№ 2681
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100501236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2021 г. по гр.д. № 31632/2021 г., СРС, ГО, 126
състав е отхвърлил предявените от Н. З. В., ЕГН ********** срещу О.Д.НА
М. на В.Р.- София, код по БУЛСТАТ ******* осъдителни искове с правна
квалификация чл. 187 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните суми: 1598 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в периода 31.05.2018 г. - 31.05.2021 г. и 200 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на
всяко вземане, до 03.6.2021 г. Осъдил е Н. З. В., ЕГН ********** да заплати на
О.Д.НА М. на В.Р.-София, код по БУЛСТАТ ******* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. З. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село Казичене, ул.“*******, област София,
чрез пълномощника по делото адвокат Н. Г. Р., от АК-Благоевград, със
съдебен адрес: гр.София, ж.к.“М.Л., ул.*******, партер, офис 1 с мотиви,
изложени в жалбата. Основното в пространните мотиви се състои в това, че
СРС неправилно е приел, че в случая намират приложение само нормите на
1
ЗМВР относно уреждане на възнаграждението по ЗМВР и по-специално за
полагането на нощен труд от служители на МВР. Твърди се, че фактът, че
нормите на МВР и издадените въз основа на него наредби се явяват
специални, не означава, че те регламентират напълно и изцяло определената
правна материя. Те са специални само в рамките на обхвата им, но за всички
излизащи извън този обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата
на друг закон, които се отнасят до подобни случаи. В тази връзка чл.46, ал.2
от ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целите на акта. Разглежданият случай е такъв, поради
което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва да се приложи субсидиарно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ),
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140
от Кодекса на труда/КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 6.00 часа. Следователно коефициентът се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на
лице със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р
България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Неоснователно е да се приеме, че нормалната продължителност
на работното време през нощта на служителите на МВР е 8 часа, поради
което следва да намери приложение коефициентът 1/8:8=1/, а не посоченият
1,143. Поради своята специфичност, че се полага през нощта и има
специфично неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм,
нощният труд се урежда от нарочни, специални и изрични разпоредби.
2
Специалната затрила включва действието на разпоредбите на по-високия по
степен нормативен акт-КТ и в частност разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща
нощния труд, както и на разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата(НСОРЗ) като подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на КТ. Налага се изводът, че общият разум на
закона е да се признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент
1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на
трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което да
бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция, включително адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК *******, с адрес:
гр.София, ул.“*******, представлявана от директора Г. Т., не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД от Н. З. В., ЕГН **********
срещу О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК ******* за сумата от общо 1 798 лв.,
от която 1598 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
3
положен извънреден труд в размер на 247 часа за целия процесен период
31.05.2018 г.-31.05.2021 г., както и 200 лв. мораторна лихва върху всяка една
от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, с краен
период -31.05.2021 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът Н. З. В. твърди, че е в служебно правоотношение с ответника,
по което е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, при
сумирано отчитане на работното време на тримесечен отчетен период. В
периода 31.05.2018 г. - 31.05.2021 г. е положил нощен труд /между 22,00 часа
и 06,00 часа/, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на повече от
отчетените от ответника часове, което води до положен извънреден труд, за
който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение.
Счита, че за положения извънреден труд над ограниченията по чл. 187 ал. 7
ЗМВР му се дължи парично възнаграждение, което следвало да бъде платено
най-късно в края на отчетния тримесечен период. Ето защо претендира 1598
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода
31.05.2018 г.-31.05.2021 г., заедно със законната лихва от 04.06.2021г. до
погасяване и 200 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ падежа на всяко вземане, до 03.6.2021 г.
Ответникът О.Д.НА М. на В.Р.- София е оспорил исковете по основание
и размер с твърдението, че за служители по служебни правоотношения по
ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ
коефициент при определяне продължителността на нощния труд. Твърди още,
че при преизчисления не би се стигнало до извод за положен извънреден
труд.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че в процесния период между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е носил
служба на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време, при
тримесечен отчетен период, че ищецът е изпълнявал точно служебните си
задължения в процесния период и за ответника е възникнало задължение да
заплати основно възнаграждение за службата, дадена през него.
4
В приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните са дадени два
варианта на изчисляване на положения от ищеца извънреден труд в периода
31.05.2018 г.-31.05.2021 г. Според втория вариант броят на прослужените от
ищеца часове при 12-часов режим на работа /с превръщане на нощните часове
в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ е с 255,11 часа над отчетените и
изплатени от ответника, като възнаграждението за тях възлиза на 2167,55
лева, а размерът на законната лихва за забава върху всяка една главница
представляваща неизплатена част от възнаграждение за преизчиснлен нощен
труд за периода от 01.06.2018 г.-31.03.2020 г. за тримесечен период и от
01.04.2020 г. до 31.05.2021 г. от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане възлиза на 295,56 лв.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от
2016 г., ал.6, т.2 в редакция към ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г. и ал.7, в редакция
към ДВ, бр.85 от 02.10.2020 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за
възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза
и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя,
нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд
5
се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се
изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.
187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от
2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период-чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на В.Р.. През процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
6
отдих и почивките на държавните служители в Министерство на В.Р.,
издадена от министъра на В.Р., обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от
02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год.,
Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от
наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в
чл. 31-че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт
обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за
разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват
със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС
по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
Незаконосъобразни се явяват доводите на първоинстанционния съд, че
7
тази наредба е неприложима, тъй като служебното правоотношение на ищеца
с ответника се урежда от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Както бе посочено, в настоящия казус се претендира заплащане на
на допълнително възнаграждение за полаган от ищеца нощен труд за периода
31.05.2018 г.-31.05.2021 г., които при преобразуването в дневен труд при
прилагане на коефициент 1, 143 е с 255,11 часа над отчетените и изплатени от
ответника, като възнаграждението за тях възлиза на 2167,55 лева, т.е.
главницата за незаплатено възнаграждение за положен нощен труд, се явява
основателна за претендираната сума от 1598 лв., предвид диспозитивното
начало.
Относно акцесорния иск за претендираната мораторна лихва върху
главницата в размер на 200 лв., настоящата инстанция приема следното:
В чл.33, ал.1 от приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ
отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че извънредният
труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена
нормалната продължителност на положения труд през отчетния период.
Доколкото в конкретния случай, положеният от ищеца труд е отчитан на
тримесечен период, лихвата следва да се дължи от първия ден на месеца
следващ отчетния период, а именно от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. и от
01.04.2020 г. до 31.05.2021 г. е в размер на 295,56 лв., като и отново предвид
диспозитивното начало, тъй като се претендира по-малка сума, а именно 200
лв., то следва да бъде уважена в претендирания размер.
Ето защо постановеното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, ответникът дължи
на ищеца направените разноски за първата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 200 лв.,
представляваща депозит за вещо лице по приетата ССЕ..
8
За въззивната инстанция се претендира заплащане на адвокатски
хонорар за процесуалния представител на въззивника/ищец, който и предвид
своевременно направеното възражение за прекомеронст е определен съгласно
чл.7, ал.2, т. 2 от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 355,86 лв. платими от
въззиваемия/ответник.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.11.2021 г. по гр.д. № 31632/2021 г. на СРС,
ГО, 126 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК ******* О.Д.НА М. на В.Р.-
София, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, представлявана от
директора Г. Т. да заплати на Н. З. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село Казичене, ул.“*******, област София, чрез пълномощника по делото
адвокат Н. Г. Р., от АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“М.Л.,
ул.“*******, партер, офис 1 по искове с правна квалификация чл. 187 ЗМВР,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1598 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода
31.05.2018 г.-31.05.2021 г. и 200 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. и от 01.04.2020 г. до 31.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба-
04.06.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК ******* О.Д.НА М. на В.Р.-
София, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, представлявана от
директора Г. Т. да заплати на Н. З. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село Казичене, ул.“*******, област София, чрез пълномощника по делото
адвокат Н. Г. Р., от АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“М.Л.,
ул.“*******, партер, офис 1 направените разноски за първата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК ******* О.Д.НА М. на В.Р.-
София, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, представлявана от
директора Г. Т. да заплати по сметка на СРС сумата от 200 лв.,
9
представляваща депозит за вещо лице по приетата ССЕ.
О.Д.НА М. на В.Р.- София, ЕИК ******* О.Д.НА М. на В.Р.- София,
ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, представлявана от директора Г.
Т. да заплати на Н. З. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Казичене,
ул.“*******, област София, чрез пълномощника по делото адвокат Н. Г. Р., от
АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“М.Л., ул.“*******,
партер, офис 1 направените разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 355,86 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10