Решение по дело №133/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 299
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 26 октомври 2019 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20195210100133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 01.10.2019година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                    Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 133 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Осъдителен иск с правно осн. чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.12 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

           Производството е образувано по искова молба на ищеца "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, чрез изп.директори Б.М. и С.С., със съд. адрес *** адв. кантора „ Марински и Николова“   срещу И.Р.А., ЕГН ********** ***.

Предявени са осъдителни искове по чл.45 ЗЗД, вр.чл.288, ал.12 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане сума от 1716.43лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110002/06.01.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на искова молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплатил по щета №110002/06.01.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1716.43лв. за увреден при ПТП, настъпило на 10.12.2013г., на път 11-37, км 196+600, община Батак, л.а „Пежо Партнер“ с ДКН РВ 5422 МТ, собственост на Н.Б.К..

Виновен за катастрофата бил ответникът И.Р.А., който управлявайки л.а. “ВАЗ 21214“, собственост на Р.К.Б., с ДК № PA 2240ВР, при движение по път 11-37, км 196+600, община Батак, в посока към гр.Доспат, поради несъобразена с пътните условия скорост - заснежена пътна настилка, е загубил контрол над автомобила, навлязъл е в насрещното платно и ударил правомерно движещото се там МПС -2 и така причинил процесното ПТП.

Твърди също, че в нарушение на чл.249, във вр. с чл.259 от КЗ (отм.) сега чл.461, във вр. с чл.483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Направена била покана ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не погасило задълженията си.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да бъде осъден ответника И.Р.А. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1716.43лв., представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по щета №110002/06.01.2014г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

.    

В срока по чл.131 от ГПК  срок е постъпил писмен отговор от ответника И.Р.А., в който се изразява следното становище.  По отношение на основателността и допустимостта на исковата претенция счита, че същия е процесуално недопустим по следните генерални съображения, а именно: Видно от застрахователна полица с №03113002919625 от дата 10.12.2013г.  ответникът е имал валидна ГО за автомобила; т.е. се счита, че липсва правен интерес за ищеца от търсената съдебна защита; счита също така, в случай на евентуалност в хипотезата, ако съдът прецени, че искът е процесуално допустим, то вземането било погасено по давност. Поради това и се иска да бъде приложена института за давността. По тези съображения се иска да бъде отхвърлена исковата претенция на ищеца.

  В о.с.з. ищецът  с писмена молба подържа исковете и иска уважаване на същите,  като и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства. 

 

             Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:  От протокол за ПТП № 1435377/10.12.2013г. е видно да е настъпило на настъпило ПТП на 10.12.2013г. в 13,10 часа, на път 11-37, км 196+600, община Батак, при което л.а „Пежо Партнер“ с ДКН РВ 5422 МТ, собственост на Н.Б.Н. е било ударено от навлязлото в насрещното движение МПС -л.а. “ВАЗ 21214“, собственост на Р.К.Б., с ДК № PA 2240ВР, управлявано от ответника И.Р.А.. Въпросното ПТП е настъпило в резултата на движение на управляваното от ответника МПС -л.а. “ВАЗ 21214“ с несъобразена скорост с пътните условия – заснежена настилка и при навлизане в десен завой.

От представената застрахователна полица „ГО“ /л.7/, като и от справка на ищица от информационен фонд „ГО“ /л.5/ се установява, че за МПС -л.а. “ВАЗ 21214“, собственост на Р.К.Б., с ДК № PA 2240ВР е имало сключена „ГО“ ЗП № 03113002919625 на 10.12.2013г. в 13,11 часа със срок на покритието до 09.12.2014г.

Неоснователни са твърденията на ответника, че към момента на настъпване на въпросното ПТП е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност, тъй ПТП-то е настъпило 10.12.2013г. в 13,10 часа , а ЗП е сключена на 10.12.2013г. в 13,11 часа. При което и към момента на настъпване на ПТП за управлявания от ответника автомобил  “ВАЗ 21214“ не е имало действаща застраховка ГО.

По повод на това ПТП, след подадено уведомление за причинени имуществени вреди от ПТП от увреденото лице Н.Б.Н. е образувана преписка щета № 110002/06.01.2014г. при ищцовото дружество „Гаранционен фонд“, по която след техническа експертиза, заключение по техническа експертиза и доклад по щета е установена стойност на нанесените имуществени вреди в размер на 1716,43лв., като и разходи в размер на общо 37,00лв.

С платежно нареждане от 03.04.2014г. ищеца  „Гаранционен фонд" е изплатил на собственика Н.Н. на увреденото МПС сумата от 1716,43лв. – застрахователно обезщетение. На 23.04.2014г. на ответника е връчена чрез писмо с обратна разписка регресна покана от ищеца за заплащане на сумата от общо 1753,43лв. в едно месечен срок.

Представено е уведомително писмо изпратено до ищеца от РУ-Пещера към ОДМВР.Пазарджик, видно от което има издадени и НП № 590/2013г. и НП № 591/2013г., както и АУАН № 151365 по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ – влезли в сила.

Всъщност горното фактическа обстановка не и оспорена от ответника. Единствените възражения са две – липса на правен интерес у ищеца, поради наличието на сключена ГО, както и изтекла в негова полза погасителна давност.

Както вече бе посочено по-горе към момента на настъпване на ПТП-то управлявания от ответника автомобил  “ВАЗ 21214“ не е имало действаща застраховка ГО. При което и за Гаранционен фонд е възникнало задължение да обезщети увреденото лице за претърпените имуществени вреди. А това е и направено с заплащането на обезщетението. Тоест налице е правен интерес у ищеца да търси връщане на платното от него от ответника.

Неоснователно съдът намира и възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, поради следното: Едва със заплащане на обезщетението за имуществените вреди, което е станало на 03.04.2014г. за ищеца  „Гаранционен фонд" е възникнала възможност да иска от ответника, като виновник за ПТП-то и настъпилите от него вреди заплащане на платеното обезщетение, тъй като едва с плащането му за него възниква право на регрес. Съгласно чл.110 от ЗЗД давността е 5 годишна и при извършено плащане на 03.04.2014г. изтича на 03.04.2019г. Искова молба е постъпила в съда на 01.02.2019г., при което към тази дата не изтекла предвидената 5 годишна погасителна давност.

Предвид горните констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца осъдителен иск е не само допустим, но и основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сума от 1716.43лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110002/06.01.2014г. обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на искова молба – 01.02.2019г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в настоящото производство, претендирани са такива и е представляван от адвокат. Представени са доказателства за заплатена държавна така от 68,66лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, но не и за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 68,66лв., която сума ще се осъди ответникът да му заплати. Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ОСЪЖДА И.Р.А., ЕГН ********** ***, да заплати на "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Граф Игнатиев”№2, ет.4, следните суми: СУМАТА от 1716.43лв. /хиляда седемстотин и шестнадесет лева и 43ст./ – главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото увредено МПС „Пежо Партнер“ с ДКН РВ 5422 МТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 68,66лв. /шестдесет осем лева и 66ст./  представляваща разноски, направени за производството.   

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                     ( Валентина Иванова)