Решение по дело №8/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..../....

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в закрито заседание, в състав:

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ       

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е от ***, ЕИК ***, искова молба против против Д.В.К., р. на ***., с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че  Д.В.К. дължи сумата от 789,12 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.02.2017 г. – 12.05.2017 г. за обект, находящ се на адрес: ***,  и сумата от  23,38  лв., обща стойност на мораторната лихва, върху главницата от падежа на съотв. фактура до 17.08.2017г.. В исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на ***. Потребителят не е заплатил стойността на потребената ел. енергия за процесния период съгл. чл. 17, т.2 от ОУ ДПЕЕ в сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУ ДПЕЕ, вследствие на което е изпаднал в забава и дължи обещетение за забавата в размер на законната лихва  за всеки просрочен ден  - така чл. 38 от ОУ ДПЕЕ. С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове. Претендира сторените в производството разноски,законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК адвокат И. Д. от ВАК, назначена от съда за особен представител на ответника, е депозирала писмен отговор на исковата молба. Оспорва качеството на потребител на ответника, оспорва наличието на валидна обл. връзка между ищеца и ответника.

Доказателствата по делото са писмени, изслушани и приети по делото са експертни заключения на в.л. Е. А. по назначената от съда СГЕ и експертно заключение на в.л. Р. С. по назначената от съда ССЕ.

Съдът след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира така предявения иск зя главница за частично основателен, а за лихва за изцяло основателен по следните съображения :

Видно от представените писмени доказателства -   договор за пренос на ел. енергия през ел.разпределителната мрежа на ***при Общи условия, и заявление за продажба на ел. енергия от 02.04.2015г., ответникът е купувач на доставяна електроенергия за клиентски номер ***, с абонатен номер №***, с. ***. Установява се по делото от представена справка от СВ Девня, че захранвания обект е бил в  съсобственост на ответника  за  периода 09.03.2015г. -16.01.2018г. За периода от 13.02.2017-12.05.2017г. са издадени 4 фактури за консумирана електроенергия на обща стойност 770,12 лева.  и за сумата от 19 лева за възстановяване на ел.захранването на обекта. От заключението на вещото лице по съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че размера на задължението на ответника за периода 13.02.2017-12.05.2017г. възлиза на 789,12 лв., а мораторната лихва от датата на падежа до 17.08.2017г. възлиза на 23,58  лв. От заключението на вещото лице по съдебно графологичната експертиза се установява, че подписите, положени за „ заявител „ в заявление с номера №№3743183/02.04.2015г. и №3743220/08.04.2015г. и за „ клиента“ в договор за пренос на ел. енергия №373220/23.04.2015г., са изпълнени от Д.К..

Съдът приема, че отношенията между страните се регламентират от Общите условия относно договорите за продажба на електрическа енергия на ***издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, като същите влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия потребител на ел.енергия е физическо лице–собственик или ползвател на имот, присъединен към ел.разпределителната мрежа на ***АД, което ползва ел. енергия и е снабдявано и закупува същата от ***. Съгласно чл. 11 от Общите условия задължение на потребителя е да подаде заявление, въз основа на което се осъществява пренос на ел. енергия. Въз основа на това заявление за дружеството възниква задължение по доставка на ел.енергия, а за потребителя задължението за нейното плащане. За казусът по делото е представено такова заявление. Представено е и заявление от другия съсобственик М.К. съгласно което същата дава съгласие партидата за имота да се води на името на ответника. Съгласно приложената справка за потреблението са налице конкретни данни за консумирана ел.енергия от горния клиентски номер на името на ответника и за процесния период. Няма доказателства по делото този номер да е ползван от други лица за процесния период или да е прекратено електроснабдяването към този потребител, при условията на чл.22 от Общите условия. Съгласно чл.23 ал.2 от ОУ ако потребителят има намерение да прекрати отношенията си за продажба, но не е уведомил ищеца по надлежния ред в Общите условия, той продължава да изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по ал.1. Следователно същият не е преставал да бъде потребител по смисъла на Общите условия за процесния период и дължи заплащане на сумите по процесните фактури за ел.енергия.

Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът за главница е основателен и следва да се уважи до размер от 770,12 лева. По отношение на сумата, обективирана във фактура №**********/24.04.2017г. претендирана за възстановяване на ел.захранването на обекта, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства установяващи преустановяване на ел.енергията до обекта, респ. възстановяването й, поради което искът за главница в частта за посочената сума подлежи на отхвърляне.

С оглед уважаване на главния иск основателен се явява и иска за заплащане на обещетение за забава върху главниците по фактурите от падежа на всяка една фактура до датата 17.08.2017г.  общо в размер на 23,38 лв.

Ищецът претендира присъждане на разноски в исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като искът за главница е уважен в частичен размер, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 1001,03 лв., като размера на дължимото възнаграждение за назначения на ответника особен представител следва да се определи към датата на назначаването му в размер от 300 лв.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ

 

ОСЪЖДА Д.В.К., р. на ***., да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 770, 12 лева / седемстотин и седемдесет лева и 12 стотинки / , представляваща главница за консумирана ел.енергия  по фактури, издадени в периода 13.02.2017г. 12.05.2017г. за обект на потребления в ***с аб. №***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -07.01.2019г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за сумата от 19 лева / деветнадесет лева / по фактура №**********, представляваща такса за възстановяване на ел.захранването

 

ОСЪЖДА Д.В.К., р. на ***., да заплати на ***ЕИК ***, сумата от 23, 38 лева / двадесет и три лева и 38 стотинки/ мораторна лихва върху главницата  от 770,12 лева за консумирана ел.енергия  по фактури, издадени в периода 13.02.2017г. – 12.05.2017г.  за обект на потребления в ***с аб. №***, за периода от падежа на съответната фактура до 17.08.2017г.

 

ОСЪЖДА Д.В.К., р. на ***., да заплати на ***ЕИК ***, сумата от 1001,03 лева / хиляда и един лева и 03 стотинки/ разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................