Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10269 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 2015295/ 10.06.2019 г. /приложена по гр. д. №
33102/ 2019 г. по описа на СРС, ГО, 27 – и състав/, с която С.З.В. ***, с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, е предявил против З.Н.В. ***, с ЕГН **********,
иск за установяване правото му на собственост върху следните недвижими имоти:
апартамент, находящ се в гр. София, в сградата на ул.
„*********, представляваща апартамент № Ж, състоящ се от стая, дневна, кухня,
трапезария, баня – тоалетна, антре и лоджия, със
застроена площ от 74. 10 кв. м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.901.112.1.19 по кад. карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-739/ 21.11.2017 г., заедно с прилежащото му избено помещение № 1 в
сутерен, с площ от 4. 10 кв. м., ведно с 1. 653 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което сградата е построена; гараж, находящ се в гр.
София, в сутерена на сградата на ул. „*********, на кота
-2.80 м., представляващ гараж № 11, със застроена площ от 17. 76 кв. м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.901.112.1.69 по кад. карта и кад. регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-739/ 21.11.2017. и за осъждане на ответника
да предаде владението върху тях. При условията на обективно кумулативно
съединяване е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 48 000
лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на имота за
периода 05.04.2013 г. – 05.04.2018 г., включваща в себе си сумата от 39 000 лв.
/за 60 месеца по 650 лв./ за лишаването от ползването на апартамента и 9 000
лв. /за 60 месеца по 150 лв./ за лишаването от ползването на гаража, с които
суми ответникът неоснователно се е обогатил. С молба от 10.09.2020 г. върху претендираните суми се иска присъждане на законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ищецът се легитимира като собственик на гореописания
имот по силата на договор за замяна на недвижими имоти, сключен под формата на
н. а. № 194 т. LХІІ, дело № 12127/ 1997 г. на СРС. Ответникът ползвал имота без
правно основание и отказвал да предаде на ищеца владението върху имота.
Ползвайки го без правно основание е лишил ищеца като собственик от ползването
му, обогатил се за сметка на обедняването на С.З.В., поради което настоява
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаването му от
ползване за периода от 05.04.2013 г. до 05.04.2018 г. в общ размер на 48 000
лв., от които 39 000 лв., изчислени като 650 лв. месечно за 60 месеца
обезщетение за лишаване от ползването на апартамента и 9 000 лв., изчислени
като 150 лв. месечна за 60 месеца за лишаване от ползването на гаража.
В хода на устните състезания
процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа облигационните си
претенции, както следва: за обезщетение за лишаване от ползване на жилището в
размер на 25 903 лв. вместо първоначално посочения размер от 39 000
лв., както и обезщетение за използване на гаража в размер на 6 023лв. вместо
първоначалния размер от 9 000лв. Настоява за уважаване на исковете в тези
размери, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З.Н.В. е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на основателността на заявените претенции. Процесният
недвижим имот бил собственост на С.Г.– съпруга на ответника, починала на
19.10.2012 г. по наследство от нейната баба и бил дарен от нея на сина им С.З.В..
В имота живеело цялото семейство и баба Р.прехвърлила имота в полза на
ответника и съпругата му срещу издръжка и гледане през 1978 г. След смъртта на С.Г.между
ищеца и ответника била налице съсобственост върху 1/ 2 ид.
част от имота, а останалата 1/ 2 ид. част З.Н.В.
придобил на лично основание. Апартаментът бил завършен през 1999 г., като през
2000 г. между страните бил сключен договор за заем за послужване, като самият
ищец не се противопоставял ответника да ползва жилището по ул. ********Ответникът
плащал всички консумативи за имота, като оспорва приложените от ищеца писмени
доказателства – приходни квитанции за платени консумативи, тъй като били
дубликати, а оригиналите били у ответника. Неоснователни били твърденията му,
че е обеднял за сметка на обогатяване на ответника, тъй като те не отговаряли
на действителните отношения между страните. Искът за връщане на вещта не черпел
правното си основание от нормата на чл. 108 ал. 1 от ЗС, а за евентуално
неизпълнение на прекратената между страните облигационна връзка, настъпило с
връчване на исковата молба на ответника на 18.12.2019 г.
В първото по делото заседание
процесуалният представител на ответника е изразил становище, че не оспорват
правото на собственост на ищеца, но релевират, че
ответникът е осъществявал съвладение съвместно с
лицето Р.Б.П. върху недвижимия имот по силата на облигационното правоотношение
между страните. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните
от страните твърдения и възражения, както и ангажираните от тях доказателства,
Градският съд приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът са син и
баща.
По силата на договор за замяна
на недвижими имоти, обективирани в н. а. № 194, т. LXІІ,
дело № 12117/ 26.05.21997 г., поправен с н. а. за поправка № 52, т. XVІІІ,
дело № 4328/ 08.05.1998 г. на нотариус при СРС, С.З.В. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, изграден в груб строеж, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********ап.
Ж, състоящ се от стая, дневна, кухня с трапезария, баня – тоалетна, антре и лоджия, със застроена площ от 74,10 кв. м., ведно с избено полещение № 1, в сутерена на сградата, с площ от 4,10 кв.
м., ведно с1 ,653 % ид. части от общите части на
страната и от правото на строеж върху мястото; както и гараж, находящ се в сутерена на същата сграда, представляващ гараж
№ 11, със застроена площ от 17,76 кв. м., ведно с 0,925 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Страните по делото не спорят,
че фактическата власт върху недвижимия имот се осъществява от ответника З.Н.В.
през периода 1999 г. – 2019 г.
На 09.07.2019 г. ищецът връчил
нотариална покана на ответника и на лицето Р.П. за освобождаване на недвижимия
имот в едноседмичен срок от връчването и. На 21.08.2019 г. им била връчена
втора нотариална покана от ищеца с идентично съдържание.
Ищецът е приложил
доказателства за платени местни данъци и такси върху недвижимия имот за периода
2011 – 2019 г., във вид на дубликат, като за 2017 г. и 2018 г. приходните
квитанции с подписи на ответника в графа „платил“ са представени от него.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Ангажираните от ищеца
свидетели С.Д.В. и В.Н.Д. депозират показания във връзка със събитие,
произтекло на 07.06.2020 г., когато присъствието на двамата било осигурено, за
да свидетелстват, че синът и настоящ ищец няма ключ за входната врата на блока,
както и за вратата на жилището. З.Н.В. не бил в него, пристигнал в последствие.
Свидетелите поискали да разберат защо ответникът ползва жилището и кога ще
осигури ключ от жилището. Първоначално той заявил, че синът ми притежава ключ,
а в последствие се съгласил да го предаде в деня на съдебното заседание по
настоящото дело. През 2018 г. св. В. твърди, че отново посетила имота със сина
си, когато той заявил, че никой не им е отворил входната врата, а последния път
не ги поканил да влязат.
Св. Г.К.К.,
приятел на ответника, е потвърдил, че познава семейството му над 50 години и
приживе съпругата на ответника и майка на ищеца се е противопоставяла
апартамента по ул. ********да бъде продаван или отдаван под наем. Апартаментът
бил изграден на груб строеж, когато З.Н.В. се нанесъл в имота, той заплатил ел.
и В и К инсталации и всички довършителни работа. Отношенията между бащата и
сина били винаги нормални, като между баща и син и. Двамата имали устна
уговорка бащата да живее в имота, никога не бил поставян въпроса да плаща наем.
Св. Ю.Б.Т., приятел на
семейството, е заявил, че родителите на ищеца и той самият са имали уговорка З.В.
да живее в имота, като заплаща всички консумативи за тях, той го ремонтирал,
изградил банята, водопроводната система, сменил дограма и различни други
довършителни работи. Семейството имало няколко жилища и синът С. живеел в съсобствен между страните недвижим имот.
Св. Г.А.Х., домоуправител на
блока по ул. „********потвърждава пред съда, че кооперацията е узаконена през
м.09.2000 г., когато З.Н.В. се нанесъл да живее заедно с жена на име Р..
Свидетелят знае, че имотът бил на сина му С..
Св. Р.Б.П., с която ответникът
живее на семейни начала в процесния недвижим имот, е
посочила, че през 1999 г.- 2000 г. З.,
синът му С. и майка му се разбрали ответникът да живее с нея в това жилище,
като свидетелката знаела за тази договореност от майката на ищеца. Апартаментът
не бил довършен, тя и З.В. правели ремонт и всички довършителни работи .
Отношенията между бащата и сина били много добри до около 2018 г., посещавал
баща си на празниците. Отношенията им са се влошили, след като С. завел две
дела срещу баща си. Въпреки това поддържали връзка помежду си, говорели си с
часове, като на следващия ден синът изглеждал различен човек.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда СОЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че пазарният месечен наем на недвижимия имот – процесния
апартамент за периода от 05.04.2013 г. до 05.04.2018 г. възлиза в размер на
25 903 лв., ако жилището е необзаведено, съответно в размер на 36 638
лв. за обзаведено жилище. За същия период пазарния наем на недвижим имот –
гараж, възлиза в размер на 6 023 лв.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявените от С.З.В. против З.Н.В.
искове, черпещи правното си основание от нормите на чл. 108 ал. 1 от ЗС и чл.
59 и чл. 86 от ЗЗД, са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 108 ал. 1 от ЗС:
Основателността на ревандикационната претенция, предявима
от невладеещия собственик против владеещия несобственик, се предпоставя
от установяването в процеса на три кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: ищецът да е собственик на вещта, същата да се владее от ответника и той
да я владее без правно основание.
Правото на собственост на
ищеца върху спорния недвижим имот, което е придобил по силата на договор за
замяна на недвижим имот, обективиран в н. а. № 194,
т. LXІІ, дело № 12117/ 26.05.21997 г., поправен с н. а. за поправка № 52, т.
XVІІІ, дело № 4328/ 08.05.1998 г. на нотариус при СРС, не се оспорва от
ответника.
Страните не спорят също така,
че ответникът осъществява фактическа власт върху недвижимия имот за период от 1999
г. до 2019 г.
Контроверсният въпрос е относно правното
основание, на което ответникът обитава имота ведно със съжителстващата Р.П..
От показанията на ангажираните
от ответника свидетели К., Т. и П., като показанията на последната се ценят
доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото, се установява безпротиворечиво, че майката на ищеца и съпруга на
ответника и самия ответник, със знанието и без противопоставянето на сина им С.,
са се договорили З.Н.В. да обитава процесния имот,
който към въпросния момент 1999 г. е бил изграден на степен груб строеж.
Ангажираните от ищеца доказателства не оспорват твърденията на ответника, че е
бил допуснат доброволно в имота до датата на предявяване на исковата молба в
съда, 10.06.2019 г., която е по –
ранната от датите на нотариалните покани /09.07.2019 г. и 21.08.2019 г./,
отправени от ищеца до ответника и св. Р.П..
Ответникът поддържа
становището, че упражнява владение въз основа на сключен между страните
облигационен заем за послужване на въпросния недвижим имот. В съответствие с
императивната разпоредба на чл. 154 ал. 1 от ГПК носи тежестта да установи при
условията на пълно доказване възникването и съществуването на облигационната
връзка: страни, дата на неговото сключване, както и съществените елементи от
въпросния договор. Ответникът не е установил наличието им, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е доказал възникването на
облигационното правоотношение.
Извършването на довършителни
работи, тяхното заплащане и пр. твърдения, ирелевантни
за правния спор, доколкото ответникът не е релевирал материалноправно възражение за право на задържане по повод
предявена от него претенция за заплащане на необходимите и полезни разноски в
спорните имоти, упражнено като процесуално отблъскващо ищцовата
ревандикационна претенция средство.
Независимо от изложеното
обаче, гласните доказателства са еднопосочни, че ответникът е бил допуснат в
имота със съгласието и без противопоставянето на собственика, поради което е
упражнявал държане на апартамента и гаража за период от 20 години. По делото не
са представени доказателства от страната на ищеца да е претендирал връщане на
имота преди датата на предявяване на исковата молба в съда. В тази връзка
показанията на свидетелите В. и Д. установяват настояването на ищеца да получи
владение върху имота след образуване на настоящото производство. Самата искова
молба показва противопоставянето на ищеца на по – нататъшното ползване на имота
от ответника, поради което от този момент нататък е отпаднало правното
основание, на което той осъществява фактическа власт върху имота. До приключване
на устните състезания пред настоящата инстанция ответникът не е предал
владението върху имота, за което свидетелстват и С.В. и В.Д., поради което
исковата претенция се явява основателна.
По иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД:
За да е основателна претенция
за обезщетение за ползуването, определено на база
пазарния наем, от който собственикът на един недвижим имот е лишен, следва да
са налице елементите от фактическия състав на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД: обогатяване на едната страна и обедняване на другата,
липса на основание за това, и причинна връзка между липсващото основание от
една страна, и обогатяването и обедняването от друга.
За разлика от предпоставките
за уважаване на предявения ревандикационен иск, а
именно установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на вещта и
ответникът упражнява фактическа власт върху нея без да има право на собственост
или владение, то за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал вещта за
исковия период без основание и това е довело до неговото обогатяване, съответно
обедняването на ищеца и връзката помежду им.
Ищецът твърди, че претендира
обезщетение за лишаването си от ползване за периода 05.04.2013 г. – 05.04.2018
г. на процесните недвижими имоти: апартамент и гараж,
на обща стойност 48 000 лв. включваща в себе си сумата от 39 000 лв. /за 60
месеца по 650 лв./ за лишаването от ползването на апартамента и 9 000 лв. /за
60 месеца по 150 лв./ за лишаването от ползването на гаража, с които суми
ответникът неоснователно се е обогатил. В хода на устните състезания ищецът,
чрез процесуалният си представител е заявил, че поддържа исковете за по – малки
по размер суми в размер на 25 903 лв. вместо първоначално посочения размер от
39 000 лв. за първия от исковете, както и обезщетение за използване на гаража в
размер на 6 023 лв. вместо първоначалния размер от 9 000 лв.
