Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
гр. Първомай, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 636 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.
с чл. 240, ал. 1, с чл. 92, ал. 1, изр. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт
А.Д.Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 793, 10 лева (седемстотин
деветдесет и три лева и десет стотинки) – главница по Договор за кредит „Бяла
карта” № ***, сключен между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, и ответника, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 31.08.2018
г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й
изплащане;
Ø сумата от 60, 56 лева (шестдесет лева и
петдесет и шест стотинки) – договорна лихва по същия договор за периода от
02.02.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 210, 43 лева (двеста и десет
лева и четиридесет и три стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство по същия договор
за периода от 06.02.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 20, 16 лева (двадесет лева и
шестнадесет стотинки) – такса за разходи за събиране по същия договор за
периода от 29.03.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 86, 79 лева (осемдесет и шест
лева и седемдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 18.09.2017 г. до 31.08.2018 г.,
за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед №
274/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта” №
***, сключен за срок от две години, „Аксес Файнанс” ООД,
ЕИК: ***, се задължило да предостави на ответника револвиращ
потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер
от 800, 00 лева, усвоим чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски
формуляр, както и за приложимите към нея Общи условия, се ангажирал да възстановява на кредитодателя усвоената
заемна сума и да му заплаща уговорената възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент от 43, 2% и дневен такъв от 0, 12 % и такси за ползване
на платежния инструмент, съгласно Тарифа, съдържаща се в Приложение № 2 към
кредитното съглашение, като до второ
число на всеки месеца изпълнява текущото си
задължение за предходния.
Чрез получената от кредитора кредитна карта № ***,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, заемателката изтеглила общата сума
от 1 210, 00 лева, както следва: 250, 00 лева на 17.09.2016 г.; 400, 00 лева на
21.09.2016 г.; 50, 00 лева на 28.09.2016 г.; 100 00 лева на 04.10.2016 г.; 100,
00 лева на 07.10.2016 г.; 250, 00 лева на 07.11.2016 г.; 30, 00 лева на
15.12.2016 г.; 20, 00 лева на 27.01.2017 г. и 10, 00 лева на 27.02.2017 г.,
поради което за периода от 18.09.2016 г. до 06.04.2017 г. дължала договорна
лихва в размер на 183, 00 лева.
С оглед допусната забава в издължаването и в съответствие с клаузите на
договора ответницата следвало в 3-дневен срок след падежа на всяка закъсняла
вноска да представи на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство и да му
заплати 15% от максималния кредитен лимит. По причина на неизпълнение на
визираните задължения правната
й сфера била обременена съответно с неустойка за периода от 06.10.2016
г. до 06.04.2017 г. и с такса за разходи за действия по събиране на дълга за
периода от 07.03.2017 г. до 06.04.2017 г. в размер съответно на 456, 59 лева и на 77, 50 лева, а поради
предсрочна изисуемост на кредита, настъпила автоматично на 06.06.2017 г.
вследствие на неплащане на минимум 15%
от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца – и с
еднократна такса от 120, 00 лева за разноските за дейността на служител,
администриращ извънсъдебното събиране, както и с лихва за забава за периода от
06.06.2017 г. до датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, възлизаща на 109, 45 лева.
Релевира се, че ответникът престирал общо 985, 50 лева, с които погасил
частично вземанията за главница, договорна лихва, неустойка, такса за разходи
за дейност на служител, такса за разходи за събиране и лихва за забава за
периода от 06.06.2017 г. до 17.09.2017 г. със сумите съответно от 416, 90 лева,
122, 44 лева, 246, 16 лева, 120, 00 лева, 57, 34 лева и 22, 66 лева.
Въз основа на Приложение № 1/12.12.2017 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., съобщен
на длъжника от цедента с Уведомително
писмо изх. № УПЦ-П-АФ/***/15.12.2017 г., връчено на първия на 28.12.2017 г., „Аксес Файнанс“ ООД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***,
процесните притезания. Сочи се, че принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато
по заявление на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 274/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил Отговор вх. № 2602/19.04.2019 г., с който ответницата чрез
процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на исковите претенции. Признава,
че е усвоила чрез кредитната карта общо 1 210, 00 лева и че е осъществила погашения по
кредита в сумарен размер от 985, 50 лева.
Излагат се
доводи, че процесните вземания не са предмет на твърдяната цесия и че не е
настъпила предсрочната им изискуемост поради липса на доказателства за
уведомяване на длъжника за обявяването й преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда.
Противопоставят се възражения и за недействителност на
кредитния договор, съобразно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК),
тъй като в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК при сключването му ответницата не е получила, не е
подписала на всяка страница и не се е запознала с приложимите към него Общи
условия.
Оспорват се като нищожни и клаузите му по чл. 21 и чл. 22, ал. 4 и 5 като
заобикалящи императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, предвиждащи в
случай на забава единствено обезщетение за периода на просрочието в размер не
по-голям от законната лихва. Изтъква се противоречие на уговорките за дължимост
на неустойка и на такси съответно на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който забранява на кредитора да изисква от
кредитополучателя такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквито са и тези за извънсъдебно събиране.
Ответникът обективира воля за прихващане на платените от него без основание
в изпълнение на коментираните порочни договорки суми в общ размер на 423, 50
лева със задълженията му за главница и възнаградителна лихва.
Поради неспазване на нормите на
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК отрича валидността и на
приложеното Споразумение от 21.04.2017 г., произтичащите от което вземания
счита за останали извън обхвата на цесионната сделка.
Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция
съдебноделоводни разноски.
В открито
съдебно заседание чрез пълномощниците си, а ответникът – и лично, поддържат
процесуалните си позиции, допълнителни съображния в подкрепа на които излагат и
в писмени защити.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените писмени доказателствени източници се установява, че с Рамков
договор № Д-14-00209-1 за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014
г. (л. 22 – л. 24), анексиран с Допълнително споразумение № 1/01.03.2016 г. (л.
25), „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, се задължило да прехвърля възмездно на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на
вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания,
които произтичат от договори за потребителски кредит „Бяла карта” по смисъла на
ЗПК, ведно с привилегиите, принадлежностите и изтеклите лихви. Договарящите
постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират в
Приложение № 1 по образец, придобиващ значение на допълнително споразумение към
рамковото и пораждащ прехвърлителен ефект от момента на подписването му.
С Потвърждение № Д-17-00250-1/12.12.2017 г. (л.
30) цедентът верифицирал извършена цесия на дългове, описани в Приложение №
1/12.12.2017 г. към гореспоменатия договор, заверен препис от което е приложен
към исковата молба, но с протоколно Определение от 20.11.2019 г. е изключен от
даказателствената съвкупност на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК, тъй като в предоставения
от съда срок ищецът не е представил неговия оригинал.
По силата на Договор за кредит „Бяла
карта” № *** (л. 6 – л. 12), валиден за шест години, „Аксес
Файнанс” ООД се ангажирало да отпусне на ответницата револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен
кредитен лимит в максимален размер от 800, 00 лева, усвоим чрез извършвани
по всяко време тегления на суми в брой или платежни нареждания с международна кобрандирана кредитна карта Бяла
карта/Access Finance/iCard № ***, връчена й с индивидуален ПИН-код при договорното обвързване. Последната,
от друга страна, следвало да възстановява на кредитодателя заетите средства и
да му заплаща лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 43, 20% и дневен
такъв от 0,12 %, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при
условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за
ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия
на издателя му „Интеркарт Файнанс” АД (в сила от 30.05.2016 г.) към Рамков
договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access Finance/iCard от 10.09.2016 г.,
представляващ неразделно към индивидуалното съглашение Приложение № 1 (л. 14 –
л. 19). За целта до второ число на всеки месец трябвало да изпълнява „текущото
си задължение”, определено към последното му число като сума от: усвоената и
непогасена главница между 1-о и 19-о число на текущия месец и между 20-о и
последно число на предишния; непогасената договорна лихва върху нея, както и евентуално
начислените през текущия месец неустойка, лихва за забава и разходи за събиране.
Респективно с върнатата част от заема се увеличавал разполагаемият му остатък
по картата. В съответствие с чл. 15 от договора за обезпечаване на изпълнението
кредитополучателят учредил в полза на кредитора залог върху вземането си от
работодателя „Шипка 99”, ЕИК: ***, по Трудов договор от 19.02.2015 г.
Параметрите на договорения кредит
съдържат посочване на годишен процент на разходите по него от 45, 90%, изчислен
при допусканията: незабавно усвояване на пълния кредитен размер и изправност на
страните, и на общата дължима се от потребителя сума като сбор от усвоената и
непогасена главница, договорна лихва върху нея и такси за ползване на картата. В
чл. 20 от договора са регламентирани правата му да изисква от търговеца извлечение
във вид на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, да пристъпи
към предсрочно погасяване и да се откаже от сделката, както и редът за тяхното
упражняване.
При неплащане на падежа чл. 12, ал.
1 и чл. 16, ал. 1 от договора изискват от ответника в 3-дневен срок след настъпването
му да престира на контрагента си сума, равна на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично издължаване, и да му предостави
допълнително обезпечение чрез поръчителство от лице, което едновременно: 1. да
е на възраст над 21 години с минимален осигурителен доход от 1 500, 00
лева; 2. да работи от минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор; 3. да е без
кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има такава със
статус 401 „Редовен” ; 4. да разполага със служебна бележка от работодател; 5.
да не е поръчител или кредитополучетел по друг активен договор за паричен заем
с финансовата институция.
Отговорността на заемателя за
неизпълнение е уредена в клаузите на чл. 21 и чл. 22, според които същият дължи
на заемодателя, както следва: при неосигуряване на поръчител – неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото
задължение за настоящия месец, която се начислява на 6-о число на следващия (чл.
21); при забава на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 – разходи
за действия по събиране на задълженията от 2, 50 лева (чл. 22, ал. 4) и
законната лихва (чл. 22, ал. 3) за всеки ден просрочие, а при предсрочна
изискуемост – и еднократна такса от 120, 00 лева за покриване раноските за
дейността на лице/служител по администриране на извънсъдебното удовлетворяване
(чл. 22, ал. 5).
Ако закъснението
продължи повече от 10 дни или в рамките на два последователни месеца не са
погасени минимум 15% от одобрения кредитен лимит, като в поне един месец да
бъдат внесени общо 15% от него, чл. 22, ал. 1 от договора предвижда за кредитодателя
възможност да обяви за предросрочно изискуемо цялото си вземане по някой от
начините, визирани в чл. 28 от договора, в каквато хипотеза спира олихвяването.
Съобразно
чл. 28, ал. 1 от договора за узнати от едната страна се считат всички писма,
покани и съобщения на другата, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция
или изпратени на имейл или телефон, обявени в контракта.
С Възражението
си вх. № 5920/25.09.2018 г. по чл. 414а от ГПК (л. 14 от ч. гр. дело № 458/2018
г. по описа на Районен съд – Първомай), депозирано в хода на заповедното
производстсво по ч. гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ответницата сочи, че е получила и представя Уведомление (л. 16 – л. 22 от ч.
гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), с което в отговор
на преждезаявените й оспорвания „Аксес Файнанс” ООД излага подробна справка за
усвоените и постъпили от нея суми и разпределението им по компонентите на
дълга, и й напомня, че на 06.04.2017 г. е била обявена предсрочната му
изискуемост.
Със
Споразумение от 21.04.2017 г. (л. 21) страните по Договор за кредит „Бяла карта” № *** се спогодили за разсрочване на
натрупаните по него към 21.04.2017 г. задължения в общ размер на 1 145, 11
лева, от които: 793, 10 лева – усвоена и непогасена главница, 60, 56 лева – договорна
лихва, 77, 50 лева – разходи съгласно чл. 22, ал. 4 от договора, 210, 43 лева –
неустойка по чл. 21 от договора, и 3, 52 лева – законна лихва съгласно чл. 22,
ал. 3 от договора за периода от 06.04.2017 г. до 21.04.2017 г., чрез дванадесет
месечни вноски, първите единадесет от които от по 100 лева, а последната не
по-голяма от 70, 00 лева и предназначена за покриване на начислената законна
лихва от 21.04.2017 г., платими от 15-о до 21-о число на месеца, считано от
месец май 2017 г., както и за автоматично отпадане на действието на анекса при допусната
забава с повече от три календарни дни.
В качеството
си на пълномощник на „Аксес Файнанс” ООД, овластен от него с Пълномощно (л. 26)
да уведомява от името му всички длъжници за рамковото прехвърляне от 07.11.2014
г., ищецът изпратил чрез „Български пощи” ЕАД до ответницата на указания в заемния
договор неин постоянен и настоящ адрес:***, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АФ/***/15.12.2017
г. (л. 31 – л. 32), с информация за предприета покупка на вземанията по
Договора за кредит № ***, възлизащи към 15.12.2017 г. общо на 1 116, 81 лева, в
т. ч. начислена мораторна лихва, и покана да ги издължи в срок до 5 дни от
получаването й. По данни от Известие за доставяне № *** (л. 33), издадено от
пощенския оператор, въпросното съобщение било предадено лично на адресата на 28.12.2017
г.
Сезиран от
кредитора със Заявление
вх. № 5441/31.08.2018 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 458/2018 г. по
описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 274/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав (л. 9
от ч. гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 10.09.2018
г., с която му разпоредил да заплати на заявителя исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 5920/25.09.2018 г. (л. 13 от
ч. гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай).
След като на
26.10.2018 г. било известено от заповедния съд по
порядъка на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за алтернативата да предяви иск за
установяването им, на 26.11.2018
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото
дружество подало по пощата в Районен съд – Пловдив разглежданата искова молба.
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 84 – л. 93), което следва
да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно
изготвено и кореспондира със съвпадащите фактически изявления на страните, че
заемателят е изтеглил чрез платежния инструмент общо 1 210, 00 лева, както
следва: на 17.09.2016 г. – 250, 00 лева, на 21.09.2016 г. – 400, 00 лева, на
28.09.2016 г. – 50, 00 лева, на 04.10.2016 г. – 100, 00 лева, на 07.10.2016 г.
– 100, 00 лева, на 07.11.2016 г. – 250, 00 лева, на 15.12.2016 г. – 30, 00
лева, на 27.01.2017 г. – 20, 00 лева, и на 27.02.2017 г. – 10, 00 лева, като е
осъществил погашения в общ размер на 992, 00 лева, от които: 120, 00 лева на
05.10.2016 г., 282, 00 лева на 02.11.2016 г., 120, 00 лева на 05.12.2016 г., 120,
00 лева на 05.01.2017 г., 120, 00 лева на 03.02.2017 г., 23, 50 лева на
28.02.2017 г., 100, 00 лева на 25.05.2017 г., 100, 00 лева на 17.07.2017 г. и
6, 50 лева на 26.09.2018 г., и с които задълженията му за главница, договорна
лихва за периода от 18.09.2016 г. до 06.04.2017 г., неустойка за непредоставяне
на обезпечение, такса за разходи за събиране и такса за разходи за дейност на
служител, възлизащи съответно на 1 210, 00 лева, 183, 00 лева, 456, 59
лева, 77, 50 лева и 120, 00 лева, както и за законна лихва за забава за периода
от 06.04.2017 г. до 12.12.2017 г. от 55, 22 лева, са намалени съответно с 416,
90 лева, 122, 44 лева, 246, 16 лева, 57, 34 лева, 120, 00 лева и 29, 16 лева.
Респективно неизплатеният остатък е съответно 793, 10 лева, 60, 56 лева, 210, 43 лева, 20, 16 лева, 0, 00 лева и 26, 06 лева, а ако
се игнорират чл. 22, ал. 4, изр. 1 и ал. 5 от договора – остава непогасена само
заемна сума от 430, 16 лева.
Законната
лихва върху главница от 793, 10 лева и от 430, 16 лева за периода от 18.09.2017
г. до 31.08.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда, е калкулирана съответно на 76, 67 лева и 43, 59 лева.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от
правна страна следното:
Исковете,
отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява
на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация
в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта
да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно
правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с
релевираната в исковата молба индивидуализация, така и собственото си
титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия.
Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които
позовава възраженията си.
В настоящата конкретика спорните права
произтичат от Договор за
кредит „Бяла карта” № *** (л. 6 –
л. 12), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на
„търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се
подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се
разпростира и спрямо страната нетърговец, а при
празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и
профила на контрагентите съглашението се регулира и от ЗПК, който въвежда в
българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП).
По дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото чл. 9,
ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с
потребителско кредитиране в рамките на
своята професионална или търговска дейност,
предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по понятието
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалния или
търговския си ресор физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната в чл. 10, ал. 1
от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съвпадението на взаимно
адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства
или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете
или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с
оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на този по
чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или други
заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2,
изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е
договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав
на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе
доказване, постигнато съгласие за заемане
на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя. Спецификата на процесния кредит като револвиращ
(възобновяем, отворен) се проявява във възможността след частично или пълно
погасяване отново и по всяко време да бъде отпуснат и използван до съответен лимит.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната
сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и
разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2);
името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец),
постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5);
договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК
е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както
и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в
брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му
(т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл.
11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди
отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили
писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване
на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в
Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните
по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да
прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе
информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги
съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени
по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в
основание за недействителност на договора, което съдът контролира служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело
C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т.
