РЕШЕНИЕ
№ 3399
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110115695 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е. М.” ****, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление: гр.С., р. В., ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. – К.” №*****,
с. „М. Т.“, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на П. Д. П., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Н. б.“ № ****, че съществува присъденото с издадена по
ч.гр.д. №9867/2022г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 2556,46 евро с
левова равностойност от 5000 лева, представляваща дължима падежирала главница за
периода от 26.07.2017г. до 25.07.2022г. по договор за банков кредит от 04.11.2015 г.,
сключен между „П. и. б.“ **** и П. Д. П. като задължението е прехвърлено от банката с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.12.2019г. на „С.Г. Г.“ *****,
което от своя страна го прехвърлило на заявителя „Е. м.” **** с договор от 11.12.2020г. и
анекс към него от 17.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 26.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между П. Д. П. като заемател и „П. и. б.“ **** като заемодател бил
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 8020 евро, която била усвоена
изцяло. Връщането следвало да се извърши на 120 равни месечни вноски ведно с
уговорената лихва в размер на 125,41 лв. всяка. На 12.09.2019г. заемодателят цедирал
неплатените си вземания по договора за заем на „С.Г. Г.“ ****, който от своя страна ги
прехвърлил на ищеца с договор от 11.12.2020г. и анекс към него от 17.03.2021г., като
последният уведомил длъжника за цесията и го поканил да плати задължението. За събиране
на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по
ч.гр.д. № 9867/2022г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта
длъжникът възразил, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 05.10.2023г. открито съдебно
заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като
ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
1
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено
от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки –
ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и
общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени
доказателства - изисканото ч.гр.д. № 9867/2022г. по описа на ВРС; договор за банков кредит
№ ********/04.11.2015г. с погасителен план, общи условия на „****“ за кредити на
физически лица, справка СЛП, декларация за защита на личните данни, уведомление за
извършено прехвърляне на вземанията с изх. № ******12.04.2021г.; договор за цесия „*** –
****“ с потвърждение, пълномощно и извлечение от Приложение 1; договор за цесия „С. –Е.
М.“ с потвърждение, пълномощно и извлечение от Приложение 1, се установява, съобразно
изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, и вероятната основателност на иска с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им
извършване - вносна бележка за държавна такса, са в общ размер от 106,40лв. Следва да се
присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 280 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „Е. М.” ****, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. – К.” №-*****, сграда „М. Т.“, и П. Д.
П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Н. б.“ № ***, че съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 9867/2022г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от
2556,46 евро с левова равностойност от 5000 лева, представляваща дължима падежирала
главница за периода от 26.07.2017г. до 25.07.2022г. по договор за банков кредит от
04.11.2015 г., сключен между „П. и. б.“ *** и П. Д. П. като задължението е прехвърлено от
банката с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.12.2019г. на „С.Г.
Г.“ ****, което от своя страна го прехвърлило на „Е.м.” ***** с договор от 11.12.2020г. и
анекс към него от 17.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 26.07.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК П. Д. П., ЕГН **********, да заплати на
„Е. М.” ****, ЕИК **** сумата от 106,40 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 280 лв. разноски по ч.гр.д. № 9867/2022г. по описа на ВРС.
Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2