№ 65
гр. Кубрат, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Гражданско дело №
20223320100757 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК,
предявени по реда на чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от управителя инж.С. Р. И. твърди, че
ищцовото дружество в качеството на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ
бр. 18/2005 г.), считано от 01.01.2019 г. предоставя В и К услуги на територията
на Община Кубрат. Поради това и с оглед качеството на собственик и потребител
на В и К услуги, с административен адрес *** на името на ответника М. П. А. е
открита партида с абонат № 422131 от страна на В и К оператора.
За А. като потребител на ВиК услуги е възникнало и съществува
задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица,
упълномощени от ВиК оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на
водопроводните отклонения, включително и в сгради етажна собственост и за
отчитане на индивидуалните водомери в жилищата, съгласно чл.5 от ОУ, да
заплаща предоставените от оператора ВиК услуги, съобразно издадени
ежемесечни фактури (чл.33 от ОУ), както и съгласно чл. 44 от ОУ да заплаща
законна лихва върху просроченото задължение.
В периода от 31.12.2018 г. до 12.09.2019 г., на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ,
1
В и К операторът издал 1 брой фактура, а именно: Ф-ра № **********/30.09.2019
г. – за доставени и потребени 65 куб. м вода.
Така издадената фактура е просрочена и изскуема съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ, поради което ищецът е начислил и сумата 47.01 лева законна лихва за
просрочие.
Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните В и К услуги,
операторът изпратил покана за доброволно изпълнение, която видно от обратната
разписка не е била потърсена от получателя, но счита за редовно връчена, тъй като
е изпратена на адреса посочен в партидата, съгласно чл. 67, ал. 4 от ОУ. Поради
това, че сумите не били заплатени, на 19.09.2022 г. кредиторът е подал заявление
в РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, образувано в ЧГД № 621/2022 г. Издадената по цитираното дело
Заповед № 319/20.09.2022 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на М. П. А., че съществува изискуемо вземане на
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград в размер на сумите: главница в размер
на 165.44 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 19.09.2022 г., до окончателното изпълнение;
лихва за забава в размер на 47.01 лева за периода от 30.10.2019 г. до 15.09.2022 г.,
всички съставляващи неплатени задължения за доставена питейна вода по 1 бр.
фактура за периода 30.09.2019 - 30.09.2019 г. Претендират и направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът М. П. А., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес *** чрез
особения си представител адв. С. В. от АК – Разград ангажира становище, че така
предявения иск е допустим, но по същество неоснователен и пледира за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ответникът М. П. А. е титуляр на партида с аб. номер 422131 в ***.
За отчетен период 31.12.2018 г. до 12.09.2019 г. е била издадена фактура №
**********/30.09.2019 г. – за доставени и потребени 65 куб. м питейна вода.
Ответникът е бил поканен да плати задължението си по издадената фактура,
2
но тъй като плащане не е било извършено, ищецът на 19.09.2022 г. е подал
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. д.
№ 621/2022 г. по описа на РС – Кубрат. Издадената по цитираното дело Заповед
№ 319/20.09.2022 г. е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което ищецът е уведомен, че следва да предяви
иск за установяване на вземането си.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 621/2022 г. по
описа на Районен съд – Кубрат.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане за територията на Община Кубрат от 01.01.2019 г. Съгласно чл.
11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен
и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
3
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези
услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД гр. Разград.
Съдът приема, че в случая ответникът е потребител на доставяните от ВиК
оператора услуги и това приема за установено въз основа на събраните по делото
доказателства.
В процесния период 31.12.2018 г. – 12.09.2019 г. в имота, за който е открита
партида, са предоставяни ВиК услуги, за което е издадена 1 бр. фактура, като
водомерът за процесния период е отчитан с електронен карнет. Не е оспорен като
изчисление размера на претендираната сума, а няма доказателства тази сума да е
била заплатена на ищцовото дружество. Поради изложеното съдът намира, че
ищецът чиято е доказателствената тежест установи, че за периода 31.12.2018 г. –
12.09.2019 г. е доставил на ответника посочените ВиК услуги на претендираната
стойност от 165.44 лв., за което е приложена и справка, поради което главният иск
е основателен. По отношение на акцесорния иск на основание чл. 44 от ОУ за
заплащане на лихва за забава за периода 30.10.2019 г. – 15.09.2022 г. претенцията
в размер на 47.01 лв. е основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът
съразмерно уважената част, има право на разноски – 75 лв. за държавна такса, 300
лв. депозит за особен представител. Поради което ответникът следва да заплати
375 лв. за разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които са в размер на 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. А., ЕГН **********, с пост. и
наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от инж. С. Р. И. –
Управител, следните суми, за които е издадена Заповед № 319/20.09.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 621/2022 г. по
описа на РС – Кубрат: 165.44 лева (сто шестдесет и пет лева, четиридесет и
четири стот.) – главница, представляваща стойност на неплатени ВиК услуги за
абонатен № 422131, за имот находящ се в ***, за което е издадена Фактура №
4
**********/30.09.2019 г. за отчетен период от 31.12.2018 г. до 12.09.2019 г., ведно
със законната лихва считано от 19.09.2022 г. до окончателното плащане; 47.01
лева (четиридесет и седемлева, една стот.) – лихва за забава начислена за периода
от 30.10.2019 г. до 15.09.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от инж. С. Р. И. – Управител, сумата
375.00 лева (триста седемдесет и пет лева, нула ст.) представляваща направени
разноски в исковото производство и сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева, нула
стот.) – разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5