№ 258
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000308 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 79/17.03.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на ОС-
Стара Загора, с което „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т
и Здраве“АД-гр.София е осъдено да заплати на Д. Д. Д., действащ със
съгласието на своята майка В. Д. В., сумата 52 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 16.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата 2 357,34 лв.– законна лихва за
периода 6.05.2024 г.-7.10.2024 г., както и е осъдено дружеството да заплати на
адвокат И. С. сумата 4 999 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА и да
заплати по сметка на ОС-Стара Загора сумата 2 175 лв. ДТ и сумата 1078,60
лв. възнаграждение за вещи лица, представляваща разноски, платени от
бюджета.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.София моли решението да бъде отменено
като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба от
22.04.2025 г., и да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове,
1
евентуално, да бъде редуциран размерът на присъдената сум. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба Д. Д. Д., действащ като непълнолетен
лично и със съгласието на своята майка В. Д. В. (понастоящем навършил
пълнолетие, на 24.09.2025 г.), моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 10.06.2025 г.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
8.10.2024 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и здраве“АД-гр.София да му заплати
сумата 40 000 лв., като размерът на претенцията е увеличен на 52 000 лв. по
искане на ищеца, заявено в последното по делото открито съдебно заседание
на 28.02.2025 г., за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на
уврежданията, причинени му при и в резултат на ПТП на 16.11.2023 г.,
настъпило по вина на водача И.М.И. при управлението от него на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. №**********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което
обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва
върху сумата от 8.10.2024 г. – датата на подаването на исковата молба, и ведно
със сумата 2 357,34 лв. за дължима законна лихва върху главницата за забава
върху неизплатеното застрахователно обезщетение за периода от 6.05.2024 г.
(датата, на която е изтекъл законоустановеният тримесечен срок за
произнасяне по претенцията от ответника, заявена на 5.02.2024 г.) до датата
7.10.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 16.11.2023 г. е настъпило ПТП с
2
участието на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №**********, управляван от
И.М.И., при което като пешеходец е пострадал ищецът Д. Д. Д.. Не се спори
между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил И. е имало
сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 5.02.2024 г.
е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за
изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 8.10.2024 г. не е било изплатено на ищеца
обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи,
спори се понастоящем между страните само относно справедливия съгласно
чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че на 16.11.2023 г.
той на връщане от училище е пресичал на пешеходна пътека тип „Зебра“, но
водачът на лекия автомобил не се е съобразил с предимството му и е
настъпило ПТП, при което той е пострадал, като от удара е претърпял
множество травматични увреждания – фисура на лява фибула проксималнои
множество натъртвания и охлузвания. Твърди, че посочената фисура е довела
до трайно затрудняване на движението на долния му ляв крайник за период
по-дълъг от 30 дни (средна телесна повреда), била му е извършена в спешен
порядък реинплантация на скалп, претърпяното мозъчно сътресение с
краткотрайна загуба на съзнание по път към лечебното заведение са довели до
загубата на спомени. Твърди, че множеството натъртвания и охлузвания по
тялото му са му причинили силни болки и страдания. Твърди, че е предявил
на 5.02.2024 г. претенция за заплащане на обезщетение пред ответното
дружество като застраховател на виновния водач, но не му е било определено
и изплатено обезщетение. Твърди, че към момента на ПТП е бил на 16 години,
то е настъпило внезапно и е рефлектирало силно върху начина му на жИ.т.
Твърди, че е получил травми по цялото тяло, болките в левия крак са били
силни и те, както и тези в другите части на тялото му, с продължили в дълъг
период от време, а някои от тях продължават и до момента. Твърди, че за
около месец е излизал от дома си само за контролни прегледи при лекар, като
голямата част от времето в дома си прекарвал на легло и се е ползвал от чужда
помощ за обикновените битови задачи, което е довело до изключително
сътресение на психиката му, търпял е множество негативни емоции, които
3
продължават и до момента. Твърди, че и до момента преживява страхови
епизоди, сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижването си из
града и на път за училище. Твърди, че болките в крака му продължават и до
момента, като това води до епизодична накуцваща походка, за която е осмиван
от своите връстници, а също и за останалия по главата му белег. Твърди, че е
ограничил социалните си контакти и са започнали чести епизоди на
разсеяност и нервност, които не са отшумели и до момента. Твърди, че
учението му и възможностите му да възпроизвежда учебния материал са
изостанали и с намален капацитет, преустановил е и всичките си занимания
със спорт, станал е и небрежен към външния си вид. Посочено е, че съгласно
нормата на чл.492,т.1 от КЗ в редакцията към момента на ПТП минималната
застрахователна сума (лимита на отговорност) на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е в
размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие и от това ПТП неимуществени вреди
и претърпял само той, като към датата на ПТП и в периода на възстановяване
на ищеца икономическите условия в страната се влошават, налице са
изключителни инфлационни процеси, което обуславя размера на исковата
претенция. Претендира за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението от датата на постъпване на исковата молба в съда, както и за
присъждане на лихва за забава от датата 6.05.29024 г. (на която е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне от застрахователя по предявената от него
претенция) до датата на подаване на исковата молба в размер на 2 357,34 лв.
С подадения на 8.11.2024 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва исковете. Твърди и че ищецът като
пострадало при ПТП лице е получил незначителни по вид и степен телесни
наранявания, от които се е възстановил бързи и без усложнения. Оспорва
размера на претендираното обезщетение като несъобразен на
застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи за процесния
период, на критериите относно понятието справедлИ.ст по смисъла на чл.52
от ЗЗД, на вида и характера на телесните увреждания, респективно на обема,
продължителността и интензивността на болките и страданията. Оспорва
ищецът да е претърпял психологични проблеми, като посочва, че той не се е
консултирал с психолог или психиатър за справяне с психологичния
дискомфорт. Оспорва и претенцията за присъждане на лихви с оглед
неоснователност на главния иск.
4
От ищеца не е подадена допълнителна искова молба, съответно, от
ответника не е подаден отговор на допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че вината за
настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил. За
определянето на размера на обезщетението за търпените от ищеца
неимуществени вреди съдът отчита, че съгласно приетата по делото СМЕ
ищецът е получил охлузване и кръвонасядане по главата вляво теменно,
разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение без пълна загуба на
съзнание, контузия на лява лумбална област, непълно счупване на лява
малкопищялна кост в горния край или са му причинени средна и множество
леки телесни повреди, оздравителният период до пълно възстановяване на
движението на левия долен крайник при конкретната травма е бил в рамките
на 1,5-2 месеца, а от останалите травматични увреждания ищецът се е
възстановил в рамките на около 28 дни, но те са допринесли за промяна на
неговия обичаен начин на жИ.т, засегнали са здравословното му състояние по
начин, който да изисква по-продължително лечение и полагане на грижи.
Съдът намира, че е видно от данните по делото, че уврежданията са оставили
поражения върху телесната цялост на ищеца, които в своята съвкупност са в
сериозен интензитет на претърпените болки, страдания и стрес. Съдът приема,
че периодът, необходим за окончателното възстановяване на ищеца от
получените при ПТП травматични увреждания, е бил в рамките на 4 седмици,
като след изписването от болницата му е трябвала чужда помощ, защото не е
можел да се движи сам, носел е ортеза заради пукнатата кост, използвал е
помощни средства за придвижване – патерици, почти месец бил постоянно на
легло, взимал болкоуспокояващи. Съдът приема, че към настоящия момент
съгласно показанията на свидетелите ищецът страда от ограничения в личния
и социалния жИ.т, има останали белези на гърба и по лицето, все още го боли
кракът, променена е походката му, тъй като кракът му е леко изкривен на една
страна. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът отчита и преживяната от ищеца стресова реакция, която е довела до
негативна промяна в психо-емоционалното му състояние. Съдът отчита, че от
приложения по делото социален доклад се установява, че ищецът се страхува
да пресича на пешеходна пътека, а разпитаните по делото свидетели сочат, че
ищецът е променен психически, сънува кошмари, не иска да излиза, спрял е да
спортува, развалил е успеха си. Окръжният съд отчита вида и характера на
5
вредите, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхното
продължителност, както и възрастта на пострадалия, който е все още
подрастващо дете, и намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер от 52 000 лв. Съдът приема, че е основателна и
акцесорната претенция за присъждане на лихви върху тази сума за времето
след 6.05.2024 г., както е заявена претенцията от ищеца, на която дата е
изтекъл тримесечният срок за произнасяне от ответника по заявената до
дружеството от ищеца на 5.02.2024 г. претенция.
С въззивната жалба от 22.04.2025 г. застрахователното дружество-
жалбоподател твърди, че присъдената сума за обезщетението 52 000 лв. е
завишена с оглед на всички обстоятелства, които са относими към размера и
са установени в производството. Заявено е, че в резултат на ПТП ищецът е
получил една средна телесна повреда и 4 леки травматични увреждания –
непълно счупване на лява малкопищялна кост н горния край, охлузване и
кръвонасядане по главата вляво теменно, разкъсно-контузна рана, мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание и контузия на лява лумбална област,
- които травми нямат жИ.тозастрашаващ характер, нито са от естество да
влошат неговото здраве краткотрайно или за по-продължителен период от
време. Заявено е, че непълното счупване на лявата маклопищялна кост е
лекувано консерватилно без да се извършват оперативни интервенции, не са
влагани импланти и не са поставяни външни фиксатори, които да
стабилизират счупената кост до зарастването й, като след изписването му от
болницата ищецът е бил с подобрение е лечението му е продължило в
домашни условия, той не е провеждал рехабилитация и не е посещавал
контролни прегледи, от което може да се направи извод, че ищецът се е
възстановил напълно за озклучително кратък период от време от 2 месеца,
като обемът на движение на левия крайник е възстановен напълно и неговата
функция е напълно възобновена въпреки изнесените от свидетелите данни за
по-дълъг възстановителен период от обичайния такъв. Твърди се, че съдът не е
съобразил, че се наблюдава благоприятен ход на развитие на оздравителния
процес, без усложнения и че интензитетът на болките и страданията е
намалявал към незначителен, като ищецът е с напълно възстановена походка.
Заявено е, че мозъчното сътресение при ищеца е без вътречерепна травма и е
лекостепенно. Твърди се, че охлузването и кръвонасядане по главата вляво
теменно, разкъсно-контузната рана и контузията на лява лумбална област са
6
причинили незначителни болки и страдания, без разстройство на здравето,
които своевременно в хода на оздравителния процес са затихнали до пълното
и изчезване след неговото приключване. Твърди се, че окръжният съд е
надценил търпените от ищеца болки и страдания и е подценил
обстоятелството, че оздравителният процес е минал твърде бързо при травми
от подобен род и без каквито и да било усложнения. Твърди се, че не са взети
предвид лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите
условия в страната към 2023 г., като спрямо минималната работна заплата в
страната от 780 лв. по данни на НОИ към датата на ПТП 16.11.2023 г.
присъденото обезщетение е несъразмерно високо, то накърнява добрите нрави
и спекулира с общественото чувство за справедлИ.ст, тъй като се превръща в
самоцелен начин за забогатяване за сметка на застрахователя. Твърди се и че
окръжният съд не е отчел, че размерът от 52 000 лв. е прекомерно завишен и
не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи, дори и
при по-тежки от настоящия, за процесния период с оглед релевантните
критерии относно понятието справедлИ.ст по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Направено е позоваване на решение № 48/12.02.2025 г. на ПАС по в.т.д. №
622/2024 г., с което апелативният съд е приел, че за счупване на големия и
малкия пищял на лява подбедрица, навяхване на предна кръстна връзка на
ляво коляно и частично разкъсване на заден рог и вътрешен мениск на лявото
коляно, при които е провеждано лечение, което е включвало имобилизация на
крака с туторна шина до месец март на 2023 г., а след това използване на
оребрена наколенка за около 2 месеца, провеждани са физиотерапия и
медикаментозно лечение с антикоагуланти, поставени са вътрешни инжекции
и ищцата е локално третирана с протИ.възпалителни и протИ.оточни
препарати, с оздравителен процес, който е продължил 6 месеца, а
възстановителният и до момента, се дължи обезщетение в общ размер на
40 000 лв. Решението се обжалва и в частта му относно присъждането на
лихви по аргумент от неоснователността на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди. Искането е да бъде отменено
обжалваното решение изцяло, като се постанови отхвърляне на предявения от
ищеца иск, а евентуално, при приемане на въззивната жалба за частично
основателна, да бъде редуциран размерът на присъдената сума.
С отговора на въззивната жалба от 10.06.2025 г. ответникът по нея
възразява, че окръжният съд при определяне на дължимото на ищеца
7
обезщетение за неимуществени вреди е отчел в пълна степен характера,
степента и броя на уврежданията му и неблагоприятните изменения в неговата
психика и начин на жИ.т, до които те са довели, както и е отчетена младата
възраст на пострадалия и социалните неудобства, които той преживява
вследствие на променената му походка и другите белези от настъпилото
събитие, като са взети предвид и обстоятелствата, при които е настъпило
събитието и неговият внезапен характер. Заявено е, че нечинът на жИ.т на
пострадалия ищец и промяната му след увреждането, неговото общо
физическо състояние, преустановяването на заниманията със спорт в най-
активната му възраст също са ценени в достатъчна степен, за да се стигне до
справедливия размер на присъденото обезщетение от 52 000 лв. Заявено е, че
жалбоподателят в прекалено лека степен и неправилно отчита начина на
протичане на оздравителния процес, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Д. Д. е лицето, пострадало при ПТП на
16.11.2023 г., което ПТП е настъпило с участието на водача И. И. при
управлението от него на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №**********.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача И. за причинени
вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че преди
завеждането на делото ответното дружество не е изплатило на ищеца
обезщетение за вреди, след като той надлежно е заявил претенцията си пред
застрахователя. Спори се между страните понастоящем с оглед изложените
във въззивната жлба оплаквания и съображения само какъв е справедливият
размер на обезщетението. Затова е очевидно неоснователно искането на
жалбоподателя да не се присъжда на ищеца застрахователно обезщетение,
8
като решението на окръжния съд бъде изцяло отменено и предявените от него
искове (главен и акцесорен за лихви) да бъдат изцяло отхвърлени. Видно е от
заключението от 13.02.2025 г. на комплексната СМЕ и АТЕ, прието в
откритото съдебно заседание на окръжния съд на 28.02.2025 г., че ПТП е
настъпило на пешеходна пътека, където ищецът е пресичал като пешеходец,
тъй като водачът на лекия автомобил не го е видял и не е реагирал с аварийно
спиране, поради което е налице виновно протИ.правно поведение на
застрахования водач. Няма спор между страните, че вследствие на ПТП на
ищеца са били причинени телесни увреждания и че е налице пряка причинно-
следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания. Следователно ищецът е установил наличието на
виновно протИ.правно деяние, в причинно-следствена връзка с което са му
причинени неимуществени вреди от лице с валиден договор по застраховка
„ГО“ с ответното застрахователно дружество. При установената
основателност на твърдението на ищеца, че неговите телесни увреждания са
настъпили (поради което той е претърпял неимуществени вреди), вследствие
(в причинно-следствена връзка с) виновно протИ.правно деяние на водача И.,
несъмнено е, че на ищеца се дължи от застрахователя обезщетение за
претърпените вреди при условията на чл. 432,ал.1 от КЗ. Неоснователно е
следователно искането на жалбоподателя решението да бъде изцяло отменено
и на ищеца да не бъде присъждане обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, респективно, да бъдат изцяло отхвърлени главният иск
и акцесорният иск за присъждането на лихви върху претендираната сума за
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедлИ.ст и да възмездява
претърпените от пострадалия Д. Д. болки, страдания и неудобства. Видно от
представената от ищеца с исковата молба в копие епикриза от 20.11.2023 г. от
Клиниката по неврохирургия при МБАЛ“Проф.д-р Ст.Киркович“АД-гр.Стара
Загора, ищецът е приет в клиниката на 16.11.2023 г. и е изписан на 20.11.2023
г., под локална анестезия в спешен порядък е извършена реинплантация на
скалп, ищецът е приет след краткотрайна загуба на съзнание с оплаквания от
главоболие, световъртеж и болезненост в областта на травмираните зони, след
консултация с неврохирург е хоспитализиран за лечение и наблюдение в
неврохирургията, констатирани за охлузване и хематоми по главата, разкъсно-
9
контузна рана на главата, установена е фрактура в областта на главичката на
фибулата, след извършените рентгенови графии и преглед е установена
фисура на лява фибула проксимално, посочено е като подходящо
консервативно лечение, приложено му е медикаментозно лечение, посочено е
да бъде освободен от учебни занятия за 20 дни и от физическо възпитание и
спорт за 30 дни. Видно от заключението на комплексната СМЕ и АТЕ,
изготвено от д-р Т.П. и от инж. В.К., при ПТП настъпва удар между лекия
автомобил и пресичащият пешеходец с предна челна част на автомобила и
лява странична повърхност на пешеходеца, ударът е под масовия център на
пешеходеца, вследствие на което той е повдИ. и възкачен върху предния капак
на автомобила, главата му е достигнала предно обзорно стъкло и то се е
счупило, тялото на пешеходеца за кратко е носено от автомобила, след което е
отхвърлено напред и вдясно по посоката на автомобила върху терена, без да е
прегазен. Видно е от същото заключение, че при ПТП ищецът Д. е получил
охлузване и кръвонасядане по главата вляво теменно, разкъсно-контузна рана
на главата, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, контузия на лява
лумбална област и непълно счупване на лява малкопищялна кост в горния
край, като непълното счупване на горния край на малкопищялната кост на
лявата подбедрица е от характер и е осъществила медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите травматични увреждания
както в съвкупност, така и всяко едно поотделно са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Видно от същото заключение,
оздравителният период до пълно възстановяване на движението на левия
долен крайник при конкретната травма е в рамките на 1,5-2 месеца, а от
останалите травматични увреждания пострадалият се е възстановил в рамките
на около 28 дни. Видно от същото заключение, няма медицински документи за
провеждани рехабилитационни процедури при ищеца във връзка с травмата
на левия крайник, каквито процедури биха довели до по-бързо пълно
възстановяване след целия необходим оздравителен процес, но при
пострадалия, имайки предвид юношеската му възраст, те не са били
задължителни и необходими. Видно от същото заключение, в делото няма
данни за проведени контролни прегледи, препоръчани в епикризата от
20.11.2023 г. Видно от обясненията на вещото лице доктор П. в съдебното
заседание на окръжния съд на 28.02.2025 г., непълното счупване на лява
10
малкопищялна кост в горния край се лекува или с ортеза, или с гипс, но в
повечето случаи с ортеза, която е по-мека имобилизация от гипса и може да
бъде сваляна и поставена, вещото лице не е извършило личен преглед на
ищеца поради липса на такава задача, в рамките на около месец този крайник
трябва да бъде съхраняван, да се придвижва лицето или с помощни средства,
или някой да му помага. Относно установяване на твърденията на ищеца
относно неговото състояние след ПТП и претърпените от него болки и
страдания по негово искане в откритото съдебно заседание на окръжния съд
на 28.02.2025 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на неговите
родители – майката В. Д. В. и бащата Д.А. Д.. В случая, доколкото ищецът
като непълнолетен в хода на съдебното производство действа лично, но със
съгласието на свой родител (в случая на майката В. В.), и поради близката
родствена връзка между ищеца и свидетелите техните показания следва да се
преценяват съгласно чл.172 от ГПК - при отчитане на тяхната
заинтересованост от изхода на спора в полза на ищеца с оглед на всички други
данни по делото. Видно от показанията на свидетелката В. В., в болницата
ищецът бил на носилка, имал рани по главата, носа, цялото тяло, краката,
приели ги след чакане от 2 часа, залепили и промили раните, след това го
качили в отделението, Д. от удара още не бил дошъл хубаво в съзнание, в
болницата бил 4-5 дни, той не можел да се движи и му трябвала помощ, там
му помагал друг пациент от неговата стая, момчето го водело до тоалетната,
от болницата го взели с много рани, имал пукната кост, след това му взели
ортеза, движел се с патерици, бил на домашно лечение и се грижили за него в
къщи един месец, той бил постоянно на легло, с патерица ходел до тоалетна,
притеснявал се да му помагат за къпането, давали му болкоуспокояващи, не
можел да си стои на краката, има останали белези отзад на гърба, на лицето
горе от раната все още има останал белег, все още го боли кракът, променена
му е походката, леко му е изкривено крачето на една страна, продължава да го
боли, на моменти Д. е доста нервен, казва, че сънува катастрофата, по-разсеян
е, преди ПТП ходел на фитнес, тренирал на площадка в междублоковото
пространство, сега не е ходил, сега вече Д. не приема подиграването за самия
крак и походка, която е изкривена, ортезата свалили след 20 дни, ходил на
контролен преглед веднъж с баща си, след зарастването на костта не са ходили
на допълнителна консултация, тя е зараснала правилно, не била назначена
рехабилитация, Д. не е посещавал психиатър или психолог, боли го долу
11
кракът при смяна на времето, сега се движи нормално, не ползва помощни
средства. Видно от показанията на свидетеля Д. Д., в болницата след
свалянето на Д. от линейката в спешното отделение той бил в коридора,
целият бил в кръв, с разцепена глава, ожулени ръце, два часа го държали в
коридора, свидетелят го качвал на скенер и на рентген, пет часа отнела
процедурата до приемането му в отделението, свидетелят го носел до
тоалетната, помагал на Д. и другият пациент в стаята, след изписването го
гледали един месец в къщи, Д. не може да отиде до тоалетната и да се къпе,
лежал и го мажели с болкоуспояващи, взели патерици и той се подпирал на
едната страна, не можел да стои на крака си, сега като застудее времето
започва да стъпва накрИ., походката му е променена, кракът му е малко извит,
след катастрофата Д. станал раздразнителен, започнал да забравя, намалил си
драстично успеха в училище, още изпитва стрес на пешеходна пътека,
забравил за спорт-лостове и фитнес, сега не може да се занимава с този крак,
драстично намалил срещи с приятели и излизане, повече си стоял вкъщи,
взели му след изписването от болницата наколенка и гелове, бил в болнични
30 дни, вечер махал наколенката и през деня я слагал, след тръгването на
училище пак куцал, махнали патерицата и видимо накуцвал, искал да ходи на
училище, били на контролен преглед при невролог, не е ходил Д. на
рехабилитация, майката го водила на ортопед за контролно мнение заради
болки в крака, в момента Д. изглежда добре, но забравя, разсеян е, не е ходил
на психиатър и психолог, взимал течен аналгин за една седмица след
изписването от болницата, след това не е взимал.
Установява се от епикризата, заключението на експертизата и
показанията на свидетелите, че ищецът Д. Д., който е роден на 24.09.2007 г. и
към момента на ПТП на 16.11.2023 г. е бил на 16 години и 1 месец, е получил
при ПТП телесни увреждания, които не са тежки, а именно непълно счупване
на лява малкопищялна кост в горния край, охлузване и кръвонасядане по
главата вляво теменно, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, контузия на лява лумбална област,
извършена му е била в болницата в спешен порядък операция под локална
анестезия за реинплатнация на скалп, кракът му не е бил опериран,
болничният престой след ПТП е бил общо за 4 дни в клиниката по
неврохирургия, след изписването ищецът продължил да се възстановява в
домашни условия, кракът му не е бил трайно имобилизиран, но след
12
изписването не е трябвало да стъпва на него, оздравителният процес до пълно
възстановяване на движението на левия долен крайник е в рамките на 1,5-2
месеца, а от останалите травматични увреждания възстановяването е в
рамките на около 28 дни, в този период ищецът е бил затруднен в
придвижването, обслужването и ежедневието си, което му е създавало
неудобства в битово и емоционално отношение, ищецът е напълно
възстановен от понесената травма, за него няма трайни негативни последствия
в здравословен план. Не се установява след приключването на оздравителния
процес с изтичането на два месеца ищецът да има проблеми с ходенето и
промени в походката. Показанията на родителите на ищеца за наличие на
промени в походката му и изкривяване на крака на една страна, както и за
останал белег на гърба, не се подкрепят от останалите данни по делото, поради
което не следва да бъдат възприети като установяващи такива обстоятелства.
Уврежданията са изисквали възстановяване в кратък период (до 2 месеца),
след възникване на травмата пострадалият е изпитвал болки и е приемал в
началния период болкоустопояващи лекарства. В този период при домашното
му лечение несъмнено му е причинен дискомфорт в ежедневието и е било
влошено качеството му на жИ.т, но те са продължили кратко време. Тези
обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в сравнително нисък
размер. Следва да се отчете обаче че ищецът е в млада, юношеска възраст,
като с оглед на начина на настъпване на ПТП- удар от автомобила, качване на
пешеходеца на предния капак, удар на главата му в предното стъкло със сила
то да бъде счупено и падане на пътното платно, при което са настъпили
травми по лицето и главата, мозъчно сътресение и счупването на
малкопищялната кост на лявата подбедрица, е несъмнено, че той е преживял
силна уплаха и това значимо и дълготрайно се е отразило впоследствие на
емоционалното му състояние. С оглед младата възраст на ищеца и липсата на
житейски опит травмиращото преживяване се превъзмогва несъмнено по-
трудно както физически, така и емоционално, като за него и създадените
трудности в ежедневието също се превъзмогват по-трудно. Поради раната на
главата и необходимостта от извършената в спешен порядък реинплантация на
скалп несъмнено е останал и белег, като не се установява от документите по
делото при ищеца да има останали други трайни белези по тялото. Поради
травмиращото преживяване логично и обичайно е ищецът да си спомня за
инцидента и да изпитва страх и притеснения при пресичане, след като е
13
пострадал на пешеходна пътека. Не се установяват обаче причини след
изтичането на възстановителния период от два месеца ищецът да не се
занимава любителски със спорт (фитнес, упражнения) или да ограничава
социалните си контакти и обичайния за младежите на неговата възраст начин
на жИ.т. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината
(нарушение от застрахования водач по непредпазлИ.ст на правилата на ЗДвП,
при което нарушение на правилата за движение са причинени на ищеца
физически увреждания с период на възстановяване 2 месеца) на водача И. и
при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически болки
и страдания, не е проведено оперативно лечение на крака, направена в спешен
порядък сравнително лека операция за реимплантация на скалп, затруднения в
движението и в обслужването за период от 2 месеца, настъпило физическо
пълно възстановяване), на възрастта на пострадалия Д. (към момента на ПТП
на 16 години и 1 месец), последиците от деянието (болки с прием на
обезболяващи в рамките на една седмица, физически дискомфорт за периода
на възстановяването от 2 месеца, влошаване през този период на начина и на
качеството на жИ.т на ищеца, влошаване на емоционалното му състояние,
ограничаване за периода на възстановяването на социалните му контакти),
апелативният съд сега приема, че размерът на обезвреда при условията на чл.
52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 25 000 лв., която сума е съобразена
и със социално-икономическата обстановка към 16.11.2023 г., когато
минималната работна заплата в страната е била 780 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в по-нисък размер. Основателно е следователно
оплакването във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
неправилно определяне от окръжния съд на размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, но само за сумата над 25 000
лв. до 52 000 лв. В случая размер 25 000 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се приеме за съобразен с изискването на чл.
52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по справедлИ.ст и да възмездява
конкретно претърпените от пострадалия Д. Д. болки, страдания и неудобства.
14
Установява се следователно, че въззивната жалба е частично
неоснователна относно присъденото на ищеца обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и частично основателна относно
определения размер на обезщетението над 25 000 лв. до 52 000 лв., съответно
със законната лихва. Присъденият от окръжния съд размер на обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде променен и
определен в размер на 25 000 лв., поради което решението на окръжния съд
следва да бъде отменено в частта му относно присъждането на обезщетението
за неимуществени вреди за сумата над 25 000 лв. до 52 000 лв., ведно със
законната лихва, съответно, като то бъда потвърдено в частта му, с която е
присъдено обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва.
Поради основателността на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед нормата на чл. 429, ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ
застрахователят дължи да заплати на увреденото лице сумата на
обезщетението ведно със законната лихва върху нея. Съгласно чл. 493,ал.1,т.5
във вр. с чл. 429,ал.2,т.2 и ал.3, изр.2 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяването на претенцията от увреденото лице.
Безспорно е, че молбата, с която от страна на ищеца е предявено искането за
обезщетение, е получена в дружеството на 5.02.2024 г. (л.48 от делото на ОС).
Застрахователят дължи да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата
25 000 лв. от датата 5.02.2024 г., тъй като в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя (в тази насока -
решение № 128/4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, 1 ТО). С
исковата молба се претендира за присъждане на законната лихва от
подаването на исковата молба 8.10.2024 г., както и за присъждане на законна
лихва в конкретно посочен размер, изчислена от датата 6.05.2024 г., когато е
изтекъл тримесечният срок за поизнасяне от застрахователя по заявената пред
него претенция, до 7.10.2024 г. По начало законната лихва следва да се
претендира и присъжда общо, в случая от 6.05.2024 г. с оглед претенцията на
ищеца, която е заявена с тази начална дата на изчислението и която дата е по-
късна от датата 5.02.2024 г. С оглед обаче на така заявената претенция
15
апелативният съд ще присъди законна лихва върху сумата 25 000 лв. от датата
8.10.2024 г. и също ще изчисли и присъди лихвата за времето от 6.05.2024 г. до
7.10.2024 г., но сега върху размер на обезщетението 25 000 лв. При ползване
на общодостъпната изчислителна система на програмата „Апис финанси“
сумата се изчислява на 1 473,34 лв. Следва при тези обстоятелства на ищеца
да се присъди обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в
размер на 25 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
8.10.2024 г., и ведно със сумата 1 473,34 лв. – законна лихва върху тази сума за
периода от 6.05.2024 г. до 7.10.2024 г.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено и относно присъдените разноски. Окръжният съд е
осъдил ответното застрахователно дружество да заплати ДТ в размер на 2 175
лв., а при уважен иск за размер 25 000 лв. тя е 1 000 лв., поради което
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати сумата над 1 000 лв. до 2 175 лв. за ДТ. С
оглед присъждането на обезщетение решението не следва да бъде изменяно в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на окръжния съд сумата
1 078,60 лв. за възнаграждение на вещите лица. С решението дружеството е
осъдено да заплати на адвокат И. С. при условията на чл.38,ал.2 от ЗА сумата
4 999 лв. за адвокатско възнаграждение, като изчислено въз основа на сумата
(25 000 лв. плюс 1 473,34 лв. или 26 473,34 лв.) при ползване като ориентир на
размера, посочен в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (2650 лв. плюс 8% от 1 473,34 лв. или 117,87 лв., общо
2 767,87 лв.) възнаграждението следва да се определи и присъди в размер на
2 767,87 лв., поради което сега решението следва да бъде отменено в частта, с
която е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат С. за сумата над
2 767,87 лв. до 4 999 лв. С оглед уважаването на иска в пълния предявен
размер окръжният съд не е присъдил разноски в полза на ответника, но такива
следва сега да бъдат присъдени по съразмерност съгласно чл.78,ал.3 от ГПК
поради частичното отхвърляне на претенциите на ищеца. С отговора на
исковата молба от 8.11.2024 г. дружеството претендира за присъждане на
разноски, направени в производството по делото, включително и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба изрично
се претендира за присъждане на направените разноски за двете съдебни
инстанции. В съдебното заседание на окръжния съд на 28.02.2025 г. е
16
представен от ответника списък на разноските, в който са посочени сума за
платени депозити за възнаграждения на вещите лица - 400 лв. плюс 678,60
лв., общо 1 078,60 лв., и сума за юрисконсултско възнаграждение 350 лв.
Сумата 400 лв. е внесена с преводно нареждане от 27.01.2025 г. (л. 54 от
досието на делото на ОС), но не се установява сумата 678,60 лв. да е била
внесена. С определението на окръжния съд в съдебното заседание на
28.02.2025 г. е разпоредено след приемането на заключението на КСМЕАТЕ
ответното дружество да довнесе 678,60 лв. в едноседмичен срок и да
представи в този срок банковото бордеро по делото, но платежен документ не
се намира в досието на делото на ОС, поради което следва да се приеме, че
тази сума не е внесена и не следва сега да се отчита при определяне на
разноските, дължими на ответника. Защитата на дружеството по делото е
осъществена частично от юрисконсулт (изготвил отговора на исковата молба
и молба от 28.01.2025 г. относно представяне на документи и на платежен
документ за внесения депозит от 400 лв. за експертизата) и частично от
адвокат (в откритото съдебно заседание на 28.02.2025 г., на когото не се
установява да е заплатено възнаграждетние), като се претендира само за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП,
възнаграждението следва да се определя в размер от 100 до 360 лв. (в
редакцията на нормата към момента на приключване на производството пред
окръжния съд), като в случая няма основания с оглед обема (посочен по-горе)
на осъществената защита както от юрисконсулта, така и от адвоката, за
приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от НЗПП, съгласно която за защита по
дела с материален интерес над 10 000 възнаграждението може да бъде
увеличена с до 50 на сто от максимално предвидения размер по алинея 1.
Следва възнаграждението да се определи в размер на 200 лв. Разноските,
чието присъждане следователно се дължи в полза на ответника, са общо в
размер на 600 лв., като по съразмерност (предявена претенция за 52 000 лв.,
отхвърлена за 27 000 лв.) следва да бъде присъдена сумата 311,54 лв.
С въззивната жалба застрахователното дружество-жалбоподател
претендира за присъждане на разноски за въззивното производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение. Платената ДТ е в размер на
1 040 лв. Защитата на дружеството във въззивното производство е
осъществена от юрисконсулти (въззивната жалба е изготвена и подадена от
17
юрисконсулт, защитата в съдебното заседание на 10.09.2025 г. също е
осъществена от явил се юрисконсулт). Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП, възнаграждението следва
да се определя в размер от 100 до 360 лв. (в редакцията на нормата към
момента на приключването на производството пред апелативния съд), като и в
случая с оглед обема на извършената работа от юрисконсултите няма
основания за приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от НЗПП. Следва
възнаграждението да се определи в минималния размер от 100 лв. Тъй като
въззивната жалба е частично уважена, следва по съразмерност на
дружеството-жалбоподател да се присъди сумата (при претендирана отмяна
на решението за сумата 52 000 лв. и уважаване на жалбата за сумата 27 000
лв., при разноски общо в размер на 1 140 лв.) 591,92 лв. От страна на ищеца се
претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат И. С. по
реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за защитата по подадената от ответното дружество
въззивна жалба. Представен е договор за правна защита и съдействие от
24.09.2024 г., с който е договорено възнаграждение по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА
(л.74 от делото на ОС). От пълномощника на ответника по въззивната жалба е
изготвен писмен отговор, както и е представено писмено становище за
откритото съдебно заседание на апелативния съд на 10.09.2025 г. (без явяване
и участие на пълномощника в това съдебно заседание). Жалбата е отхвърлена
за размер на обезщетението 25 000 лв. При ползване като ориентир на
размера, посочен в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (2650 лв. плюс 8% от 1 473,34 лв. или 117,87 лв., общо
2 767,87 лв.) възнаграждението следва да се определи също в размер на
2 767,87 лв., но като се отчете обема на извършената работа за защитата във
въззивното производство (изготвяне на кратък писмен отговор на въззивната
жалба и на кратко писмено становище за съдебното заседание на 10.09.2025 г.
без явяване и без участие на адвоката в него) следва възнаграждението да се
определи в размер на 1 000 лв. и този размер да се присъди на адвокат С..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/17.03.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на
ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които
18
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-
гр.София е осъдено да заплати на Д. Д. Д., действащ като непълнолетен лично
и със съгласието на своята майка В. Д. В. (понастоящем навършил
пълнолетие, на 24.09.2025 г.), сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 16.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на иска 8.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 473,34 лв. –
законната лихва за периода от 6.05.2024 г. до дата 7.10.2024 г., както и
дружеството е осъдено да заплати на адвокат И. С. сумата 2 767,87 лв.-
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а също така да заплати по сметка
на ОС-Стара Загора сумата 1 000 лв., представляваща ДТ, и сумата 1078,60
лв.-възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ решение № 79/17.03.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на ОС-Стара
Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.София е осъдено да
заплати на Д. Д. Д., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на
своята майка В. Д. В. (понастоящем навършил пълнолетие, на 24.09.2025 г.),
сумата над 25 000 лв. до 52 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 16.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата над 25 000 лв. до 52 000 лв., считано от 8.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата над 1 473,34 лв. до
2 357,34 лв.-законна лихва върху сумата на обезщетението за периода от
6.05.2024 г. до дата 7.10.2024 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. ********,
ЖК“********“,бл.29, вх.1,ет.6,ап.21, против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.София, ЕИК *********, с адрес
гр.София, ЖК“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“1, иск за присъждане на обезщетение
за причинените му неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до 52 000
лв., което обезщетение се претендира като дължимо за претърпени от него
болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП на 16.11.2023 г., причинено
от И.М.И. при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен
номер *********, за който е сключен при застрахователното дружество
договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението за разликата над 25 000 лв. до 52 000 лв., считано от
19
8.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за
присъждане на сумата над 1 473,34 лв. до 2 357,34 лв. като законна лихва
върху сумата на обезщетението за периода от 6.05.2024 г. до дата 7.10.2024 г.
ОТМЕНЯ решение № 79/17.03.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на ОС-Стара
Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-
гр.София да заплати по сметка на ОС-Стара Загора сумата над 1 000 лв. до 2
175 лв., представляваща ДТ за производството пред окръжния съд.
ОТМЕНЯ решение № 79/17.03.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на ОС-Стара
Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-
гр.София да заплати на адвокат И. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА за размера над 2 767,87 лв. до 4 999 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. ********,
ЖК“********“,бл.29, вх.1,ет.6,ап.21 да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.София, ЕИК
*********, с адрес гр.София, ЖК“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“1 сумата 259,62 лв.
– разноски по съразмерност за производството по спора пред ОС-Стара
Загора.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. ********,
ЖК“********“,бл.29, вх.1,ет.6,ап.21 да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“АД-гр.София, ЕИК
*********, с адрес гр.София, ЖК“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“1 сумата 591,92 лв.
– разноски по съразмерност за производството по спора пред Апелативен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и
Здраве“АД-гр.София, ЕИК *********, с адрес гр.София, ЖК“Дианабад“,
бул.“Г.М.Д.“1 да заплати на адвокат И. С. С. от АК-*********, с адрес на
кантората гр. ********, бул.“*****“26,ет.2, ЛЧН ********** сумата 1 000 лв.
- възнаграждение за осъществената от него защита пред апелативния съд на Д.
Д. Д. като ответник по подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
20
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21