в правните си изводи в обжалваното решение,
обръща внимание на тезата, касаеща земеделски имоти включени към
наследствената маса на родителите на въззивника-ищец и неприемането от
негова страна на наследството по опис в тримесечния срок след датата на
смъртта им, без да обсъжда и изследва представените от въззивника-ищец
доказателства към предявяване на иска, от които е видно, че процесния имот е
единствен за тях към датата на дарението към ответника. По делото са
представени и приети като доказателства Удостоверения от Община Р.,
съгласно които родителите не са декларирали приживе други, освен процесния
имоти, като се прави довод, че същите не са притежавали към момента на
смъртта си никакви други имоти. Представени са и справки по лице от АВ , от
които се установява същото. От тук следва, че в наследството не са били
включени други активи, което не налага формиране на наследствена маса по
реда на чл. 31 ЗН.
Поддържа се, че първоинстанционният съд в обжалваното решение
неправилно приема, че установената по делото фактическа обстановка
обосновава извод, че с имотите, предмет на дарствената сделка не се изчерпва
наследството, оттук и липсата на вписано по предвидения в закона ред на
3
заявление на приемане на наследството по опис, от което безпредметно се
явява разглеждането на останалите възражения. В резултат на това е
достигнал до необоснован извод, че извършеното дарение на процесиите
имоти не накърнява запазената част от наследството на родителите на
въззивника-ищец.
Навежда се, че с предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и
обективираната в него воля на ищеца да възстанови запазената си част от
наследството, той е изразил ясна воля за приемане на наследството. По този
начин е извършил действие, което несъмнено предполага приемане на
наследството, оставено от родителите му. Предявяването на иск за
възстановяване на запазена част от наследство се счита за сигурно приемане
на наследството.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 86/
01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1375/ 2021 г. по описа на РС – Р., като се
уважи предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Оспорва се твърдението за съществено процесуално нарушение, което
е накърнило защитата на ищцата, че не били представени по делото
доказателства за възстановените имоти към датата на смъртта на нейните
родители, които съдът да включва в наследствената маса. Поддържа се, че това
твърдение е несъстоятелно, защото още с отговора на исковата молба са
представени решенията от ОСЗГ гр. Р. за въстановяване на земеделските земи
на наследодателите на ищеца, както и удостоверения за наследници, с което по
безспорен начин се доказало наличието на други имущества, останали в
наследство от наследодателите на ищеца. А да се прави изявление от страна на
последната, че това, дали има друго имущество, което да бъде включено в
наследствената маса било предмет между нея и брат й, а не между нея и
ответника, който е неин племенник, е абсолютно неотносимо по делото.
4
Оспорва се довода във въззивната жалба, че с предявяване на иск по
чл.30 от ЗН и обективираната в него воля на ищеца да си възстанови
запазената част, тя е изразила ясна воля за приемане на наследството.
Навежда се, че действително законът позволява приемане на
наследство да се извърши с конклудентни действия, според изричната норма
на чл. 49, ал. 2 от ЗН. В настоящия случай обаче, важният момент е, че
приемането на наследството следва да се извърши по опис, което не може да
стане с конклудентни действия.
Сочи се, че безспорна е съдебната практика, а и законът е
недвусмислен, че приемането по опис е винаги изрично и не може да се
презюмира от други действия на наследника. Дори да е съставен по някаква
причина опис на наследството, последното не се счита прието по опис, ако не
е налице изрично писмено заявление за приемане на наследството по опис до
районния съд. Описът трябва да бъде направен от районния съдия, а не от
друг орган. Орган на общината или кметството може да състави опис, но само
ако това действие му е възложено от районния съд, а протоколът за описа се
изпраща на съда чл. 553, ал. 2 от ГПК.
В случая, с исковата молба са представени Заявление за приемане на
наследството от В. Х. П. като наследник на Х. Л. К. и Заявленние за приемане
на наследството от В. Х. П. като наследник на Л. Х. К., двете от 04.11.2021 г.
Същите обаче не са вписани в особената книга на Районен съд Р. за приемане и
отказ от наследство. Прави се довод, че няма нито започнала, нито завършена
процедура по приемане на наследството на Х. Л. К. и Л. Х. К. по опис от
страна на ищеца като техен наследник.
Оспорва като неоснователно и възражението във въззивната жалба, че
след като с исковата молба са представени удостоверения от Община Р. и
справки по лице от Агенцията по вписвания, от които било видно, че
родителите на ищеца не са притежавали към момента на смъртта си никакви
други имоти, било ясно, че процесният имот е бил единствен за тях към датата
на дарението.
Навежда се, че в случаите, когато в наследството са останали
имуществени права и задължения, наследникът е длъжен да приеме
наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл. 30,
ал.1 ЗН, дори когато не знае за наличието на имуществени права и
5
задължения, като без правно значение е дали е могъл да научи за тях при
направа на справки в публичните регистри на Службата по вписвания.
Навежда се, че в случая съдът правилно се е позовал на Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, където е
дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, както е в случая, като в мотивите е прието, че посредством
заявлението за приемане под опис се изразява воля да се брани едно
специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на
запазена част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава
право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от
наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска
намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на
разполагаемата част, като за целта наследственото имущество се обособява
като отделна съвкупност, за да бъде извършена преценка дали с оглед нормите
на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си
на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори
заветите изцяло, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения
не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото
имущество /запазената му част/.
Поддържа се, че след като чрез приемането по опис се обособява
наследственото имущество от имуществото на наследника, то във всички
случаи, в които в наследството са останали имоти, които се наследяват по
закон, за упражняване правото на възстановяване на запазена част спрямо
заветния или надарен, който не е призован към наследяване, наследникът по
закон е необходимо да е приел наследството по опис. За прилагане
изискването по чл. 30, ал. 2 ЗС от значение е обективното наличие на
имущество в наследството, а не дали наследникът по закон е знаел за него.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че съдът е направил
извод за притежаваните от наследодателите на ищеца-въззивник земеделски
земи само въз основа на експертизата, допусната по делото. По делото са
приети като доказателства решения от ОСЗГ - Р. за възстановените земеделски
земи, от които наследодателите на ищеца имат съответната наследствена част.
6
От тях съдът стига до извод за наличие на други имоти на наследодателите на
ищеца, а не от експертизата. Съдът ясно посочва в своето решение, че
кредитира заключението на вещото лице относно посочените стойности на
имотите, включени в наследствената маса. Вещото лице не изследва
собственост.
Сочи се, че в крайна сметка, изводът на съда, че с имотите, предмет на
дарствената сделка не се изчерпва наследството, оттук и липсата на вписано
по предвидения в закона ред на заявление за приемане на наследството по
опис, води до неоснователност на иска за възстановяване на запазената част от
наследството на наследодателите против ответник, който не е призован към
наследяване надарен и не може да се приеме, че чрез извършване на един
дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото си
наследство, е правилен. Поддържа се, че решението на съда съдържа мотиви, в
които са посочени всички искания и възражения на страните, направен е
анализ на всички събрани доказателства, като фактическите констатации и
правните изводи на съда са изцяло правилни и съобразени със законовите
постановки.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуална
допустима.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 687/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 18.09.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
7
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8