№ 257
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500525 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260239/22.03.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело №
6338/2020г. по описа на същия съд е осъдел на основание чл. 79, т. 2 вр. чл.
284 ЗЗД М. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на А.А.К., ЕГН *******, сумата
от 2625,34лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение
по договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Осъдил М. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на А.А.К., ЕГН *******,
сумата от 799,02лв., представляваща направени деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М.Т.
– ответник в производството. В нея се правят оплаквания, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Развиват се
доводи в тази насока, като се твърди, че освен разходите за консумативи на
жилището от теглените суми е заплащала и наем за гараж, нает от
1
въззиваемия – ищец. Също така твърди, че и самият ищец е теглил лично
пари от сметката си, които също лично е разходвал. Заявява, че ищецът следва
да докаже, че не му е предавала теглените от нея пари и че не е правила
плащания по битовите му сметки. Моли се решението да бъде отменено.
В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява
становище по същество.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от А.А.К.. В него се
оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно.
Навеждат се доводи, че фактите, които жалбоподателката иска да се доказват
от него са отрицателни и следователно не подлежат на доказване. Завява, че и
житейски нелогично е твърдението й, че е теглила суми от сметката, които
после му е предавала в брой, при положение, че тя е имала задължението да
заплаща консумативи и други разходи. Моли решението да бъде потвърдено,
като се претендира присъждането на разноски – адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
обжалваните му части – относно предоставяне на родителските права върху
децата на техния баща и местоживеене в дома му, определения й режим на
2
лични контакти с децата и размера на издръжката. В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства Рс-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
През периода 2017-01.07.2019г. въззиваемият бил в чужбина. На
17.09.2015г. той предоставил пълномощно на въззивницата, по силата на
което я оправомощил да получава личната му пенсия, да го представлява пред
банките в РБ, да тегли и внася неограничено суми по неговите сметки, да го
представлява пред ВиК, ЧЕЗ, МДТ, като от негово име извършва справки и
заплаща суми. Пълномощното е нотариално заверено. При завръшането си в
РБ през 2019г. въззиваемият установил, че срещу него са образувани
изпълнителни дела при ЧСИ за задължения към „Топлофикация Плевен“ ЕАД
гр.Плевен. От приложените справки е видно, че за периода въззивницата е
извършила тегления от банковите сметки на въззиваемия. Също така е
установено и частично плащане на задължения на последния към ЧЕЗ и други
доставчици на комунални услуги.
Въз основа на тези факти изцяло правилни и обосновани са изводите на
съда, че в случая се касае за договор за поръчка, в който смисъл са и
задължителните указания дадени с решение №547/13.11.2020г. по гр.д.
№547/2020г. на Плевенски окръжен съд.
Съгласно този договор довереникът – въззивницата следва лично да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия –
чл.280 от ЗЗД. Освен това тя е длъжна да изпълни поръчката като добър
стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея – чл.281 от
ЗЗД и съгласно чл.284 ал.2 от ЗЗД е длъжна да даде на доверителя сметка и да
му предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката.
3
При така регламентираната законова уредба правилно съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като изрично е указал
на въззивницата, че следва да докаже извършени плащания от нейна страна с
теглените суми от сметката на въззиваемия. От заключението на назначената
по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от двете
сметки на ищеца в ОББ АД и Пощенска банка за периода 2018-2019г. са
изтеглени общо 3130.44лв. Представени са разписки и касови бележки за
извършени частични плащания на консумативи – ел. енергия, вода,
телекомуникационни услуги. Тъй като са представени от въззивницата, съдът
счита, че същата ги е заплатила. Голяма част от тях обаче не касаят периода
на иска те са за 2017г., искът е за периода 02.2018-01.07.2019г. Действително
пълномощието е още от 2015г., но относимо към процесния период е само
едно плащане към „Теленор“. В тази насока съдът изрично е указал на
въззивницата, че следва да докаже, че теглените суми са разходвани именно в
изпълнение на поетите от нея задължения. Такива доказателства не са
представени. От друга страна сам въззиваемият е признал, че въззивницата е
върнала частично част от теглената сума, поради което и искът е предявен за
2625.34лв. Същевременно от заключението на експрертизата се установява,
че Т. не е извършвала плащания по изпълнителните дела – образувани за
задължения към ТЕЦ-Плевен. Това се потвърждава и от нейните обяснения.
Предвид всички данни, съдът счита, че е налице договор за поръчка
между страните, като довереникът – въззивницата не е изпълнила
задълженията си по него – да погасява задължения на доверителя – въззиваем
към доставчици на комунални услуги и кредитни задължения, въпреки, че е
теглила суми от негови банкови сметки. Същата не е изпълнила и
задължението си да даде отчет/сметка/ по отношение на тези суми.
В същност несъмнено установено е тегленето на суми от нейна страна,
но липсват доказателства, че е извършила плащания, според уговорката им.
Твърдението, че е правила такива плащания не се подкрепя от доказателства –
нито писмени, нито гласни. Съдът не може да приеме, че тя е изпълнила това
си задължение, но не притежава касовите бележки или другите платежни
документи, защото е видно, че представя такива за по-ранни периоди, а не
представя нито един за по-късния исков.
4
Поради това и съдът счита предявения иск за основателен и доказан по
размер, поради което следва да бъде уважен.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение Решение №
260239/22.03.2021г. постановено от Плевенски районен съд по гр. дело №
6338/2020г., в обжалваната му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5