Определение по дело №1877/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3432
Дата: 18 септември 2022 г. (в сила от 18 септември 2022 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20223100501877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3432
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501877 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********, Варна чрез
пълномощника му адв.Д.Й. от ВАК, срещу решение №1935/16.06.2022г., постановено по ГД
№16339/2021г. на ВРС, 50 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ЯН. Д. ИВ., ЕГН
**********, гр.Варна, ****** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.„Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, иск с правно основание чл.439 ГПК, за приемане за установено в
отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 8 847.79
лева, от които главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 03.06.2009г.
в размер на 7 056.10 лева; договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011г. в
размер на 1 567.65 лева; наказателна лихва за периода от 03.08.2010г. до 19.12.2011г. в
размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20127180400619 по описа на ЧСИ К.К. - Д., образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ЧГД №184 по описа за 2012г. на Районен съд – Варна, поради изтекла давност.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил и коментирал в
мотивите си указанията в т.10 от ТР №2/2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Развиват се доводи във връзка с приложението на търкувателното решение и началото на
давностния срок както и прилагане на перемпцията по изпълнителното дело. Твърди се, че
съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати, макар да не го е сторил, изпълнението още
след 22.03..2016г. Не са извършвани изпълнителни действия от 21.03.2014г. /молба за опис
1
на недвижими имоти/ до 04.04.2018г. като в този период е изтекъл срокът на перемцията
съгласно чл.433, т.8 ГПК и изпълнението е подлежало на прекратяване. Извършените след
този момент изпълнителни действия са недействителни и не следва да бъдат вземани
предвид като прекъсващи давността. Тези действия губят своето материално и процесуално
значение. Твърди се, че давностния срок за погасяване на задължението по изп.дело
619/2012г. на ЧСЕ К.Д. е запознал да тече от 21.03.2014г., а извършените след 21.03.2016г.
изп.действия са обезсилени по право и не са годни да прекъснат давността, поради
бездействието на взискателя. Поради това се твърди, че давностният срок е изтекъл на
22.03.2019г. Отделно от изложеното, се твърди, че давностният срок е изтекъл и към датата
на депозиране на исковата молба.
Излага се, че коментираното в мотивите на съда, съобразено от него, решение по
т.дело №1747/2020г. на 4-то г.о. на ВКС, не съставлява задължителна практика на съда, след
изменението на чл.290, ал.3 ГПК /ДВ, бр.86, 2017г./ Прави се довод, че Постановление
№3/1980г. на ВС не е приложимо след приемането на Конституцията на РБ /юли 1991г./
Въззивникът твърди, че независимо от горното, дори при неприлагане на Постановлението
след приемане на ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след юли 2015г., то отново е изтекла
погасителна давност спрямо конкретното изпълнение. Прави се довод, че поисканото
изпълнение с молба от 04.04.2018г. не прекъсва давността и не поставя началото на нов
давностен срок, както е приел РС. Тези изпълнителни действия са предприети след
перемиране на изпълнението, тъй като последното валидно изп.действие е от 21.03.2014г.
Сочат се две алтернативни дати за погасяване на вземането – 22.03.2019г. или при действие
на ППВС до 2015г. – погасяване към 27.06.2020г. Поради изложеното, въззивникът
поддържа, че след производството, в което е издадено изпълнителното основание, е
настъпил нов факт съгласно чл.439 ГПК и искът е основателен. Взискателят не разполага с
право на принудително изпълнение. Моли се за отмяна на решението и вместо това
уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендират се сторените
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ЕОС МАТРИКС
ЕООД чрез пълномощника им по делото адвР.М., за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че постановеното от РС решение е правилно и законосъобразно. Молят за
потвърждаване на съдебния акт. Излага, че при неявяване в открито заседание на
представител на въззиваемата страна, се поддържа отговора по жалбата. Прави се
възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна възнаграждение, при
установяване на такова.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок
и срещу подлежащ на обжалване акт. На тези изисквания отговаря и постъпил отговор на
насрещната страна. Горното прави производството по жалбата допустимо.
Страните не правят обосновани твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първата инстанция и не искат събиране на нови доказателства.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********,
Варна, подадена чрез пълномощника му адв.Д.Й. от ВАК, срещу решение
№1935/16.06.2022г., постановено по ГД №16339/2021г. на ВРС, 50 състав, с което съдът е
отхвърлил предявен от ЯН. Д. ИВ., ЕГН **********, гр.Варна, ****** срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, иск с правно основание чл.439
ГПК, за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в общ размер от 8 847.79 лева, от които главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.06.2009г. в размер на 7 056.10 лева; договорна
лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011г. в размер на 1 567.65 лева; наказателна
лихва за периода от 03.08.2010г. до 19.12.2011г. в размер на 224.04 лева, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20127180400619 по описа на ЧСИ К.К. - Д.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №184 по описа за 2012г. на
Районен съд – Варна, поради изтекла давност.
НАСРОЧВА производството по ВГД №1877/2022г. на ВОС, ТО, в открито заседание
на 26.10.2022г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от
определението.
ДОПЪЛНИТЕЛНО съдът УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да разрешат спора
помежду си чрез споразумение или медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.** като информират своевременно съда, пред който е висящо
производството.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3