3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г.,
I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка,
конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитодател”,
и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор за
потребителски кредит „Бяла карта” № *** (л. 6 –
л. 12) в разновидност на паричен револвиращ заем за потребление, усвоим чрез кобрандирана кредитна карта
Бяла карта/Access Finance/iCard № *** при Общите
условия на издателя й „Интеркарт Файнанс” АД към Рамков договор за предоставяне
на кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access Finance/iCard от 10.09.2016 г., който по силата на чл. 2,
ал. 2, изр. 2 от индивидуалното съглашение съставлява неразделно към него
Приложение № 1 (л. 14 – л. 19).
По делото е наличен материализиращият сделката
документ, който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена
форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на суми до общ
максимум от 800, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с обязаност
на последния да ги връща. Назначената съдебно-счетоводна експертиза констатира,
че в периода от 17.09.2016 г. до 27.02.2017 г. ответникът е потребил посредством
платежния инструмент общо 1 210, 00 лева.
Договорното изложение удовлетворява в
достатъчна степен приложимите с оглед на особеностите на револвирането
предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 – т. 12 и т. 20
от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е
по-малък от 12, и в него понятно са конкретизирани: общият размер на кредита от
800, 00 лева, равен по разума на § 1, т. 3 от ДР на ЗПК на максималния му
лимит; условията за усвояването му чрез персонално предназначена за ответника
платежна карта; лихвеният процент от 43, 20% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разбирането на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на
ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, и методиката за
прилагането му – чрез ежедневно начисляване на дневна лихвена ставка от 0,12 %
върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на
календарния месец от 30 дни, както и изискуемото се от чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.
20 от ЗПК разяснение на потребителските права на извлечение от сметка и на
отказ от договора.
Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в текста на чл. 4, ал. 1, т. 4 са записани годишният процент на
разходите от 45, 90% и
взетите предвид при пресмятането му допускания. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от ЗПК този показател изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, и се представя като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В случая отсъстват доказателства за несъответствие
на отразената в договора величина на годишния процент на разходите с
действителната и/или с максималната граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Не следва да се третира като отклонение от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
непосочването на „общата сума, дължима се от потребителя“, която § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК отъждествява със сбора на общия размер на кредита и общите разходи по
него, тъй като естеството на заема прави това обективно невъзможно към момента
на сключването му, когато е неизвестно каква част от него ще бъде изтеглена и
респективно какви разходи за ползването й ще възникнат в тежест на
заемополучателя. В чл. 4, ал. 1, т. 3 все пак е описан аритметичният начин за
получаване на глобално дължимото се.
В синхрон с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК клаузите
на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 документират условията за издължаване с информация за
периодичността и падежа на погасителните платежи във вид на „текущи
задължения”, както и за метода за формиране на размера им, без по вече
изложените съображения да може да се предрече и фиксира броят им. В чл. 12, ал.
2 от договора е представена последователността на разпределението им между
различните неизплатени суми, макар, видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация да е нужна
само при променящи се лихвени проценти и при поискване от потребителя (в този
смисъл Решения на Европейския съд от
09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г. по дело C-331/18,
постановени по преюдициални запитвания за тълкуване на чл. 10, § 2,
букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО, транспонирани с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК).
По съгласие на договарящите, обективирано в
чл. 2, ал. 2, изр. 2 от индивидуалния договор, в него при режима на чл. 298,
ал. 1, изр. 1 от ТЗ са инкорпорирани Общите условия за ползване на картата, изработени от издателя й „Интеркарт Файнанс” АД и поместени в Рамков договор за предоставяне
на кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access Finance/iCard от 10.09.2016 г. (л. 14 – л. 19). В нарушение на императива на чл. 11, ал. 2
от ЗПК обаче единствено началната и финалната им страница носят подписа на
двете страни, а останалите изобщо не са подписани от тях. Пропускът се
санкционира от чл. 22, ал. 1 от ЗПК с нищожност на цялото съглашение,
включително по аргумент от чл. 366 от ЗЗД и на изменящото го Споразумение от
21.04.2017 г. (л. 21) (в този смисъл Решение №
205/07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о.), в каквато
ситуация според чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да
дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова
последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на
неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда. Следователно всички предявени акцесорни
искове се явяват неоснователни.
Въз основа на експертното заключение,
подкрепено от еднопосочните изявления на страните, се изяснява, че ответницата
е реализирала плащания в общ размер на 992,
00 лева, които са отнесени за покриване на главницата с общо 416, 90 лева, а
остатъкът от 575, 10 лева – на договорната лихва, неустойката за непредоставяне
на обезпечение, таксата за разходи за събиране, таксата за дейност на служител
и законната лихва съответно със 122, 44 лева, 246, 16 лева, 57, 34 лева, 120,
00 лева и 29, 16 лева.
След
прихващане на оставащата за връщане заемна сума от 793, 10 лева с тези от общо 423, 50 лева, които
заемателят следва да получи обратно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
като дадени от него без кауза вследствие приложението на чл. 23 във вр. с чл.
22 от ЗПК, възражение за което е въвел в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав е мотивиран да заключи, че главният дълг съществува в размер
на 369, 60 лева с настъпила изискуемост преди образуване на заповедното
производство.
Ищецът обаче
не го е придобил по пътя на частното правоприемство и не е легитимиран да търси
изпълнението му, поради което искът за установяването му също следва да се
отхвърли.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото на кредитора да прехвърли своето вземане
на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а
чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде изрично
прогласена в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в чл.
18.3 от него. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
С Рамков договор № Д-14-00209-1 за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. (л. 22 – л. 24), анексиран с
Допълнително споразумение № 1/01.03.2016 г. (л. 25), „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***,
се е задължило да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем
ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от
договори за потребителски кредит „Бяла карта” по смисъла на ЗПК, ведно с
привилегиите, принадлежностите и изтеклите лихви. Дружествата са се споразумели
при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в Приложение № 1, на което придават
транслативни последици.
Очевидно цедирането на процесните суми не е
автоматично следствие от рамковата спогодба, а е предпоставено от
конкретизацията им по основание и размер по допълнително съгласие между
праводателя и правоприемника. Според ищеца такова е постигнато с Приложение №
1/12.12.2017 г. към рамковия договор, което обаче е изключено от
доказателствения масив поради бездействието му да представи неговия оригинал, а
други сведения за съвпадение на волеизявленията на предишния и новия кредитор с
прехвърлителен ефект не са налице. В Потвърждението на цедента №
Д-17-00250-1/12.12.2017 г. (л. 30) предметът на Приложение № 1/12.12.2017 г. не
е възпроизведен, а в изпратеното до ответницата Уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-АФ/***/15.12.2017 г. (л. 31 – л. 32) се споменава само рамковото
договаряне.
При дадения изход на спора на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) ищецът следва да
бъде осъден да заплати на насрещната страна съдебноделоводните й разноски от
100, 00 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, а на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ и
съдействие в размер, определен от съда, но не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От депозирания Договор №
4/15.01.2020 г. за правна защита и съдействие
(л. 95) е видно, че адв. С.М. е бил ангажиран с
безвъзмездно процесуално представителство на доверителката си в хипотезата на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от гореспоменатата
наредба съобразно
защитавания материален интерес от 1 171, 04 лева, минималният хонорар,
който се полага на правоимащия повереник, е 311, 97 лева. При съобразяване на процесуалното
му участие в процеса с изготвяне на отговор и писмена защита и явяване в две
открити заседания, на броя на редовно проведените такива, за третото от
които му се дължи допълнително възнаграждение от 100, 00 лева, и на фактическата и правна сложност на делото, която не се
отклонява от обичайната, адвокатските му услуги следва да се възмездят със
сумата от 600, 00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на
Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, както следва:
Ø сумата от 793, 10 лева (седемстотин
деветдесет и три лева и десет стотинки) – главница по Договор за кредит „Бяла
карта” № ***, сключен между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК: ***, и ответника, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 31.08.2018
г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й
изплащане;
Ø сумата от 60, 56 лева (шестдесет лева и
петдесет и шест стотинки) – договорна лихва по същия договор за периода от
02.02.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 210, 43 лева (двеста и десет
лева и четиридесет и три стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство по същия договор
за периода от 06.02.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 20, 16 лева (двадесет лева и
шестнадесет стотинки) – такса за разходи за събиране по същия договор за
периода от 29.03.2017 г. до 06.04.2017 г.;
Ø сумата от 86, 79 лева (осемдесет и шест
лева и седемдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 18.09.2017 г. до 31.08.2018 г.,
за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед №
274/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в
качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт А.Д.Р., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на:
Ø Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата
от 100, 00 (сто) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза,
и
Ø адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 600, 00 (шестстотин) лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ответника Д.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в исковото производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез
процесуалните им представители.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 458/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