Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
09.03.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет
и шести февруари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 48 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
По спора между страните е постановено
Решение № 366/11.10.2018г., постановено по гр.д. № 1580/2017г. по описа на
КрлРС, което решение, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК е ОБЕЗСИЛЕНО с
решение № 40/09.01.2020г., постановено по в.гр.д. № 2029/2019г. по описа на
ПОС. С решението си въззивният съд е върнал делото на РС – Карлово за
разглеждане от друг съдебен състав и произнасяне по предявения иск по чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 410 от ГПК.
Производството е по иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Ищцовото дружество - „Т.С.“ ЕАД твърди, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката,
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата
на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата
на нормативните актове, „Ш.в.д.р.“ ЕООД не изпълнило задължението си във връзка
със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката, въпреки изричната покана от
03.04.2017г. В чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ
за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите
условия се изготвяли от „Т.С.“ АД и се одобрявали от Държавната комисия за
енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се
регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не изпълнил регламентираните от
закона задължения, т.е. не сключил договор при ОУ и по тази причина се обогатил
без основание за сметка на дружеството, и дължал да му върне онова, с което се
бил обогатил до размера на обедняването. За процесния период в сила били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С.,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите влезли в сила
от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004
г. за топлоснабдяването (издадена от Министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, които установявали, че сумите за топлинна енергия
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В този смисъл, задължението на ответното дружество за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил
най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този
срок ответникът изпадал в забава за тази
сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество
имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки
месец имало регламентираната между
страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2
от ОУ. До настоящия момент в деловодството им не било постъпвало такова
възражение, за да бъде необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени
суми. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139б от ЗЕ),
сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Б. Б.“. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот
били издадени изравнителни сметки, с които се установявало, че сумите за
топлинна енергия, били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените
задължения, като се започнело от най-старото. В Глава ІV от ОУ, чл. 40, ал.1 бил определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, а именно – в срок до 20-то число на следващия месец. С
изтичането на този срок, ответникът изпаднал в забава за сумата, отразена във
фактурата съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При възражение срещу сумата, ответникът
имал възможност да предяви възражение съгласно чл. 40, ал.2 от ОУ. До момента в
дружеството ищец такова възражение не постъпило.
Твърди, че на 23.06.2017г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
„Ш.в.д.р.“ ЕООД, за сумата от 1151.65 лева, от които 984.37 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода
м.05.2015г. до м.04.2016г. и 135.67 лева - законна лихва за забава от
01.07.2014г. до 15.06.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на
31.61 лева, а именно 27.50 лева - главница и 4.11 лева - лихва, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. С
разпореждане, постановено по ч.гр.д. 1088/2017г. по описа на КрлРС било уважено
искането им и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по
чл. 414 от ГПК, ответното дружество депозирало възражение срещу заповедта за
изпълнение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва:
сумата от 1 011.87 (хиляда и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки)
лева - главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град С. ****,
обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № **, вх. **, ет. **, ап. ***, код на платеца: *******, от която сума
984.37 лева представлява незаплатена топлинна енергия и 27.50 лева – дялово
разпределение; сумата 139.78 (сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
лихвата за забава за периода от 01.07.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2017г. до
изплащане на вземането. Претендира за разноските в исковото и заповедното
производство.
Ответникът - „Ш.В.Д.Р.“ ЕООД оспорва иска.
Сочи че, въпросната заповед за изпълнение била издадена на основание чл.410 ГПК
във връзка с чл.55, ал.1 от ГПК за сумата от 1 011.87 лева, с която дружеството
се обогатило неоснователно за сметка на „Т.-С.“ ЕАД и представляваща стойността
на доставена му, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.С., общ.С., ул. „Р.Д.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, с код на платеца *******, за сумата от
139.78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата
за забава за периода 01.07.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението (26.06.2017г.) до изплащането на вземането,
както и разноските по издаването на заповедта за изпълнение. Като аргумент, с
който обосновавал тези свои вземания, както в заявлението си за издаване на
заповедта за изпълнение, така и в обстоятелствата, на които се основава иска,
ищецът посочил, че ответното дружество ползвало доставяна топлинна енергия за
небитови нужди без наличие на сключен за целта писмен договор по чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ. Тези твърдения на ищеца противоречали на закона и на фактическата
обстановка по казуса. Не била вярна констатацията на ищцовата страна, че между
страните съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия, т.к.
не бил сключен писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. Напротив, такива
договорни отношение съществували, но същите не били възникнали по силата на
нарочен договор, а по силата на самия закон и дружеството им било обвързано от
общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди
без да е необходимо изричното им писмено приемане от него - чл.153, ал.1 и
чл.150, ал.2 от ЗЕ. Според чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. Видно от приставения като доказателство към исковата молба
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3041,
дело № 154 от 1999 г. на Нотариус рег.№ ***на НК (вписан под вх.peг. 13723, акт № 133,
том XLIX, дело № 12045/1999 г. на СВ при СРС),
топлофицираната собственост на дружеството им било именно самостоятелен обект -
апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост, поради което
следвало да се приеме че между ответника и „Т.- С.“ ЕАД са възникнали договорни отношения
за доставка на топлинна енергия при общите условия за това по реда на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ. Разбирането, че между страните са възникнали облигационни
отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да
било необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя, съответства на
практиката на ВКС, отразена в Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3184/2013 г.. III г. о.. ГК. Решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. №
5934/2013 г. на IV ГО на ВКС. Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010
г. на II ТО на ВКС и Определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013
г. на III ГО на ВКС. Не било вярно и разбирането на ищеца, не ответникът
използвал доставената му топлинна енергия за небитови цели. Посоченото по-горе
обстоятелство, че в случая се касаело за доставка на топлоенергия за отопление
на самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна
собственост по дефиниция изключвало възможността въпросната топлоенергия да
бъде използвана за небитови цели. Както било посочено и в съществуващата по въпроса
съдебна практика, определянето на едно потребление като битово или небитово не
се определяло от това дали потребителя бил физическо или юридическо лице, нито
от предназначението на топлоснабдения обект, а единствено и само от нуждата за
задоволяването на която се ползвала доставяната топлинна енергия - Решение №
2524 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 302/2015 г., 5-членен с-в. Безспорно
било че в случая доставената им топлина енергия била използвана за отопление на
помещенията в апартамента, а не за стопански нужди, поради което потреблението
било битово. В резюме на изложеното счита, че ответникът потрябвал доставяната
му от „Т.-С.“ ЕАД топлоенергия по силата на възникнало ех lege договорно
правоотношение за битови цели, което от своя страна изключвало абсолютно
основателността на претенцията на ищеца за наличие на наше неоснователно
обогатяване за негова сметка. Това било така, т.к. според съществуващата по
въпроса константна съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване
възниквало когато било налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато
страните били обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни
действия), както било в случая, разместването на благата се основавало на
постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи на връщане според
изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата на
неоснователно обогатяване (Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 / 2015
г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение). МОЛИ съда да постанови
решение, с което отхвърли иска като неоснователен.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД град С. чрез
представителя си, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
отправял до дружеството им искания за допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки, не е правил рекламация на извършеното дялово
разпределение, включително в преклузивния рекламационен срок по чл. 70, ал.5 и
ал.6 от наредбата за топлоснабдяването, действаща през процесния период.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1088/2017г. по описа на КрлРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед № 700 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
31.07.2017г. срещу ответника за следните суми: 1 011.87 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“
№ **, вх. **, ет. **, ап. **, код на платеца: *******; 139.78 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за
периода от 01.07.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 26.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата 25.00
лева за заплатена държавна такса и
сумата 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
заповедта е редовно връчен на длъжника, като в рамките на двуседмичния срок, от
същия е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. На заявителя е
указано да предяви иск за вземането си в едномесечния срок, като съобщението е
получено на 11.11.2017г. В изпълнение на указанията е указано на кредитора да
предяви иск за вземането си, като същият е предявен в срок – на 11.10.2017г.
пред КрлРС, и за разглеждането му е образувано гр. дело № 1580/2017г. по описа
на КрлРС. Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Не се спори и се установява от представения
нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 3041 дело № 154/1999 г. на Нотариус К.А.,
рег. № ***на Нотариалната камара, район на действие – района на СРС, че
ответното дружество е собственик по силата на договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в гр. С., общ. С., ул.
„Р.Д.“ № **, вх. **, ет.**.
С писмо изх. № П-4181 от 03.04.2017г.
ответникът бил поканен от ищцовото дружество да изпрати представител за
сключване на писмен договор на основание чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и да заплати
суми, както следва - дължими за доставена топлинна енергия в общ размер на
23 051.40 лева (главница и лихви), дължими за дялово разпределение в общ
размер на 273.45 лева (главница и лихви). Писмото е изпратено с известие за
доставяне и получено на 20.04.2017г. като този факт не се оспорва от ответника.
На 14.03.2002г. е бил сключен договор №
1107 между етажната собственост на сграда, находяща се в град С., на ул. Р.Д. №
**, вх. ** и вх. ** и „Б.“ ООД за осъществяване на услугата „Топлинно
счетоводство“. Представен е по делото протокол 08.03.2002г. на Общото събрание
на собствениците на адрес на ул. Р.Д. № **, вх. **, с който е взето решение за
сключване на договор с третото лице-помагач за доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори
без индивидуални разпределители, отчитане на водомерите за топла вода, както и
индивидуално разпределение на топлинната енергия.
На 08.07.2011г. е сключен договор между
ищеца и третото лице, с който последното е прело да осъществява за нуждите на
ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от
ЗЕ между потребителите в сгради – етажна собственост. По делото са представени
и неоспорени от ответника: извлечение от сметки по месеци са процесния период с
код на платеца (ответник) Т0633469; индивидуална справка за ползваната топлинна
енергия за процесния период за абонатен номер 63469; формуляр за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, документ за връчване на
изравнителни сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия за отопление. От посочените документи се
установяват размерите на начислените за процесния период суми за ползвана
топлинна енергия и дялово разпределение, както и размерите на обезщетенията за
забавено плащане, показанията на уредите
По делото е изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.Б., от заключението
по която се установява, че топломерите в абонатната станция са отчитани
ежемесечно, към първо число от ищеца. Данните за отчетите и начисленията в
абонатната станция посочени в приложение 3 към заключението, където е видно, че
ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи на топлоенергия, общите
топломери са отчитани редовно, и че ТР в абонатната станция са определяни
правилно. В статуса на топлозахранването няма данни за недопустими отклонения
от топлотехническия проект на системите за захранване с топлинна енергия в
сградата, както технически, така и функционално; не се установява
несъответствие между топлотехническите принципи и дяловото разпределение на
топлинна енергия между абонатите в топлозахранените входове/сгради, поради
което дяловото разпределение на ТЕ в сграда – етажна собственост е приложимо
при процесните условия. Спрямо абоната от дружеството за дялово разпределение
са спазили методиката към наредбата за разпределението на топлинна енергия. Така
правилно разпределената на абоната за процесния период топлинна енергия съвпада
с възложената му и възлиза на 984.38 лева. Не са установено несъответствия по
между отчетите и сметките за ДР и обичайната практика за отчет на данни при
абонатите на ищцовото дружество е спазена. Фирмата за дялово разпределение
(ФДР) е своевременно е изготвяла изравнителни сметки/сметки за дялово
разпределение на топлинна енергия, отразени в Приложение 2, където са посочени
стойностите на определената/разпределената топлинна енергия.
В Наредбата за топлоснабдяването, за всяка
отделна сграда-етажна собственост е предвидена процедура за разпределяне на
постъпилата ТЕ, при липсата на данни за всички абонати в сградата,
преизчисляване в пълен обем по реда на Наредбата на разпределената топлинна
енергия е във възможностите само на фирмата за дялово разпределение, т.е.
установен е само размерът на сумите, отразени във фактурите на ищеца, като това
е правено ежемесечно, по отчет на общия топломер в абонатната станция и
прогнозни данни на фирмата за дялово разпределение, т. е. фактурираната на
абоната топлинна енергия, вкл. и след изравняване, не е реално (пряко)
отчетена, а е разпределяна по методика, като са взети предвид отчетите на
различни технически средства. Фактурираните на абоната суми са верни, доколкото
съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от фирмата за
дялово разпределение, като по пера, за процесния период те са по констатациите
за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения 1 и 2. Тези
суми съответстват на своевременните дялови разпределения на топлинна енергия по
сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. Абонатът
е потребител на топлинна енергия, като условно-потребената от него топлинна
енергия е разпределената и начислената му. Технически процедури съпътстващи
дялово разпределение на топлинна енергия са несъответстващи. В сметките за
дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение липсват данни за
потребената в сградата битова гореща
вода (БГВ), отчетена по общ водомер в абонатната станция, респ. - за
корекционния количествен коефициент за БГВ и това е съществен пропуск. При липсата на данни за топлинния товар на
отоплителните тела към абонатната станция, въпросът за заключавам, не може да
се установи спазена ли е т.6.6 от методиката към Наредба 16-334/2007 г. Други
технически несъответствия не са установено спрямо процедури в сградата,
респективно – абоната. Липсват данни за промяна и/или увреждане, и/или
нефункциониране на абонатната станция и/или инсталацията за БГВ и/или
„сградната инсталация“ спрямо проектните им параметри и процесиите
обстоятелства съответстват на топлотехническите принципи за дялово
разпределение на топлинна енергия. В процесния случай нормативно предвидените
технически процедури/методика са приложими. Общият топломер - средство за
търговско измерване (СТИ), за който са представени данни е снабден с европейска
оценка за съответствие, одобрен тип от БИМ и е подлаган на редовни последващи
метрологични проверки, при надлежно оформяне на нужните протоколи. Проверките
са извършвани от лицата по констатациите. При липсата на протокол за монтаж
топломерът не може да бъде идентифициран като работещ в сградата през процесния
период, като метрологичните му проверки са извършвани съобразно нормите.
По делото е изслушана и приета
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лица Румен Минков, от
заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период
суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, извършени са две
прихващания в размер на 13.54 лева по
фактура № ********** от 31.08.2016г., като дължимите суми за процесния период
са както следва: 27.50 лева за дялово разпределение, изравнителна сума 5.75
лева, сума за топлинна енергия в размер на 978.63 лева. Лихвата за забава е
общо в размер на 143.25 лева, от която: 138.07 лева върху главница от 978.63
лева за начислена топлоенергия; 4.14 лева върху 27.50 лева – главница за дялово
разпределение; 1.04 лева върху 5.75 лева – главница за изравняване.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Според нормата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. В случая такъв договор между страните е сключен и ответникът се е съгласил
тези общи условия да се прилагат по отношение на него, като между страните е
възникнало индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди. Установява се от заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, че за процесния период в имота, посочен в договора, е
доставяна топлинна енергия. Същата е била отчитана на база отчет от уреди за
дялово разпределение. Отчислените за сметка на „Т.С.“ ЕАД количества ТЕ за
технологични разходи на абонатната станция в СЕС са в съответствие с
нормативната уредба. Сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от
„Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Установиха се
и количествата топлинна енергия, доставена за имота на ответника за процесния
период, като видно от заключението на вещото лице доставените и начислени
такива от топлинния счетоводител съвпадат с начислените на ответника от
ищцовото дружество. Установи се и техният размер, който е изчислен съобразно
изискванията за това.
Съгласно чл.
28, ал. 2 от Общите условия, в случаите при наличие на съмнение относно
отчетеното и фактурирано количество ТЕ страните по договора се уведомяват
взаимно, като в 5-дневен срок продавачът е длъжен да организира проверка по
случая. Доколкото ответникът не твърди да е възразил по количествата доставена
и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че той се е съгласил със
същите. Страните по делото са търговци, ответникът е потребител на ТЕ за
стопански нужди, получавал е доставената му топлинна енергия и не е изпълнил
задължението си по Общите условия да възрази писмено в случай на съмнение
относно количествата начислена и фактурирана ТЕ, ето защо същият мълчаливо е
приел изпълнението от страна на ищцовото дружество. Следователно за него е
възникнало задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота, на
който е бил потребител. Същата, ведно с дължимите такси за процесния период е
на обща стойност 1011.87 лева. Дължимата общо мораторна лихва върху неплатения
остатък възлиза на 143.25 лева, като
претенцията на ищеца е в по-нисък размер – 139.78 лева.
Неоснователно
се явява възражението на ответното дружество, че претенцията на ищеца е на
основание чл. 55, ал. 1 - неоснователно обогатяване
за негова сметка, тъй като вземането от неоснователно обогатяване възникна,
когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществувала обвързаност от договор. В случая, видно от исковата молба, с която
е сезиран съда, ищецът претендира установяване на задължения по консумирана топлинна енергия, в т.ч. –
главница и лихва.
С оглед приетото заключение на вещото лице,
съдът намира иска за доказан и в пълния си предявен размер от 984.37 лева,
представляващи дължима сума за топлинна енергия (сборът от сумите изчислени от
вещото лице 978.63+5.75=984.38 лева, а се претендира 984.37 лева) и 27.50 лева
– главница за дялово разпределение, както е претендирал ищеца. По делото не се
спори и твърди ответникът да е заплатил дължимите суми за процесния период при
негова доказателствена тежест, поради което искът следва да бъде уважен в
пълните предявени размери.
С оглед уважаване на главния иск,
основателна се явява претенцията за установяване акцесорното вземане за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата.
Съдът намира иска за доказан и в пълния си предявен размер от 135.67 лева+4.11
лева=139.78 лева. Лихвата, съгласно заключението на вещото лице възлиза в
размер на 143.25 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
следва да се присъди претендираната, която е в по-нисък размер и възлиза на
139.78 лева.
Относно разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски съобразно уважения иск.
Ищецът претендира разноски за внесена държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсулт. Същият е доказал разноски, както следва – държавна такса в
размер на 75.00 лева, 500.00 лева възнаграждения на вещи лица, както и се
претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100.00 лева или общо разноски в размер на 675.00 лева.
Направено е
искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 75.00 лева и в този размер съдът уважава
искането.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес управление:***, р-н „К.с.” улица „Я.” № **,
представлявано от Г. Б.- Изпълнителен директор и „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. - управител, че
„Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК ******* дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните
суми: главница в
размер на 984.37 (деветстотин осемдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки) лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град С., община С., улица „Р.Д.“ №**,
вх. **, ет. **, код на платеца ******* за периода м.05.2015г. -
м.04.2016г.-включително, ведно със сумата от 135.67 (сто тридесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода за период от 01.07.2014г. –
15.06.2017г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 31.61
(тридесет и едни лева и шестдесет и една стотинки) лева, от която – 27.50 лева
– главница и 4.11 лева - лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 26.06.2017г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 700 от 31.07.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1088/2017г. по
описа на РС – Карлово.
ОСЪЖДА „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес управление:***, р-н “К.с.” улица
„Я.” № **, представлявано от Г. Б.- Изпълнителен директор, разноските направени
в исковото производство в размер на 675.00 лева.
ОСЪЖДА „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес управление:***, р-н “К.с.” улица
„Я.” № **, представлявано от Г. Б.- Изпълнителен директор, разноските,
направени по частно гражданско дело № 1088/2017г. по описа на КрлРС в размер на
75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на подпомагаща страна - „Б.Б.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя – Н.Г.Ж..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.