Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1519 Година 06.11.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Гергана
Славова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1433 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.61, ал.11 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано
е по жалба на Г.К.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Т.Т. против предписания № 200712/415646 за поставяне под карантина
дадени от старши инспектор при РЗИ К. . С жалбата се прави искане да се отменят
предписанията с последиците по закон и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът – Старши инспектор при РЗИ К. И.Р.,
редовно уведомен, не се явява. Депозира писмена защита вх.№8198/25.09.2020г., с
приложени към нея доказателства, като поддържа становище за законосъобразност
на предписанието.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
от фактическа страна намира за установено следното:
На 12.07.2020г. при влизане в страната през ГКПП Гюешево,
с предписание 200712/415646 за поставяне под карантина, издадено от И. Р. на
длъжност старши инспектор при РЗИ К. , на Г.К. е предписано поставяне под
карантина, на основание чл.61, ал.6 от ЗЗ и заповед № РД01-333/12.06.2020г. на министъра
на здравеопазването. Като причина за поставяне под карантина е посочено:
пристигане от рискова зона – Албания. Определена е начална дата на карантината
– 12.07.2020г., място за поставяне под карантина – гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ и
продължителност на карантината 14-дневен срок.
Предписанието е обжалвано пред Административен съд Бургас
с жалба вх.№97-01-8/13.07.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от направеното оспорване, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. Съдът, преди да пристъпи към преценка на законосъобразността на обжалвания
акт е длъжен да изследва въпроса за компетентността на издалия го
административен орган и ако установи, че е засегната неговата компетентност, е длъжен
да прогласил нищожност на заповедта.
Настоящия състав счита, че обжалваните
предписания са нищожни, като издадени от некомпетентен орган, поради липса на
материална компетентност.
Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ, на задължителна изолация
и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера,
чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф,
полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза
с бацилоотделяне. Според ал.2 на същата норма на задължителна
карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал.1. С
цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на
задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията
на страната от други държави. Задължителната
карантина се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или на
оправомощено от него длъжностно лице, а срокът и́ се определя със заповед
на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в
съответствие с епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно
чл.61, ал.6 и ал.7 от ЗЗ.
Видно от нормата на чл.61, ал.6 от ЗЗ, компетентен да
издаден предписания по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗ е директора на съответното РЗИ
или упълномощено лице.
С протоколно определение от 08.09.2020г., съдът е указал на ответника, че в 7-дневен срок от
уведомяването следва да представи доказателства за компетентност за издаване на
обжалваните предписания, като при непредставяне на доказателства, в следващо
съдебно заседание ще бъде приключено събирането на доказателства и делото ще
бъде решено с оглед наличните такива.
Ответникът е уведомен
за указанията на съда и в тяхно изпълнение по делото е постъпила писмена защита
с вх.№ 8198/25.09.2020г., в която се изразява становище, че е излишно упълномощаването
от директора на РЗИ за издаване на административни актове от държавен здравен
инспектор, съобразно вменените с длъжностната характеристика дейности и
задължения за заеманата длъжност.
В случая, обжалваните
предписания са издадени от старши
инспектор при РЗИ К. - Ивона Раденкова,
която безспорно не е директор на РЗИ К. . Това се установява и от представената
заповед № РД-01-147/29.06.2020г. която е издадена от директора на РЗИ К. – др.Златко Величков.
Същевременно по делото не се твърди и не се установява
ст.инспектор Раденкова да е изпълнявала правомощията на директор на РЗИ К. на датата на даване на процесните предписания
– 12.07.2020г. или да е била упълномощена да издава такива от директора на РЗИ К.
.
След като обжалваните предписания не са
издадени от директора на РЗИ К. или
упълномощено от него лице, то същите се явяват нищожни, като издадени от
некомпетентен орган.
Възраженията на ответника, че не е необходимо нарочно упълномощаване за да издаде процесните
предписания, а това следва от задълженията му по длъжностна характеристика, не
кореспондират с нормата на чл.61, ал.6 от ЗЗ, която предоставя тези правомощия
единствено на директора на РЗИ. Съответно, той от своя страна може да упълномощи
и други лица, но това следва да бъде сторено с нарочен акт и единствено по
неговата сила те ще имат правомощия да издават предписания по чл.61, ал.2 от
ЗЗ. Правомощията на държавните здравни инспектори по чл.19, ал.2 от ЗЗ и
утвърдената им длъжностна характеристика са общи правомощия, които не дерогират
изискването на чл.61, ал.6 от ЗЗ да бъдат упълномощени от директора на РЗИ, за
да имат компетентността да издават предписания по чл.61, ал.2 от ЗЗ.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на
представените с писмената защита заповед № РД-01-147/29.06.2020г. на директора на РЗИ и заповед №
РД-01-128/16.03.2020г. на министъра на здравеопазването (л.69-70 от делото),
доколкото в тях липсва изискващото се упълномощаване за издаване на процесните
предписания. Със заповедта на министъра на здравеопазването се разкриват
временни звена за граничен здравен контрол на посочените гранични
контролно-пропусквателни пунктове и се нарежда на директорите на съответните
РЗИ да обезпечат непрекъснат денонощен режим на работа на тези звена. Съответно,
със заповедта на директора на РЗИ К. е
определен график за дежурствата на ГКПП Гюешево за посочения период,
осигуряването на извозването на дежурните екипи, посочено е къде да се насочват
лицата със съмнения за COVID-19 и други
организационни въпрос.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвид и че обжалваните предписания са нищожни и защото не носят подписа на
техния издател.
Нормата на чл.59 от АПК установява
задължителното съдържание и реквизити, които административният акт следва да
притежава, като в ал.2 т.8 е предвидено, че акта следва да съдържа подпис на
лицето, което го е издало, с означаване
на длъжността му. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за
издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него.
Представеното по
делото копие от процесното предписание не съдържа подпис на административния орган
и доколкото е заверен като верен с оригинала, следва да се приеме, че и оригиналния
екземпляр не носи подписа на неговия издател.
Действително, на
представения екземпляр от предписанието (л.43 от делото), е наличен подпис в
долната, лява част, но това е подписа на жалбоподателката, съобразно
направеното от нея изявление в проведеното на 08.09.2020г. открито съдебно
заседание. Протокола от съдебно заседание е изпратен на ответника и той е
запознат с това твърдение и то не е оспорено от него, поради което следва да се
приеме че подписа действително е на Г.К. и липсва подпис на органа който е
издал обжалваното предписание.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 510,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна
такса за образуване на производството и 500,00 лева платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, Административен съд гр.Бургас, десети
състав
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВЯ НИЩОЖНОСТ на предписания №
200712/415646 за поставяне под карантина дадени на 12.07.2020г. от старши
инспектор при РЗИ К. .
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция К. да заплати в полза
на Г.К.К.
с ЕГН: **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 510,00 лева
(петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: