№ 18
гр. Тополовград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20222320100207 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Й.Б.” ЕАД – гр.София,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”*********”,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв.В. Н. от САК ПРОТИВ
И. А. Л. от гр.Т., обл.Х., ул.”**************.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е сключило с
ответника множество допълнителни споразумения към договор за мобилни
услуги с различни предпочетени номера, по силата на които са уговорени
различни абонаментни планове и са сключени договори за лизинги за
предоставяне за временно и възмездно ползване на различни устройства. По
тези допълнителни споразумения се твърди, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си като за всеки един предпочетен номер в исковата молба е
посочен общия размер на неизпълнените задължения включително и
начислена неустойка за някой от тях. Също така в исковата молба се твърди,
че са издадени 4 броя фактури със съответни отчетни периоди, включващи
съответно абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и
неустойки, които са на обща стойност 3066,55 лева, която сума се твърди, че
не е изплатена и се дължи от ответницата по делото.
1
Твърди се, че е образувано на 17.06.2022 г. заповедно производство по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС –
Тополовград, като е образувано ч.гр.д. № 126/2022 г. по описа на ТгРС. По
това дело е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл.47
ал.5 от ГПК. Поради това възниква правен интерес и се предявява
установителен иск с оглед разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
С оглед на изложеното се претендира да бъде установено с решение на
съда спрямо ответницата И. А. Л., че към нея съществува изискуемо вземане
на ищеца за сумата в общ размер на: 3066,55 лв./три хиляди шестдесет и шест
лева и 55 стотинки/ - представляваща неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг за устройство марка HUAWEI P10 Lite Black с предпочетен номер
+***********, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство марка ACCESSORIES
SAMSUNG Galaxy Active 2 44mm AL Black с предпочетен номер
+***********, неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг с
предпочетен номер +************, неплатени абонаментни такси и
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************, неплатени месечни абонаменти, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* и
неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, неплате4ни
абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***************, неплатени абонаментни такси и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*************, неплатени месечни абонаменти, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************,
неплатени абонаментни такси и неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, като
се претендира и законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски по заповедното и
настоящото производство.
2
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но
в писмени становища взема отношение по хода на производството и по
съществото на спора, като претендира уважаване на исковата претенция
изцяло със всички законови последици.
Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен особен представител – адвокат от
АК-Ямбол, който в писмен отговор по чл.131 ГПК оспорва основателността
на исковата претенция относно автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост като твърди освен това, че е налице неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че Общите условия не са подписани от
ответницата и възниква съмнение за силата и действието на договорите,
предвид това, че в различните договори и документи към тях ответницата е
изписана с различни фамилни имена, като печатно е изписано едно фамилно
име, а саморъчно е изписано друго. Конкретно в писмения отговор се
посочват различията от което се прави извод, че не са налице правно-валидни
договори които да имат някакви последици. Също така в писмения отговор се
прави възражение за изтекла тригодишна давност, като се твърди, че от
сключването на договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг са
изтекли повече от три години, т.е. изискуемата от закона давност. Поради
това се претендира да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание особения представител поддържа възраженията
направени в писмения отговор и по съществото на спора и претендира
отхвърляне на исковата претенция изцяло, като бъдат присъдени и
направените разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги от
10.08.2016 г., както и договор за лизинг от същата дата. Договора за мобилни
услуги е сключен за срок от 24 месеца. В него е изписано фамилното име
печатно като Л., а собственоръчно са изписани трите имена на ответницата и
съответно подпис, като в този договор ответницата е изписала фамилно име
Кралева. Съществува и подпис на оператора, който удостоверява, че
потребителя лично е положил подписа си пред него. Договора за лизинг също
3
е подписан с фамилно име Кралева собственоръчно изписано. Разминаване
във фамилните имена съществува и във заявка за смяна на номер от
21.07.2016 г., където фамилното име е изписано печатно Л., а лицето е
изписало саморъчно фамилията Кралева. Също в договор за лизинг от
09.11.2017 г. е обратното изписване, фамилното име печатно е Кралева, а
саморъчно е изписана фамилия Л..
Ответницата е подписала и декларация – съгласие с която декларира, че
е получила подписан от представител на оператора екземпляр от Общите
условия, съгласна е с тях и се задължава да ги спазва.
В последствие, са сключени между страните и множество допълнителни
споразумения към договора за мобилни услуги с различни предпочетени
номера, по силата на които са уговорени различни абонаментни планове и са
сключени договори за лизинги, за предоставяне за временно и възмездно
ползване на различни устройства. Така за предпочетени номера:
+***********; +************; +*************; +***************;
+*************; +************** и +**************, съответно на
20.10.2018 г., 18.07.2019 г. и 26.09.2019 г. за първия номер; на 13.11.2018 г. и
09.01.2020 г. за втория; на 02.05.2019 г. за третия; на 18.07.2019 г. за
четвъртия; на 26.09.2019 г. за петия; на 06.12.2019 г. за шестия и на 13.02.2020
г. за седмия предпочетен номер са сключени допълнителни споразумения с
уговорени месечни абонаменти, както и договори за лизинг с уговорени
лизингови вноски за ползване на различни устройства от ответницата.
Към исковата молба са приложени четири броя фактури с приложена
разпечатка за потребление, съответно от 18.05.2020 г. за отчетен период
18.04.-17.05.; от 18.06.2020 г. за отчетен период 18.05.-17.06.; 18.07.2020 г. за
отчетен период 18.06.-17.07. и 18.09.2020 г. за отчетен период 18.08.-
17.09.2020г., като сумите по тях са съответно 870,20 лева със срок за плащане
– 02.06.2020 г.; 878,23 лева със срок за плащане – 03.07.2020 г.; 1306,21 лева
със срок за плащане – 02.08.2020 г., като крайната фактура в която са
включени и задълженията от предходните периоди с дата 18.09.2020 г. е за
сумата 3066,55 лева със срок за плащане - 03.10.2020 г.
Тъй като ответницата не е погасила дължимите суми на 20.06.2022 г. е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, по което е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 126/2022 г. на
4
ТгРС и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 3066,55 лева. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С определение на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен
срок. В този срок е подаден настоящия иск.
По искане на особения представител е извършена служебна справка в
ГРАО при Община Т. относно настъпили промени във фамилното име на
ответницата и от нея е видно, че в периода от 24.07.2012 г. до 22.08.2022 г.,
ответницата е сменяла фамилните си имена поради развод и сключване на
бракове, съответно била е с фамилни имена Л., Стоянова, след това отново е
възстановила фамилно име Л. при развод, след което е била с фамилно име
Кралева поради сключване на брак и отново е възстановила фамилно име Л.
при развод 2017 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК – „иск за съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д. № 126/2022 г. се установява, че с
разпореждане № 77/20.06.2022 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата 3066,55 лева, като е издадена такава със същият номер
и дата.
Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК с оглед на
което съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата
искова молба е подадена в законния едномесечен срок, за сумата по
заповедното производство, поради което съдът намира, че същата е
допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното
редовно разглеждане и установения срок.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
5
установява, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало
валидно сключено договорно правоотношение по договор за мобилни услуги,
договор за лизинг и допълнителни споразумения към тях, които са породили
съответна валидна правно-облигационна връзка.
По силата на това валидно сключено договорно правоотношение
ответницата дължи претендираните суми, посочени в исковата молба.
За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо
вземането на дружеството по сключения договор за мобилни услуги е
необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни
предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение
между страните; доказан размер на претендираното вземане; настъпване на
изискуемостта и спазена законова процедура за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая
съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са
доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по
делото писмени доказателства.
Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане
по сключените договори.
Съществуването на валидни облигационни правоотношения между
ищцовото дружество и ответницата се установява от представените и приети
като писмени доказателства договори и допълнителни споразумения към тях.
В тези договори и споразумения ответницата е положила подписа си и е
изписала собственоръчно имената си, с което е дала съгласието си те да
влязат в сила при уговорените условия. Всички договори и споразумения са
подписани от ответната страна, а факта, че в някои договори фамилията е
различна се дължи на сключени и прекратени граждански бракове, което
обстоятелство безспорно се доказа от извършената служебна справка от
Община Т., приложена по делото. Освен това, установи се, че във всички
договори е посочено ЕГН на ответната страна, който е един и същ във всички
тях, което индивидуализира по най-безспорен начин самоличността на
страната. Също така, ответната страна по никакъв начин не е оспорила
истинността на тези документи съгласно чл.193 от ГПК и такава процедура не
е открита, дори не се твърди че подписа не принадлежи на лицето което го е
подписало, нито пък ответната страна представя доказателства в този смисъл.
6
За това съдът приема, че са налице валидно сключени договори между
страните. В тези договори изрично са посочени техните съществени
параметри – избраните абонаментни планове, размерите на стандартните
месечни абонаменти, сроковете за които са сключени и неустоечните клаузи,
както и към тях са приложени ценови листи в които са посочени цените на
мобилните услуги извън стандартните месечни пакети. Безспорно е
установено по делото, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
като е осигурило достъп на ответната страна до мобилната мрежа и
предлаганите услуги. Насрещните задължения за ответната страна по
договорите са били да заплаща месечните си абонаментни такси, както и
мобилните услуги извън пакета когато такива са използвани, като вземанията
за месечни абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за
допълнително потребени мобилни услуги. Размерите на тези такси са
посочени в договорите и ответницата е била запозната с тях, като е уговорено,
че те се дължат ежемесечно, деня за изпълнение на задължението е точно
определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходима изрична покана.По делото не се твърди от ответната страна ,че
тези такси са заплатени,нито пък са представени доказателства в тази
насока.Следователно вземането за месечните абонаментни такси е доказано
по основание, размер и изискуемост.
По отношение на получаването и потребяването на претендираните
мобилни услуги извън стандартните месечни пакети, ответната страна не
оспорва вземането нито по основание, нито по размер.
Относно вземанията по договорите за лизинг, те също са доказани по
основание, размер и изискуемост, като в процесните договори са посочени
съществените им параметри – общи лизингови цени на предоставените
устройства, брой и размер на лизинговите вноски и сроковете на договорите.
С подписването им, ответницата е декларирала и потвърждава, че са й
предадени устройствата в годен за употреба вид и тя е поела задължението за
заплащане на месечните лизингови вноски. Сключените договори са с
определен срок и с изтичането му, те са били прекратени, съответно на
20.09.2020 г., 26.08.2021 г., 13.10.2020 г. и 02.04.2021 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.06.2022 г., падежа на тези
лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на общо
основание. По делото няма данни, а и не се твърди, че ответницата е
7
заплатила тези вноски, нито пък има данни да е върнала на мобилния
оператор предоставените й устройства.
По договорите са уговорени и се претендират в настоящото
производство и неустойки, начислени поради неизпълнението на ответницата
да заплати изискуемите абонаментни такси по договорите. В договорите е
уговорено, че неустойката се дължи при тяхното прекратяване по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя по тях.
Неплащането на месечните абонаментни такси безспорно е именно такова
нарушение на задълженията на потребителя.
Съдът счита, че в случая процесните неустойки не надвишават
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и в този смисъл не
може да се приеме възражението на особения представител, че е налице
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП и тя е нищожна.
Освен това, в договорите изрично е уговорено, че неустойките не могат
да надвишават трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а
съгласно трайната съдебна практика, когато в неустоечната клауза изрично е
уговорено това, тя не е неравноправна по смисъла на горепосочения текст и
не е нищожна.
Също така, не може да се приеме, че е налице неравноправна клауза по
смисъла на този текст, която е довела до значително неравноправие между
страните, предвид на това, че условията в договорите са предварително
определени и не са уговорени индивидуално. В случая безспорно се установи,
че във всички договори са посочени техните съществени параметри с които
ответницата полагайки подписа си е запозната и се е съгласила. Освен това,
въпреки, че Общите условия които са приложени към исковата молба не са
подписани от ответницата, към делото са представени нарочни декларации
подписани от нея с които тя е декларирала, че е получила екземпляр от
Общите условия и се е съгласила с тях.
Не е основателно и правно релевантно в случая и възражението в
писмения отговор на особения представител, относно това, че е налице
предсрочна изискуемост , която не настъпва автоматично. В конкретния
случай ищцовото дружество не претендира процесните вземания на
основание предсрочна изискуемост, а поради настъпила обща изискуемост
след като договорите са вече с изтекъл срок и прекратени, падежа на вноските
8
по тях е настъпил, но не преди изтичане на уговорения в тях срок.
Неоснователно и недоказано е и възражението за изтекла погасителна
давност, направено с писмения отговор. Давността започва да тече от датата
от която задължението е станало изискуемо, а не от датата на сключване на
договора. В случая първата издадена във времето фактура в която са
начислени вземания е от 18.05.2020 г. със срок на плащане 02.06.2020 г.
Вземането е станало изискуемо от 03.06.2020 г., като на 20.06.2022 г. е
подадено заявлението по чл.410 от ГПК с което давността е прекъсната.
Следователно тригодишната давност не е изтекла. Следващите във времето
фактури са с още по-късни дати и с още по-късен срок за плащане и за тях
също с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че давността не е
изтекла.
С оглед гореизложените аргументи съдът намира, че исковата претенция
е доказана по основание, размер и изискуемост и следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски от заповедното производство в общ размер на 466,13лева от които
61,33 лева – платена държавна такса и 404,80 лева – адвокатско
възнаграждение. От исковото производство следва да се присъдят сумите
61,33 лева – платена държавна такса и 444,65 лева – възнаграждение за особен
представител, или общо 505,98 лева. В това производство е приложен списък
по чл.80 от ГПК в който е посочена сумата 606,65 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Към делото обаче липсва приложен
договор за правна защита и съдействие в който страните да са договорили
възнаграждение въобще, а камо ли в посочения в списъка размер. Към делото
са приложени пълномощни за процесуално представителство, включително и
пълномощно с което А.И. преупълномощава адв.В. Н. да представлява
дружеството, т.е. налице е процесуална дееспособност, но в това
пълномощно, нито в отделен договор за правна защита и съдействие е
уговорено някакво възнаграждение което ищцовото дружество да е заплатило
на преупълномощения адвокат. Поради което претендираната сума от 606,65
лева не следва да се присъжда като разноски, тъй като няма доказателства за
нейното плащане.
Водим от гореизложеното съдът
9
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „Й.Б.” ЕАД – гр.София, ЕИК
********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”*********”,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв.В. Н. от САК ПРОТИВ
И. А. Л. от гр.Т., обл.Х., ул.”**************, КАТО ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане от страна на „Й.Б.”
ЕАД – гр.София към И. А. Л. от гр.Т. за сумата в размер на: 3066,55 лв./три
хиляди шестдесет и шест лева и 55 стотинки/ - представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство марка HUAWEI P10
Lite Black с предпочетен номер +***********, неплатени абонаментни такси
и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***********, неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за
устройство марка ACCESSORIES SAMSUNG Galaxy Active 2 44mm AL Black
с предпочетен номер +***********, неплатени лизингови вноски по Договора
за лизинг с предпочетен номер +************, неплатени абонаментни такси
и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************, неплатени месечни абонаменти, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* и
неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, неплатени
абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***************, неплатени абонаментни такси и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*************, неплатени месечни абонаменти, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**************,
неплатени абонаментни такси и неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК – 20.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищцовото дружество сумите:
10
466,13 лв./четиристотин шестдесет и шест лева и 13 ст./ – разноски от
заповедното производство по ч.гр.д.№ 126/2022 г. по описа на ТгРС и 505,98
лв./петстотин и пет лева и 98 ст./ - разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
11