№ 18509
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110104971 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. В. П., чрез законния си представител В. С. П., чрез адв. А. И.,
срещу ****************** , вписано в ТР на *******, действащо чрез
******************************, с която е предявен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. за установяване дължимостта на сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет ******* по направление
летище С. *********, ведно със законна лихва за период от 05.09.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 49861/2023
г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е сключил договор
за въздушен превоз с ответника за редовен полет ******* по направление
летище С. *********, планиран за 13.07.2023 г., с час на излитане - 18:15 ч.
местно време. Поддържа, че в деня на полета се е явил навреме на летището,
но ответникът изпълнил въздушният превоз със закъснение от над 3 часа.
Твърди, че на 27.07.2022 г. е подал жалба до ответника, като последният е
отказал плащане на обезщетение, тъй като закъснението на процесния полет
1
се дължало на технически причини. Излага, че липсвали извънредни
обстоятелства, които да обосноват закъснението. Твърди още, че разстоянието
от летище ****** до летище ******* е над 1500 км. Моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************** , действащо
чрез ******************************, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между
страните е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за редовен
полет ******* по направление летище ****** - летище *******, планиран за
13.07.2023 г., с час на излитане- 18:15 ч. местно време. Твърди, че
закъснението на полета се дължало на сблъсък с птица, който е засегнал
самолета в предходен полет в същия ден. След кацането му на летище ******
в 16:37 ч. въздухоплавателното средство е излетяло от летище ****** по
направление летище ******* в 19:14 ч. и е кацнало в 22:28 ч. местно време.
Процесният полет не е бил изпълнен веднага след кацане на летище *****,
тъй като е бил обект на регулации от поради лоши метеорологични условия по
маршрута в ******* и **************. С оглед изложеното оспорва да дължи
претендираното обезщетение поради наличие на извънредни обстоятелства.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С молба от 30.09.2024 г., ответникът ******************, действащо
чрез ****************************** чрез надлежно упълномощен
представител - адв. К. И. / пълномощно л. 20/ признава иска. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание от 01.10.2024 г., процесуалният представител на
ищеца – адв. И. прави искане за постановяване на решение при признание на
иска и е поискал присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК
за постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК , когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
2
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не са налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 400 лева,
заплатен съгласно разписка / л. 54/, както и държавна такса в общ размер на
25,60 лева за исковото производство, които следва да му се присъдят.
Възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно, предвид
минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2
НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. В. П., ЕГН
**********, чрез законния си представител В. С. П., чрез адв. А. И., че
******************,вписано в ТР на ******** действащо чрез
******************************, ЕИК ********* дължи на А. В. П., чрез
законния си представител В. С. П. на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение
за закъснение на полет ******* по направление летище С. *********, ведно
със законна лихва за период от 05.09.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 49861/2023 г. по описа на СРС, 166-и
състав.
ОСЪЖДА ******************, вписано в ТР на ********,
действащо чрез ******************************, ЕИК ********* да
заплати на А. В. П., ЕГН ********** чрез законния си представител В. С. П.
сумата от 425,60 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4