№ 3610
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100514549 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 1397 от 25.01.2024 г.,
постановено по гр. дело № 67879/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу М. Е. И. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 464,01 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, с аб. № 174713, за сумата от 70,16 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.08.2022 г., за сумата от 11,05 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021 г., както и за сумата от 2,07 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г., като
претендираните в настоящото производство суми представляват 1/3 част от задълженията за
горепосочения топлоснабден имот.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че по делото са
1
събрани достатъчно доказателства за установяване на качеството потребител на
наследодателя на ответника В.В. И.а, а след смъртта й потребители са станали нейните
наследници, сред които и ответникът със съответен дял от наследството. Ето защо моли за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият М. Е. И. не подава отговор на въззивната жалба. Преди откритото съдебно
заседание пред въззивния съд изразява писмено становище за неоснователност на жалбата
поради направен отказ от наследството на В.В. И.а, поради което моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените писмени доказателства (заповед за настаняване, договор за наем,
списък на етажните собственици към протокол от общо събрание на ЕС, удостоверение за
наследници, препис-извлечение от акт за смърт) се установява, че собственик на процесното
жилище, представляващо апартамент № 109, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен
номер в топлопреносното предприятие 150809, е Столична община, която е сключила
договор за отдаването му под наем с В.В. И.а, настанена в общинското жилище на
01.06.2005 г. Последната е починала на 16.08.2019 г., като нейни законни наследници са
трите й деца – М. Е. И., И. Е. И. и Г.Й.К.. От приетото в настоящото въззивно производство
съдебно удостоверение с изх. № 50235/12.05.2025 г. от Софийски районен съд е видно, че
под № 902/16.04.2025 г. в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН е вписан отказ от наследството
на В.В. И.а от страна на М. Е. И..
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
2
от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди,
като действително ползва имота на възможните законови основания. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, каквато в случая е налице – видно от приетите
писмени доказателства (главни отчети и фактури, приети по делото и неоспорени от
ответника), партидата за процесния имот с абонатен номер 150809 е открита на името на
В.В. И.а, която приживе е подписала отчета за отоплителен сезон м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г.
По този начин наемателят е изразил своето съгласие да получава топлинна енергия по
договор с ищеца в процесното жилище, респ. като е доставяло енергия именно на наемателя
и е открило партида на негово име, топлопреносното предприятие също е волеизявило за
възникване на облигационно правоотношение с него. Облигационната връзка съществува
със съгласието на собственика на имота, което се установява от съдържанието на договора за
наем – същият е съставен по образец – приложение № 5 към Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, т.е.
съдържанието му е нормативно установено и съобразно чл. 5.3 и чл. 5.4. от него наемателят
се задължава да заплаща редовно всички консумативни разноски, свързани с ползването на
общинското жилище (сред които несъмнено са разходите за потребена топлинна енергия в
имота), както и при подписване на договора да представи документи за открити партиди за
консумативните разноски. Следователно, с подписване на наемния договор собственикът
Столична община се е съгласил наемателят да заплаща консумативните разходи директно на
доставчиците на комунални услуги, поради което несъмнено договорът е бил сключен с
наследодателката на ответника, която в изпълнение на договорните си задължения по
наемното правоотношение е предприела процедурата по откриване на партида на нейно име.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че В.В. И.а е била клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през периода от м. 05.2018 г. до нейната смърт на
16.08.2019 г. като фактически ползвател на жилището, който със съгласието на собственика
и на валидно облигационно основание е обитавал същото през процесния период и
3
същевременно е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
Следователно, тя се явява задължено лице за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия в имота през посочения период, а след нейната смърт натрупаните до този
момент парични задължения са преминали към нейните законни наследници като част от
наследеното имущество – съвкупност от права и задължения, съобразно наследствения им
дял.
Видно от събраните в хода на настоящото производство доказателства, ответникът М. Е. И.
се е отказал от наследството на майка си, поради което на основание чл. 53 ЗН задълженията
са останали в тежест на останалите двама законни наследници, които са приели
наследството (доколкото те не са възразили срещу издадената срещу тях заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и същата е влязла в сила). По делото не са наведени твърдения,
нито са налице данни наследството на В. И.а да е било прието с конклудентни действия от
ответника в предходен момент, поради което направеният от него отказ е валиден. Ето защо,
М. Е. И. не е придобил права и задължения от наследството на потребителя на топлинна
енергия по наемния договор до м. 08.2019 г., респ. не носи отговорност за натрупаните
приживе на В. И.а задължения за топлинна енергия. За периода от м. 09.2019 г. – след
смъртта на наемателката, до края на процесния период м. 04.2021 г. не са налице каквито и
да било доказателства за възникнало облигационно отношение между „Топлофикация
София“ ЕАД и ответника М. Е. И., поради което и в останалата част предявените срещу него
претенции се явяват неоснователни.
Ето защо, предвид липсата на доказателства ответникът да е наследил натрупани
задължения, респ. да е потребител на топлинна енергия в имота и между страните да е
възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
топлинна енергия през процесния период, предявените срещу това лице искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски, но предвид липсата на доказателства такива да са били направени съдът не дължи
присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1397 от 25.01.2024 г., постановено по гр. дело № 67879/2022 г.
по описа на СРС, 127 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
4
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5