Доколкото поддържането на исковете в по – ниски от първоначално заявените с
исковата молба размери не е идентично на частични оттегляне или отказ от
същите, то съдът дължи произнасяне по исковете съобразно цената им, посочена в
исковата молба.
От заключението на вещото лице
по назначената СОЕ се установява, че размерът на месечния пазарен наем на процесните недвижими имоти се определя както следва за периода
от 05.04.2013 г. до 05.04.2018 г.: в размер на 25 903 лв. за необзаведено
жилище; съответно в размер на 6 023 лв. за гаража. Следователно
ответникът, ако е ползвал процесните недвижими имоти
при условията на свободен пазарен наем, би следвало да заплаща месечна наемна
цена в посочените от вещото лице размери и за твърдения период. Предвид факта,
че същият е обитавал жилището на ищеца с негово допускане и без
противопоставяне и без да е поставян въпрос за овъзмездяването
му, то не е заплащал посочените суми, съответно се е обогатил със средства в
този размер.
Претенцията на ищеца касае
период, през който ответникът е бил допуснат в имотите със съгласието и без
противопоставянето на техния собственик. Както беше изложено по – горе в
мотивите на съда касателно ревандикационната
претенция, ищецът се е противопоставил на упражняванета
на фактическата власт върху имота от ответника едва с депозирането на исковата
молба в съда - 10.06.2019 г.,
следователно не е бил лишен от ползването на имотите, а се е съгласил с това
обстоятелство. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ищецът за
периода от 05.04.2013 г. до 05.04.2018 г. не е обеднял, тъй като допускайки и
непротивопоставяйки се баща му да живее в имота безплатно се е съгласил да му
предостави ползването безплатно, съответно в неговия патримониум
не е настъпило намаление. Липсата на втория от кумулативно изискуемите елементи
от фактическия състав на неоснователното обогатяване сочи на неоснователност на
заявените облигационни претенции, което налага тяхното отхвърляне, без да се
налага обследване на причинно – следствена връзка между тях.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се следва заплащането на сторените от
него съдебно – деловодни разноски: държавна такса по вещния иск в размер на
1 369.37 лв.; съдебно – деловодни разноски в размер на 200 лв. и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лв. /за адв. Й.,
тъй като пълномощията по отношение на адв. П. са
оттеглени, а за адв. С. не са налице доказателства за
платено възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника и на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.Н.В. ***, с ЕГН **********, че С.З.В. ***, с ЕГН **********,
притежава право на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „********ап. Ж, състоящ се от стая, дневна, кухня, трапезария, баня
– тоалетна, антре и лоджия, със застроена площ от 74.10
кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.901.112.1.19 по
кад. карта и кад. регистри
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-739/ 21.11.2017 г., заедно с
прилежащото му избено помещение № 1 в сутерен, с площ от 4. 10 кв. м., ведно с
1. 653 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което сградата е построена; гараж, находящ се в гр. София, в сутерена на сградата на ул. „*********,
на кота -2.80 м., представляващ гараж № 11, със
застроена площ от 17.76 кв. м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.901.112.1.69 по кад. карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-739/ 21.11.2017 г. и ОСЪЖДА ответника З.Н.В. ***, с ЕГН **********, да
предаде на ищеца С.З.В. ***, с ЕГН **********, владението върху тях.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.З.В.
***, с ЕГН **********, против З.Н.В. ***, с ЕГН **********, искове за
осъждането му да му заплати сума в
размер на 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на имотите за периода 05.04.2013 г.
– 05.04.2018 г., включваща в себе си сумата от 39 000 лв. /тридесет и девет
хиляди лева/ за лишаването от ползването на апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „********ап. Ж, състоящ се от стая, дневна, кухня,
трапезария, баня – тоалетна, антре и лоджия, със
застроена площ от 74.10 кв. м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.901.112.1.19 по кад. карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-739/ 21.11.2017 г., заедно с прилежащото му избено помещение № 1 в
сутерен, с площ от 4. 10 кв. м., ведно с 1. 653 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което сградата е построена; и 9 000 лв. /девет хиляди лева/ за лишаването от
ползването на гараж, находящ се в гр. София, в
сутерена на сградата на ул. „*********, на кота -2.80
м., представляващ гараж № 11, със застроена площ от 17.76 кв. м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.901.112.1.69 по кад.
карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-739/ 21.11.2017 г., с които суми ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
10.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З.Н.В. ***, с ЕГН **********,
да заплати на С.З.В. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1 869.37 лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, съдебно
– деловодни разноски, включваща и 300 лв. /триста лева/ адвокатско
възнаграждение съразмерни на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.З.В. ***, с ЕГН **********,
да заплати на З.Н.В. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/, адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
УКАЗВА на ищеца да впише
настоящото решение в СлВп гр. София в шестмесечен
срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: