Решение по дело №893/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 641
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Вера Георгиева Коева
Дело: 20221210100893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Благоевград, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева

при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100893 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ю “ АД, с ЕИК , със седалище и адрес
на управление в гр. С , район В , ул. „О ” №,представлявано от П Д и Д Ш - изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълномощника си адв.С. Г. З. -
адвокат от САК,със съдебен адрес: гр.С , ул.”Н ” № , с която против И. К. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Б , ж.к. „С ” № , вх. и Ц. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б , ул. „М ”№ е предявен осъдителен иск за:
- осъждане на ответниците И. К. Т., с ЕГН ********** и Ц. К. Т., с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучатели да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца „Ю ” АД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление - гр. , район В , ул. „О ” № представлявано от П Д и Д Ш
, следните суми: главница в размер на 7690.02 лв.; възнаградителна лихва в размер на 364.50
лв., за периода от 14.04.2021 г. до 05.09.2021 г; мораторна лихва в размер на 270.33 лв. за
периода от 14.04.2021 г. до 19.10.2021 г.; такси по договора в размер на 15 лв. за периода от
15.10.2021 г. до 19.10.2021 г.; разходи по уведомяване в размер на 48 лв. за периода от
15.10.2021 г. до 19.10.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
01.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца направените в заповедното производство съдебни и деловодни
разноски, от които 167.76 лв. държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 628.29 лв., както и за осъждане на на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 167.76 лв.
внесена държавна такса и 899.27 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение - правно
основание чл.430 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД р. с чл.86 ЗЗД вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл.415, ал. 3, предл. 2-ро ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея са връчени на всяка
една от ответите страни и в срока по чл. 131 ГПК от тях не е постъпил писмен отговор.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен осъдителен иск в срока и условията на
чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. с чл.415, ал.3 и ал.4 ГПК - в 1- месечен срок от получаване от
заявителя на съобщение по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Извършена е размяна на книжа, поради което делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Твърди се от ищеца, че на 14.06.2018г. между „Ю ” АД, ЕИК , от една страна, в
качеството му на кредитор и ответниците И. К. Т., ЕГН:********** и Ц. К. Т., ЕГН:
1
**********, от друга страна, в качеството им на кредитополучатели е сключен Договор за
потребителски кредит № / г., като на основание чл. 1 от този договор банката е
предоставила на ответниците кредит в размер на 11008 лв. за текущи нужди, срещу което
кредитополучателите са се задължили да върнат отпуснатия кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора.
Твърди се, че към договора за кредит е подписана и методология за определяне на
референтния лихвен процент „П “ по потребителски кредити, както и погасителен план,
представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7, ал. 1 от него. Сочи се, че с този
погасителен план и в съответствие с клаузите по договора страните са установили
параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на
кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и
падежи. Твърди се, че на 14.06.2018г. кредитополучателите са усвоили предоставения
кредит в размер на 11008 лв.На основание представените писмени документи - Договор за
потребителски кредит № /14.06.2018n, погасителният план към него, както и банково
бордеро № от 14.06.2018г. се твърди, че се установява фактът на възникване между
страните на облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по
което банката е отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 11008 лв.
Твърди се, че считано от 14.10.2020г. е било трайно преустановено погасяването на
кредита, съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора, а съгласно чл. 14 от
процесния договор за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на дължими
по договора погасителна вноска № 28 с падеж 14.10.2020 г. и погасителна вноска № 29 с
падеж 14.11.2020 г. на 05.09.2021г., при спазване на условията на чл. 19 от договора за
кредит, се твърди, че ищецът е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателите са били изрично уведомени чрез уведомления за предсрочна
изискуемост, връчени чрез ЧСИ Б В , per. № 890, Район на действие ОС Б .
Освен неиздължената главница в размер на 7690.02 лв., се твърди, че
кредитополучателите дължат на банката и възнаградителна лихва в размер на 364.50 лв. за
периода от 14.04.2021г. до 05.09.2021г., на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за
банков кредит; мораторна лихва в размер на 270.33 лв. за периода от 14.04.2021г. до
19.10.2021г., на основание чл. 9 от процесния договор за кредит; такса по договора в размер
на 15 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 19.10.2021 г., представляваща такса за ограничаване
на негативните последици при просрочие над 181 дни, дължима на основание чл.2, ал.2 от
договора за потребителски кредит № /14.6.2018 г. и раздел ХУ„Кредитни сделки“,
б.“В“Потребителски кредит“, т.10 от Тарифа за таксите и комисионите, които „Ю “АД
прилага по извършвани услуги на клиенти-физически лица.
Освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси, се твърди от
ищеца, че кредитополучателите дължат на „Ю ”АД платените от банката такси за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ в общ размер на 48 лв. за периода от
15.10.2021 г. до 19.10.2021 г., чието плащане се доказва с преводно нареждане №
/21.09.2021 г. и преводно нареждане № /17.09.2021n, които следва да бъдат възстановени
от кредитополучателя на основание чл.78 от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и в изпълнение
на чл.14 от договора за кредит се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 418 във
вр. е чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника като е било образувано ч.гр.д. № /2021 г. по описа на Районен съд - гр. Б .
Заявлението е отхвърлено, поради което PC Б в изпълнение на чл. 415, ал. 3, предл. 2-ро,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е постановил разпореждане, с което на заявителя „Ю ” АД
е указано да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Предвид изложеното и поддържане на фактически твърдения в горната насока ищецът
обосновава правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Доказателствените искания на ищеца са за: приемане на писмени доказателства, за
приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ /2021г. по описа на
БРС, както и за допускане и назначаване на ССЕ с посочени задачи.
2
ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТ ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответните страни не е постъпил писмен отговор.
Правна квалификация на предявения иск - осъдителен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 вр.
с чл.415, ал. 3, предл.2-ро и ал.4 ГПК - по чл.430 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД р. с чл.86 ЗЗД вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.415, ал. 3, предл. 2-ро ГПК.
По делото е постъпила молба от ищцовото дружество, с което не се възразява по даване
ход на делото и разглеждането му в отсъствие на представител на ищеца, поддържат се
предявените искове, като изрично е направено искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответните страни, ако са налице
процесуалните условия за това, а именно неявяване на ответника, липсата на представен
писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае
делото да се гледа в негово отсъствие.
И двете ответни страни не са подали писмени отговори на исковата молба, не се явяват в
насроченото открито съдебно заседание, не изпращат процесуален представител, не
оспорват иска и не сочат доказателства, както и не са направили искане делото да се
разглежда в тяхно отстъствие.
От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска -
предявен е осъдителен иск в хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.415, ал. 3, предл.2-ро и
ал.4 ГПК - по чл.430 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД р. с чл.86 ЗЗД вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл.415, ал. 3, предл. 2-ро ГПК.
С призовката за с.з., връчено на ответника И. К. Т. на 03.08.2022г. и на 23.08.2022г. Ц. К.
Т. и на двете страни са указани изрично какви ще бъдат последиците от неподаването на
отговор в законоустановения едномесечен срок и от неявяването им в първото по делото
съдебно заседание, без да са направили искане за разглеждането на делото в тяхно
отсъствие.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е
приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба
писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта
/представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им
към спорния по делото предмет. Ищцовото дружество е направило изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, като твърди наличието на
всички, както процесуални, така и материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото писмени доказателства,
намира искът за вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.
238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на
настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответните страни дължат на ищеца направените разноски по
исковото производство. Не е налице основание за присъждане на разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ /2021г. по описа на БРС разноски за сумата от 899,27 лв.
адвокатско възнаграждение.
В хипотеза на предявен осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с ал.3 ГПК се
дължат само разноските, направени в исковия процес и само заплатената в заповедното
производство държавна такса, която в случая е в размер от 167,76 лв.
В това се състои спецификата на осъдителния иск, подаден в срока по чл.415 ГПК от
заявител, в случаите, когато с разпореждане заявлението му е отхвърлено като
неоснователно, както е в случая. При спазване на срока за предявяване на осъдителен иск
при отказ на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение /чл.415, ал.1, т.3 вр. с ал.3
ГПК/, заявителят може да получи и да се възползва от внесената държавна такса по
заповедното прозиводство, която ако в случай на уважаване на осъдителния иск се
3
присъжда като разноски. Внесената такса в заповедното и заплатената такава в исковото се
равняват на общо 4 % от дължимата сума на основание държавна такса с оглед цената на
заявения материален интерес, поради което и тази сума се дължи на ищеца, но не и
останалите направени по заповедното прозиводство разноски, поради отхвърлянето на
заявлението като неоснователно.
На това основание по делото следва да се присъдят само държавните такси, внесени в
заповедното и и исковото и сумата за адвокатско възнаграждение само за исковото
производство.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК вр. с чл.415,
ал.1, т.3 вр. с чл.415, ал. 3, предл.2-ро и ал.4 ГПК - по чл.430 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД р. с
чл.86, съдът
РЕШИ:
Осъжда И. К. Т., с ЕГН ********** и Ц. К. Т., с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучатели да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца „Ю ” АД, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление - гр. С , район В , ул. „О ” № , представлявано от П Д и Д Ш ,
следните суми: главница в размер на 7690.02 лв., на основание сключен на 14.06.2018г.
между „Юробанк България“ АД, от една страна и И. К. Т. и Ц. К. Т., от друга, в качеството
на кредитополучатели на Договор за потребителски кредит № /14.6.2018г.; възнаградителна
лихва в размер на 364.50 лв., за периода от 14.04.2021 г. до 05.09.2021г.; мораторна лихва в
размер на 270.33 лв. за периода от 14.04.2021 г. до 19.10.2021г.; такси по договора в размер
на 15 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 19.10.2021 г.; разходи по уведомяване в размер на 48
лв. за периода от 15.10.2021 г. до 19.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 01.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ /2021г. по описа на БРС разноски от
167.76 лв. държавна такса и направените в настоящото исково производство разноски от:
167.76 лв. внесена държавна такса и 899.27 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на
основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Копие от решението да се връчи и на двете страни, като УКАЗВА на ответната страна, че
в едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна при
условията на чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4