№ 260149 / 21.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
21.04.2021 година, град М.
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – М. ІV - ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, В. ОТКРИТО съдебно заседание на 25.03.2021 година, В. следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдията Цекова гражданско дело № 1719 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “В. и. К. О., вписано В. търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК 8., със седалище и. адрес на управление град М. б. А. 1., представлявана от Управителя инж. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, е предявил иск ПРОТИВ: М.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена на иска: 553.97 лв.
В. исковата си молба твърди, че М.С.С. е неизправен длъжник потребител на В. и. К О. – гр. М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано Ч. гр. д. № 341/2020г., І състав по описа на Районен съд – гр. М..
До 12.02.2020г. потребителят е натрупал задължение към дружеството В. размер на 553.97лв. за имот, находящ се В. гр. М. ж. К. Младост, бл. 40, вх. Б, ап. 18, като В. сумата е включена главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 Клиенти на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 13.04.2017г. до 03.06.2019г., като претендираната законна лихва е за периода от 14.05.2017г. до 12.02.2020г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, съгласно които при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В. и. К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В. и. К. О. - гр. М. са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/1..08.2014г.
С оглед на гореизложеното за „В. и. К. О. - гр. М. е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че М.С.С. следва да заплати на „В. и. К. О. - гр.М. сумата 553.97лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 489.42лв. и. лихва - б4.55лв. към 12.02.2020г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК В. съда до окончателното изплащане, както и. да им се присъдят направените В. производството разноски.
Ответникът, М.С.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез назначения особен представител адвокат В..К.,xxx, В. срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
От името на представлявания от него ответник, след събраните по делото писмени и. гласни доказателства заявява, че признава изцяло иска по основание и. размер. Не счита че следва да прави каквито и. да било оспорвания.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 341 по описа на Районен съд М. за 2020 година.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..В.., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и. съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Искът е допустим – предявен В. предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 16.07.2020 година е получено съобщението за предявяване иска при връчена на длъжника заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а исковата молба е депозирана на 13.08.2020 година пред Районен съд М..
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 13.02.2020 година от потребител – неизправен длъжник към дружество “В. и. К. О. М. за потребено, но незаплатено количество вода за периода 13.04.2017 г. до 03.06.2019 г.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение В. срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или при връчването и. по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И. когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане В. резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск В. едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен В. срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК В. предвидения от закона срок, предмет на установяване и. признаване по исков ред е заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения В. исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги В. претендирания В. исковата молба размер.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В. конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 230 от 17.02.2020 година е налице задължение от страна на М.С.С.,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В. и. К. О. М. и. е натрупал задължение В. общ размер от 553.97 лв. за имот, находящ се В. град М. като частен потребител. Ответникът не оспори да е абонат и. потребител на тази услуга.
По делото са представени и. приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0584041, който отразява един резултат от извършени вече услуги и. верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, чрез назначения особен представител не въведе спор относно количествата потребена вода и. стойността на услугите.
Редът, начинът и. формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и. пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и. начинът на плащане и. разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени В. чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение и. В. приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и. да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В. казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и. само поради правата му на собственик и. обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат В. партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и. потребител на ищцовото дружество.
В. приложената карнет – книга, безспорно се установи, че В. периода 13.04.2017 година до 03.06.2019 година е изразходвано количеството питейна вода, което не е заплатено. В. Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, В. сила от 28.01.2000 г., с изм. и. допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.1..2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и. водоползвателите на вода и. ползващите услугите отвеждане и. пречистване на отпадни води и. други услуги, предвидени В. този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В. полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 т.2 от ГПК, то за "В. и. К" О. гр.М. е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните В. настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключеният между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и. задължения В. тежест и. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, В. качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и. да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът В. качеството му на "В. и. К" оператор е предоставял на М.С.С., В. качеството и. на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се В. гр. М. ж.к.Младост, бл.40, вх.Б, ап.18, за периода от 13.04.2017 г. до 03.06.2019 г., която услуга ответникът не е заплатил В. съответствие с договорните си задължения. Безспорно е установено и. обстоятелството, че В. жилището има монтиран водомер. Според разпоредбата на чл. 1. т.1 от ЗВ, водата В. Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и. съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени В. тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и./или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и./или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В. обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В. това свое качество то поддържа и. експлоатира водопроводната и. канализационна системи на територията и. на град М.. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А В. конкретния случай това е така и. е безспорно установено по делото, че В. процесния период водомера В. този имот е изправен.
От събраните В. хода на производството гласни доказателства В. лицето на Валентина Петрова Петрова, които съда кредитира като истинни и. обективни, се установява, че консумираното количество вода е отчитано реално, тъй като е имало възможност да се извършва проверка от инкасатора за потребеното количество вода при регулярните посещения. Само веднъж е определено служебно потреблението. Самият абонат не е депозирал „Заявление за отсъствие на абонат”, за да не се начисляват каквито и. да било количества, като изразходени.
В. констатациите на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, която съда възприема като дадена компетентно, обективно и. без да е заинтересована от изхода по делото, са отразени точните суми за консумираната, но не заплатена вода за водомера, монтиран В. жилището на ответника и. посочените суми съответстват на заявеното В. заповедното производство.
В. обобщение на изложеното съда приема, че предявената против М.С.С. претенция на дружеството е основателна и. следва да бъде уважена.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 341/2020 г. по описа на Районен съд М. до претендирания размер на главница и. лихва за забава за периода на ползване, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и. съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски - В. общ размер на сумата 77.00 лв. за довнесената държавна такса, за възнаграждението на вещото лице от 182.20 лв. и. за изплатеното възнаграждение за назначаване особен представител на ответника от 302.50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “В. и. К. О., със седалище и. адрес на управление град М. ул.А. С. 1., БУЛСТАТ 8., представлявано от инж.В. Д. И. - Управител, към 13.02.2020 година за длъжника М.С.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, В. качеството му на потребител на “В. и. К. О. М. за сумите: 553.97 лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница – 489.42 лв. и. лихва – 64.55 лв. за периода 14.05.2017 година до 12.02.2020 година, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, за абонатен № 0584041, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 230 от 17.02.2020 година по частно гражданско дело № 341 по описа за 2020 година на Районен съд М..
ОСЪЖДА М.С.С. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В. и. К. О., със седалище и. адрес на управление град М. ул.А. С. 1., БУЛСТАТ 8., сумата от 25.00 лв. за внесена държавна такса по заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 230 от 17.02.2020 година по частно гражданско дело № 341 по описа за 2020 година на Районен съд М..
ОСЪЖДА М.С.С. xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “В. и. К. О., със седалище и. адрес на управление град М. ул.А. С. 1., БУЛСТАТ 8., сумата от 77.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, 182.20 лв. за възнаграждението на вещото лице; 302.50 лв. за внесеното възнаграждение за назначаване особен представител на ответника, както и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, В. случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: