Решение по дело №786/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ.

Ищецът „Би Е. Е. В. П.” О., гр. К. в несъстоятелност твърди в исковата молба, че по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност по т.д. № 269/2011 год. по описа на К.йския окръжен съд. С определение 555/03.07.2012 год. в списъка на кредиторите с приети вземания била включена „П. И. Б.” , гр. С., с вземане в размер на 356 000 лева, въз основа на запис на заповед от 12.02.2010г. Във връзка с постановеното определение ищецът твърди, че вземане на банката в такъв размер не съществува в правния мир и включването му в списъка с приетите вземания е неправомерно. Твърди, че е съдружник в „Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура” ДЗЗД, гр. П. и в това си качество издало гореописания запис на заповед, като обезпечение на кредит, предоставен на консорциума в размер на 300 000 лева, за заплащане на депозит за участие в конкурс, обявен от Община - П.. Твърди, че след приключване на посочения конкурс, Община - П. върнала сумата на депозита за участие на консорциума в конкурса, и сумата била преведена на банката за погасяване на част от главницата по кредита. По този начин към настоящия момент общият размер на кредита възлизал на 523 000 лева, в т.ч. главница и лихви. Ответникът „П. И. Б.” била приета като кредитор по т.д. 269/11 по описа на К.йски окръжен съд, но само за сумата до пълния размер на кредита, която включва оставащата част от главницата и лихвите, а именно 223 000 лв.Банката не била присъединена като кредитор на основание договора за кредит, а единствено и само на основание записа на заповед. Твърди се от ищеца, че записът на заповед е нищожен, тъй като определянето на падежа противоречало на изискванията на чл.486 от ТЗ.Падежът бил двойнствено определен, като от една страна липсвала посочена дата на предявяване, а датата, посочена като срок, не било ясно дали може да се счита като падеж за плащане. Поради изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не съществува вземане на „П. И. Б.” , гр. С. в размер на 356 000 лева, което да се основава на представения от банката запис на заповед от 12.02.2010г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „П. И. Б.” , гр. С. чрез свой представител в съдебно заседание оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството, че между "П. И. Б." и Дружество по ЗЗД "Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура - гр. П." е сключен договор за банков кредит 00КР-АА-2744/15.09.2006 г. (Договора), с който на длъжника бил предоставен банков кредит в размер на 303 200 лв. (триста и три хиляди и двеста лева) за участие в конкурс за продажба на общинска собственост - ж.к. „Отдих и култура" - гр. П.. Договорът за кредит бил изменен с Анекс № 1 от 15.11.2006 г., Анекс № 2 от 15.11.2007 г., Анекс № 3 от 13.02.2008г., Анекс № 4 от 13.02.2009 г., Анекс № 5 от 12.02.2010г., Анекс № 6 от 11.02.2011г., като срока на погасяване на кредита бил продължен до 14.02.2012 г. и размерът на предоставения кредит бил увеличен на сума в размер на 535 000 лв. Към 16.08.2012 г. общият размер на претендираното вземане на "П. И. Б." по договора за кредит, съгласно Извлечение от счетоводните книги на Банката, неразделна част от настоящия писмен отговор, възлизала на 273 931.89 лв. Договорът за кредит се обезпечавал с вземания по подписан запис на заповед, издаден на 12.02.2010 г. от „Би Е. Е. В. П.” О., ЕИК * и авалиран от „П. в.” О.. Вземането по запис на заповед, издаден „без протест" и „без разноски" на 12.02.2010г. от „Би Е. Е. В. П.” О., за сумата от 356 000лв. било ликвидно и изискуемо, тъй като крайният срок на предявяване на записа на заповед бил до 14.03.2011 г. Със записа на заповед, длъжникът „Би Е. Е. В. П.” О. се задължил при предявяването на същия в срок до 14.03.2011г. да плати на "П. И. Б." сумата от 356 000лв. Записът на заповед не бил джиросван и се държал от П. И. Б. . Същият бил редовен от външна страна и имал всички необходими по Търговския закон реквизити. Издаден бил с краен срок на предявяването му до определена дата, а не както се твърдял в отговора, в противоречие на императивните изисквания на чл. 486 от ТЗ. В случая "П. И. Б." , в качеството си на издател на записа на заповед и на основание на чл.487 от ТЗ, определил по-дълъг срок от предвидения едногодишен срок за предявяване на ценната книга. В тази връзка неправилен бил изводът на ищеца, че представеният документ не удостоверявал изискуемо вземане, тъй като падежът на ценната книга не бил настъпил. По изложените съображения ответникът моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът „Би Е. Е. В. П.” О. чрез представител по пълномощие поддържа предявения иск.

Ответникът „П. И. Б.” , гр. С. чрез своите представители по пълномощие в съдебно заседание, оспорва иска като неоснователен и недоказан по изложените в отговора на исковата молба съображения. Излага доводи за недопустимост на предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 60/29.02.2012г., постановено по гр.д. № 269/2011г. по описа на К.йския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на “Би Е. Е. В. П.” О. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р. 46, с ЕИК *, с начална дата 01.06.2011 год. и е открито производство по несъстоятелност по молßа на длъжника по чл. 625 ТЗ. Със списък на предявените приети вземания по чл. 686, ал.1, т.1 ТЗ, съставен от синдика и обявен в търговския регистър на 19.04.2012г., по предявено от „П. И. Б.” , гр. С. вземане в размер на 356 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2010г. с издател ищеца- длъжник, е прието вземане в размер на 56 000 лв., а в списъка на неприетите предявени вземания е вписано неприето вземане по същия запис на заповед в размер на 300 000 лв. Във връзка с постъпило възражение против неприетото вземане от „П. И. Б.” , гр. С., в производство по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ, съдът по несъстоятелността е постановил определение № 555/03.07.2012г., обявено в ТР на 04.07.2012г., с което допълнил списъка на приетите вземания с вземанията на „П. И. Б.” , гр. С. в размер на 300 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2010г. и е одобрил списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите.

Видно от входящите номер и дата на подаване на исковата молба, същата е постъпила в деловодството на съда на 12.07.2012г., с пощенско клеймо на подаването й – 11.07.2012г. Предвид тези данни, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ е процесуално допустим по отношение на сумата в размер на 300 000 лв., а по отношение на сумата от 56 000 лв. е недопустим. Това е така по следните съображения: макар подаден в преклузивния срок по чл. 694, ал.1 ТЗ и от лице, имащо качеството длъжник в производство по несъстоятелност, липсва изискуемата се в случая още една кумулативна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно длъжникът да е направил възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ срещу приетото от синдика вземане в размер на 56 000 лв. Предвид липсата на такова възражение от страна на длъжника в производството по несъстоятелност, предявеният иск за тази сума е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане като такъв и производството по делото – да се прекрати в тази му част. В останалата част – за сумата от 300 000 лв. искът е допустим и следва да се разгледа по същество. Вземането не е било прието от синдика, а е включено в списъка на приетите предявени вземания от съда по несъстоятелността след възражение на банката, поради което за длъжника към момента на изготвяне на списъка на неприетите вземания не е имало правен интерес да възрази, поради което в този случай възражението по чл. 690 ТЗ не е процесуална предпоставка за предявяване на иска в частта му за 300 000 лв.

В тази връзка, установява се по делото, че между ответника "П. И. Б." и Дружество по ЗЗД "Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура - гр. П.” бил сключен договор за банков кредит 00КР-АА-2744/15.09.2006 г., с който на Консорциума бил предоставен банков кредит в размер на 303 200 лв. за участие в конкурс за продажба на общинска собственост - ж.к. „Отдих и култура" - гр. П.. Договорът за кредит бил изменен с Анекс № 1 от 15.11.2006 г., Анекс № 2 от 15.11.2007 г., Анекс № 3 от 13.02.2008г., Анекс № 4 от 13.02.2009 г., Анекс № 5 от 12.02.2010г. и с Анекс № 6 от 11.02.2011г. относно сумата и срока за погасяване на кредита. С Анекс № 4/13.02.2009г. размерът на кредита бил увеличен на 356 000.00 лв. с краен срок за погасяване 14.02.2010г. С анекси № 5/12.02.2010 г. и № 6/11.02.2011г. били удължавани сроковете за погасяване, с последен краен срок 14.02.2012г. С Анекси № 4/13.02.2009г. и 5/12.02.2010г. била включена клауза, съгласно която за обезпечаване вземанията на банката, ищецът в настоящото производство издава запис на заповед в размер на 356 000 лв., платим на предявяване, авалиран от „Българска корпорация семена” и от „П. в.” О.. Такъв запис на заповед ищецът „Би Е. Е. В. П.” О. издал на 12.02.2010 г., по силата на който се задължил безусловно, при предявяването му в срок до 14.03.2011г. да плати на банката- ответник сумата в размер на 356 000 лв. Документът бил авалиран от „П. в.” О.. Видно от извлечение от отчет по сметка, водена на "Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура - гр. П.”, на 17.02.2012г. Община П. внесла по кредита сумата в размер на 300 000 лв, с основание за внасяне – депозит за участие в конкурс за продажба право на собственост на УПИ. Към 16.08.2012 г. общият размер на претендираното вземане на "П. И. Б." по договора за кредит, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката възлизал на 273 931.89 лв.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ, в разглежданата му част за сумата от 300 000 лв., за недоказан. Предмет на предявения иск е оспорване на вземането на кредитора /поемателя/ по записа на заповед от 12.02.2010 г., като длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането. В производството кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането, които в случая се свеждат до твърдението, че сумата по записа на заповед е недължима, тъй като документът бил издаден като гаранция за отпуснат на "Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура - гр. П.” банков кредит в размер на 300 000 лв. за заплащане на депозит за участие в конкурс, обявен от Община – П., като след приключване на конкурса, тази сума била върната от Общината и преведена на банката за погасяване на част от главницата по кредита. Предвид тези твърдения, се установява се делото, че записът на заповед е издаден от ищеца „Би Е. Е. В. П.” О. не при подписване на договора за банков кредит на 15.09.2006г., т.е. не е издаден в обезпечение на първоначално отпуснатата сума от 303 200.00 лв., а е издаден съгласно условията на Анекси № 4 и 5, с който кредитът е увеличен на 356 000 лв., съответно срокът за погасяване е удължен до 14.02.2011г., като записът на заповед е издаден в обезпечение именно на тази сума. Т.е. не се установява от доказателствата по делото твърдението на ищеца, че документът бил издаден като гаранция за отпуснат на Консорциума банков кредит в размер на 300 000 лв. за внасяне на депозит за участие в конкурс. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че записът на заповед обезпечава банковия кредит, но в увеличения му размер от 356 000 лв., съгласно анекси № 4, 5 и 6, който към 16.08.2012г. възлиза на 273 931.89 лв., а към 26.11.2012г. – на 295 864.49 лв. Т.е., дори след като се приеме обстоятелството, че сумата от 300 000 лв. е внесена от Консорциума като депозит по сметка на Община П., а впоследствие - върната от общината и внесена по кредита на 17.02.2012г., то е видно, че същият не се погасява и е лихвоносен, обстоятелство, което не се оспорва от ищеца. Т.е. в проведеното производство ищецът не доказа връзката между издадения запис на заповед за 356 000 лв. и внесения депозит от 300 000 лв. от "Консорциум за изграждане на зона за отдих и култура - гр. П.” за участие в конкурс на Община – П.; както и съглашение между страните по банковия кредит този запис на заповед да гарантира само сумата на депозита от 300 000 лв., като при евентуалното й връщане /внасяне по кредита, да отпадне задължението по записа на заповед. Напротив, както бе посочено по-горе, договорът за банков кредит не е погасен от кредитополучателя, като няма пречка изпълнение по същия да се търси и от поръчителя, какъвто се явява ищецът, /който не доказа твърдението си, че е съдружник в дружеството по ЗЗД/ като в случая банката-кредитор е предявила вземането си именно срещу последния в откритото производство по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ.

Доводът, изложен в исковата молба за нищожност на процесния запис на заповед, поради противоречие с чл. 486, ал.2 ТЗ, съдът намира за неоснователен. Начинът на посочване на падежа в документа – „при предявяване до 14.03.2011г. не съдържа двойнственост, както се твърди от ищеца, като същият е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 487 ал. 1 ТЗ.

Ето защо и с оглед на изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да остави без разглеждане предявеният отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ в частта му за сумата в размер на 56 000 лв. като недопустим и да прекрати производството по делото в тази му част. Искът в останалата му част за признаване на установено по отношение на ищеца, че не съществува вземане на ответника в размер на 300 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2010г. следва да се отхвърли като недоказан.

При този изход на делото, на основание чл. 694, ал.2 ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд - К. в размер на 14 240 лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 368 лв.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „БИ Е. Е. В. П." О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № 46, ┼ИК * иск с правно основание чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземане на „П. И. Б.” , гр. С., бул. „Д. Ц. № 37, ЕИК * в размер на 56 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2010г. за сумата от 356 000лв., издаден от „БИ Е. Е. В. П." О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № 46, ЕИК * и авалиран от „П. в.” О., като недопустим и прекратява производството в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БИ Е. Е. В. П." О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № 46, ЕИК * иск с правно основание чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземане на „П. И. Б.” , гр. С., бул. „Д. Ц. № 37, ЕИК * в размер на 300 000 лв. по запис на заповед от 12.02.2010г. за сумата от 356 000 лв., издаден от „БИ Е. Е. В. П." О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № 46, ЕИК * и авалиран от „П. в.” О., като недоказан.

ОСЪЖДА „БИ Е. Е. В. П." О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № 46, ЕИК * да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса в размер на 14 240 лв., а на „П. И. Б.” , гр. С., бул. „Д. Ц. № 37, ЕИК * - юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 368 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: